Още
    Начало Блог Страница 203

    Германия забрани месото на официални събития

    Безпрецедентен ход – германският министър на околната среда забрани месото на официални събития в страната, давайки възможност единствено за вегетариански кетъринг, за да „постави добър пример за опазване на климата“.

    Германия вече е една от най-развитите страни в света и тази стъпка е част от плана на министерството на околната среда да излезе още крачка пред всички останали. Като първата правителствена агенция, която забранява месото на официални събития, те се надяват да стимулират екосъобразната консумация и да подчертаят последиците от консумацията на месо.

    „Не казваме на хората какво трябва да ядат. Но искаме да поставим добър пример за защита на климата, защото вегетарианската храна е по-щадяща към климата от месото и рибата.“

    Месната и млечната индустрия са едни от най-големите източници на въглеродни емисии и има много доказателства, които показват, че консумирането на по-малко месо драстично намалява въглеродния отпечатък и спасява милиони животи.

    Това е просто малък пример как може да бъде въведено в ежедневието и макар мнозина да гледат с насмешка, решението предизвика силен отзвук в страната. Някои обвиняват Барбара Хендрикс, че личните й предпочитания са повлияли на забраната.

    Кристиан Шмид, министър по храните и земеделието, твърди че Хендрикс се опитва да наложи вегетарианството на хората и забраната на месото е политически ход.

    „Няма да приема това. Смятам в разнообразието и свободата на избор, а не в личните прищевки и идеологии. Месото и рибата са част от балансираната диета.“

    Други обвиняват министъра в лицемерие, тъй като забраната няма да има реален ефект, понеже се отнася само за официални събития, което означава, че министрите ще могат да консумират месо и риба в парламента.

    Виновното изражение на кучето всъщност не е вина, а страх

    Всеки стопанин на куче знае издайническото изражение на куче, което е направило нещо лошо.

    Може да се е изходило на пода. Може да е скъсало дивана или килима. Знаете, че е направило нещо, то също. Понеже сте човек, виждате това изражение и му придавате честа човешка емоция: вина.

    Логиката е пълна: Кучето ви е било само, направило е нещо, което не трябва и когато го обвините, лицето му казва всичко. Истината е, че въпреки логиката, кучето всъщност не изпитва вина. Вместо това изпитва много по-първична и срещана емоция: страх.

    Този извод е базиран на изследване от 2009г, проведено от специалистът по поведение на кучетата д-р Александра Хороуиц. Тя се е фокусирала върху това как хората интерпретират кучешките емоции през призмата на човешките. Иначе казано, хората погрешно придават на кучетата емоции, базирани на човешките. „Виновното“ изражение е най-големият пример за това.

    „Поглеждам към куче с виновно изражение и всичко ми говори, че то се чувства виновно. Наистина е така. Програмирани сме да го виждаме така, никой не е виновен.“ – казва д-р Хороуиц.

    Изражението е добре познато: кучето се снижава, показва бялото на очите си, докато ви гледа. Може да дръпне ушите си назад, да скимти или да ближе въздуха. Всичко това са признаци за страх – признаци, които хората погрешно интерпретират като вина.

    Всъщност реакцията на кучето е в отговор на поведението на стопанина му и всъщност демонстрира страх от наказание, а не вина.

    И все пак, кучетата изпитват ли вина? Може би. Може би не.

    Малко вероятно е, понеже мозъкът на кучето е устроен много по-различно от човешкия. И все пак доста си приличат. Най-съществената разлика обаче е в размишлението – кучетата не мислят върху минали постъпки и не се чудят дали са направили нещо нередно.

    При някои животни има доказателства за планиране на бъдещето и запомняне на специфични епизоди от миналото. При кучетата обаче не са открити такива. Това не означава, че няма такива, а че е наистина трудно да се открият чрез експерименти.

    Кучетата имат спомени, разбира се, но мисленето за миналото при тях по начина, по който го правят хората, вероятно става съвсем различно.

    Когато животните скърбят

    И те тъгуват, когато почине техен близък: горилите разнасят с дни мъртвите си бебета, някои кучета стоят с години до гроба на стопанина си, а гарваните престават да се хранят. Hяколко сърцераздирателни сцени:

    Неразделни

    Тази женска горила от зоопарка в Мюнстер не могла да се примири със смъртта на бебето си. В продължение на дни тя разнасяла със себе си трупа на Клаудио и не допускала никой да припари до него. За човекоподобните маймуни това поведение не е необичайно – в продължение на седмици те отказват да се разделят с умрелите си рожби, нищо че телата им междувременно почти са се мумифицирали.

