Още
    Начало Блог Страница 204

    7 начина, по които Tesla променя света

    Наистина компания на бъдещето, Tesla вече се занимава с всичко, от производството на автономни електрически автомобили до разработването на потребителски и комерсиални решения за чиста енергия. Tesla доказва, че има пари в устойчивата околна среда и че една компания може да промени бъдещето на човечеството.

    В сянка

    През 20-и век Тесла беше просто името на един гениален мъж, който умира без пукната пара, след като прекарва живота си в сянката на успешния си съперник Томас Едисън. Сега, името е синоним на иновация, вълнение и бъдещето, благодарение на усилията на друг гениален мъж: Илон Мъск.

    Под името Tesla, през 2003г Мъск и група инженери от Силиконовата долина решават да покажат на света предимствата на електрическите автомобили. Пет години по-късно, те пускат първия си модел и оттогава компанията пише история. Начело с Мъск, Tesla разшири фокуса от просто построяването на най-добрата електрическа кола до полагането на основите за автономни автомобили, слънчева енергия и много повече.

    Това са седем от начините, по които Tesla променя… всичко:

    По-добри електрически автомобили

    Няма как да говорим за Tesla, без да говорим за електрически автомобили. Първият модел на компанията, Tesla Roadster, беше първият масово произвеждан, напълно електрически автомобил, способен да измине повече от 320км с едно зареждане и първият с литиево-йонна батерия с разрешение да се движи по обществените пътища и магистрали.

    Model S беше първият напълно електрически седан, който получи и отличие като най-продаваният електрически автомобил в света за 2015 и 2016г. Предстоящият Model 3 ще увеличи още повече продажбите на компанията, след като получи хиляди предварителни поръчки малко след премиерата си. Дори електростанциите на Tesla са по-добри от тези на конкуренцията – мрежата Supercharger обхваща повече от 5000 от най-бързите електростанции в света, които дават на шофьорите възможност да се върнат на пътя по-бързо от всякога.

    Техните електрически автомобили не само превъзхождат конкурентните по продажби, издръжливост и зареждане, но вече надминават и своите бензинови и дизелови аналози в някои отношения. Наскоро Model S P100D стана най-бързата кола в производство, ускоряваща от 0 до 97км/ч за 2.28 секунди. Това е най-бързата кола – не само електрическа, ами изобщо.

    Компанията създава някои от най-модерните автомобили на пътя, като получава най-високи оценки за безопасност и дори разбива стереотипа на дизайна. Това, че тези коли са по-щадящи към природата е един страхотен бонус.

    Автономност

    Вероятно сте чували статистиката, че 94% от автомобилните катастрофи са причинени от човешка грешка, в резултат на което хиляди хора загиват всяка година. Никоя компания не е правило по-големи усилия да премахне човешкия елемент при шофирането от Tesla.

    От 2014г, хардуерът Autopilot е стандартно оборудване във всички автомобили на Tesla и компанията често побеждава своите конкуренти по отношение на автономни способности. Американската национална агенция за безопасност по пътищата класифицира автопилота на Tesla като Ниво 2 автоматизирана система. Компанията обаче вече тества софтуер с Ниво 3 и 4 и планира да пусне Ниво 5 (пълна автономия) до края на годината.

    Ще е нужно малко време законодателството да навакса с технологията, но автономният транспорт на Tesla ще е готов, когато това се случи.

    Споделено пътуване

    Само половин десетилетие след свалянето на първото Uber приложение, споделеното пътуване вече се доказва като огромен фактор на транспортния пазар. Индустрията за милиард долара лишава таксиметровите шофьори от работа, затова те не са особено радостни от новината, че Tesla планира също да навлезе в пазара, само че с малко повече автономия.

    Да, Lyft и Uber вече тестват автономни автомобили за споделено пътуване. Техните еднократни изпитания в определени градове обаче не могат да се мерят с възможностите на Tesla да прави често подобрения в софтуера Autopilot, благодарение на големия брой автомобили, разполагащи с него, които вече са на пътя.

    Флотилията от самоуправляващи се Tesla коли може да бъде призована чрез приложение, точно както бихте повикали Uber или Lyft шофьор, само че щом ще рискувате с такси без шофьор, не бихте ли искали то да е на Tesla, компанията начело на революцията? Собствениците на Tesla автомобили също ще могат да се възползват, защото Network ще им даде възможност да монетизират колите си.

    Слънчевата енергия е секси

    Не само, че революционизира пътищата, но Tesla също така въвежда електроенергията в бъдещето, след като придоби SolarCity миналата година.

    Според американското министерство на енергетиката, Слънцето е най-богатият източник на енергия на Земята и търсенето на слънчева енергия никога не е било по-голямо. С непрекъснатото падане на цената и все по-ефективните технологии, един от последните препъни камъка към масовото навлизане на слънчевата енергия е естетиката – някои хора просто не харесват как изглежда слънчевите панели.

    В сравнение с традиционните панели, тези на Tesla и SolarCity са атрактивни и се предлагат в различни стилове, за да се слеят с архитектурата. Ако не искате да търсите специално слънчеви панели в стила на стените ви обаче, Tesla дава възможност да инсталирате и цял слънчев покрив.

