Роденият на 6 февруари 1721г в Германия Кристиан Хайнрих Хайнекен на осем седмици е можел да говори немски, на една годинка – да чете петокнижието, на две години – да чете Стария и Новия завет на латински, на три години е написал „История на Дания“ и я е рецитирал при посещение на краля на Дания на следващата година. Кристиан умира от автоимунно заболяване на 4 години. Макар всичко това да звучи абсолютно невероятно, всъщност детето е документирано доста добре за стандартите на онова време – дори Имануел Кант е написал есе за него.
На 23 август 1989г повече от 2 милиона души се хващат за ръце, образувайки най-дългата човешка верига в света с дължина 675.5км, преминаваща през Естония, Латвия и Литва, Така наречената Балтийска верига бележи 50 години от пакта Рибентроп-Молотов между Германия и Съветския съюз, който разпределя Източна Европа на сфери на влияние и води до окупацията на Балтийските страни. След падането на комунизма, 23 август става официален възпоменателен ден за жертвите на сталинизма и нацизма, а в Латвия е известен като ден на черните ленти.
Ако някога сте се съмнявали, че животните имат душа, чувства и емоции също като нас, тези истории ще ви докажат, че грешите.
Горилата Коко и любимият й филм
Коко гледа любимия си филм „Чай с Мусолини“, но когато идва тъжната сцена, в която момчето се сбогува със семейството си, горилата се обръща с гръб към телевизора, очевидно разстроена. След малко прави знаците за думите „тъжно“, „плача“, „лошо“, „майка“ и „Коко обича“, а очите й се насълзяват.
Последните думи на папагала Алекс
С Алекс психоложката Айрийн Пепърбърг доказва, че не е нужен голям мозък, за да се решават сложни задачи, свързани с езика и разбирането. Преди това никой не е смятал птиците са интелигентни същества. Алекс обаче демонстрира, че разбира и може да използва думи. Неговата интелигентност е била сравнима с тази на делфините и маймуните. Според Айрийн, той е бил интелигентен колкото едно 5-годишно дете, а дори не е бил достигнал своя пълен потенциал.
За съжаление, Алекс умира внезапно и необяснимо на 6 септември 2007г на 31 години. Неговите последни думи са били „Бъди добра, ще се видим утре. Обичам те.“
Кучетата водачи Солти и Розел, спасили стопаните си на 11 септември
Солти бил куче водач, поверено на Омар Ривера. На 11 септември 2001г Солти и Ривера са на 71-ия етаж на първата кула. След като отказва да остави стопанина си, Солти и Дона Енрайт, началничка на Ривера, го извеждат на безопасно място.
Когато първият самолет се врязва в Световния търговски център, Розел е на 78-ия етаж, заспала под бюрото на стопанина си. Тя се събужда от шума и бързо отвежда стопанина си Майкъл Хингсън до стълбите, въпреки дима и хаоса наоколо.
След това повежда Хингсън и още 30 души надолу по 1463 стъпала, като посредата срещат идващите пожарникари, които Розел спира да поздрави. След малко повече от час всички излезли живи и здрави от сградата, моменти преди втората кула да се срути.
Кучето, жертвало се, за да спаси 5 деца
През 2007г пет деца си играели с Джак Ръсел териера Джордж, когато изведнъж били нападнати от подивели питбули. Джордж се опитал да ги прогони, но питбулите му се нахвърлили. Въпреки това успял да даде достатъчно време на децата да избягат, макар по-късно да умира от раните си. За действията си той е посмъртно награден с медал за храброст.
Белугата, спасила давеща се жена
Когато Янг Юн се опитала да излезе обратно на повърхността от дъното, краката й се схванали и тя не можела да се движи.
„Започнах да се давя и да потъвам още по-дълбоко. Помислих си, че със сигурност ще умра. Тогава обаче тази невероятна сила изпод мен ме избута на повърхността.“ – споделя тя.
Оказало се, че Белугата Мила е видяла случващото се и се е втурнала на помощ, спасявайки живота на Юн.
