От време на време третираме Земята като малко дете, попаднало насред съдебна битка за попечителство – опитите ни да направим това, което е най-добре за нея, обикновено я прецакват още повече
6. Опита ни да спасим пеперудите монарх ги е направил мързеливи и глупави
Пеперудата монарх е може би най-разпознаваемата в света. Тя е особено известна с ежегодната си миграция от Мексико до Канада. Освен това измира с особено тревожни темпове. Някои популации са намалели с 90% от 90-те години досега и учените смятат, че са открили причината за това. Пеперудите монарх разчитат на млечките за храна, размножаване и снасяне на яйца. Млечката обаче е плевел, затова хората я унищожават и така прогонват пеперудите.
В опити да спасят пеперудите монарх, много градинари в Америка започват да отглеждат млечка в градините си, за да им дадат място да се хранят и чифтосват. Но въпреки тези усилия, популациите на пеперудите продължили да намаляват, дори още по-стремително. Каква е причината тогава?
Градинарите са щели да помогнат, ако не са били засадили погрешния плевел. Има различни видове млечки и повечето градинари заложили на тропическата, която убива амбицията на пеперудите. Така, вместо да продължат с миграцията си (която е необходима за жизнения им цикъл), пеперудите монарх просто решават да се устроят на малките си домове и никога не да си тръгват.
Най-нелепото е, че има 20 различни вида млечка, които са подходящи за пеперудите монарх, но хората по някакъв начин са избрали точно този вид, който е пагубен за тях.
5. Островна нация подценява удоволствието от риболова
Малката островна нация Кирибати (население ~100 000 души) разчита на проста икономика с две индустрии – риболов и кокосови орехи. Проблемът бил, че имало твърде много рибари (или поне твърде много добри рибари), затова правителството измислило гениален план. За да намали прекомерния риболов, започва да дава субсидии на събирачите на кокосови орехи. Така хората щели да бъдат стимулирани да правят повече пари, а популацията на рибата ще има възможност да се възстанови.
И докато правителството се потупвало по рамото за брилянтната идея, една студентка на име Шийла Уолш решила да попита: „Планът ви всъщност проработи ли?“. Не.
Всъщност риболовът се увеличил с 30% и в резултат на това рифовата екосистема била в окаяно състояние. Оказва се, че хората не били особено заинтересовани да имат достатъчно пари да си купуват какви ли не екстри, от които някой би имал нужда на един тихоокеански остров. Вместо това искали да имат достатъчно свободно време, за да се наслаждават на приятните неща, които предлага океанския рай… като риболова.
Като плащало за кокосови орехи, правителството насочило хората към работа, която отнемала по-малко време. Така те можели да печелят достатъчно пари за по-кратко време и след това да ходят и да ловят риба… с което на всичкото отгоре да печелят още повече.
4. Американската агенция за опазване на околната среда се опитва да спаси река и я пълни с токсична мътилка
Старите, зловещи мини не са просто дом за най-страшните злодеи от „Скуби Ду“. Те изпускат киселинна вода и тежки метали в близките водни басейни. Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) често се опитва да реши този проблем като лобира изоставените мини да бъдат зачитани като замърсители на околната среда и собствениците им да не получават своите субсидии, докато не ги разчистят. Но подобно разчистване струва много пари и време, а едва ли някой очаква заможни бизнесмени да харчат пари за такива неща, нали?
В повечето случаи от EPA просто въздишат тежко и накрая почистват сами, което дава на бизнесмените дори още по-малко стимул да го направят. Миналата година в Силвъртън, Колоради работници се опитвали да сложат специално съоръжение във воден басейн близо до местна мина, за да филтрират цялата мръсотия, идваща от нея. Така щяло да бъде по-лесно да контролират изпускането на токсични води по безопасен начин. Жителите на Силвъртън успяват да видят това съоръжение в действие, когато близката река Анимас се превръща от грозно синя в красиво оранжево.
Оказало се, че съоръжението е повредило една от стените във водния басейн и контролираното изпускане се е превърнало в неспирен потоп от токсични химикали. Първоначалният разлив изпуска над 3 милиона галона токсини, след което продължава да излиза по 750 000 галона всеки ден. Близкият язовир изпуска повече вода в опити да се разреди мръсотията, но дори сега реката има повече вид на очарователна диария, отколкото на река.