    По-добри батерии

    Различният подход на Tesla към дизайна на слънчевите панели не е единственото, с което компанията навлиза в потребителския пазар. Модерните Powarwall и Powerpack системи за съхранение на енергия правят тези панели истински иновации.

    Представена през октомври 2016г, системата Powerwall 2 включва 14 kWh литиево-йонна батерия и може да бъде монтирана на стена или на земята, на закрито или открито. Една батерия може да съхранява достатъчно енергия, за да захрани двустаен дом за цял ден и може да се използва дори в домове без слънчеви панели, черпейки ток от електрическата мрежа.

    Работни места

    Освен че прави много пари за инвеститорите си, някои от които очакват компанията да премине границата от трилион долара през следващото десетилетие, Tesla раздава богатството си като създава така необходими работни места у дома и зад граница.

    Гигазавода на Tesla в Неведа дава работа на стотици хора и миналия месец компанията обяви, че ще отвори още 550 работни места, като въведе производството на Model 3 в щата. Прибавете и инвестициите за $5 милиарда и ще видите защо европейските страни се надпреварват за възможността да произвеждат за Tesla.

    До миналата година Tesla имаше 14 000 служители по света, но според Мъск само завода в Невада може да наеме до 10 000 души.

    За пример

    Може би повече от всичко друго, Tesla променя света, като ни показва, че това е възможно. Мъск е най-близкото, което имаме до Тони Старк и работата му с Tesla е само върхът на айсберга. Той използва своята Boring Company, за да редуцира задръстванията по пътя, като строи тунел под улиците на Лос Анжелис, прави революция в космическото пътуване със SpaceX и дори вдъхнови света да преобрази масовия транзит със своето виждане за Hyperloop.

    Мъск доказа, че един човек може да окаже огромен ефект върху света около него. Във време, когато големите компании са виждани като Голиат, който се възползва от Давидовците по света, Tesla е добре дошло изключение. Тя е компания за милиарди долари, която повече иска да построи по-добро бъдеще, отколкото да задоволи акционерите си.

    Там, където Международната космическа станция ще умре

    Студената бездна на океанското дъно е най-близкото за земляните до условията на космоса. Там не живее нищо и никой не ходи. Смразяващо, мрачно и празно е. Край бреговете на Нова Зеландия обаче, Тихият океан е дом на може би най-странното гробище в света: така нареченото космическо гробище се е превърнало в лобно място за стотици космически апарати.

    В орбита около Земята във всеки даден момент има хиляди сателити и отломки, но какво се случва, когато им свърши горивото или приключат мисиите си? В общи линии трябва да се разкарат от небето, за да не пречат на другите сателити.

    Рискът да оставиш голям метален обект с размерите на автомобил да обикаля Земята е… физика. Масата на Земята създава гравитационно привличане, което придърпва всичко около нея. Без да бъде изведен от употреба както си е по реда, космическият апарат би могъл да падне над главите ни.

    За щастие има учени, които знаят как да предотвратят такъв армагедон. Космическите агенции по света внимателно планират обратното навлизане в атмосферата на тези тела и дори са избрали място, където да ги погребват.

    На около 5000км от източното крайбрежие на Нова Зеландия, 3200км северно от Антарктида и 4км дълбоко, космическото гробище наистина е насред нищото. Това изолирано място в океана технически е наречено океански полюс на недостъпността – точката на планетата, най-далеч от каквато и да е земна маса. Това място е избрано по очевидни причини, тъй като значително намалява риска от човешки жертви, предизвикани от падащи горещи космически отломки. Според правилата на НАСА, обект, навлизаш обратно в земната атмосфера, не трябва да надвишава 0.0001% шанс от контакт с хора, което означава, че при 10 000 случая се очаква една човешка жертва.

    Към днешна дата, 263 космически апарата са се разбили там от 1971г и броят им непрекъснато расте. Най-известният резидент на космическото гробище е МИР, 142-тонната руска космическа станция. МИР е извадена от употреба през 2001г и изпратена на космическа смърт. Другите космически апарати в гробището варират от товарни отсеци на ракети до шпионски сателити, малки руски станции, резервоари и стотици товарни кораби, пренасяли провизии за астронавтите в орбита.

    Руските обекти са много повече от всички останали в Тихия океан – повече от 190. САЩ са следващи с 52, а Европа с 8, Япония с 6 и SpaceX с 2.

    Има предостатъчно космически обекти на опашката за гробището, но следващият голям такъв ще почака още 12 години. Международната космическа станция ще се разбие в Тихия океан, когато приключи мисията си през 2028г.

    МИР е огромен обект за връщане на Земята, което изисква значителни изчисления за да се подсигури безопасността. За сравнение, МКС е 4 пъти по-голяма, тежи близо 500 тона и е с размерите на футболно игрище. Учените, които планират връщането, признават че ъгълът на навлизане при тази маневра ще трябва да бъде изключително точен, но се очаква всички отломки от станцията да се озоват в океана.

