Зимата дойде, а с нея и празниците. Пожелаваме ви весела Коледа и щастлива нова година.
Велики изследователи на Антарктида
Сър Едмънд Хилъри
Макар да е най-известен като първият човек, изкачил връх Еверест, сър Едмънд Хилъри е направил и много експедиции до Антарктида. През 1958г. той става третият човек, достигнал полюса, след Скот през 1912г, а през 70-те години провежда много полети над континента. Приносът му е толкова голям, че ликът му е изобразен на новозеландската банкнота от 5 долара.
Сър Джеймс Кларк Рос
През 19-ти век много изследователи, китоловци и мореплаватели знаели за съществуването на Антарктида, но поради изолираността и опасностите в Антарктическия океан, никой още не бил стъпвал на континента. Джеймс Кларк Рос смятал, че земята си струва да бъде изследвана и между 1839г. и 1843г. с корабите Еребус и Терор, той достига толкова на юг, колкото никой друг човек не бил отивал. Плавайки около бреговете на Антарктида, Рос вероятно е първият, който установява, че земята всъщност е континент, а не просто множество острови. Той открива бариерата Виктория, масивна ледена скала, която по-късно е кръстена на него. Когато се връща в Англия, Рос е посветен в рицар и документира пътешествията си в „Пътешествие на разкритие и изследване на южните и антарктически региони“, където за първи път се споменава името Антарктида.
Нобу Ширасе
В историята най-често се споменават Скот и Амундсен, които геройски изследвали полюса през 1911г., но няколко човека от японската военноморска експедиция също били там. Нобу Ширасе и неговият екипаж стават първите хора, които стъпват на полуостров Едуард VII през 1911г. Интересна част от експедицията им е била неочакваната среща с Фрам, един от корабите на Руал Амундсен. След това на японския екипаж се наложило да направи непланувано спиране в Сидни, където получава помощ от друг изследовател на Антарктида – сър Еджуърт Дейвид. Той получава самурайски меч от 17 век като подарък, който днес може да бъде видян в Сидни.
Сър Еджуърт Дейвид
Може да звучи малко объркващо, но всъщност има два южни полюса. Географският южен полюс се намира точно в дъното на планетата. Магнитният южен полюс от друга страна е открит през 1909г. на няколко стотин километра от географския полюс. Заможен австралийски магнат и геологът сър Еджуърт Дейвид са били част от първата експедиция, опитваща се да достигне южният магнитен полюс. По време на експедицията неговите хора се хранели само с тюлени и пингвини.
Дейвид е и първият човек, който покорява връх Еребус, единственият активен вулкан на континента. През 1909г. той се връща в Антарктида и успява да открие магнитния полюс, заради което получава медал в Австралия.
Ричард Евелин Бърд
През 1929г. самолетите и летенето като цяло още не били така развити, но американският офицер Ричард Евелин Бърк, пилот и фотограф, става един от първите хора прелетели над Южния полюс. Континентът се намира на голяма надморска височина и екипажът трябвало да изхвърли повечето от храната и оборудването си, за да олекоти самолета. В такъв случай при евентуален проблем или повреда в самолета, те били обречени на сигурна смърт. Бърд провежда още четири експедиции до Антарктида и става един от първите, осмелили се да зимуват на континента, където температурите падат до -50 градуса.
Робърт Фалкън Скот
Когато става въпрос за историческо събитие като достигането на Южния полюс, не е срамно да си втори. Робърт Скот поема на експедиция до Антарктида през 1901г., но екипът му не бил опитен и нямали нужното оборудване и те били спасени от преминаващи кораби. Въпреки че тази експедиция била сравнително успешна, много изненадваща била решителността на Скот да бъде първият човек, стъпил на Южния полюс, въпреки че едва не загинал при първия си опит. За следващата експедиция той се подготвил много по-добре, но получил телеграма от Амундсен, който го предупредил, че възнамерява той да е първият стъпил на полюса. Скот отказал да приеме експедицията като състезание и не променил датата на заминаването си, за да изпревари норвежеца. Той бил убеден, че и без друго ще стигне първи, тъй като бил запознат с маршрута.
Скот избира петима мъже, които да го придружат и когато стига на континента, разбира че Амундсен го е изпреварил с 4 седмици. На връщане, мъжете били застигнати от снежна буря, която в крайна сметка слага край на живота им. Те знаели какво ги очаква и имали време да напишат последни думи до любимите си хора. Паметник в чест на тези мъже стои и до днес на това място.