    Почетна стража

    Неслучайно хората говорят за „слонска памет“: тези животни са известни с това, че изразяват скръбта си по мъртвите особено дълго и интензивно. Почине ли някой слон, цялото стадо застава на почетна стража край трупа му. Дори и слонове от чужди стада идват да си вземат „последно сбогом“.

    Гарваново погребение

    Гарваните реагират изключително емоционално при смъртта на себеподобен. Със специални звуци те привикват останалите, събират се около трупа на птицата и за известно време престават да се хранят. Гъските, както и редица пойни птици, които обикновено живеят моногамно, тъгуват по изгубения си партньор особено дълго. Някои от тях отказват да се хранят и също умират.

    Муши и Миши

    Животните понякога тъгуват и по свои другари от съвсем друг вид – както в случая с котката Муши от Берлинския зоопарк. Тя била близка приятелка с мечката Миши. Когато мечката умряла, малката й приятелка не искала да напусне мечото леговище и не преставала сърцераздирателно да мяука.

    Край гроба на любимия човек

    Всеки човек, който загуби любимото си куче, дълго тъгува по него. Същото обаче важи и за кучетата, разделили се с любимия си стопанин. Тази немска овчарка в продължение на години стояла край гроба на своя стопанин в аржентинския град Виля Карлос Пас.

    Пощенето като успокоение

    Когато някой близък другар умре, павианите демонстрират симптоми на силен стрес. Учените са установили, че в кръвта им бързо се покачва нивото на хормона на стреса. За да преодолеят това напрежение, животните търсят близост със себеподобни или се посвещават на успокоителни ритуали като пощенето.

    Морска раздяла

    Акулите, делфините и други морски животни често тъгуват дни наред по своите починали деца като ги носят със себе си – задача, която във водна среда не е никак лесна. Учените наблюдавали как майки дълго време се опитвали да балансират с трупа, побутвайки го с носа си. При всяко потъване на тялото, майките също се потапяли надолу.

    Трогателната любов на Хачико

    Историята на Хачико дори е увековечена във филм: всеки ден това японско куче идвало да посреща в един и същи час влака, с който обикновено се прибирал починалият му вече стопанин. И така в продължение на 10 години.

    10 случайни изобретения, без които не можем

    Историята помни множество изобретения, които или са гениална случайност, или пък са направени от „случайни хора“. Химикалката и дюбелът са само два примера. Ето историята на 10 случайни изобретения, без които не можем.

    Изобретението на едно 11-годишно дете

    Една вечер 11-годишният Франк Еперсън си налял чаша лимонада. Но напитката му се сторила топла и той я оставил да се изстуди навън. След няколко часа момчето намерило течността замръзнала – заедно с лъжицата, която по случайност била останала в чашата. Всичко това се случва през 1905 година, а 18 години по-късно Франк Еперсън патентовал изобретението си.

    Мелита – една история на успеха

    Германската домакиня Мелита Бенц, живяла в началото на 20 век, никак не харесвала вкуса от утайката на кафето. Младата жена пробила дупки на дъното на една консерва и ги покрила с попивателна хартия от тетрадката на сина си. На 35-годишна възраст Мелита патентовала филтъра за кафе и с капитал от само 73 пфенига основала фирма. Днес „Мелита“ е концерн с 3 500 служители.

    Накъде без нея?

    Металическата капачака за затваряне на бутилки е 80-ят опит на емигриралия в САЩ ирландец Уилям Пейнтър да патентова най-сетне нещо смислено. През 1892 година изобретателят-неудачник измислил как да затваря херметически бутилки, без това да затруднява по-сетнешното им отваряне. Броят на зъбците бил определен тогава на 24. Днешният стандарт е 21 зъбци.

    Химикалката – гениална случайност

    Унгарският журналист Ласло Биро никак не обичал перодръжките. Идеята за химикалката му дошла, докато наблюдавал как деца си играели със стъклени топчета. Едно от топчетата се изтъркулило през локва и оставило след себе си следа, наподобяваща линия. В Аржентина, където Биро е живял в изгнание, патентованите от него химикалки и до днес носят името „биромами“.

    Историята на дюбела

    Германецът Артур Фишер е можел да се похвали с над 1000 патента. Но най-великото му изобретение – дюбелът – е чиста случайност. През 1958 година Фишер трябвало да монтира тежки рафтове. Дървените нитове му се сторили ненадежни и той изрязал в кухнята първите пластмасови дюбели. Днес се произвеждат около 15 милиона дюбела на ден.

    Да копираш природата

    Самозалепващата се закопчалка е изобретена сравнително късно. През 1955 година тя е патентована от швейцареца Жорж де Местрал. Няколко години по-рано той с мъка отстранявал репеите от козината на кучето си. Един ден решил да види под микроскоп как репеите се задържат върху други повърхности. Дълги години Жорж де Местрал се опитвал да копира природата. И накрая успял.