     

    В битката при Визна 750 поляци удържат 40 000 германци в продължение на 3 дни

    От 7 до 10 септември 1939г, 750 поляци удържат настъплението на 40 000 германци в битката при Визна в началния етап от инвазията на Полша. Поляците бранят защитната линия три дни и макар поражението им да е неизбежно, те успяват да забавят германците и да отложат обкръжаването на полската армия, сражаваща се наблизо. В крайна сметка танковете пробиват полската защита и германските инженери елиминират всички бункери един по един.

    Поради огромното числено превъзходство на германците, битката при Визна е известна като „полските Термопили“.

    Няколко интересни факта за лимоните

    ‘- Точният произход на лимона все още е неизвестен, но според някои твърдения се счита, че за първи път се появява в Асам (регион в североизточна Индия).

    – Първото споменаване на лимони в литературата е в арабски източници, които описват дървото като земеделска култура. Постепенно между 1000 и 1150 година лимоните се разпространяват широко в арабския свят и средиземноморието.

    – Счита се, че първия произход на името на плода се черпи от арабския „леймун“ и от персийския „лимун“, което е общ термин за цитрусови плодове.

    – Геномно изследване на плода показва, че той е хибрид между бергамот и цитрон.

    – Лимоните навлизат в Европа през 1 век в Италия и по-скоро Римската империя, но в началото не са били култивирани и широко използвани.

    – Първото по-мащабно култивиране на лимони в Европа започва в Генуа през средата на 15-и век.

    – В южна и югоизточна Азия, лимона е използван като антисептично средство и антидот на редица отрови.

    – Най-популярни и основни са двата вида кисели лимони „Еврека“ и „Лисбон“, но съществуват и други видове, които са сладки на вкус. Такъв пример е лимонът „Майер“ /китайски лимон/, хибрид между лимон и мандарина.

    – Средно един лимон съдържа три супени лъжици сок.

    – Ако изяждате по един лимон на ден, ще получите пълният дневен прием на витамин С! Разбира се, това означава, че трябва да се яде цял лимон, а не само сока! Витамин С помага за стимулиране на имунната система и намалява риска от настинки и редица други заболявания!

    – Плодовете на лимона, както и кората му намират широко приложение в кулинарията по целия свят, и по-специално в сладкарството. Използват се като съставка при много кремове и сладкиши. Сокът на лимона съдържа между 5 и 6 % лимонена киселина, придаваща силен кисел вкус и специфичен аромат, ценен при приготовлението на освежаващи напитки или като подправка на редица ястия.

    – Най-тежкият лимон в света е измерен на 8 януари 2003 г., тежи 5.265 кг. и е отгледан от израелеца Аарон Шемоел.

     

    https://www.earth.com/

    Биологични загадки, които все още никой не може да обясни

    Учените работят неуморно, за да разгадаят всички мистерии на живота, но понякога това се оказва много, много трудно. Загадки като тези озадачават и най-големите умове на нашето време.

    Защо главата на акулата чук има такава форма?

    От всички видове акули по света, акулата чук е най-загадъчната. Тези морски твари са кръстени така заради формата на главата си, но всъщност тя не прилича много на чук.  Това е най-младият вид акули. Докато първите са се появили преди 450 милиона години, акулата чук е едва на около 20 милиона години.

    Учените имат няколко теории за уникалната форма на главата. Според една от тях, плоската форма помага на акулата да плува по-добре. Друго вероятно обяснение е, че формата подобрява зрението и обонянието на акулата.

    Защо кава е безопасен за тихоокеанците, но отровен за някои западняци?

    През 90-те, коренът кава става популярен в САЩ, Канада и Европа. Рекламиран е като добавка и естествен лек срещу проблеми със съня, емоционален стрес и безпокойство. През 2001г обаче, хора започват да изпитват проблеми с черния дроб. Поради това западните страни забраняват или ограничават растителната добавка.

    Жителите на тихоокеанските острови използват кава като церемониална напитка от много години. Хората, които я консумират, твърдят че напомня на алкохол. Освен при церемонии, тихоокеанците използват кава като средство за отпускане и подобряване на настроението и здравето.

    Това, което озадачава учените е, че тихоокеанците не изпитват токсичните ефекти на кава. Те не страдат от проблеми с черния дроб като западняците. Няколко теории са предложени в отговор на тази загадка. Може би причината е в генетичните разлики между западняците и тихоокеанците; разликата между определените видове кава, който се използва; или пък в начина, по който се приготвя.

    Каква е причината за миризливия пръст?

    Неназован мъж от Уелс става обект на интересна – но доста нелепа – статия, публикувана в Lancet, след като си порязва пръста на пилешка кост.

    Човекът не умира, но страда доста. След като се порязва, пръстът му започва да вони. Миризмата е толкова ужасна, че наподобява гниещо месо и не изчезва цели 5 години.

    Инцидентът се случва през септември 1991г. По това време мъжът е на 29 години и си изкарва прехраната с овкусяване на пилета. Когато раната започва да мирише и се зачервява, той отива в болницата. Лекарите там предписват различни антибиотици, за да елиминират миризмата. Когато лекарствата не подействат, опитват с операция на ръката, но и това не решава проблема.