Руал Амундсен
Амундсен е може би най-известният полярен изследовател в историята и е първият човек, достигнал както северния, така и южния полюс. За разлика от експедицията на Скот, Амундсен нямал проблеми при пътуването си. Той използвал по-здрави породисти кучета за шейните и внимателно разпределял ресурсите си, но все пак експедицията била изключително трудна.
Заедно с хората си, той прекосява стотици километри неизследвани земи и в крайна сметка забива флага си на Южния полюс на 14 Декември 1911г. и оставя писмо за Скот:
„Скъпи капитан Скот, вероятно ти ще си следващият след нас, така че ще те помоля да предадеш това писмо на принц Хаакон VII. Ако нещо от палатката може да ти бъде от полза, не се колебай да го използваш. Шейната, която оставихме също може да ти потрябва. С най-добри пожелания за безопасно връщане.“
Амундсен прави само една експедиция до полюса, но прекарва остатъка от живота си като изследовател, докато не изчезва при спасителна мисия близо до остров Беър.
Ърнест Шакълтън
Шакълтън може да не е от първите достигнали Южния полюс, но пък може да се похвали с едно от най-изумителните приключения документирани някога. Първите му експедиции включват първото пътешествие в търсене на магнитния полюс, при което начертава маршрут, използван по-късно от Скот. При положение, че полюсът вече бил покорен, Шакълтън решил, че ще обходи континента от бряг до бряг.
За съжаление експедицията се проваля, когато корабът му засяда в леда и потъва. Екипажът остава близо до остров Елефант, където оцелява близо година. Те се хранели с месо от тюлени, пингвини и китове и използвали животинска мас за да палят огън. Шакълтън осъзнава, че не могат да карат така още много и решава да използва спасителните лодки, за да достигне до станцията на остров Джорджия, която се намира на 1500км. северно от тях. С малко храна и вода, той и петима от хората му поемат на отчаяното пътешествие през ледените океански води.
След няколко седмици, умирайки от глад и обезводняване, те успяват да достигнат бреговете на острова. За нещастие шестимата акостират на необитаемия южен бряг на острова и трябвало да прекосят планинска верига, която никой не бил преминавал. В крайна сметка те успяват да стигнат до станцията, където Шакълтън започва да организира спасителна експедиция за останалите си хора. След почти година и половина в Антарктида, те най-после били спасени. Въпреки че експедицията претърпява провал, тя е победа на човешкия дух и упоритост.
Източник: listverse.com
Футуристични превозни средства
Легендарния художник Сид Мийд е отговорен за някои от най-запомнящите се фантастични филми в историята. В „Трон“, „Пришълецът“ и „Блейд рънър“ можете да видите работата на Мийд, която е послужила като основа за нови преценденти в научната фантастика. Сега новото поколение талантливи художници отдава почит към Сид с поредица от футуристични превозни средства в стила на легендата.
Бъдещият индивидуален транспорт в Лондон
Докато човечеството еволюира, за да оцелее при промените в природата, хората използват тези машини, за да се предвижват между новата брегова линия и изкуствените градове.
Съвършеният хибрид
Тази кола има хибриден двигател, полуавтоматично управление, може да се движи по релса и има уникална аеродинамична форма, намаляваща триенето и разхода на гориво.
Акулата
С развитието на технологиите, възможностите ни за изследване на нови планети нарастват и през 2007г. е открита планетата Gliese 581c, която се намира на 20 светлинни години от Земята и се оказва, че е годна за живот. Първите изследователите откриват огромно пресъхнало солено езеро, напомнящо на езерото Бонвил в Северна Америка. Откритието е ново предизвикателство за Акулите, които са известни с множеството си рекорди за скорост.
Градски автомобил
Хидравликата на този градски автомобил позволява предната и задната му част да се свиват.
OX Експлорър
Този всъдеход с осем гуми е прокетиран да преминава през всякакъв терен под всякакъв ъгъл при екстремни температури и условия. Може да вози до 15 човека.
Сидпелин
Цепелинът на бъдещето е задвижван от плазма лъч, който освен че захранва двигателя, също така и затопля вътрешността.
Формула 1
Бъдещата Формула 1.
