Пирова победа е когато битката или войната е спечелена, но цената на победата или последвалите събития значително са обезсмислили всички усилия за това.

5. Битката при Лютцен

При Лютцен се води решаваща битка в хода на Тридесетгодишната война, в която воюват протестанти срещу католици. Швеция е под командването на краля и един от на един от най-великите генерали в историята – Густав II Адолф.

Афолд напълно революционира шведската армия, което значително променя начина, по който те започват да водят войните си. Той създава постоянна национална армия, отличаваща се с изключителни морал и дисциплина. Освен това винаги иска най-новите технологии, за да има преимуществото в битка. Адолф подлага своите войници на нечовешки тренировки и превръща Швеция в една от великите сили на своето време.

Битката при Лютцен е огромен военен успех за шведите. Те се бият добре и постигат победа срещу католическата имперска армия на Албрехт фон Валенщайн. Самият Адолф дори повежда конницата си напред към врага.

Комбинацията от пушек на бойното поле и мъгла обаче прави придвижването много трудно. Конницата бива разделена от лошите условия, а Адолф е прострелян няколко пъти и е повален. Така една от най-големите победи на шведите е белязана завинаги от загубата на най-големия им военен колос.

4. Пърл Харбър

Изненадваща японска атака на Пърл Харбър въвлича САЩ във Втората световна война. Нападението по-късно е определено като военно престъпление, защото японците го извършват без предварително да обявят война на врага.

Целта на нападението е да бъде унищожена американската флота в Тихия океан, преди САЩ да успеят да се включат във войната, което според японците било само въпрос на време да се случи. Без американските кораби, те смятали, че ще могат да нападат позициите на Съюзниците в Тихия океан без да бъдат обезпокоявани.

Големият проблем за Япония се оказва фактът, че нападението на Пърл Харбър мигновено променя мнението на американския народ, който досега не е подкрепял войната. САЩ се включва във войната и веднага започва операции срещу Япония.

Американските бомбардировки опустошават страната на изгряващото слънце. В хода на войната 67 японски града са изпепелени, като само в Токио са убити повече от 200 000 души цивилно население.

Очевидно атомните бомби са последният пирон в ковчега на Японците, които са напълно сразени. Пърл Харбър в крайна сметка води до загубата на Япония във войната.

3. Пировата война

По време на Пировата война римляните воюват с Епир в северна Гърция. Епирците са водени от своя цар и способен генерал Пир, който е далечен роднина на Александър Велики.

Причината за войната е дребен конфликт между Рим и град Тарентум, който по-рано оказва помощ на Епир при друг конфликт, а сега иска помощ срещу римляните. Тарентум, Епир, Македония и Магна Греция се обединяват срещу Рим и Картаген. Планът на Пир е да победи римляните на бойното поле и да се опита да убеди италианския народ да въстане срещу римската власт и да се присъедини към него.

Пировите победи носят името на цар Пир заради неговата военна кампания в Италия. Въпреки множеството му победи и огромните загуби за римляните, врагът можел просто да попълва армиите си от резервите. Освен това, влиянието на римляните над цяла Италия пречи на плановете на Пир да спечели италианския народ на своя страна.

Битката при Аскулум е особено пагубна за Пир. Той смазва римляните, които дават 8000 жертви в сравнение с неговите 3000. Но Пир губи много офицери и голяма част от своята армия. Това го кара да каже: „Още една такава победа срещу римляните – и ние сме загубени!“

2. Бородинската битка

До 1812г Наполеон постига изключителни постижения и победи над Испания, Ниските земи, Италия, Прусия и Австрия. Тогава той обръща поглед към Русия и й обявява война под претекста, че ще освобождава полската земя.

Прави го най-вече, за да спечели симпатиите на поляците в региона, но също така иска да прекъсне и търговските взаимоотношения между Русия и Великобритания. Наполеон е побеждавал руснаците и преди, във войната на Четвъртата коалиция, затова смята, че обичайната тактика ще му помогне отново и ще е в Москва преди началото на зимата.

