База Травис, 1950г.

По време на корейската война САЩ обмислят използването на ядрени оръжия. През Август 1950г. десет бомбардировача B-29 излитат от база Феирфилд в Калифорния и се насочват към Гуам. Всеки от тях носи атомна бомба Марк IV, която е два пъти по-мощна от бомбите, пуснати над Япония през ВСВ.

Малко след излитането, един от самолетите има проблем с двигателя. На борда му е бил генерал Робърт Травис, който дава заповед да се върнат в базата, но колесникът на самолета блокира. Разбирайки, че ще се разбият, пилотът опитва да избегне базата и се разбива в северозападния й край. При катастрофата загиват 12 от 20-те души на борда, включително и генерал Травис. Взривяват се 2 тона експлозиви, които са били на борда на самолета. Експлозията убива 7 души на земята, а ако се е детонирала атомната бомба, жертвите са щели да бъдат стотици хиляди.

Еър Форс покриват инцидента, като казват, че експлозията е от тренировъчен полет. Базата е преименувана на Генерал Травис само няколко месеца по-късно.

Реакторът Ферми 1, 1966г.

Този инцидент е обезсмъртен като нощта, в която „почти изгубихме Детройт“ от Джон Фулър в книгата със същото име.

Случилото се във Ферми 1 е резултат на инженерни грешки, липса на стандарти за безопасност и неопитност при строенето на ядрени реактори. Дизайнерите са направили промени по охладителната система, без да ги документират и инженерите, работещи по реактора не знаели за допълнителните плочи в резервоара с течен натрий. Една от тръбите в охладителната система блокира и реакторът прегрява до 371°C, при което от части се стопява.

При топенето, горивото в реактора също прегрява и започва да изгаря всичко наоколо, докато при 1000°C не се запалва и то.

Остров Тайби, 1958г.

Във водите близо до остров Тайби, точно на границата между Джорджия и Южна Каролина, лежи заровена водородна бомба. Вече 50 години.

През 1958г. бомбардировач B-47 се сблъсква с друг самолет при тренировъчен полет. На борда му била водородната бомба Марк 15 – лека бомба, дълга 3,6 метра със 180кг. експлозив и обогатен уран. Екипажът на самолета решава, че не биха искали на борда им да има такава бомба, докато се опитват да кацнат аварийно, затова я пускат в океана.

Има някои противоречия за това дали бомбата е била заредена. Правени са няколко опита за намирането й, но естествената радиация в района пречи на уредите.

Айдахо Фолс, 1961г.

Инцидентът на малкия остров е най-страшното ядрено бедствие в историята на САЩ, но е малко известно.

В нощта на 3 Януари 1961г. се задействат алармите за температура в експерименталния реактор SL-1. Спешният екип веднага отива на мястото, но час и половина не може да достигне до контролната зала, поради високите нива на радиация. Когато най-после влизат, те откриват две жертви, но най-лошото още не било дошло. Няколко дни по-късно е открит третия оператор. Той бил над реактора в мига на инцидента и при експлозията един от контролните прътове го пронизал в гърдите и го забил в тавана.

Инцидентът се дължи на грешка при ремонт.

НОРАД, 1979г.

НОРАД научават по трудния начин да не пускат компютърни симулации на руски ядрени нападения на системи, използвани да реагират на действителни такива нападения. От противоракетната отбрана получават сигнал, че руски ядрени ракети летят към САЩ. Самолети веднага били въоръжени с ядрени оръжия. Самолетът на президента също излетял.

Пръсти защракали по копчетата. Командирите на самолетите чакали заповед за удар. В продължение на шест дълги минути никой не бил сигурен дали няма да започне трета световна война. Странно, но и никой не се сетил да попита руснаците. В крайна сметка радарите и сателитите не засичат ракети. Оказало се, че погрешка била активирана тренировъчна програма.

Източник: io9.com

В наши дни Антарктика е най-студеното и най-сухото място на Земята. Малкото живот там е главно по краищата на континента. Но това невинаги е било така – преди 45 милиона години Антарктика е била дъждовна гора, кипяща от живот.

Макар да асоциираме пустините с топлите и сухи места като Сахара, всъщност Антарктика е най-голямата пустиня. По крайбрежието й на година падат само 20см. дъжд на квадратен метър, а във вътрешността дори още по-малко. В долината МакМърдо пък не е валяло от милиони години.

Трудно е да си представим живот на такова място, но наскоро бяха открити древни кости на костенурка на възраст около 45 милиона години. Това може да означава, че Антарктика някога е била много по-различна. Биологичното разнообразие е директно свързано с температурата на водата. В тропическите води то е голямо, а в мразовитите води е доста по-оскъдно.