Ихтиус
Това е ноевият ковчег на бъдещето, който ще ни спаси при следващия потоп.
Нова
Годината е 2018. Гости пристигат в популярен нощен клуб.
HC1
Близкото бъдеще. Нефтените залежи са почти изчерпани. Поради глобалното затопляне нивото на океаните се е вдигнало с 50 метра. Големи части от сушата сега са под вода.
С намаляването на сушата, хората са започнали да строят градовете си под водата. Използват енергия от вълните и слънцето, а храната си отглеждат в огромни оранжерии и паркове. HC1 се използва от туристите, които искат да разгледат руините на някогашните градове.
Ево 5
Ево 5 е спортната кола на бъдещето.
I.C.V.
Независимо дали се движи или не, I.C.V. винаги е перфектно балансиран, което означава, че пилотът няма нужда да се подпира с краката си. В движение, I.C.V. се накланя на завоите като мотор, а когато не се използва може да се сгъне, за да не заема място.
Страто
С увеличаването на цените на петрола, хората са разработили нови енергоспестяващи начини за въздухоплаване. Построени от ново поколение въглеродна сплав и материали, тези огромни кораби обикалят света, използвайки въздушните течения. Те се движат три пъти по-бавно от днешните самолети, но изразходват много малко гориво.
SMV-1
Ню Йорк, 2042г.
Калифорния дрийм
Футуристичен автомобил в стила на 60-те години. Развива скорост от 5000км/ч с помощта на система от 12 гуми, задвижвани от биогориво.
Галерия
Учени уловиха антиматерия
Учени успяха да уловят атоми на антиматерия за първи път. Този пробив в науката може да ни помогне да разберем повече за произхода на вселената.
Изследователите в ЦЕРН успяха да уловят антиводородни атоми в магнитен капан. Този антиводород ще позволи да се направи сравнение между материята и антиматерията.
Разбирането на антиматерията е едно от най-големите предизвикателства пред науката. Много теоретични физици и космолози смятат, че при Големият взрив са се образували равни количества материя и антиматерия.
Антиматерията е много трудна за изучаване, тъй като при контакт с материята, двете се унищожават взаимно, при което се освобождава голямо количество енергия.
В предишен експеримент през 2002г. учените успяха да създадат антиводородни атоми, но те бяха с много кратък живот – само няколко милисекунди. Сега те използваха специални магнитни полета, за да задържат атомите. Учените създадоха 38 антиводородни атома и успяха да ги задържат за около една десета от секундата, което е достатъчно, за да ги изучат, казва професор Джефри Хангст от ЦЕРН.
Магнитното поле, с което са задържани атомите, е било по-силно в краищата и най-слабо в центъра, което кара атомите да се съберат във вакуум. Докато успеят да задържат тези 38 атома, учените са провели експеримента 335 пъти.
За антиматерия първи споменава британският физик Пол Дирак през 1931г. в ЦЕРН продължават с експериментите и сега ще се опитат да създадат лъч от антиматерия, който би дал възможност да се разкрият мистериите около антиматерията.
Джон Ф. Кенеди
Преди 50 години Джон Ф. Кенеди е избран за президент на САЩ. Той управлява 1000 дни, преди да бъде убит, но тези дни са едни от най-важните за Америка и той остава завинаги в сърцата на хората.
Топ 10 застрашени от изчезване жаби
Златиста панамска жаба
Тези жаби са критично застрашени от изчезване и живеят в дъждовните гори на Кордилерите в Панама. Те са почти изчезнали в дивата природа и са изключително уязвими към климатичните промени. От глобалното затопляне се образуват повече облаци над дъждовните гори, което прави дните по-студени, а нощите по-топли. Това създава идеални условия за развитието на смъртоносни за жабите гъбички.
За последно тези жаби са били заснети през 2007г. от Дейвид Атънбъро за BBC. Тогава са били заловени едни от последните златисти панамски жаби, които са включени в програми за развъждане с надеждата някой ден отново да бъдат върнати в дивата природа.
Отровна синя жаба
Този вид жаби е бил открит през 1968г. и вече е в опасност от изчезване. Това красиво създание е едно от малкото изцяло сини животни на планетата. Плътният му син цвят служи като предупреждение за хищниците. От кожата на тези жаби се извличат химикали, които се използват като обезболяващо, 200 пъти по-силно от морфина, което за съжаление има силни странични ефекти при хората. Отровната синя жаба днес се среща единствено в горите на Суринам и северната половина на Бразилия.