    В продължение на половин десетилетие лекарите опиват всичко, за което се сетят: ултравиолетова терапия, лекарства, антибиотици и др. Накрая се отказват и решават да публикуват историята в Lancet с надеждата да се появи някой лекар, който да се е сблъсквал с подобен случай. След 5 дълги години, миризмата най-после изчезва от само себе си.

    За какво служи хименът?

    Хименът традиционно се свързва с девствеността, но знаем, че не винаги е така. Хименът може да се разкъса при упражнения, използване на тампони и мастурбиране, а не само при секс.

    Хората не са единствените, които притежават тази тънка ципа. Бозайници като китовете и слоновете също имат химени. Има няколко теории, опитващи се да обясняват химена, но еволюционите биолози все още не могат да кажат за какво служи ципата.

    Според едно обяснение, хименът се е появил, защото е бил желана черта, заради общоприетото предпочитание за девствени съпруги. Това обаче може да се каже само за хората. Животните нямат предпочитания дали женската е девствена или не. Друга теория обяснява, че целта на химена е да предпазва жената от вагинални инфекции.

    Защо хората не могат да ходят направо?

    Германски учен на име Ян Соуман е провел експеримент, който е показал, че хората са неспособни да вървят в права линия.

    Ян е закрил очите на участниците в експеримента и ги е инструктирал да вървят право напред. Вместо напред обаче, доброволците започнали да ходят в кръг. Експериментът е проведен на различни места, като плажа и пустинята Сахара, но резултатите винаги са същите.

    Соуман опитва същия експеримент, но без превръзка на очите. Този път резултатите са различни и малко изненадващи. Ако навън е облачно, доброволците ходят в кръг. Когато времето е ясно обаче, те вървят сравнително направо.

    На какво се дължи този феномен? Учените нямат обяснение.

    Защо имаме срамни косми?

    Чудили ли сте се защо имаме окосмяване около гениталиите? Според повечето хора, това е неприятно и космите там трябва да се махат, но имат ли някакво предназначение? Учените не са сигурни. Има много теории, опитващи се да обяснят функцията на тези косми. Според една хипотеза, срамните косми отделят феромони – телесни миризми, които другите може да намерят за сексуално стимулиращи. Някои хора могат съзнателно да подушват феромоните, докато при други това се случва на подсъзнателно ниво. Ако тази теория се окаже истина, значи трябва да спрем да махаме срамните си косми, тъй като това би могло да намали сексуалния ни чар.

    Друга теория твърди, че срамните косми предпазват репродуктивните органи, особено вагината, от замърсяване. Проблемът е, че това би важало само за жените, тъй като за да е вярно при мъжете, трябва да предпазват и уретрата.

    Защо хората обичат музиката?

    Музиката придава цвят и вкус на живота. Без нея светът ще е скучно, безжизнено място. Учените се опитват да разберат точната причина защо хората имат естествен афинитет към музиката.

    В мозъка не се открива „музикален център“. Също като със спомените и ученето, възприемането и оценяването на музиката е сложен процес, в който участват няколко зони на мозъка.

    Според едно изследване, десният темпорален лоб се активира, когато човек се фокусира върху хармонията на дадена песен. Този регион на мозъка работи заедно с фронталния лоб, за да образува „смислен музикален синтаксис“.

    При друго изследване от 2001г, учените са открили, че когато човек слуша музика, от която настръхва, се активират същите зони в мозъка, като при други удоволствия като секса и вкусната храна.

    Защо части от ДНК са останали непроменени милиони години?

    Професор по генетика и нейният екип в Харвард работят усилено върху загадка, отговорът на която може да доведе до лек за рака и други болести.

    Професор Тинг Ву иска да открие причината защо стотици малки сегменти от човешкия геном са останали непроменени повече от 300 милиона години. Феноменът не се ограничава само до хората – наблюдава се при други животни, като плъхове, кучета, крави и коне. Известни като ултраконсервативни елементи, смята се, че тези стабилни парчета от ДНК са същите като отпреди милиони години, защото носят функциите на живота.

    Няколко изследвания показват, че елементите всъщност нямат никакво предназначение. Нямат роля дори в производството на протеини, както повечето нишки ДНК.

    При един експеримент, учените са премахнали ултраконсервативните елементи на няколко мишки. Ако животът е невъзможен без тази част от ДНК, значи мишките би трябвало да умрат, но остават напълно здрави.

    Ву има своя собствена теория. Според нея, тези елементи са като надзорници и сканират индивидуални клетки за грешки. Ако в клетката има много грешки, тогава тя получава команди да се самоунищожи или бива „убита по някакъв начин“.

    Защо си бъркаме в носа?

    Едва ли някога сте си задавали този въпрос. Все пак има много по-важни неща в живота. Изненадващо обаче, има учени, които са се посветили на откриването на отговора на тази загадка. Може да е отблъскващо, но на практика всеки човек си бърка в носа, дали на обществено място или насаме. На това може да се погледне като на противен, но полезен навик, с който почистваме носа.