През еоценската епоха, която е била преди 56 милиона година и е продължила 22 милиона години, Антарктика все още е била свързана с Нова Гвинея и Австралия – последната частица от суперконтинента Гондвана. Поради връзката на континента с тези големи региони, Антарктика е била изолирана от студените океански течения и това е позволило развиването на тропическа дъждовна гора. Тогава там е имало много различни видове животни, включително костенурки и двуутробни.

Преди 23 милиона години, Антарктика бива напълно изолирана от останалата суша и ледът се разпростира по цялата й повърхност, убивайки почти всичко живо – оцеляват само пингвините и някои микроби, които и до днес мръзнат по бреговете на континента. Това разбира се е продължило много дълго време. До преди 3 милиона години само на 600км. от Южния полюс е имало гора.

Днес Антарктика е покрита от масивен постоянен лед и едва ли някога ще възвърне предишния си вид, най-малкото няма да е в близките няколко милиона години. Така на нас ни остават тези малки артефакти, които напомнят за някогашната Антарктика.

Галерия

Далол в Данакилската депресия

Някои го наричат „най-суровото място на Земята“. Далол е вулкан, скрит под еднокилометров пласт сол в депресията Данакил в Етиопия на 120 метра под морското равнище. Мястото е ошарено от цветни извори, сол, сяра и други минерали.

Кристалната пещера

Кристалната пещера е част от мината Найка в Мексико и се намира на 300 метра дълбочина. В пещерата са едни от най-големите селенитни кристали на Земята. Най-големият открит там е дълъг 11 метра и тежи 55 тона. Пещерата е дълбока 27 метра и температурата в нея достига до 58°C с 90% влажност на въздуха. Това е причината да не е изследвана подробно, понеже без защита човек може да издържи само около 10 минути вътре.

Пустинята Такламакан

Такламакан е една от най-големите пясъчни пустини в света, намираща се в Централна Азия. Името й буквално преведено означава „Ако влезеш, няма да излезеш“. Поради близостта си с ледените въздушни маси от Сибир, в пустинята през зимата температурите падат до -20°C. През 2008г. след зимните бури в Китай, Такламакан за първи път е покрита изцяло от 4-сантиметрова снежна покривка, а температурите падат до -26.1°C.

Рио Тинто

Рио Тинто е река в югозападна Испания, която извира от планината Сиера Морена в Андалусия. От древни времена от реката се добиват мед, сребро, злато и други минерали.

Поради миньорските дейности, сега реката има висока киселинност (pH 2) и червеникав оттенък, поради желязото във водата. Рио Тинто наскоро привлече интереса на учените с екстремофилната аеробна бактерия, която живее във водата. Смята се, че именно тази бактерия е причината за високата киселинност. Подводните скали по коритото на реката съдържат желязо и минерали, с които се храни бактерията.
Екстремните условия за живот в реката могат да бъдат сравнени с тези на други места в слънчевата система, където се смята, че има течна вода. Учените от НАСА сравниха Рио Тинто с Меридиани Планум на Марс, където се предполага, че е имало вода.

Шоколадовите хълмове

Шоколадовите хълмове са необичайна геологическа формация в Бохол, Филипините. Според последните преброявания, на площ около 50кв.км. са разпръснати 1776 хълма. Те са покрити със зелена трева, която през сухия сезон става кафява – от там идва и името на хълмовете. Четири легенди разказват за формирането им.

Първата разказва история за двама гиганти, които хвърляли скали и пясък един по друг. Битката продължила дни наред и гигантите се изморили. Така те забравили враждата си и станали приятели, но не почистили разрушенията си и така се появили Шоколадовите хълмове.

В по-романтична легенда се говори за гиганта Арого, който бил изключително силен и енергичен. Арого се влюбил в Алоя, която била простосмъртна. Така след смъртта й, Арого бил много нещастен и в мъката си не можел да спре да плаче. Когато сълзите му изсъхнали, се били образували Шоколадовите хълмове.

Третата легенда е за град, който бил тероризиран от огромен бивол, който изяждал посевите им. Накрая хората решили да съберат всичката си развалена храна и да я оставят на видно за бивола място. Така той я изял, но го заболял стомахът и след като се изходил, от камарите изпражнения се образували хълмовете.

Последната легенда разказва за лакомия гигант Дано, който ядял всичко по пътя си. Един ден той видял красива жена на име Енг, но за да и направи впечатление трябвало да отслабне. Затова изхвърлил всичко, което бил изял и от камарите изпражнения се образували хълмовете.