Борова дървесна жаба
Тази жаба е дълга само половин сантиметър и живее в боровите гори на Ню Джърси, както и на някои места в Северна Каролина, Южна Каролина и Алабама. Тя е защитен вид, но популацията й намалява поради унищожаването на естествената й среда.
Хюстънска крастава жаба
Тази жаба може да задържа „гласа“ си цели 14 секунди. Някога тя се е срещала в 12 окръга на щата Тексас, но до 2000 година, само за 20 години, популацията и е намаляла със 75% и днес тя се среща само в 3 окръга. До 1960г. Хюстънската крастава жаба е напълно изчезнала в Хюстън, Тексас, а през 1970г. е обявена за застрашен вид. Най-голямата заплаха за нея е унищожаването на естествената й среда, но пагубно се отразяват и автомобилите, хищниците, пестицидите и сушата.
Отровна жаба на Леман
Жабата е кръстена на биолога Федерико Карлос Леман и е застрашен вид в Колумбия. Обитава субтропичните и тропичните гори и планински райони. Унищожаването на естествената им среда е главната причина за изчезването на тези жаби.
Стенеща речна жаба
Тази амазонска жаба е кръстена така, защото издава силни и жални стенания.
Жълтокрака жаба от Сиера Невада
Тези жаби живеят в потоци и езера високо в планинската верига Сиера Невада в Калифорния. Популацията на жабите спада рязко, когато в езерата е започнало развъждането на пъстърва за риболов. Учените се опитват да спасят вида като изчистят езерата от пъстървата. Проектът започва през 2007г. и до сега седем от деветте езера са отново безопасни за жабите. Въпреки това съществуват и други причини за изчезването на тези животни – замърсяването на въздуха, пръскането с пестициди и други химикали.
Златна жаба
Това е един от най-редките видове жаби в света. Златната жаба живее в тропическите дъждовни гори на югоизточните части на Мадагаскар, близо до плитки езера и блата. Тя е застрашена от изчезване поради унищожаването на горите, в които живее и бракониерството. За разлика от другите ярко оцветени жаби, жълтият цвят на златната жаба служи само за заблуда на хищниците и тя всъщност не е отровна.
Златноока жаба
Тази жаба се среща в тропическите дъждовни гори на Коста Рика. Разпространението на смъртоносна за жабите гъбичка е причината те да се срещат предимно близо до замърсени водоизточници, където гъбичката не успява да оцелее.
Амазонска дървесна жаба
Амазонската жаба се среща по високите части в тропическите дъждовни гори на Колумбия, Еквадор, Перу и Бразилия. По кожата си има окраска, наподобяваща листа, която й помага да остане незабелязана по дърветата. Отново унищожаването на естествената им среда е главната причина този вид жаби да е застрашен от изчезване.
Наслади се на света
Всяка година National Geographic организира фото конкурс, в който участват стотици фотографи и снимки. Представяме ви някои от най-добрите.
Кандован – пещерната цивилизация
Забутано в северозападния край на Иран, се намира тихото и загадъчно селце Кандован. То е в пределите на провинция Източен Азербайджан, на 60 километра южно от столицата на провинцията, Табриз. Пътят до Кандован преминава през подножието на утихналия вулкан Саханд в долината Оску Чай.
Кандован е част от региона на езеро Урмия, място от централно значение за втората фаза на зороастрийската история. Уникалното на това село е, че домовете там са изсечени направо във вулканичните скали.
Тези вулканични формации са уникални за Кандован. Те са се образували при последното голямо изригване на Саханд преди 11 000 години, а самият вулкан е на повече от 1 милион години.
Саханд
Макар самият Саханд да е забележителен, околността е не по-малко красива днес, а в миналото е била още по-впечатляваща. Някои смятат, че легендарната красота на местността е описана в Библията като Райската градина. Древните персийски градини са били известни като едни от най-красивите, а името им (pairidaeza) става основа за английската дума за „рай“ (paradise).
