Знаем, че телата ни гъмжат от микроби. В един здрав човек, бактериалните клетки са 10 пъти повече от нашите собствени. Да не забравяме и за вирусите: някои изследвания са показали, че вирусите в човешкото тяло са повече от общия брой на човешките и бактериалните клетки. Но как стоят нещата при човешкия геном? Оказва се, че и нашето ДНК не е напълно наше.

Според ново изследване, хората – както и много други животни – притежават десетки, дори стотици „чужди“ гени, които са били предадени от едноклетъчни организми като бактериите. Още повече, тези гени играят активна роля в човешкото тяло и допринасят за метаболизма, а процесът на придобиване на гени може все още да продължава.

Според учените, това откритие подсказва, че генетичният трансфер може да е имал много голямо значение при биохимичната диверсификация по време на еволюцията на животните.

В учебниците по биология пише, че ДНК се предава от родител на дете при процес наречен вертикален генетичен трансфер. Но някои организми, например бактериите, могат да предават гените си на други видове, живеещи в същата среда, което наричаме хоризонтален генетичен трансфер (ХГТ). Затова гените за антибиотична устойчивост успяват да се предават толкова бързо и създават куп проблеми при лечението на инфекции.

Този процес е изиграл важна роля в еволюцията на бактериите и другите едноклетъчни организми, но е бил документиран и при някои по-прости животни, като например бръмбара hypothenemus hampei, който използва ензими от гените на бактерии, за да разгражда плодовете на кафето. Дали подобно нещо има и при по-развитите животни, като хората, отдавна е спорен въпрос.

За да открият дали това е така, учени от Кеймбридж са изследвали ДНК от различни животни, включително няколко вида плодови мушици, кръгли червеи и примати, сред които и хора. Те са търсели голямо сходство в секвенциите между тези организми и други видове, което може да е индикатор, че имат чужд произход.

Според техните резултати, хоризонталният генетичен трансфер при животните обикновено води до появата на десетки или стотици активни чужди гени, повечето от които изглежда участват в метаболизма. При хората например, те са открили 17 допреди неидентифицирани гена, появили се благодарение на ХГТ, както и допълнителни 128, които преди това не са били описвани. Тези гени имат различни роли, например помагат за разграждането на мастни киселини или подпомагат антимикробните и противовъзпалителни реакции на организма.

Повечето от откритите чужди гени са дошли от бактерии и друга група организми, наречени протисти, но вирусите и гъбите също са донори.

Руската космическа агенция Роскосмос обяви, че ще подкрепи плановете на САЩ за поддържането на Международната космическа станция до 2024г, но иска да насочи три нови модула (които предстои да бъдат изстреляни) към независима космическа станция.

Новината идва след предишни изказвания на руските власти, че Русия ще прекрати участието си в международната програма през 2020г, когато изтича споразумението.

Космическото партньорство между САЩ и Русия остава неповлияно от нарастващото икономическо и политическо напрежение след руската инвазия в Крим миналата година.

Новият ангажимент на Русия стоварва нови отговорности върху партньорите Европа, Япония и Канада, които също трябва да удължат своето участие с 4 години, но такова решение все още не е взето.

След като излезе от пакта, Русия планира да използва три от своите модули, никой от които все още изстрелян, за да сформира своя космическа база. Целта й ще е да е крайпътен камък за бъдещите мисии до Луната.

Изданието The Moscow Times пише, че под ръководството на Владимир Путин, „космическата програма е получила значително по-голямо финансиране, като миналата година то е нараснало с $29 милиарда, за да покрие нуждите й до 2020г.“