Още
    Начало Блог Страница 298

    Истинските шифри

    Шифърът на Микеланджело

    Освен, че Микеланджело е направил стенописа в Сикстинската капела да изглежда като огромен мозък, той е вкарал още много символи с произведенията си.

    Микеланджело е живял с политика Лоренцо де Медичи, който е практикувал кабала. В кабалата ивритската буква „гимел“ означава справедливост или наказание. Тя е кодирана в изображението на Давид, който поваля Голиат.

    Юдит и прислужницата, които носят главата на асирийския генерал Холофернес, оформят буквата „чет“, която е символ на добрината и любовта.

    Според един професор и историк, жената под ръката на Бог е Шекина, женската форма на Бога в кабала.

    Някои смятат, че Микеланджело е искал да приветства евреите в църквата. Почти във всички християнски описания на Райската градина забраненият плод е ябълка, което си е останало и до ден-днешен. Но в еврейските текстове е описан като смокиня и Микеланджело е нарисувал именно голямо смокиново дърво.

    Шифърът на Амадеус

    В статията ни за тайните общества ви говорихме за Свободните зидари, които са известни с тайните си символи. Учени, изучаващи живота и работата на Моцарт единодушно заключават, че в много от неговата музика и особено в последната му опера, Вълшебната флейта, могат да се открият символи от Свободните зидари.

    Дори да не си падате по операта, сигурно сте чували части от Вълшебната флейта. Разказва се за жена, наричаща себе си Кралица на нощта, която изпраща принц, въоръжен с вълшебна флейта, да спаси дъщеря й от злодея Сарастро. По-късно става ясно, че Сарастро всъщност е добрият и подлага принца на три изпитания за посвещаване. Малко като в „Легендата за Зелда“.

    Известно е, че Моцарт е бил Свободен зидар, но също така е бил част и от друго известно общество – Илюминати. Илюминатите са вярвали, че човечеството трябва да преследва мъдростта и да се управлява от мисълта. Във „Вълшебната флейта“ става дума именно за това.

    Чистлото „три“ е любимото число на Свободните зидари и в увертюрата на Вълшебната флейта тринотното фразиране символизира церемонията по посвещаване, която започва с почукване три пъти на вратата, за да бъде пуснат новия член на обществото.

    По онова време Моцарт е бил предан член на католическата църква, а Виена е била контролирана от Свещената римска империя. Папата предупредил всички католици, че им е забранено да участват в масонството. Поради това Моцарт е трябвало да пази в тайна участието си в обществото на Свободните зидари.

    Шифърът на Платон

    Платон е един от най-известните философи и се предполага, че е бил част от таен религиозен култ, основан от Питагор. Питагорейците са били псевдорелигиозна група от последователи, които са изучвали астрономия. Те първи предполагат, че Земята е кръгла, вярвали са, че числата са божествени и са мислили, че във вселената звучи музика.

    Конспирацията започва, когато експерт от Манчестърския университет открива, че ръкописите на Платон следват 12-нотната питагорова хроматична скала, която е основата на музиката. Питагорейците правят наука от музикалната теория и една от техните идеи е, че различните части на скалата отключват различни емоционални реакции.

    Когато експертът разделил текстовете на Платон на 12 равни части, той забелязал, че Платон е използвал хроматичната скала като модел. „Пирът“ например има 2400 реда, които са разделени на 12 раздела по 200 реда. Хармоничните раздели са за любовта, красотата, изцелението, възнесението и Аполо, богът на музиката. Нехармоничните раздели описват грешната логика, проповядването, неистинската красота, разврата и срама.

    Предполага се, че значението на тази структура е, че науката, божественото, математиката и природата са едно цяло и законите на природата се определят математически. Питагорейците вярвали, че научното откриване на тези закони ни приближава към божественото.

    Шифърът на некропола

    Думата „некропол“ произлиза от гръцкия език и буквално означава „град на мъртвите“. Некрополът в Глазгоу, Шотландия е може би най-известният. Там са погребани около 50 000 човека в 3500 гробници. Некрополът е и най-голямата масонска разкопка в Европа.