    По заръка на Наполеон

    Снабдяването с хранителни продукти било един от най-големите проблеми на Наполеоновата армия. Затова Наполеон Бонапарт обявил голяма награда за този, който се научи да консервира хранителни продукти. Френският сладкар Никола Апер успял пръв и през 1810 година получил обещаната награда. Апер варил продуктите в солена вода, след което ги стерилизирал в буркани, а по-късно и в консервени кутии.

    Пакетчетата на Томас Съливан

    През 1908 година нюйоркският търговец Томас Съливан изпратил на клиентите си малки рекламни порции чай, опаковани в копринени торбички. Много от клиентите пускали чая заедно с торбичката във водата, защото смятали, че именно такава била идеята на търговеца. Така Съливан започнал да продава чай в пакетчета за еднократна употреба. Днес пакетчетата са не копринени, а книжни.

    Преди близо 120 години

    През 1896 година хамбургският аптекар Оскар Тропловиц разработвал медицински лейкопласт. Един от вариантите бил особено несполучлив – залепвал толкова силно, че разранявал кожата при отлепване. Впоследствие обаче придобил световна популярност. В България е известен като тиксо или скоч.

    „Народно изобретение“

    Щипката в най-обикновения ѝ вариант (две дървени парченца, свързани с малка скоба) се смята за „народно изобретение“. Пръв я патентова американецът Дейвид М. Смит – през 1853 година. В следващия половин век щипката е усъвършенствана от цели 150 души.

    източник: www.dw.com

    Десет храни с магически сили

    Авокадо, чиа семена, киноа, кейл – светът е полудял по екзотичните хранителни продукти с чудотворни свойства, наричани още „суперхрани“. Ето кои са десетте най-популярни сред тях:

    Акай бери

    Палмата Акай расте в Южна Америка. Твърди се, че плодът ѝ, приличащ на боровинки, подпомага метаболизма, т.е. води до отслабване. Освен това съдържа много антиоксиданти, които забавят процеса на стареене и изглаждат бръчките. Акай бери подобрява също така енергийния баланс и издръжливостта на организма.

    Авокадо

    Авокадото е един от най-богатите на мазнини плодове в света, които обаче не ни карат да пълнеем. То съдържа ненаситени мастни киселини, които намаляват нивото на холестерола в организма и подобряват сърдечно-съдовата дейност. Зеленият плод с формата на круша съдържа и много витамини, полезни за кожата, косата, имунната и нервната системи.

    Чиа семена

    Казват, че тези малки семенца, богати на протеини и на мастни киселини Омега-3 и Омега-6, имат чудотворна сила. Още маите и ацтеките са ценили свойствата им и са ги използвали и като лекарство. В интерес на истината чиа семената нямат почти никакъв вкус.

    Годжи бери

    Годжи бери е смятан за един от най-полезните плодове на света. Той подсилва имунната система и сърцето, стабилизира кръвното налягане, дарява енергия, забавя стареенето. Този плод е много полезен и за очите и кожата.

    Кейл

    Този суперпродукт се промъква в менюто на все повече хора. В САЩ зелето кейл отдавна е хит: предлага се като смути, салата и в какви ли не други вариации. Кейлът е истинска витаминозна бомба: 100 грама от него са достатъчни за покриване на дневните ни нужди от витамин C. Освен това зелето кейл е богато на витамин А и съдържа минерални вещества като желязо и калций.

    Боровинки

    Тъмносиният плод е изключително богат на витамини и спира възпалителните процеси. Още древните гърци и римляните са използвали боровинките като лек при чревни заболявания. За разлика от южноамериканските акай бери, боровинките са нискокалорийни и бедни на мазнини, но също така съхраняват нашата жизненост и младост.

    Джинджифил

    При стомашно-чревни заболявания джинджифилът е незаменим помощник – той подобрява оросяването с кръв на червата, спира възпалителните процеси и подпомага възстановяването на чревната лигавица. Джинджифилът разкрива лечебните си свойства най-добре изсушен. В прясно състояние е лютив на вкус, но пък засилва съпротивителните сили на организма.

    Куркума

    Индийската подправка куркума е позната на хората от хилядолетия. Тя е една от съставките на кърито. Подобното на джинджифил растение е смятано за свещено. Куркумата подобрява процеса на храносмилане, намалява нивото на холестерола и действа като антиоксидант.

    Бадеми

    Който иска да направи нещо за здравето си, трябва да изяжда по няколко бадема на ден. Освен че притъпяват глада, бадемите помагат много на сърдечната дейност и намаляват риска от диабет и Алцхаймер. Бадемите съдържат от „добрите“ мазнини – като тези в авокадото.