Природните богатства в Кандован включват и извор, чиято вода традиционно се използва за лекуване на бъбреци и камъни в бъбреците. Някои от местните растения също са използвани като лекарство. Комбинацията от уникален природен пейзаж и начинът, по който хората са се адаптирали към него е направила Кандован известна туристическа дестинация. Всяка година около 300 000 души идват в селото и отсядат в пещерния хотел, който е отворен през 2007г. и има десет стаи. Въпрос на време е местните жители да започнат да разчитат на туризма като основен източник на доходи, така че да развиват традиционния земеделски начин на живот.
Пещерите
При изригването на Саханд, вулканичната пепел се е натрупала и е образувала естествени конусовидни форми с дупки и проходи в тях, които са превърнати в пещери. Твърдите скали са достатъчно здрави, за да служат като стени и под на къщите и служат като естествен изолатор. Така пещерите са прохладни през лятото и топли през зимата.
Повечето от пещерните домове са високи колкото три или четири етажа. В типичната четириетажна пещера първият етаж обикновено е служел като подслон за животните, следващите два етажа са били за живеене, а на последният етаж са се складирали храна и вода. Някои от кулите, в които са живеели цели семейства, са били свързани помежду си с тунели.
Според една от интерпретациите, Кандован в превод означава „пчелен кошер“. Според друга пък, значението е „Земя на неизвестните пещерняци“. Днес в селото се говори диалект на тюркски език, но жителите имат традиционни ирански имена. Планините и реките в региона имат както персийски, така и тюркски имена.
Настоящите жители на Кандован твърдят, че селото е на възраст около 700 години и е създадено от хора, които са бягали от приближаващата монголска армия. Те използвали пещерите като убежище. След края на монголската окупация в страната, много от бежанците решили да останат в пещерите и постепенно започнали да ги разширяват. Друга легенда гласи, че преди 800 години отряд войници се скрили в пещерите по време на война.
Има някои белези, които сочат, че сегашните пещерняци са наследници на едни от първите зороастрийци в региона от преди 1600 години.
Въпреки че е необходимо да бъдат направени по-подробни проучвания, за да се установи връзката на Кандован с ранните зороастрийци, стилът на селището има някои прилики с място описано в зороастрийската свещена книга, Авеста. Там се говори за арийският град Jamshidi Vara. Според някои думата „vara“ се превежда като „пещера“, което означава, че Кандован може да има нещо общо с описания град, въпреки че местоположението му е посочено някъде в Централна Азия, а не в Средния Изток. Климатът в Кандован също съответства на описания в Авеста. Подробно са описани климатичните промени, които са допринесли за образуването на пещерите и съотношението на студените и топлите месеци в годината. Макар климатът в района да се е променил през последните няколко хиляди години, в Кандован зимата все още е дълга и студена.
Далеч от мръсните и шумни градове, това каменно селце е рай за всеки, който иска да си отпочине. Отседнете ли там, със сигурност ще се убедите, че пещерният начин на живот съвсем не е лош. Е, разбира се в хотелът има легло, телевизор, кухня и джакузи, но какво пък.
Галерия
Сан Франциско от клечки за зъби
През 1977г. Скот Уивър решава да пресъздаде мостът Голдън гейт от клечки за зъби и лепило. Когато 17-годишният младеж завършил творението си, той просто не могъл да спре. Започнало като хоби, заниманието му се превърнало в стремеж да впечатлява хората с клечки за зъби.
Огромният комплекс е отнел на Скот 3000 часа работа. Умаленото копие на Сан Франциско е високо 2.7 метра и тежи 9кг. Музеят „Рипли“ дори предложил на Скот 40 000 долара за творението му от 100 000 клечки за зъби, но той отказал.
Най-големите мистерии 2
Оранг Медан
През Юни 1947г. е прихванато SOS съобщение гласящо: „Всички офицери и капитанът са мъртви, лежат в общата стая и по моста. Вероятно целият екипаж е мъртъв. Аз също умирам.“
Сигналът е засечен от намиращи се наблизо кораби, които идентифицирали източника като холандския товарен кораб Оранг Медан, намиращ се в пролива Малака, разделящ Индонезия от Малайзия. Най-близкият кораб, Сребърна звезда, се отзовал веднага. Когато пристигнал, екипажът попаднал на ужасяваща гледка – всички били мъртви и разпръснати по палубите. Телата им били застинали в ужасяващи пози, очите им били още отворени, а лицата им изразявали неописуем страх. Открили и радио оператора, който също бил мъртъв, а ръката му била останала върху радиото. Нямало следи от никакви наранявания по телата.