    Гробището е създадено от Камарата на търговците – организация на влиятелни бизнесмени, които действали в интерес на гражданите. Смята се, че повечето от тези хора са били Свободни зидари и са изпълнили мястото със символи.

    Един от известните символи е Кралската арка – емблема на четвърта степен в обществото на Свободните зидари. Разположението на некропола отразява Масонското пътешествие – нещо като път към просветлението. Входът към гробището е от западната страна, което е символ на мрака. Пътят води на изток, което пък символизира светлината. Вървейки измежду гробниците, могат да се видят още много и различни масонски символи.

    Шифърът на Нокс

    Колежът Нокс се намира в Гейлсбърг, Илинойс и там Ейбрахам Линкълн получава докторската си степен. Общо взето това е било най-интересния факт за този колеж, докато един професор от скука не започва да се взира в стените и пода с часове и забелязал нещо невероятно.

    Професор Ланс Фактор вярва, че е открил скрито доказателство, че главната сграда на Нокс е построена в чест на Свободните зидари. Според него, Чарлз Улрихсон е проектирал сградата като огромен масонски амулет. Използвал е техники, които впрягали енергията на „Божествения архитект“ и „Геометрията на вселената“.

    Свободните зидари заемат много от древните метафизични символи, които показват хармония между Бог, природата и математиката. Доказателствата на Фактор са именно числата и геометричните фигури, които е открил.
    „Златното съотношение“, което се равнява приблизително на 1,6, корен квадратен от пет, което е 2,2 и числото Пи са изобразени навсякъде. Размерите на старата сграда са 21 на 34 метра, което е в съотношение 1,6. Стъклата на прозорците образуват „талисманска схема“ известна като додекатоп. 12-те ъгъла символизират зодиака.

    Първоначално сградата е имала 16 стъпала, колкото е имал и храмът на Соломон и мозайката на пода, символизираща „Паважа на Моисей“. За съжаление те са били разрушени при реставрацията на сградата през 30-те години.

    Шифърът на Нютон и Галилео

    През 17-ти век учени като Галилео и Исак Нютон се опитвали да разберат как действа Земята, откривали планети, природни закони и изобретявали полезни неща, като физиката.

    Науката обаче е свирепо състезание и често се случва някой да те изпревари. Така например интегралното смятане е разработено от Исак Нютон и Готфрид Лейбниц по едно и също време, но днес признаваме само Нютон, въпреки, че Лейбниц публикува неговата версия първи. Това е така, защото преди това Нютон е написал шифъра:

    „Сега не мога да обясня интегралното смятане, затова ще го кажа така: 6accdae13eff7i3l9n4o4qrr4s8t12vx.“

    Може да ви изглежда сякаш Нютон е заспал на клавиатурата, но това всъщност e анаграма, в която числата показват колко пъти се повтаря всяка буква. При разшифроването се получава основната теорема на интегралното смятане.

    Патентната система по онова време не е била нищо особено и в общи линии е действала на принципа, че който първи публикува теория, той е направил откритието. За това е било разпространена практика учените да публикуват откритията си кодирани, още преди да са сигурни в това, което са открили. Така ако евентуално се появи някой друг, който да твърди, че е първи, просто показваш шифърът, който си написал преди година.

    По този начин Галилео е подсигурил много от откритията си, като например пръстените на Сатурн. Разбира се така има вероятност и шифърът никога да не бъде разгадан. Има теория, според която Галилео е открил Нептун 234 години преди официалното откритие.

    Източник: cracked.com

    Великата миграция

    Движи се с милиони, оцелявай сам. Животни, малки и големи, обикалят земното кълбо поели на опасни пътешествия, които могат да продължават поколения наред. За да направят тези снимки, от National Geographic са прекарали 2 години и половина, изминавайки 700 000км. през 20 страни на седем континента.

    Известните и техните страхове

    Всеки се страхува от нещо – паяци, височини или тесни пространства. Страхът не е чужд за никого и много от най-известните личности изпитват страхове към обикновени неща от всекидневието.