    Това може да звучи като отлично обяснение, но едно изследване от 2006г показва, че бъркането в носа може да е вредно. Хората, които го правят често, са изложени на по-голям риск да станат носители на някои неприятни стафилококови бактерии. С други думи, бъркането в носа може да ви превърне в разпространители на зарази.

    Защо хората продължават да го правят, ако е вредно? Учените все още нямат отговор.

    Обирът, който направи Мона Лиза известна

    Сутринта на 21 август 1911г, бивш музеен служител задига Мона Лиза на Леонардо да Винчи от Лувъра в Париж. Френските власти провеждат щателно разследване и разпитват десетки заподозрени – включително художника Пабло Пикасо – но ренесансовото произведение на изкуството остава в неизвестност две години, докато през 1913г най-после е открито в Италия. Медийният цирк около обира помага на Мона Лиза да се превърне в една от най-известните картини в историята.

    Кражбата на Мона Лиза е наречена „обирът на века“, но на практика е доста елементарна. Неделя вечерта на 20 август 1911г, дребен мъж с мустаци влиза в Лувъра и отива в залата, където е окачена картината на Да Винчи, заедно с няколко други произведения на изкуството. Охраната в музея не е особено строга, затова мъжът лесно се скрива в един килер. Остава там до сутринта, когато музеят още е затворен и в него почти няма хора. В 7:15ч той излиза от килера, облечен с бяла престилка – същата като на служителите в музея. След като проверява дали е чисто, крадецът грабва Мона Лиза от стената и тръгва към близкото сервизно стълбище, където маха защитната стъклена рамка.

    Единственият проблем за крадеца се появява, когато се опитва да излезе от стълбището на двора. Вратата се оказва заключена, затова той оставя Мона Лиза – вече завита в бял чаршаф – на пода и се опитва да разбие ключалката. Няма особен успех, но тогава един от водопроводчиците на музея се появява по стълбите. Вместо да се осъмни обаче, той решава, че човекът е негов колега и му помага да излезе. След като благодари, крадецът успява да се измъкне с една от най-ценните картини на света под престилката си.

    Повече от ден никой не разбира, че Мона Лиза е била открадната. Картините в музея често са сваляни от стените, за да бъдат почиствани или снимани, затова посетителите и служителите не забелязват празното място, където е стоял портретът. Най-накрая, по обяд във вторник, един художник посетител кара охраната да открие картината. Когато не успяват, те се обаждат в полицията и издирването започва. Тогава е открита стъклената рамка на Мона Лиза на стълбите. Същата вечер говорител на музея съобщава за кражбата пред света. „Мона Лиза я няма. Засега нямаме представа кой може да е извършил престъплението.“

    Новини за кражбата предизвикват силен обществен отзвук във Франция. „Що за дързък престъпник, какъв мистификатор, какъв луд колекционер, какъв откачен любовник е извършил подобно покушение?“ – пита парижкото списание L’Illustration. Армия от детективи са изпратени в Лувъра, за да търсят отпечатъци и разпитват свидетели. Коли, пасажери от парахода и пешеходци са претърсвани на пропускателни пунктове, а полицията лепи плакати „издирва се“ с енигматичната загатната усмивка на Мона Лиза. Когато Лувърът най-после отваря врати отново седмица по-късно, хиляди се стичат, за да видят празната стена, където някога е висяла картината.

    Въпреки медийния цирк, полицията успява да направи няколко пробива в случая. Един от основните заподозрени е Гийом Аполинер, авангарден поет, който в миналото призовавал Лувърът да бъде опожарен. Аполинер е арестуван през септември 1911г, след като полицията го свързва с по-ранната кражба на два древни статуетки, задигнати от Лувъра от секретарката му. По време на разпита му, той уличава своя близък приятел Пабло Пикасо, 29-годишен испански художник, който поръчал статуетките и ги използвал като модели за свои картини. Макар властите усилено да разпитват Аполинер и Пикасо във връзка с изчезването на Мона Лиза, двете бъдещи легенди по-късно отпадат като заподозрени поради липса на доказателства.

    Дните се превръщат в месеци и спекулациите за местонахождението на Мона Лиза се вихрят сред обществото. The York Times пише, че „много граждани са влезли в ролята на Шерлок Холмс и продължават да развиват най-екстравагантните теории“. Някои твърдят, че американският банкер Джей Пи Морган е поръчал обира, за да разшири личната си колекция от картини; други пък вярват, че зад обира стоят германците, за да опозорят французите. Новини, че картината е видяна, идват от далечни места като Бразилия, Русия и Япония, но минават повече от две години без напредък по случая. Мнозина приемат, че 400-годишното произведение на изкуството на Да Винчи е изгубено завинаги.

    Неизвестно за полицията обаче, Мона Лиза все още е във Франция. Всъщност, още от деня, когато е задигната, картината седи в едностаен апартамент в покрайнините на Париж. Крадецът е Винченцо Перуджа, италиански имигрант, който някога работел в Лувърта като момче за всичко. Той дори е помогнал за направата на предпазната рамка на Мона Лиза. След като се измъква с картината през август 1911г, 29-годишният крадец я скрива в дома си, в дървен сандък с фалшиво дъно. Като бивш служител на Лувъра, той е разпитан за кражбата два пъти, но полицията никога не го смята за заподозрян. Перуджа държи Мона Лиза скрита две години, докато чака нещата да се уталожат. „Усмивката й ме плени и наблюдавах моето съкровище всяка вечер. Влюбих се в нея.“ – казва по-късно той.