Горилата, която не е забравила своя стар приятел
Деймиън Аспинал отвежда Квиби в Англия още като бебе. Когато става на 5 години, Деймиън го връща обратно в Африка, за да живее на свобода.
5 години по-късно, Деймиън се връща в Африка, за да потърси стария си приятел, въпреки предупреженията, че Квиби е враждебно настроен към хората. Когато отива до реката и извиква Квиби по същия начин, по който го е викал преди години, изведнъж пред него се появява горила.
„Той погледна в очите ми с невероятна емоция и любов. Изживяването беше незабравимо. Не искаше да ме пусне. Това беше най-страхотният момент в живота ми.“
Немската овчарка, станала куче водач за сляп шпаньол
Когато Джийн Спенсър осиновила Ели, тя не очаквала другото й куче, Лео, да стане куче водач на слепия шпаньол.
„Водя ги на разходки в парка, където Лео развежда Ели наоколо. Той я пази и гони по-агресивните кучета от нея.“
Цирковите слонове, срещнали се отново след 25 години
Джени и Шърли са били държани в плен в един и същи цирк, когато Джени е била бебе, а Шърли на 20 години, но след това са разделени. 25 години по-късно, те се виждат отново в приют за слонове. В същата нощ успяват да огънат металните пръти на клетките си, за да бъдат по-близо. Когато ги пускат на свобода, те не се разделят нито за секунда.
„След няколко минути прегръдки, Шърли започна да реве, ама наистина силно, а Джени веднага се присъедини. Никога не бях виждала такава емоция.“ – разказва Карол Бъкли от приюта.
https://www.youtube.com/watch?v=lF8em4uPdCg
Невероятната история на лъва Крисчън
Кръсчън бил осиновен от двама братя през 1969г. Когато станал твърде голям обаче, те го върнали обратно в Африка.
Година по-късно братята отишли да го потърсят, но им казали, че Крисчън вече е водач на прайд и едва ли ще ги помни. В мига, в който ги вижда обаче, лъвът веднага ги разпознава и се втурва към тях, прегръщайки ги.
https://www.youtube.com/watch?v=btuxO-C2IzE
Шимпанзетата, оплакващи своя починал приятел
В центъра за шимпанзета в Камерун, Дороти починала от инфаркт и след това се случило нещо невероятно. Нейните приятели започнали да се прегръщат, да се утешават и да гледат емоционално как я погребват.
Плажовете Липите и Силистар на юг от Синеморец попаднаха в престижна международна класация за 10-те най-добри плажове в Европа на сайта Rough Guides.
„На север от границата на България с Турция се намират най-запазените плажове в страната. Започнете с малкото селце Синеморец и намерете път към тихите плажове с златни пясъци, които са заобиколени от природен резерват и борова гора. Носете си храна за пикник, защото на плажовете Липите и Силистар ще намерите такова уединение, каквото няма сред многобройните барове и клубове по северните курорти!.“ пишат в сайта, цитиран от e-burgas. Tака, благодарение на това райско кътче, България заема шесто място в класацията.
Другите плажове, които запълва десетката са от Хърватска, Франция, Гърция, Италия, Испания и дори Англия.
В пустинята Мохаве има басейн, който всеки може да използва, стига да го открие. Басейнът е дело на Алфредо Барсуглия и всъщност е минималистична скулптура. Не е особено голям и повече прилича на джакузи, но въпреки това е като мираж насред пустинята.
Координати и ключ за басейна могат да бъдат получени единствено в художествения музей MAK в Западен Холивуд. Всеки посетител е длъжен да носи със себе си туба с вода, за да възстанови тази, която ще се изпари докато използва басейна.
Колко ли километри са изпътувани по света само за да застане човек на някоя скала, на ръба на пропаст или на морски бряг и да си каже „Ей това е гледка!“
Верни на разбиранията си, че преди да се възхищава на гледката от Айфеловата кула, човек трябва да познава собствената си страна, екип на peika.bg е събрал част от местата в България, от които се разкриват прекрасни панорами.