    Джордж Вашингтон – тафефобия

    Джордж Вашингтон е първият президент на САЩ. Той е предвождал много битки, защитавал е страната от британците и е рискувал живота си за другите. Но всъщност не е бил толкова безстрашен – изпитвал е много голям страх да не бъде заровен жив. През 1799г. той накaрал близките си да му обещаят, че когато умре ще оставят тялото му за два дни на открито, в случай, че все още е жив. Това може да изглежда доста странно, но през 16-ти и 17-ти век тафефобията често се е срещала при благородниците.

    Уди Алън – панфобия

    Всички си имаме страхове, но при Уди Алън те са много повече. 74-годишният актьор и сценарист се страхува от всичко. Освен, че има фобии от височина, затворени пространства и насекоми, той се страхува и от ярки цветове, животни, асансьори и фъстъчено масло, което може да залепне за небцето му. Освен това има и някои странни нужди – каналът в банята трябва да бъде в ъгъла, а не в центъра и всяка сутрин бананът в закуската му трябва да бъде нарязан на точно седем парчета.

    Ричард Никсън – носокомефобия

    34-ят президент на САЩ е човек, който днес е запомнен най-вече със скандала Уотъргейт и страха си от болниците. Той вярвал, че ако някога влезе в болница, няма да излезе жив. През 1974г. той получава съсирек и е закаран в болница, защото иначе е щял да умре.

    Алфред Хичкок – овофобия

    Известният режисьор и продуцент, създал филмите „Психо“ и „Шемет“, изпитва страх от яйца. Хичкок казва, че изпитва погнуса от тях и никога не е опитвал яйце през живота си.

    Зигмунд Фройд – страх от оръжия и папрат

    Създателят на най-популярното течения в психологията – психоанализата, изпитвал страх от оръжия и папрат. Самият той казва, че страхът от оръжия е знак за забавено сексуално и емоционално съзряване. Все пак това е често срещана фобия, но страхът от папрат – не толкова. Трудно е да се каже от къде произлиза този негов страх, понеже той рядко е говорил за него.

    Опра Уинфри – чиклофобия

    Опра има силен страх от дъвките, който произлиза още от ранното й детство, когато баба й събирала дъвки и ги подреждала на купчинки в шкафа. От тогава Опра е развила страх от дъвките и дори е забранила дъвченето на дъвка в студиото й.

    Натали Ууд – хидрофобия

    Актрисата от „Чудо на 34-та улица“ и „Уестсайдска история“ има страх от водата. Говори се, че е получила тази фобия докато е снимала филм и е трябвало да застане на мост, който да се срути и тя да падне във водата. От тогава страхът от водата й е останал. Иронично, тя умира след като пада от яхта и се удавя.

    Били Боб Торнтън

    Актьор, режисьор, музикант и сценарист, Торнтън има много страхове. Страда от хромофобия – страх от ярки цветове. Страхува се и от антични мебели. Разказва как веднъж е бил в ресторант, пълен със стари мебели и въобще не могъл да се нахрани и едвам си поемал дъх. В списъка със фобиите му влиза и коурофобията – страх от клоуни.

    Никола Тесла

    Никола Тесла е известен изобретател, най-вече с работата си с електромагнетизма и електричеството. Той е бил гермафоб и е избягвал допира с хора и всичко останало, по което има микроби. Също така се е страхувал от бижута, особено от перлени обеци. Перлите го ужасявали изключително много. В допълнение към фобиите си, изобретателят правил всичко по три пъти (или число, делящо се на три). Винаги настоявал да отсяда в хотелска стая, чиито номер се дели на три.

    Наполеон Бонапарт – айлурофобия

    Великият Наполеон, френски император и военен и политически лидер се страхувал от котки. Те го ужасявали до смърт, но никой не знае защо. В мига, в който зърнел котка, той изпадал в паника. Интересното е, че той не е единствен. От котки са се страхували още Хитлер, Мусолини и Цезар. Явно котките и диктаторите не се разбират.