    Киноа

    Малките зрънца са наричани с много имена: „зърното на инките“, „ечемикът на Андите“, „перуански ориз“. Смятани са за едни от най-добрите източници на растителни белтъчини. Те съдържат всичките девет най-важни за човека аминокиселини, имат антиоксидантно действие и са изключително богати на минерали.

    източник: www.dw.com

    Наследството на Византия

    Мнозина на Запад не разбират какво свързва лявото правителство в Атина с неонационалистическото в Москва. А всъщност гърци и руснаци имат дълга обща традиция.

    defaultМехмед II превзема Константинопол – картина от Фаусто Зонаро (1854-1929)

    Пътешествениците от северните страни разказвали при завръщането си за чудесата на Миклагард: пурпур и дворци, храмове пълни със злато, пристанища с богатства от цял свят. Жителите на огромния град били безброй, а стените, които го заобикаляли, били непревземаеми. Звучало като приказка, но Миклагард действително е съществувал – пътешествениците имали предвид Константинопол, центъра на Византийската империя, успяла да противостои на германи, славяни и араби. През десети век тя обхващала долна Италия, части от Балканите и Крим, както и днешните държави Гърция и Турция. Като „втори Рим“ Константинопол се явявал въплъщение на претенцията да е единствен легитимен наследник на римските императори и бранител на християнството.

    Набезите на княз Светослав

    През 969 император Йоан Цимиски получил обезпокояващи новини от северните граници – там била нахлула голяма руска армия, която опустошавала всичко. Русите и преди това били достигали до бреговете на Константинопол – през 907 и 941, но византийците успeли да ги победят и опожарят корабите им. Но ето, че русите се завърнали – предводителят им княз Светослав отправил към Цимиски посланието „Ние сме мъже на кървавите битки“, а гърците не знаели нищо „за руската сила“.

    Konstantin der GroßeИмператор Константин Велики проправя пътя на християнството в Римската империя

    Цимиски веднага разбрал, че това е опит за покоряване на приказния Миклагард. За армията на Светослав се смятало, че наброявала 60 000 души. Цимиски мобилизирал всички сили срещу русите и успял да ги разбие. Светослав признал поражението си и в крайна сметка не русите превзели Византия, а византийците Русия – по културен и религиозен път. Киевска Рус се оказала в сърцето на нова Русия. Нейният княз Владимир дори подкрепял Византия с войски, а в знак на благодарност получил византийската принцеса Анна за жена. През 988 князът се покръстил, християнството, внесено от Византия, станало официална религия. Така постепенно възникнала обща култура, а Киев е изграден по примера на Константинопол – с катедралата „Света София“ и Златната порта.

    Не след дълго обаче облаците над държавите от източноправославната църква се сгъстили. През 1204 Константинопол бил завзет от кръстоносците, а от 1233 империите на русите станали жертва на монголското нашествие. През 1240 монголите щурмували Киев и от бляскавия град останали само трупове и развалини.

    През 1453 султан Мехмед Втори завзел Константинопол, с което сложил край на гръцката империя. Към източноправославната църква била проявена търпимост, но отредената ѝ роля била роля на подчинение. Киевският митрополит се установил в Москва, в новата процъфтяваща държава на русите. През 1472 цар Иван Трети се оженил за Зоя Палеолог, потомка на византийските императори. Именно тя пренесла в Москва византийските дворцови традиции, но не се оправдали надеждите, свързвани с тази сватба – да допринесе за увеличаване на влиянието на католическата църква в Русия.

    Москва – третият Рим?

    Русите възприели затрогващата красота на литургиите, правото и разбирането за държавата на византийците, според което върховен господар на християнския свят е императорът, а не патриархът, за разлика от папата при католическата църква. Дирите на тази традиция се усещат и до днес: сръбската църква по време на балканските войни от 1992 или руската при Владимир Путин се подчиняват по-малко или повече на държавните ръководители, дори и когато тяхната политика е особено националистическа. И не е случайно това, че феминистките пънкарки от „Пуси Райът“ бяха осъдени, след като протестираха срещу алианса между църква и държава. През 1589 е създадена московската патриаршия, а руският монах Филомет пише: „Москва е третият Рим. Четвърти няма да има“.

    Patriarch Bartholomäus I. und Papst FranziskusВселенският патриарх Вартоломей с папа Франциск

    Векове наред „третият Рим“ водил война с покорителите на втория – османските турци, и в крайна сметка успял през 19 век да ги изтласка от северните брегове на Черно море, Крим и части от Балканите – не става дума само за достъпа до топлите средиземноморски води, а най-вече за наследството на Византия.