В Тюленово няма да срещнете любители на пясъчните плажове. Просто защото тук пясък няма. Цялото крайбрежие е само скали – спускащи се стръмно надолу 20-30-метрови канари, в които прибоят е оформил причудливи гънки, зъбери, вдлъбнатини… Под вълните се крият десетки подводни пещери, на морското дъно лежат останки от корабокруширали в опасния бряг кораби, в скални ниши през годините са откривани останки от древни цивилизации, може би много остават неоткрити и досега.
Снимка: Евгени Динев
Пейките над Дряновския манастир
Пейката на любовта и Панорамните пейки са най-доброто, най-романтичното и най-вдъхновяващото място, от което да се насладите на Дряновския манастир. Стават и за пикник.
Северната полярна ос на въртене на Земята внезапно през 2000 г. измести обичайния си за миналия век път, като тръгна на изток с почти двойно по-висока скорост по Гринуичкия меридиан.
Причините се крият в промяната на разпределението на масата на Земята заради комбинираното въздействие от топенето на ледовете в Гренландия, загубата на ледена маса в Западна Антарктида и увеличаването й в Източна Антарктида, както и водните запаси в Евразия, според ново проучване на НАСА.
Оста на въртене на Земята, а с него и местонахождението на физическия (не магнитния) Северен полюс, се движи със скорост от около 10 см през по-голямата част от миналия век към залива Хъдсън, Канада и надолу към Торонто.
Това движение се дължи на преразпределението на земната маса, защото земната кора се издига бавно след края на последния ледников период.
Но от 2000 г. насам Северният полюс прави драматичен завой на 75 градуса на изток и се движи по Гринуичкия меридиан към Англия, според авторите на проучването, публикувано в петък в списание Science Advances, Суренда Адхикари (Surendra Adhikari) и Ерик Ивинс (Erik Ivins) от Jet Propulsion Lab (JPL) на НАСА.
Остър завой на изток
Около 2000 година оста на въртене на Земята прави рязък завой към изток и сега се носи почти два пъти по-бързо, колкото преди, с почти 17 см годишно. „Това е огромно завъртане“ – казва Адхикари.
Преди 2000 г. оста на въртене на Земята се придвижваше към Канада (зелената стрелка, лявото кълбо). Учените от JPL изчисляват на ефекта от промените във водните маси в различни области (централното кълбо) за изместването на посоката на изток и ускоряването на скоростта (дясно кълбо). Източник: NASA / JPL-Caltech
Учените предполагат, че загубата на маса от Гренландия и Антарктика заради бързото топене на леда може да причини изместването на оста на въртене на изток. Учените от JPL стигат до тази идея с помощта на наблюдения от сателитите на НАСА.
„Изчисленията показват, че промените в Гренландия не могат да генерират сами гигантското количество енергия, необходима, за да отмести толкова оста на въртене. В южното полукълбо загубата на ледена маса в Западна Антарктида притегля, а увеличената ледена маса в Източна Антарктида избутва земната ос на въртене в една и съща посока, а Гренландия я придърпва от север, но комбинираното действие все още не е достатъчно, за да обясни бързото преместване и новата посока. Нещо източно от Гренландия трябва да упражнява допълнително разтегляне.
Изследователите откриват, че отговорът е в Евразия. „По-голямата част от отговора е дефицитът на вода в Евразия: Индийския субконтинент и района на Каспийско море“, отбеляза Адхикари.
Откритието бе изненада. Този район е загубил огромно количество вода, поради изчерпване на водоносните хоризонти, но загубата в маса далече не е толкова голяма, колкото промяната в ледената покривка.
Но защо по-малката загуба има такъв силен ефект? Изследователите казват, че това е така, защото оста на въртене е много по-чувствителна към промените, които стават около 45 градуса географска ширина, северно и южно. „Това е добре обяснено в теорията на въртящите се обекти“, обясни Адхикари. „Ето защо промените в Индийския субконтинент, например, са толкова важни.“
Връзката между континенталните водни маси и колебанието на изток-запад в оста на въртене на Земята. Загубите на вода от Евразия съответстват на преместването на изток в общата посока на оста на въртене (отгоре), а увеличението водните маси в Евроазия избутват оста на въртене на запад (отдолу). Източник: NASA / JPL-Caltech
Пола Радклиф е световен рекордьор по маратон, въпреки че страда от астма. Тя е печелила три пъти лондонския, три пъти нюйоркския и веднъж чикагския маратон. Също така е бивш световен шампион по полумаратон, крос кънтри и европейски шампион на 10 000м. Участвала е на четири поредни олимпийски игри. През 2015г Пола Радклиф прилючва състезателната си кариера на 41 години, завършвайки лондонския маратон.