    Източник: listverse.com

    Луксозните играчки на богатите

    170-метрова лазерна яхта

    Руснаците са известни с големите неща – предимно питиета, бомби и Иван Драго. Но един руснак е известен и с големите си супер модерни лодки. Роман Абрамович притежава „Затъмнение“, най-голямата частна яхта в света, на която би завидял и Джеймс Бонд.

    Яхтата е дълга почти колкото две футболни игрища и има немска противоракетна система. В списъка с екстрите влизат и радар, бронирани прозорци и лазери против камери.

    Лазерите са иновация в света на лукса. Системата работи като автоматично засича електронните сензори в близките камери и насочва към тях лазерен лъч, който ги заслепява. И ако все пак някой папарак успее да се промъкне на борда, Абрамович си има мини подводница, с която може да се спусне на 50 метра под водата.

    Разбира се цялото това удоволствие е доста скъпо – 1,2 милиарда долара.

    Луксозни танкове

    Много компании тунинговат джипове и ги превръщат в бронирани крепости, но ако търсите нещо по-защитено и трансформърско, за вас има и друг вариант. Създадената по поръчка Armor Horse Vault XXL е бронирана лимузина и в нея има кожени дивани, плоски екрани и бар. На външен вид обаче повече прилича на танк.

    Armor Horse може да побере 25 човека и има два изхода, които са подсилени. Тя може да ви предпази от куршумите, но представете си, че ви нападнат с ракети…

    Dartz Kombat T98 SUV има стоманени врати и прозорци с дебелина 8см, което го прави практически непробиваем. На всичкото отгоре ще се стори доста евтин на милионерите – струва само 200 000 долара.

    Лодката, която Батман искаше да има

    Ако искате да правите партита, докато обикаляте света, яхтата на Абрамович е най-добрия избор, но ако ви се наложи да бягате с бясна скорост от таен агент, който ви гони с водни ски, по-подходящият избор би бил MY Ady Gil. Това е просто казано най-яката скоростна лодка, правена някога.

    Може напълно да се потапя под водата, развива скорост от 90км/ч, благодарение на два мотора по 540 конски сили и има достатъчно голям резервоар, че да измине 5500км. с едно зареждане.

    Последните собственици на лодката са били от Обществото за запазване на морския живот – момчета, които се борят с японските китоловци. Говорим в минало време, защото за жалост лодката потъва през Януари 2010г. след сблъсък с японски кораб и то докато японците снимали реалити шоу.

    Добрата новина е, че донор е предложил 1 милион долара за нова лодка и ще са нужни само още 1,5 милиона.

    Дирижабъла Куршум 580

    Куршум 580 е 23-етажен дирижабъл и може би си мислите, че подобно нещо може много лесно да се свали във въздуха, но явно не знаете детайлите.

    Дирижабълът е създаден от нов вид кевлар, който е 10 пъти по-здрав от стоманата. Дизайнерът на кораба твърди, че може да се използва във войни, за противоракетни предупреждения, разполагане на оръжия и може да носи 1 тон оборудване със скорост от 150км/ч. Това е повече от достатъчно, за да изплашиш враговете си и вероятно да превземеш малка страна.

    Основната цел на Куршум 580 е държавна сигурност и помощ при бедствия, но се дава под наем на всеки, който има достатъчно пари – 300 000 долара на месец.

    Луксозни подводници

    Представете си да живеете насред океана. Не говорим за плаваща къща – това би било глупаво. Говорим за огромен подводен дворец, който може да прекоси Атлантическия океан – Феникс 1000.

    Това е подводница, но е по-голяма от останалите – дълга е 65 метра и има обща живуща площ от 1500кв.м. Това е два пъти размера на една голяма къща.

    Феникс има четири палуби и може да се спуска на 600 метра дълбочина с кислород, достатъчен за 40 дни. И ако случайно ви доскучае на борда, можете да се повозите на по-малката подводничка, която де факто е горе-долу колкото една нормална подводница.