    Братя по вяра

    Освободителната борба в стара Гърция от 1821 насам срещу турците усложнила нещата. Царят се безпокоял от мислите за свобода и национален суверенитет – в никакъв случай той не бил готов да допусне подобно нещо сред поданиците си в епохата на феодална реставрация. От друга страна руснаците симпатизирали на братята си по вяра, а и въстанието в Гърция отслабила османския противник. В битката при Наварин през 1827 бойните кораби на Англия, Франция и Русия разбили османската флота, а една нова офанзива на руснаците по Дунав принудила окончателно турците да дадат свобода на Гърция.

    В Русия разбирали гърците по-добре, отколкото на Запад, където убедени елинофили, като лорд Байрон или баварския крал Лудвиг Първи, сякаш забравили, че възхитителната класическа епоха на Перикъл е била цели две хилядолетия по-рано. Между двата народа съществуват множество връзки. Цар Александър Първи предоставил имение на гръцката национална героиня Ласкарина Бубулина. Неговият външен министър Йоан Каподистриас /първият президент на свободна Гърция през 1827/, представлявала Русия на Виенския конгрес от 1815, където дамите до такава степен били впечатлени от екзотичния му чар, че го нарекли „Лъвът“.

    източник: www.dw.com

    12 изумителни факта от света

    Спечелилият Тройната корона Американски фараон прави секс по три пъти на ден и собствениците му вземат по $200 000 за чифтосване, печелейки по $30 000 000 годишно.

    Мъж в Шънси, Китай, наскоро шокиран научил, че „орехотрошачката“, която е ползвал 25 години всъщност е бойна граната. Той разбрал за това от листовки за експлозивите, раздавани от полицията. След като предал на властите гранатата, станало ясно, че тя все още била активна и способна да се взриви.

    През 2011г, двама непалци изкачват връх Еверест, след това скачат с парашут и кацат на 35км от там. После стигат до Бенгалския залив пеша и с каяк, с което печелят наградата Приключенци на годината на National Geographic.

    Ако бременна майка страда от увреждане на орган по време на бременността, зародишът може да изпрати стволови клетки, които да поправят увреждането.

    Когато кралят на Тайланд е съдил първата си съпруга за развод, тя не е можела да се защитава в съда, защото законът забранява критикуване на краля.

    Декстър Холанд, вокал на The Offspring, учи докторантура и е съавтор на научни трудове за микро РНК в ХИВ геномите.

    Италианското улично куче Фидо е намерено ранено и е приютено от работник във фабрика. Кучето се връщало на автобусната спирка да чака стопанина си след смъртта му всеки ден в продължение на 14 години.

    Бил Гейтс е дарил $28 милиарда от 2007г досега, спасявайки 6 милиона живота. Той е решен да дари 99% от богатството си и да остави по-малко от $10 милиона за трите си деца, за да „се научат да се оправят сами“.

    Шофьор в Манхатън постави рекорд, като премина през 240 последователни зелени светофара.

    След като стъпва върху главата на дресьора си, слоницата Мери е обесена от кран. По-късно е открито, че е имала инфектиран зъб и неквалифицираният дресьор го е докоснал, което е провокирало реакцията й.

    Валерий Спиридонов, 31-годишен мъж със заболяване на Вердниг-Хофман, е първият доброволец, съгласил се да участва в първата трансплантация на глава, която може да бъде извършена още през декември 2017г.

    Новите филми в Холивуд се създават като фирми, целта на което е да губят пари. По този начин актьорите, сценаристите и другите участници в продукцията, на които им е обещана част от печалбата, всъщност не печелят нищо, тъй като филмът, като фирма, технически е на загуба.

    Това се е случило на човекът, написал „Форест Гъмп“. Обещан му е процент от печалбите на филма, но не получава нищо, освен $350 000 заплащане за лиценз, понеже филмът (който печели над $700 000) е загубил пари.

    Шаманизъм, тангризъм и магически обреди

    Съхранени са свидетелства от древната българска история за извършване на магически ритуали от страна на българския владетел – кана. В една анонимна византийска хроника е описано как „Крум според обичая си принесъл в жертва, вън от Влахернската врата, много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали.“ Българите в езическия си период имали свои магически практики. Описаната в този случай е свързана с жертвоприношения на хора и животни и с магическата сила на водата, докато българският владетел изпълнява ролята на върховен жрец. За различните други магии при българите-езичници можем само да гадаем, защото не са подробно описани в историческите източници.