Било взето решение да изтеглят кораба до пристанището, но преди да тръгнат от долните палуби започнал да излиза дим. Екипажът на Сребърна звезда едва успял да се измъкне, преди Оранг Медан да се взриви и потъне.
Една от теориите за случилото се е, че природни газове са изплували от океана и се проникнали в кораба, убивайки всички на борда. Други пък вярват, че са били извънземни или призраци. Какво точно се е случило на Оранг Медан си остава мистерия.
Алуминият в Аюд
През 1974г. е открито интересно парче алуминий на дъното на река Мурес в Трансилвания, близо до град Аюд. То било заровено дълбоко в пясъка, близо до две кости от мастодонт.
Обектът, който приличал на чук, бил покрит с 1мм слой оксид, което предполага, че е на около 300 години. Последвали тестове в Швейцария потвърждават това.
Алуминият е често срещан на земята, но винаги е примесен с други минерали, а откритото в реката парче е от чист алуминий. Технологията, нужна за извличането му, не е съществувала преди 300 години. Един инженер оприличава алуминиевото парче на част, която се използва при колесниците на совалките. Учените са на мнение, че парчето е създадено на Земята, но какво е било предназначението му все още не е ясно. В момента интересната находка се съхранява на тайно място.
Базата в Дълси
Говори се, че в скалите под платото в Дълси, Ню Мексико, се намира секретен подземен комплекс. Базата е генетична лаборатория, в която хора и извънземни съвместно провеждат ужасяващи експерименти. За събитията там разказват документи, очевидци и бивши служители.
От земята близо до град Дълси се чуват странни тътени, които карат местните да вярват в съществуването на такава база. Присъствието на военни хеликоптери в района също подкрепя теорията.
През 1967г. в Колорадо, Пенсилвания, Тексас, Алабама, Айова и Дълси са открити множество мъртви животни. Те били одрани и изкормени с невероятна хирургическа прецизност. В тялото им не била останала и капка кръв. След подробни изследвания на труповете било установено, че тъканите са изрязвани с лазерен скалпел, но по онова време технологията за това не е съществувала.
По труповете на животните близо до Дълси имало странно флуоресциращо покритие, което се виждало само на ултравиолетова светлина. В гръдния кош на някои от животните бил открит гипс.
Разследващите не успяват да дадат никакво логично обяснение за странните случаи и те си остават загадка и до днес. Някои смятат, че животните са нарязвани като част от ритуални церемонии на сатанински секти, но това не обяснява начинът, по който са били изкормени. Съобщенията за черни, необозначени хеликоптери в района зачестяват.
Чернооките деца
Вероятно не сте чували за чернооките деца. Има малко известни случаи, но благодарение на интернет, броят им нараства. Хора описват срещите си с тях като странни и плашещи.
Историите почти винаги започват с позвъняване на вратата. Едно или няколко деца позвъняват на вратата на жертвата и молят за помощ. Искат да използват тоалетната, да се обадят по телефона или измислят нещо друго. Молят да влязат, но собствениците никога не ги пускат, поради необяснимо чувство на ужас, което ги обхваща. Може би това се дължи на черните им очи, а може би е заради това, че според някои очевидци, лицата им изглеждали размазани и неясни. Друг очевидец разказва, че чернооките деца се появявали пред къщата му, но когато извикал полиция, те изчезнали. От тогава започнал да ги среща из града, сякаш го следели. Криели се зад дърветата и го зяпали втренчено.
В един от случаите човекът ги пуснал в къщата си. Те искали да използват тоалетната и телефона, но когато влезли, мъжът видял черните им очи и изпитал чувството на ужас. Чернооките деца се приближили до него и му казали, че са дошли да го отведат.
Картата на Пири Рейс
Тази изключително мистериозна карта в момента се намира в Истанбул. На нея е изобразен брегът на западна Африка и източния бряг на Южна Америка, както и северния бряг на Антарктика, въпреки че континентът е открит 300 години по-късно. Още по-интересното е, че на картата брегът е изобразен без ледената покривка. Според учените, Антарктика е била в такъв вид преди 6000 години.
Пири Рейс бил знаменит турски адмирал, чиято страст била картографията. Благодарение на позицията си и достъпа до императорската библиотека в Константинопол, през 1513г. той съставил карта, използвайки работата на други картографи, някои от които живели още по времето на Александър Велики. Картата показвала повече детайли за топографията на Южна Америка, отколкото били известни на европейците през 1513г.