    Перуджа най-после прави опит да продаде своето „съкровище“ през декември 1913г. Използвайки името Леонард, той изпраща писмо до флорентински търговец на изкуство на име Алфредо Гери и го информира, че е откраднал Мона Лиза и иска да я изнесе в Италия. След като споделя на Джовани Поджи, директор на галерия Уфици, Гери кани Перуджа във Флоренция и се съгласява да погледне картината.

    Няколко дни по-късно, тримата се срещат в хотелската стая на Перуджа, където той изважда тайнствен предмет, завит в червена коприна. „Поставихме го на леглото и за наша изненада пред очите ни се разкри Мона Лиза, цяла и невредима.“ – пише по-късно Гери. Флорентинците веднага уреждат картината да бъде отнесена в Уфици. Също така се съгласяват на цената от 500 000 лири, определена от Перуджа, но нямат никакво намерение да купуват Мона Лиза. Вместо това, след като потвърждават автентичността на портрета, те докладват кражбата на властите. Следобеда на 11 декември 1913г, полицията арестува Перуджа в хотела му.

    След кратка обиколка на родната земя на Да Винчи, Мона Лиза най-после е върната в Лувъра през януари 1914г. Перуджа междувременно е обвинен в кражба и изправен през съда в Италия. Той твърди, че задигнал картината от национална гордост, тъй като смятал, че тя е открадната от Италия по времето на Наполеон. Перуджа обаче греши. Да Винчи донася Мона Лиза във Франция през 1516г, а крал Франсоа I я купува законно. Патриотичната защита обаче печели на Паруджа много поддръжници. Дори след като обвинението предоставя доказателства, че той е щял да продаде картината за печалба, много италианци все още го считат за национален герой. Накрая е осъден на 1 година и 15 дни затвор, но излежава само седем месеца, преди да спечели обжалване. След това постъпва в италианската армия през Първата световна война, след което се връща в Париж и умира там през 1947г.

    Перуджа е позабравен, но неговият дързък обир прави Мона Лиза много по-известна. Поне 120 00 са хората, които отиват да видят картината през първите два дни след връщането й в Лувъра. Любители на изкуството и критици започват нови спекулации за мистериозната усмивка на жената и тя е изобразена в безброй анимации, реклами, пародии, пощенски картички и песни.

    Днес най-разпознаваемата картина в света остава в Лувъра, където лежи в кутия от бронирано стъкло с контролиран климат и е посещавана от 8 милиона души годишно.

    Половината от световният резерв на литий се намира в Боливия

    Половината от световният резерв на литий се намира в Боливия. Изчислено е, че по света има около 13 милиона тона литий, като Чили и Аржентина са водещи производители. Литият е основна съставка при батериите, а търсенето на метала нараства с повече от 12% годишно. Останалият литий би бил достатъчен за производството на 1 милиард 40kWh литиеви батерии за електрически автомобили.

    Салмонела ли е унищожила великите ацтеки?

    След като испанските завоеватели пристигат в Мексико през 1519г, една от най-лошите епидемии в човешката история разтърсва великата ацтецка цивилизация. Само век след пристигането на испанците, населението на ацтеките е сведено от 25 милиона до 1 милион. Макар отдавна да има спекулации за причината за епидемията, никой не знае със сигурност каква е била тя. Днес, учени са предоставили първите ДНК доказателства за бактерия, открита в телата на загиналите при една от най-опустошителните епидемии. Според тях, виновникът е вид салмонелна бактерия, вече редкия щам Paratyphi C.

    В днешно време, когато човек има нещастието да се зарази със салмонела (или технически салмонелоза), обикновено това става след консумиране на недобре сготвено месо или яйца. Разболява се за около седмица, а симптомите включват стомашни болки, гадене, повръщане, диария и треска. Гаден бацил, но не кой знае колко опасен.

    Някои щамове на салмонелата обаче могат да са доста сериозни, да предизвикат коремен тиф и дори смърт. Един определен щам, известен като Paratyphi C, предизвиква коремен тиф или треска на червата. Ако не бъде третирана, бактерията убива между 10 и 15% от заразените. Paratyphi C вече е изключително рядка и поразява хора предимно в развиващите се страни, където санитарните условия са лоши. Според ново ДНК изследване обаче, епидемия от тази смъртоносна форма на салмонела може да е допринесла за падането на ацтеките през 16-и век.

    В десетилетията след пристигането на испанските конкистадори през 1519г, ацтеките са поразени от няколко унищожителни вълни от заболяването. На техния местен език, нахуатл, ацтеките наричат тези епидемии коколизтлли, от думата за „заразна болест“. Една голяма епидемия между 1545 и 1550г е отнела живота на повече от 80% от популацията на ацтеките. Друга епидемия удря през 1576г, убивайки между 7 и 18 милиона души.