    Не така стои обаче въпросът с шаманистките и тангристките практики на различните близкоизточни и далекоизточни племена, влезли в съприкосновения с християнска Европа по пътя на своите завоевания. Племената на хуните и на тюрките са известни с практикуваните от тях шаманизъм (повече при първите) и тангризъм (повече при вторите). Бързо да се уточни, че шаманизмът и тангризмът съдържат в себе си магия. Затова те са магически практики, каквато практика е описаната с кан Крум по време на опита му да завладее Константинопол през 813 г. Но шаманизъм и тангризмът са родствени с българската езическа магия, без да са едно и също с нея. Липсват преки свидетелства българите преди приемането на християнството да са били тангристи и шаманисти.

    Кан Крум пирува след победата над византийците:

    Любопитно е да се знае, че шаманизмът и тангризмът по същество не се различават особено един от друг. Само че, при древният тангризъм ханът играе ролята на върховен шаман в ритуала. Спорно е доколко двете могат да се определят като религия. По-скоро става дума за мистични, духовни и магически учения, чиято цел е нравствено усъвършенстване и постигане на близост с отвъдното. Тангризмът е научен термин, който въвежда френският специалист Жан-Пол Ру, за да означи върховния бог в древнотюркския пантеон. Този бог – това е Небето (Тангра). Другите по-важни богове от този пантеон са Умай и Йер суб.

    За първи път шаманизъм е описан от византиеца Приск е V в., който имал възможността да прекара известно време и да опише степната империя на великия Атила – Бича божий. Приск твърди, че сред приближените сановници на Атила едни от най-почитаните носят титлата „кам“, т. е. шаман. Техният водач се нарича ата кам – значи шаман баща на всички шамани. Докато с титлата яш кам се означавал човекът, който бил дясна ръка на владетеля. Атила ползвал своите камове (шамани) за близки съветници и посланици в чужди държави.

    На какви магии и вълшебства били способни шаманите? Обяснения за това се намират в „Историята“ на Менадър Протектор от средата на VI в. Византийският хронист пише, че „някои хора от тези племена, както ни увериха, имат способността да прогонват нещастието, взимали вещи, които били оплячкосали от римляните, и ги натрупвали на огромна камара. После запалвали клони от кедрово дърво и ги размахвали над струпаните вещи, нашепвайки в същото време тайнствени слова, примесени със звън на камбани и удряне на дайре. Докато извършвали всичко това, изпадали в транс, произнасяйки клетви, посредством, които прогонвали злите духове, обитаващи вещите. На тези хора им се приписвала силата да очистват хорските души и да ги пазят от зли духове.“ За шаманите музиката извиква състояние на транс, към което се стремят. Магическите им слова се пазят в дълбока тайна от непросветени. Огънят, водата и свещеното дърва са задължителни елементи на магията им.

    При тангризмът върховен бог е Небето (Тангра), а ханът е негова проекция на земята. По волята на Небето според тангристите се случва всичко на земята. Тъй като владетелят е най-близко до бога (небето), той за народа е и върховният жрец и шаман. Той има магьоснически и свръхчовешки способности. В началото на всяка година каганът (великия хан) на тюрките извиквал най-приближените си хора и ги водел в пещерата на предците, където трябвало да извършат жертвоприношение в тяхно име. А през пролетта същите се събирали отново и в реката принасяли жертва на Небето (Тангра).

    Избраният за хан (каган) на тюрките, за да докаже магическите си способности на шаман, трябвало да премине през едно изпитание, в което рискувал живота си. Хранените му хора образували около него кръг, а той оседлавал коня си и яздел вътре с пристегнато на врата си въже. Въжето се пристягало, в очакване той да изрече пророчески слова, за да го пуснат. Ако ли не – удушавали го, значи не е достоен да бъде пратеник на Небето (Тангра).

    Тангризъм се практикува и днес като мистично и религиозно учение, макар да липсва върховният жрец – владетелят (хана). Тангристите ходят да се молят в предварително избрана планинска местност, където расте свещената за тях бреза. Сред участниците в култа са само мъже. Ритуалът протича под нашепването на свещени думи и молитви от главния шаман, отправяни към Небето. Запалва се огън. После тръгват да обиколят три пъти брезата, носейки чаши с кумис (кобилско мляко) и с вино в ръце. След като свършат с обиколките, изпиват съдържанието на чашите и заколват агнетата, приготвени за жертвоприношение. Молят Небето да ги дари с плодородие и да ги благослови.

    Магическите ритуали в езическо време са много любопитни заради сходствата, които всички имат малко или много помежду си. Тези ритуали са израз на първобитните нагласи у човека.