Загадъчните дупки по Сарисаринама

Сарисаринама се намира между Амазонка и Гран Сабана в южна Венецуела и е една от най-изолираните планини в цяла Латинска Америка. Сарисаринама винаги удивлява хората със загадъчните дупки по повърхността си. Те представляват идеално кръгли скални депресии, които достигат до 350 метра дълбочина и 350 метра в диаметър. И до ден-днешен биолози и геолози не могат да си обяснят тези дупки.

Каменната гора

Това са забележителни карстови образувания в провинцията Юнан, Китай. Високите скали се издигат от земята, подобно на сталагмити и приличат на каменни дървета, откъдето идва и илюзията за каменна гора.

Галерия

Източник: uphaa.com

Нашият свят е толкова необятен и изпълнен с красота и природни чудеса. Въпреки развитието на туризма, все още има места на Земята, които са неизследвани от нас. Едно такова място е Скалата Турнип. Намира се на скалистия бряг на езеро Хюрън, близо до Мичиган. Мястото е толкова живописно, че със сигурност ще се изгубите в красотата му. Утринната мъгла и цветният изгрев създават истинска наслада за очите.

До скалата се стига само с лодка, но през зимата цялото езеро замръзва и става недостъпно. Земята наоколо е частна собственост, което означава, че не е постоянно препълнено с хора. Разбира се друга причина за това е и, че малко хора знаят за съществуването на Турнип, а още по-малко пък знаят как се стига до там.

Един от най-забележителните факти за скалата е, че на нея всъщност има доста добре развита растителност, дори и големи дървета.

В края на дългия скалист риф, простиращ се на 2км. в езерото, има фар. От западната му страна се намира Плоската скала, която често е доста населена – постоянно има хора, които обикалят и разглеждат скалите.

Галерия

Петнистото езеро

Петнистото езеро, се намира в Канада и в него има много висока концентрация на различни минерали. През лятото голяма част от водата се изпарява и тези минерали образуват петната по езерото.

Индианците използвали калта и водата от езерото като лекарство.

Маранйенсес

Национален парк Маранйенсес се намира в Мараняо, Бразилия и представлява 300кв.км. бели пясъчни дюни и сини лагуни. Макар да изглежда като пустиня – не е. Намирайки се близо до река Амазонка, в региона настъпва дъждовния сезон в началото на годината. Дъждовете предизвикват специфичен феномен – сладката вода се събира между пясъчните дюни и образува сини и зелени лагуни, които са най-пълноводни през Юли и Септември.

Въпреки, че почти пресъхва през сухия сезон, Маранйенсес е и дом на много видове риби, чиито яйца птиците носят чак от океана.

Светещите пещери

Пещерите Уайтомо се намират на Северния остров в Нова Зеландия и са изпълнени с хиляди светулки. Този вид светулки се откриват единствено в Нова Зеландия и са големи колкото комар.

Великанската пътека

Великанската пътека се състои от около 40 000 базалтови колони, образували се при древно вулканично изригване. Намира се в Антрим, на североизточния бряг на Ирландия.

Легендата разказва, че ирландският войн Фион мак Кумхейл е построил пътеката, за да стигне до Шотландия и да се бие с Бенандонер. По пътя за Шотландия обаче, Фион заспал и доста по-големият от него Бенандонер тръгнал да го търси. За да защити Фион, съпругата му Она го покрила с одеяло, за да изглежда като бебето им. Когато Бенандонер видял колко е голямо бебето им, той си представил, че Фион е истински гигант и избягал, като разрушил пътеката, за да не може да го последва.

Ледникът Грей

В Южната част на Чили и Аржентина има няколко забележителни ледника. Един от тях е ледника Грей, който има площ 270кв.км и е дълъг 28км.

Лунната долина

Лунната долина се намира в Cordillera de la Sal (Солен планински масив) в чилийската пустиня Атакама на 2250м. надморска височина и всъщност е относително малка – само 500м. в диаметър. Въпреки това концентрацията на природно оформените скулптори и многоцветните слънчеви лъчи правят това място нещо много по-голямо от размера му.

Прочетете повече на: http://iskamdaznam.com/1514

Бамбуковата гора в Киото

В Япония бамбуковите гори понякога се използват като свещена бариера срещу злото. Много Шинто и Будистки храмове са обграждани от бамбук. Няколко азиатски култури, включително и на Андаманските острови, вярват, че човекът е произлязъл от бамбуковото стебло. На Филипините легендата разказва, че мъжът и жената са произлезли от разцепено на две бамбуково стебло на остров, който се образувал след битката на Небето и Океана. В Малайзия пък историята е за мъж, който сънувал красива жена, докато спял под бамбуково растение.

Галерия

Източник: uphaa.com