    Търсейки улики за причината за тези епидемии, учени, водени от Йохан Краус, еволюционарен генетик в германския институт Макс Планк, решават да изследват гробове в Оахака в южно Мексико. Според техните открития, публикувани по-рано този месец, учените са извлекли и секвентирали ДНК фрагменти от зъбите на 29 тела, погребани тям, 24 от които са били жертви на епидемията от 1545г.

    След като са отделили бактериалната ДНК от човешката, учените са сравнили резултатите с повече от 2700 модерни бактериални генома. Открили са, че бактериалната ДНК от няколко човека съвпада със салмонелната бактерия, след което са успели да реконструират два генома на щама Paratyphi C.

    Според предишни теории, тиф, едра шарка и дребна шарка са сред вероятните причини за изчезването на ацтеките. През 2002г, учени от Националния автономен университет на Мексико (UNAM) в Мексико Сити излизат с теорията, че вирусна хеморагична треска, в комбинация със сушата, е избила милиони ацтеки. Сравняват мащаба на събитието с Черната смърт, която убива около 20 милиона души в Европа през 14-и век. Никоя от предишните хипотези обаче не е подкрепена от ДНК доказателства, което прави новото изследване особено интригуващо.

    Изследването все още не е проверено и други учени ще трябва да възпроизведат резултатите и да излязат със заключение по въпроса. Поне един учен – Мария Авила-Аркос, генетик от UNAM, която не е участвала в изследването – остава скептична, че салмонела би могла да убие толкова хора. Тя твърди, че епидемията може да е била вирусна, тъй като методът, използван от учените, не би могъл да засече вирус.

     

    Северното сияние може да се превърне в рядък феномен

    Малко са гледките по-впечатляващи от северното сияние в нощното небе, но блестящата завеса от светлина може да стане рядък феномен.

    Учени са проучили активността на слънчевите петна и слънчевия вятър за последните 400 години и на базата на тази информация са направили прогноза, че Слънцето ще навлезе в период на много ограничена активност, каквато не сме виждали от началото на 18-и век.

    По-спокойното Слънце може да има значителен ефект не само върху северното сияние, но и върху цялата слънчева система.

    Какво представлява северното сияние?

    Северното (и южното) сияние се наблюдава, когато частици от земната атмосфера и заредени частици от слънчевия вятър се сблъскат. Различните газове създават различни цветове, а тези газове се намират на различна височина в атмосферата. Най-честият зелен цвят се получава от кислородните частици на около 100км над Земята, докато червените светлини също се дължат на кислорода, но на 320км височина. Ако виждате сини светлини, това всъщност е азот, а не кислород.

    И тук в уравнението се намесва Земята. Ролята на Слънцето е да предоставя електрони и протони, които се откъсват от атмосферата му при въртене. Тези частици пътуват заедно със слънчевия вятър и пристигат на Земята. Повечето биват отблъснати от магнитното поле на планетата, но на полюсите то е по-слаби и резултатът е северното сияние.

    Можем да предвиждаме активността на слънчевия вятър на базата на това колко често се образуват слънчеви петна, а колкото повече са те, толкова по-активно е самото Слънце. Без особена активност на слънчевия вятър, северното сияние ще се превърне в доста ограничено събитие.

    По-спокойното Слънце не е проблем само за Земята. То засяга цялата слънчева система. Слънчевият вятър изхвърля плазма от Слънцето чак отвъд Плутон, а тази плазма създава балон, наречен хелиосфера, който е като бариера срещу различни междугалактически космически лъчи, идващи от неща като свръхнови. Без хелиосферата, в слънчевата система ще има много повече космическа радиация.

    10 прости въпроса, на които все още не знаем отговорите

    Постоянно намираме отговори на много сложни и трудни за обяснение въпроси. Има обаче привидно простички неща, които все още никой не може да обясни.

    Как действа турбуленцията?

    Проблемът при турбуленцията е, че когато тя трябва да бъде изучавана на практика – като по време на полет – обикновено в същото време се случват химични реакции в самолетните двигатели, което в комбинация с високото атмосферно налягане и екстремните условия правят трудно за учените да открият точните условия, при които се получава.

    Ричард Файнман, един от най-бележитите американски физици на миналия век и най-великият ум след Айнщайн, нарича турбуленцията „най-важният неразрешен проблем на класическата физика“.

    Защо котките мъркат?

    Смята се, че го правят като свиват и отварят ларинкса, но тази теория все още не е доказана. Учените обаче са открили, че честотата на котешкото мъркане попада в границите, които стимулират ускореното регенериране на костите, така че може би е просто суперсила, за която не сме знаели, че съществува в животинското царство.

    Това може би обяснява и защо го смятаме за положителен звук, тъй като честотата е благоприятна не само за котката – прави и нас по-щастливи.

    Какво причинява сънните тикове?

    Със сигурност ви се е случвало както спите и изведнъж да се събудите от усещане сякаш пропадате. Според една хипотеза, човешкото тяло е развило този механизъм, когато сме спели върху клоните на дърветата или на високо, като целта му е била да предотвратява падане.