3. Поразен от сушата град пести толкова вода, че накрая тя се разваля
През лятото на 2015г, кмета на Поуей, Калифорния призовава гражданите да намалят консумацията си на вода възможно най-много, за да пестят ценната течност. И знаете ли какво? Те определено го направили.
Гражданите на Поуей намалили консумацията на вода с 45%, което създало огромен резерв в местния резервоар. Как градът отпразнувал това невероятно постижение? Позволили на всяко дете да тича пред пръскачките? Или дали на всеки по 30 секунди по-дълъг душ по празниците?
Изобщо не. Калифорнийската жега и застоялата вода в комбинация с прекомерна химическа обработка направила резервата от вода негодна за пиене. Изчисленията за обработката на водата били направени под презумпцията, че хората ще използват повече вода и така кметът трябвало да изхвърли близо 2 милиона литра.
2. Застрашени видове продължават да бъдат убивани (от природозащитници)
Елиминирането на заплахата от инвазивни видове, особено такива, които приличат и се движат близо до застрашени видове, е като да се опитваш да изчистиш петно от кръв от червена риза. Може и да стане, но на каква цена? Шансовете нещо да се обърка са космически. За съжаление, на някои природозащитници не им се отдава да си играят на Господ.
Службата за защита на природата в Нова Зеландия се свързва с група ловци, които да се справят с някои лоши птици, съревноваващи се за храна със застрашения вид такахе (от който са останали само 300 индивида в дивата природа). Въпреки че били внимателно инструктирани как да подходят с лова, стрелците застреляли и четири такахета. Както се казва, покрай сухото изгоряло и мокрото.
В друг случай, през 2012г природозащитна организация в Южна Африка се подготвя да боядиса рога на застрашен черен носорог. Боята не вреди на животното, но прави рога му безполезен за бракониерите. Разбира се, много е опасно да се бъркаш в нещата на един доста буден носорог, затова трябвало да го приспят.
Противно на това, което ви показват по филмите, упояването на голямо животно е много деликатен процес, който изисква прецизни сметки. В противен случай вероятно ще убиете животното. В случая с нашия черен носорог, той изпада в конвулсии и умира. Още по-лошото е, че на събитието са поканени медии, за да видят как се извършва процедурата, така че цялото фиаско е добре документирано.
1. Касапницата на остров Макуори
Остров Макуори е малко парче земя, собственост на Австралия, което се намира на половината разстояние до Антарктика и това е общо взето единственото приятно нещо, което може да се каже за него. Едно време е бил популярна дестинация за ловци на тюлени, които неволно пуснали плъховете от корабите си на острова. Сякаш черпейки вдъхновение от Том и Джери, въпросните ловци решили, че е чудесна идея да пуснат малко котки на острова. За съжаление, явно никой не си бил направил труда да обясни на котките каква им е работата.
Горе долу по същото време трапери на кожи довели със себе си зайци, с които да се хранят евентуално корабокрушенци. В резултат на това, котките получили лукса от заешка вечеря, вместо противни плъхове. Междувременно зайците продължили да се множат като… ами зайци… и популацията на котките нараствала пропорционално.
С идеята, че ограничавайки заешката популация, ще намалеят и котките, Австралия решава да внесе на острова истинска чума: миксоматоза. Това е брутално заболяване, което убива повечето зайци до две седмици след заразяване. След пускането на чумата, популацията на зайците спада от 130 000 на 20 000 за по-малко от 10 години. Всичко това обаче кара котките просто да гледат на зайците като на деликатес, а за основно ядене те се обръщат към безкрилите птици, унищожавайки сам сами два местни вида.
Накрая австралийците решават просто да застрелят всички котки и успяват. За нещастие това пък довежда до пик в популацията на зайците, които пък изяждат растителността на острова. Този път нещата станали толкова зле, че липсата на растителност довела до свлачище, което заличило цяла колония от пингвини.
Правителството най-после решава, че чашата е преляла и унищожава всички зайци с отровни примамки. През 2014г остров Макуори е обявен за изчистен от зайците, а Австралия решава да се похвали с „най-успешната програма за унищожаване на вредители в историята“.
Възрастта за другите отпечатъци открити в Европа и по света са на не повече от 33 хиляди години.