    Шаманистки ритуал:

    http://tatarkam.livejournal.com/197679.html

    Шамани от племето на бурятите:

    http://paranormal-news.ru/news/shamanskaja_bolezn/2011-10-04-3826

    Съвременни тангрианци:

    http://rus.azattyk.org/content/kyrgyzstan_religious_situation/25079518.html

    Компанията De Beers е имала тотален монопол над пазара с диаманти през 20-и век

    Компанията De Beers е световен лидер в добиването на диаманти и търговията с диаманти. Тя оперира в 28 страни и до началото на 21-и век е имала тотален контрол над пазара с диаманти, налагайки монопол и моноспон на диамантите. След сериозни усилия пълният монопол е разбит, но De Beers продължава да е световен лидер и днес продава около 35% от необработените диаманти по света.

    През 1926г Рънест Опенхаймер, германски имигрант във Великобритания, който преди това основава миньорския гигант Anglo American с американския финансист Джей Пи Морган, е включен в борда на De Beers. Той изгражда глобалния монопол на компанията и през кариерата си е замесен в множество скандали, включително фиксиране на цени, антитръстово поведение и обвинения, че не снабдява с диаманти за индустрията САЩ през Втората световна война.

    След 2001г няколко дела са заведени срещу De Beers в САЩ по обвинения за монопол и контрол на цените. През 2008г компанията сключва споразумение със съда и изплаща $295 милиона на ищците, но не признава вина.

    Тайната на българските руни

    За да заслужи някоя знакова система да бъде наречена писменост, трябва съдържанието ѝ да е преминало през вековете и да е достигнало до нас днес. Това значи, че трябва въпросното съдържание някога да е категорично разчетено и тази знакова система да се е сдобила с традиция в четенето си. Такива знакови системи – азбуки – са например гръцката и латинската. Тяхното четене има непрекъсната традиция от преди Христа до днес.

    Знакова система, която не се е сдобила с традиция и затова е изчезнала – това са древните български руни. Българските руни са протописменост. Опитите за разчитането им продължават. Това ще рече, че съдържанието им е останало недостъпно или недоизяснено за нас днес. Освен това традицията им е прекъсната, заради повсеместното възприемане на глаголицата и кирилицата в българската държава след IX в. Затова българските руни не могат да се дефинират като писменост, тъй като по съдържанието, което предават, все още се спори, а традицията им е хронологически недоизяснена и прекъсната.

    Въпреки това руните са показател за напредналото развитие на българите. Те са ясен белег за българска същност, който се запазва за известно време дори след приемането на християнството (след 865 г.). Знае се, че прабългарските административни титли продължават да се използват и при християнските царе Симеон Велики  (893-927) и Петър I (927-970). Титлите ичиргу боил, канартикин, кавхан, миник и пр., характерни за езическа България, ги има и в първите десетилетия на християнството. Същото е и с руните.

    Най-много на брой рунически надписи има в българския манастирски комплекс в Мурфатлар, в днешна Румъния, който е съществувал в периода от края на IX до XI век. Там българските монаси са издълбали около 60 рунически надписа. Заедно с тях в комплекса са засвидетелствани надписи на глаголица, кирилица и с гръцки букви. Видно е за каква висока образованост става дума в средите на българското духовенство – с колко различни графични системи са си служели българските монаси.

    Изглед на манастирския комплекс Мурфатлар отвън.

    Изглед на манастирския комплекс Мурфатлар отвътре.

    Най-вероятно е руните да са представлявали вид тайнопис. Още от езическо време руните са имали култово предназначение и с тях са си служели българите, занимаващи се с магически ритуални практики – жреците колобри. След приемане на християнството пък с руни известно време си служат монасите.

    Опит за разчитане на рунен надпис от църква B1 в Мурфатлар  Басараби, Румъния.

    Български руни има в крепостта Слон в Карпатите, в Шудиково, Сърбия, в Плиска, вероятно върху съкровището от Над Сент Миклош и др. Руните са важни и защото очертават границите на разпространение на българската държава.Остава открит въпросът, от къде българите са възприели руните и възможно ли е руните да са някакво оригинално, българско явление. Факт е, че дълго време се е търсило родство на българските с тюркските руни.

    Съкровището от Над Сент Миклош  – Снимка: http://www.spacedmm.com/?space=10&type=image&detail=5226

    Образцов паметник на тюркските са Орхоно-енисейските надписи, разчетени от Томсен и Радлов. Сведенията от тях се отнасят за събития от началото на VIII в (за Кюлтегин, Билге хан и Тонюкук от каганата). Някъде около това време и в Дунавска България се употребяват руни. Наистина, на външен вид има голяма прилика между едните и другите руни, но тя подвежда. Българските руни не могат да бъдат разчетени по метода, използван за разчитане на тюркските. Това кара изследователите да търсят родство с други източни писмени традиции.От една страна, проследимо е културно влияние на Персийската империя, продължило векове наред. Твърде вероятно е и друго, на което се настоява напоследък – за влиянието на сирийски християнски проповедници сред „варварите“ в Прикавказието. Именно под това влияние да е „произведен“ и българският тайнопис – руните. Проблемът остава отворен.