    Няма обаче доказателства, които да подкрепят теорията, а хората рядко са спели по дърветата или на високи скали. Други теории предполагат, че се случва заради забавянето на телесните процеси по време на сън, но и за това няма научни доказателства.

    Как работят магнитите?

    Обясненията варират от „това е просто едно от онези неща“ до движения на частиците на квантово ниво, а Масачузетският технологичен институт дори разполага с цяла лаборатория, посветена единствено на магнитите.

    Знаем, че се случва и имаме добра представа какво точно се случва – частиците се подравняват по начин, който насочва заряда им в една посока, но не е ясно защо по начало излъчват магнитно поле. Фактът, че и земното магнитно поле не е добре разбрано, допълнително ограничава познанията ни за магнитите.

    Защо жирафите имат дълги вратове?

    Според една теория, това е черта, която им помага при чифтосването – иначе казано, дългият врат им помага с мадамите. Само че няма особено доказателства в подкрепа на тази хипотеза. Дори обратното – големият, тежък врат, независимо колко готино изглежда, е сериозен недостатък в дивата природа.

    Друга теория обяснява, че жирафите е трябвало да развият дълги вратове, заради дългите си крака, но отново няма доказателства за това.

    Как птиците мигрират?

    Имайте предвид това: кукувиците мигрират и снасят яйцата си в чужди гнезда, след което отлитат да си вършат работата. Когато малките пораснат, те откриват земите на роднините си без никаква помощ. Учените смятат, че се ориентират по звездите и земното магнитно поле, но компасът все пак може само да ти окаже посоката – не може да ти даде точни координати за определено място, за което никога не си чувал.

    Какво предизвиква гравитацията?

    Едно от много интересни неща при гравитацията е, че тя е най-слабата от четирите фундаментални сили, но като се огледаме, съвсем не ни се струва така. Гравитацията поддържа галактиките, но въпреки това е 10 на степен 40 по-слаба от електромагнитната сила. Фактът, че е толкова слаба, прави още по-трудно изучаването й в лаборатория.

    Как съхраняваме и извличаме спомени?

    Това, което знаем със сигурност е, че има нещо общо с невроните и връзките между тях. Когато видим нещо, което извика спомен в съзнанието ни, много части на мозъка си взаимодействат едновременно, за да си спомним. Отвъд това, всичко е една голяма мистерия.

    Защо жените навлизат в менопауза?

    Едно обяснение е особено популярно. Според него, след даден момент, жените трябва да прекарват повече време в грижи за внуците, вместо за децата си, но ползите от това са много по-малки от ползите да родиш собствени деца. Освен това не е нещо, което се среща често в животинското царство.

    Освен хората, само два вида китове спират напълно да се размножават след определена възраст и след това продължават да живеят още дълги години. Други животни, които изпитват спад на сексуалните способности, често умират много скоро след това.

    Какво са сънищата?

    Някои смятат, че сънищата са прояви на неща, за които не искаме да мислим през деня, като сексуални фантазии, макар много днешни учени да не са съгласни с това. Съгласни са обаче, че сънищата вероятно са символика на нещо дълбоко в психиката ни, но никой не може да каже какво точно. Води се спор по въпроса дали изобщо имат някакво предназначение и изглежда не се очертава скоро да разгадаем тази загадка.

    Германските власти откриват в апартамент крадени от нацистите картини за €1 милиард

    През 2012г, по време на данъчно разследване на Корнелиус Гурлит, германските власти получават заповед за обиск на апартамента му в Мюнхен, където откриват 1406 произведения на изкуството, оценени на около €1 милиард. Колекцията включва творби на Реноар, Матис, Ото Дикс, Пикасо и други. Картините са били откраднати от нацистите и по-късно са предадени на Хилдебранд Гурлит. След това са наследени от сина му Корнелиус.

    Не е известно дали семейството е знаело за произхода на безценните вещи, но разследването разкрива, че Гурлит е живял като отшелник и е отказвал достъп до апартамента си дори на най-близките си роднини.

    Гурлит умира през 2014г на 81 години. В завещанието си той дава на малък швейцарски музей колекцията. Решението му даде картините на чужда институция е мотивирано от чувството, че Германия се е отнесла зле с него и баща му. Някои от творбите са върнати на техните законни собственици, други са приети от музея.

    Айфеловата кула е била жълта

    В модната столица на света, дори Айфеловата кула трябва да е в крак с тенденциите. През десетилетията, „Желязната лейди“ е била пременяна с различни цветове бои. Когато е отворена официално през 1889г, Айфеловата кула е била в червеникаво-кафяв цвят. Десетилетия по-късно, тя е пребоядисана в жълто. Била е също жълто-кафява и кестенява, преди да придобие сегашния си вид в специалното „айфелово кафяво“ през 1968г.

    На всеки седем години бояджии нанасят 60 тона боя по кулата, за да я поддържат в добро състояние. Тя се боядисва в три нюанса, прогресивно по-светли с изкачването, за да се подчертае силуета на конструкцията на фона на парижкото небе.