По пергамента от кожа на газела са изобразени и много красиви рисунки и записки, отбелязващи важни открития. Една от рисунките изобразява почти напълно точно експедицията на Кабрал от 1500г. Той открива Бразилия случайно, когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.
Десетте божи заповеди в Ню Мексико
80-тонна каменна плоча е открита в Лос Лунас, Ню Мексико и по нея са изписани десетте божи заповеди на староеврейски.
Находката е направена през 1933г. от археологът професор Франк Хибен, но е плочата е известна на местните от десетилетия. Водачът, който завел Хибен до мястото твърди, че знае за скалата още от 1880г. По това време староеврейският е бил мъртъв език и е вероятно текстът да е писан от първите евреи, което би означавало, че израилтяни са открили Америка векове преди Колумб. Скептици посочват правописните и пунктуационните грешки в текста като доказателство, че плочата е измама.
Мъжът от Самъртън
В ранните часове на 1 Декември 1948г е открито безжизнено тяло на плажа в Самъртън. Мъжът бил на около 40 години и в добро физическо състояние. Всички етикети от дрехите му били изрязани, документите му липсвали и не са открити данни за самоличността му в нито една база данни.
Следователите и Скотланд Ярд така и не успели да разберат кой е този човек и от какво е умрял. Мистерията става още по-голяма, когато в таен вътрешен джоб на панталона на жертвата е открита хартийка с текст „Taman Shud“. Текстът е проследен до рядко издание на книгата „Рубаят“ от Омар Хаям, на гърба на която имало някакъв шифър. Много специалисти се опитали да разбият кода, но без успех. Самоличността и причината за смъртта на този човек си остават загадка и до днес. Случаят все още е отворен и много хора все още продължават да работят по него.
Геф, говорещата мангуста
Известна още като Призракът от Далби, Геф е създание, приличащо на мангуста. Говори се, че живее със семейство Ървинг в тяхната ферма близо до селцето Далби на остров Ман. Истинската самоличност на Геф остава мистерия. Някои смятат, че е полтъргайст, а други са убедени, че всичко е измислица.
През Септември 1931г. семейство Ървинг започват да чуват странен шум от тавана на фермата. Шумът започвал все повече да прилича на гугукане на бебе. Скоро след това започнал да звучи като бебе, което се учи да говори, сякаш животното повтаряло думи, които чувало от семейството. Съществото се описало като изключително умна мангуста и призрак в тялото на невестулка. Дори можело да пее.
Случаят е разследван от Хари Прайс, но нямало никакви доказателства, освен няколко неясни снимки на странно животно, обикалящо около къщата.
Черният мавзолей
Единбург е истински рай за ловците на духове. В столицата на Шотландия изглежда няма място, на което да не се случват странни неща, но има едно място, което е доста добре документирано.
Джордж МакКинзи (1638г-1691г) приживе бил адвокат, борещ се срещу презвитерианските ковенанти и сега явно се е завърнал и обитава гробницата си.
През 1998г. скитник влиза в гробницата и пропада през пода, падайки в яма, пълна със скелети. От тогава са получени над 450 сигнала за странни инциденти. Около гробницата хора губели съзнание, избухвали пожари и били забелязани много мъртви животни. Туристи били скубани и удряни от невидима сила. Много хора разказват за необясними синини, белези, изгаряния и изтръпване.
Седмици на протести
Настоявайки да бъдат чути, хиляди протестиращи и демонстранти по цял свят вървяха по улиците, викаха и се молеха, упражняваха както мир, така и насилие. През изминалите 2 седмици имаше стотици протести. Причините са много – недоволство от строгите мерки, безсилие срещу правителството и глобализацията, сблъсъци с полицията и дори протести срещу протестиращите.
Навици, които може да са ви спасили живота
Миенето на зъби може да ви предпази от сърдечен удар
Учените отдавна подозират, че лошата устна хигиена е свързана със заболяванията на сърцето, но до сега не можеха да обяснят как точно. Зъболекари специалисти от университета Бристол смятат, че Стрептококус, бактерията отговорна за кариесите по зъбите, може да е именно тази връзка. Когато бактерията попадне в кръвта, тя образува съсиреци и от там проблеми със сърцето.