    Руните са част от българското културно наследство, което трябва да се познава и почита. Тяхното разчитане ще разбули мистерията на езическите култове на българските жреци.

    15 потресаващи снимки от Втората световна война

    Казват, че снимката разказвала хиляда думи, но понякога са много повече. Тези снимки разказват един от най-кошмарните периоди в човешката история и думите за тях не стигат.

    Над египетските пирамиди

    Транспортен самолет прелита над пирамидите в Египет. Натоварен със спешно необходими провизии и материали, този самолет е един от многото, преминаващи Атлантическия океан и Африка на път за стратегически военни зони. 1943г.

    Пристигане във Франция в Денят Д

    Американски войници акостират на френския бряг под тежък нацистки обстрел. 6 юни 1944г.

    Снаряд след снаряд

    Американска гаубица обстрелва германски сили, оттеглящи се край Карентан, Франция. 11 юли 1944г.

    Парашутисти над Холандия

    Вълни от парашути се отварят над Хландия по време на операции на Съюзниците. Септември 1944г.

    Шумна минохвъргачка

    „Да прекосим Рейн не беше всичко. Трябваше да установим предмостие. Стоварихме снарядите си върху тях и всичко което имахме, докато накрая не надделяхме.“ 1945г.

    Наведи се!

    Падна ми се десантна лодка – такъв ми бил късметът. Всички се опитвахме да се скрием един под друг, защото куршумите летяха навсякъде около нас.“ Пресичане на Рейн под вражески обстрел край Сен Гоар. Март 1945г.

    Бомбардировка

    „Първата голяма бомбардировка на 8-ма въздушна армия на завод в Мариенбург. На връщане германците стовариха всичко върху нас и изгубихме поне 80 самолета – 800 души, много от тях другари.“ 1943г.

    Към несигурното

    Войници от 55-ти бронетанков батальон и танк от 22-и танков батальон навлизат в изпълнената с пушел улица. 22 април, 1945г.

    Набелязване

    Войник е забелязал картечно гнездо и търси местоположението му на картата, за да изпрати информация до артилерията и минохвъргачките. Иво Джима, февруари 1945г.

    Вдигане на флага

    Вдигане на американския флаг в Иво Джима. 23 февруари 1945г.

    Ракети

    Корсар пуска ракетите си срещу японско укрепление в Окинава. На заден план се вижда пушек от сражения, докато пехотинци се придвижват след самолетите. Юни 1945г.

    Бягай за живота си

    Морски пехотинец тича под обстрел от японски картечници, докато прекосява клисура, наречена Долината на смъртта. Пехотинците губят 125 човека за 8 часа. Окинава, 10 май 1945г.

    Противовъздушна отбрана

    Японските нощни атаки са посрещнати от дъжд от снаряди на летище Йонтан в Окинава. 1945г.

    Въздушно нападение

    Американски самолети пускат бомбите си над Хокадате, Япония. Юли 1945г.

    Стотици снаряди

    Оперативна група 58 обстрелва Япония. 40мм оръдия на борда на американския самолетоносач Хорнет стрелят, докато самолетите му бомбардират Токио. 16 февруари 1945г.

    Тигрите, които преследват дрон, всъщност са добитък и ще бъдат заклани

    Видеото, на което дузина охранени сибирски тигъра преследват и улавят летящ дрон от небето, взриви интернет. На пръв поглед може да изглежда доста готино, но всъщност зад клипа се крие мрачна история.

    Vice разкрива, че записът е направен в парка Харбин в Китай, който официално е „природен парк за диви сибирски тигри“, но всъщност е тигрова ферма, в която се отглеждат сибирски тигри за кости и вино – търговията на които е забранена в Китай от 1993г.

    Следователи са направили шокиращи разкрития за тигровите ферми в Китай, където животните живеят в ужасяващи условия. Тигрите са отшелнически животни и за тях е неестествено да живеят заедно.

    В Китай има около 200 тигрови ферми, където се отглеждат около 6000 тигъра в плен. Някои смятат, че регистрираните ферми всъщност водят до спад на бракониерството, като легално и безопасно посрещат търсенето на тигрови кожи и кости, но повечето природозащитници не са съгласни с това.

    Според тях, тигровите ферми всъщност стимулират търсенето, а това от своя страна стимулира и бракониерството на диви тигри, защото продуктите от диви тигри се смятат за много по-добри, престижни и ценни.

    И докато китайските ферми отглеждат хиляди тигри, които биват колени, в Китай на свобода живеят по-малко от 50.