Той обаче допуска грешка. Огромният размер на армията му, която наброява почти 700 000 души, прави придвижването й по-бавно от очакваното. Заради дългите снабдителни линии, Наполеон не може да разгърне армията си твърде надалеч, защото ще я направи уязвима.

След като си пробива път до Москва, Наполеон се изправя срещу руската армия край село Бородино на 7 септември 1812г. Успява да спечели на цената на 45 000 убити или ранени руснаци и 35 000 убити или ранени французи.

Наполеон обаче не получава шанс да се радва на наградата си. Още първата нощ Москва е подпалена. Пламъците обхващат по-голямата част от града и принуждават френския император да напусне. Това му се налага през зимата, което води множество логистични проблеми за французите, а руската кавалерия непрекъснато напада изостаналите или отделилите се войници.

По време на оттеглянето си Наполеон губи по-голяма част от армията си. В последствие губи и короната си, защото отслабените му сили след руската инвазия водят до началото на войната на Шестата коалиция, след която той е изпратен в изгнание на остров Елба.

1. Първата световна война

Най-лошата пирова победа в историята е за Съюзниците през Първата световна война. Макар да побеждават Германците, австро-унгарците и османците,  последиците от войната са опустошителни за почти всички замесени във войната. Победата причинява поне четири огромни проблема за Съюзниците.

Първият е Версайският договор, който определя наказанията за Германия след войната. Тежестта на тези наказания директно допринасят за издигането на Хитлер на власт – също и за Втората световна война. Без това примирие Хитлер е нямало да може да експлоатира страданието на германския народ, нито огромната им ненавист към французите.

Второ, ефектът на войната върху Великобритания е ужасяващ. Преди ПСВ страната е най-богатата в света. Великобритания обаче се съгласява да подкрепя финансово почти всички свои съюзници. В допълнение, разходите за оръжия, муниции, храна и коне изчерпват почти всичките й средства.

Великобритания губи позицията си на най-голямата суперсила в света по време на тази война, което почти я унищожава финансово. Именно по време и след войната се надигат и движенията за независимост. Най-голямото от тях е ирландското, което през 1921г успява в целта си и създава Ирландската свободна държава.

Трето, французите претърпяват огромни загуби, защото страната им в общи линии се оказва основното бойно поле в конфликта. Икономиката на Франция е срината след войната. Повечето от индустрията й е унищожена – цели региони са в руини. Заради множеството неизбухнали артилерийни снаряди, части от Франция все още са забранени за навлизане.

И накрая, руският цар е свален от власт по време на войната. Голямата загуба на живот и осакатяването на икономиката на страната подпалват революция. Болшевиките завземат властта и комунизмът превзема Русия.

За да прекратят участието си във войната, болшевиките подписват примирие с Германия, при което Русия й дава обширни територии. В този хаос се надига и гражданска война.

С неспособната Русия, много държави, сред които Естония, Финландия, Литва, Латвия и Полша, обявяват своята независимост.

Конспиративните теории са лесна мишена за подигравки, защото най-често се разпространяват от хора, които пишат за хора-гущери по сайтове с дизайн, който беше демоде и през 90-те. Но в много редки случаи онова, което може да звучи като нелепо, всъщност се оказва, че наистина се е случило.

Най-богатите и влиятелни в света се събират за тайни ритуали

Теория на конспирацията:

Много от конспиративните теории произхождат от идеята, че шепа богати и влиятелни хора контролират целия свят. Това е вярно в известен смисъл, но всички знаем, че предприемачи и инвеститори се съревновават ежедневно за пазарни дялове. Представяте ли си, ако богатите и влиятелните наистина надяваха качулките и се събираха, за да изпълняват нелепи ритуали?

В действителност:

Истината е много по-странна (както се случва често). Да, има известни срещи на богаташи, като например Билдърбъргската група, но те предимно се надвикват над питиета и огромни вечери, а не принасят в жертва кози в името на илюминатите. Тук говорим за срещите на Бохемския клуб, на които членовете – сред които и президенти – се събират, за да изпълняват ритуали пред 10-метрова сова. Изобщо не си измисляме. Можете дори да посетите мястото, ако желаете.