Изданието Bloomberg публикува обширен материал – интервю с Андрес Сепулведа (Andrés Sepúlved), който излежава присъда в колумбийски затвор за хакерство, участие в конспирация, нарушаване на закона за личните данни и шпионаж.
Всички тези обвинения са свързани с участието му в манипулиране на общественото мнение по време на президентските избори през 2014 г.
Сепулведа е обвинен, че е помогнал на Енрике Пеня Нието, сегашният президент на Мексико, да спечели изборите. Смята се, че на хакера и екипа му е изплатена сумата от около 600 000 долара. Те са компрометирали компютрите на съперниците на президента по време на предизборната кампания с цел шпионаж и са манипулирали социалните мрежи.
Кариерата си на политически хакер Андрес Сепулведа започва през 2005 година с проникване в базата данни със спонсорите, подкрепящи политическите конкуренти на Алваро Урибе Велес, кандидат за президент на Колумбия. За първата си задача, отнела му месец работа, получава 15 000 долара.
В рамките на няколко години той събира екип, с помощта на който прониква в компютри, краде данни и манипулира президентските кампании в цяла Латинска Америка.
Сепулведа не е евтин, но пък спектърът от „услугите“ му е широк. За 12 000 долара на месец, всеки може да наеме екипа, който прониква в смартфони, прави фалшиви копия на уеб страници, изпраща масово електронни писма.
Бонус пакетът за 20 000$ на месец пък включва пълен набор от дигитално прихващане, атака, декриптиране и отбрана.
Екипът е внимателно избиран чрез йерархия от посредници и консултанти. Сепулведа твърди, че повечето от хората, които са работили за него, даже не подозирали за неговата роля, и казва, че се е срещал само с няколко от тях.
Екипът по различно време е работил по изборите в Никарагуа, Панама, Хондурас, Колумбия, Мексико, Коста Рика, Гватемала и Венецуела. Запитан дали смята, че президентските избори в Съединените щати биха се поддали на подобни технологии, Сепулведа заяви, че е „100% сигурен в това“.
Сепулведа и неговият екип създават програмата Social Media Predator, управляваща множество виртуални Twitter акаунти. Тя позволява не само да се промени описанието и аватарите, но и се вмъкне необходимата за манипулация на а общественото мнение информация.
„Когато разбрах, че хората вярват на това, което намерят в интернет повече, отколкото виждат в реалния живот, аз осъзнах, че мога да накарам хората да вярват в каквото си поискам“ – споделя Сепулведа .
В една от предизборните кампании, проведена в Мексико, той е използвал ботнет, за да направи хиляди автоматични телефонни обаждания към потенциални гласоподаватели с записано съобщение.
В момента Сепулведа е под строга охрана заради постоянните заплахи срещу него. Бившият хакер сега помага на властите да следят дейността на другите хакери.
Историите за Питър Пан са вдъхновени от трагичното детство на автора Джеймс Матю Бари. Той израства в семейство с 10 деца и когато е на 6 години, по-големия му брат Дейвид се удавя при инцидент. Дейвид бил любимецът на майка им, затова след смъртта му Бари трябвало да заеме мястото му. Той започва да носи дрехите на мъртвия си брат и дори прихваща навика му да си подсвирква. Това изглежда помага на майка му, която се успокоява от това, че мъртвият й син завинаги ще си остане малко момче и никога няма да порасне и да я напусне. Историята за Питър Пан се ражда години по-късно, когато Бари се чувства приклещен в нещастен брак без деца. Той се сприятелява с децата на друго семейство и измисля Питър Пан, аз да ги забавлява. Няколко от персонажите в книгата, включително самият Питър, са кръстени именно на тези деца, които той осиновява след смъртта на майка им.