Стрептококус обикновено се среща само в устната кухина, но често с храната човек я поглъща и тя се разпространява в тялото. Там тя се обгръща в пашкул, който я предпазва от антибиотиците и имунната система.
С времето защитените бактерии започват да се натрупват в артериите и да образуват съсиреци, които спират кръвоснабдяването към сърцето.
Използването на мобилен телефон може да ви предпази от Алцхаймер
През последното десетилетие мобилните телефони са тема на много негативизъм. Днес никой не може без тази джаджа, въпреки че постоянно се говори как при използването ѝ можете да се разболеете от рак и колко деца са останали без родители, понеже говорели по телефона, докато карали с 200 по магистралата. В допълнение на това, учени от университета в Южна Флорида се опитали да докажат, че продължителната употреба на мобилен телефон може да ти докара Алцхаймер.
Изпробвали теорията си като облъчили няколко лабораторни мишки с голямо количество електромагнитни вълни, равняващо се на говорене по телефона два часа всеки ден в продължение на девет месеца. Противно на това, което може би си мислите, мишките не се превърнали в супергерои, а развили имунитет срещу болестта.
Обяснението за това е, че електромагнитните вълни от мобилния телефон проникват в мозъка и унищожават определени протеини, които причиняват увреждания и деменция. Това означава не само, че говоренето по телефона може да те предпази от Алцхаймер, а може да убие и вече развитата болест.
Така в опитите си очернят мобилните телефони още повече, учените от Флорида правят едно от най-важните открития в историята на борбата с Алцхаймер.
Детската градина може да ви е предпазила от левкемия
За разлика от мобилните телефони, детските градини имат добра слава. Те стимулират растежа, предоставят здравословна среда за образоване на децата и дават на родителите малко почивка. На всичкото отгоре, скорошни проучвания показват, че изпращайки детето си на детска градина може да го предпазите от левкемия.
През 2008г. специалист по ракови заболявания от Бъркли анализира 14 отделни проучвания върху левкемията, обхващащи над 20 000 деца от цял свят. Той достига до изненадващо откритие – децата, които са тръгнали на детска градина между 1 и 2-годишна възраст имат 30% по-малък шанс да се разболеят от левкемия.
Ракът в детска възраст обикновено е причинен от по-ранна инфекция. Когато детето ви тръгне на детска градина, там то е изложено на куп болести и инфекции, което стимулира и заздравява имунната му система.
Ранното лягане може да ви предпази от самоубийство
Все повече младежи изпадат в депресивни състояния и за това може да има стотици причини – хората не ги разбират, обществото ги притиска, родителите ги тормозят и т.н. Оказва се обаче, че една от най-честите причини е, че просто не си доспиват.
Учени от Колумбийския университет са провели голямо проучване, обхващащо 15 000 младежи, като повече от 2000 от тях са мислели за самоубийство. Тези, които са принуждавани да си лягат рано имали с 20% по-малка вероятност да обмислят самоубийство.
Домакинската работа може да ви предпази от рак на гърдата
Това може наистина да ви звучи като фалшиво изследване, чиято цел е да вкара жените в кухнята, докато мъжете се мотаят по баровете, но не е.
От години е известна връзката между физическата дейност и предпазването от най-различни болести. Британско проучване открива, че не спортуването, а именно домакинската работа се отразява най-добре на жените, що се отнася до предпазването от рак на гърдата.
През 2006г. в проучване измежду 200 000 жени от девет европейски страни става ясно, че жени над 50-те, които прекарват по 17 часа на седмица в готвене и чистене, имат 20% по-малък шанс да развият рак на гърдата. Резултат при младите жени процентът е 30.
Разбира се, учените не твърдят, че домакинската работа има магически лечебни свойства, нито пък, че може да замести спортуването или ходенето на работа. Те препоръчват да комбинирате двете неща.
Мастурбирането може да ви предпази от рак на простатата
През 2003г. в Австралия се провежда проучване, при което 2300 мъже, някои от които с рак на простата, са разпитани за сексуалната си активност, по-специфично за мастурбацията. Резултатите показали, че мъжете, които го правили повече от пет пъти седмично имали 30% по-малък шанс да развият рак на простатата.
Причината за това все още не е известна, но учените предполагат, че има нещо общо с прочистването на тялото, което предотвратява натрупването на вредни вещества в простатата.
Източник: cracked.com