Основан през 1872г, Бохемският клуб започва като социално събитие за относително безобидни журналисти и артисти, като Марк Твен. Мнозина от членовете обаче били амбициозни и жадни за власт. Събиранията на клуба продължили, а членовете му ставали все по-влиятелни. През 30-те години на миналия век Бохемският клуб се превърнал в ексклузивно средище на богатите и известните.

През 80-те в него членуват 2300 души, сред които влиятелни сенатори, бизнесмени и политици. Списъкът с чакащите бил безкраен – 33 години за да се освободи място.

Макар бизнесът официално да не се окуражава, в действителност не е така. Някои от най-важните сделки в историята са сключени именно в Бохемския клуб – например планирането на проекта Манхатън. Можете да благодарите на срещата на бохемите от 1942г за атомната бомба.

КГБ са имали спящи агенти, готови да саботират Америка отвътре

Теория на конспирацията:

Лесно е да се забрави, че не е нужно да се връщаме много десетилетия назад, за да открием Америка обсебена от идеята, че комунисти се крият под всяко легло. Да, Запада беше на нокти със Съветския съюз – това е така – но истински параноичните бяха сигурни, че съседите им, учителите на децата им и продавачите от магазините вечер се събират в мазетата си, за да чертаят планове за инвазия. Така, когато другарите им пристигнат пред портите на Америка, те ще са готови да им помогнат.

В действителност:

Наистина е имало сериозни планове на КГБ да саботират инфраструктурата на Америка в случай, че избухне война, като на всеки ъгъл е имало агенти в готовност. Знаем за това благодарение на бивш КГБ активист, който копира документи от архивите на службата и бяга на Запад след края на Студената война.

Много от екипите на КГБ също така си подсигурявали фалшиви самоличности в Канада и Мексико. В САЩ били изградени тайни оръжейни скривалища, зареждани с оръжия, които били прекарвани нелегално през границата. В тези скривалища било пълно с експлозиви и мини, които са можели да всеят пълен хаос в Америка. Сред потенциалните мишени били не само военни бази, но също петролопроводи, язовирни стени и електроснабдителната мрежа.

ЦРУ са спонсорирали Далай Лама повече от десетилетие

Теория на конспирацията:

Феновете на конспирациите ще ви кажат, че всеки и всичко значимо на света е свързано с ЦРУ. От Червения кръст до Бил Гейтс, всички тайно са поддържани и контролирани от ЦРУ в опит да бъде опазена Америка от враговете й.

В действителност

ЦРУ са провеждали доста експерименти с ЛСД през 50-те, така че разбира се, че са финансирали и някои откачени схеми. Като например онзи път, когато тихомълком превръщат Далай Лама в своя антикомунистическа марионетка.

Докато мнозина симпатизират на Далай Лама от Тибет – водач пацифист, изпратен в изгнание от китайците – истинската история е малко по-мрачна и шпионска. Документи разкриват, че след като бяга от Тибет през 1959г, противопоставящият се на правителството Далай Лама  и неговото движение скоро се оказват обект на значително финансиране от ЦРУ. Говорим за $1.7 милиона годишно през 60-те.

Макар самият Лама да отрича това, докладите показват, че цели $180 000 са отивали за личните му разходи – с други думи ЦРУ са плащали на Далай Лама шестцифрена заплата. Останалите пари потъвали в издигането на тренировъчни лагери и подпомагане на тибетската съпротива, което може да ви звучи като пълната противоположност на посланията за мир на пацифиста.

Разбира се ЦРУ нямаше да са ЦРУ, ако не разиграваха тибетците, докато се преструват, че им помагат. Далай Лама бил убеден, че ЦРУ подкрепят независимостта на Тибет, но в действителност американската агенция просто искала тибетците да всяват хаос и да пречат колкото се може повече на Китайците.

Всъщност агенцията дори не харесвала тибетците, защото от тях не ставали добри шпиони.