    Единственият недостатък на Феникс 1000 е, че ако има продадена такава, то не позволяват на никой да я снима. Това може би е така, защото купувачите ценят дискретността си, или защото още никой не се е бръкнал за цената от 78 милиона долара.

    Източник: Cracked.com

    Ник Константин

    Ник работи в Сан Франциско в ILM – подразделение на  Lucasfilm Ltd.

                      

    Конете в Исландия

    Всяка година пастирите в Исландия  прибират конете от северната страна на острова, където са прекарали лятото.

    Автомобили на бъдещето

    Бъдещият дизайн на Хонда

    От Хонда казват, че този проект ще бъде по улиците след около 40-50 години. Колата ще се захранва от слънчева хибридна технология и е четири в едно – ще има четири различни режима на каране. От Хонда планират да постигнат това като интегрират нанотехнология, изкуствен интелект и молекулярно инженерство. Да, наистина звучи като от футуристичен филм, но пък кой знае – може наистина някой ден да го видим на улицата пред вкъщи.

    Форд Нуклеон

    Оригиналната концепция на тази кола е още от 50-те години на миналия век и не е чудно, че все още не е реалност. Студеният термоядрен синтез и дори контролираният синтез все още не позволяват да се използват като автомобилно гориво. Идеята е колата да се захранва от малък ядрен реактор, поставен в багажника. На теория Нуклеон би могъл да измине 8000км. с едно презареждане на ядрото.

    Амфибията на Ринспийд

    Ринспийд е швейцарска компания, която е изпратила последния си концепт под водата. Амфибията е първата кола, която може да бъде карана както под вода, така и на сушата. Оригиналната идея е вдъхновена от филма за Джеймс Бонд от 1977г. „Шпионинът, който ме обичаше“. Може да се гмурка на 10 метра дълбочина под водата с 3км/ч, а на сушата развива максимална скорост от 120км/ч. Настоящият прототип струва повече 1,5 милиарда долара и от компанията правят прогнози, че когато колата влезе в масово производство, тя ще струва по-малко от един Ролс-Ройс.

    Сферата

    През 2007г. индиецът Харша Рави печели наградата „Млад дизайнер“ в Австралия с еко дизайна си на футуристичен автомобил на 2017г. Концепцията е на автомобил, който ще може да прави почти всичко. Според Харша неговата кола ще бъде от 88% пластмаса, което намалява енергията, нужна за производство с 30%. Сферата ще се задвижва със слънчева енергия.

    Колата на Националния университет в Сингапур

    От НУС искат да намалят вредните емисии във въздуха и консумацията на гориво. Те разработват лека кола, която ще върви по инерция, без да използва никакво гориво, до достигане на определена скорост.

    Фолксваген Визео

    Този прототип на електрическа кола е уникален дизайн от Марк Кирш с участието на Фолксваген в Германия. Дизайнът е силно повлиян от известният испански архитект Сантяго Калатрава и това си личи най-добре при предното стъкло, което е покрито с гъвкав OLED дисплей. Багажникът се откача и може да се носи като куфар.

    Тойота NORI

    Наскоро представена в Лос Анжелис, тази кола е икономична и с уникален дизайн. Задвижва се от слънчевата енергия, която улавят няколкото слънчеви панела по повърхността на купето.

    Бугати Аеролит

    Дъглас Хог ни дава да надникнем в бъдещето. Дизайнерът представя уникален автомобилен прототип за 2025г. Колата ще се задвижва от електрически мотор, който ще предоставя 450 конски сили.

    Ауди A0 QS

    Проектирана от Александър Тиганова, A0 QS е за нуждите на атлетите и тези, които търсят лукса в зелена опаковка. Малката спортна кола е снабдена с електрически мотор и водороден двигател, което я правят хибрид от без емисионен клас.

    БМВ Ловос

    Суперколата Ловос имитира естествени форми и използва слънчевата енергия. Дизайнът е съставен от една-единствена част, която се повтаря 260 пъти. Всяка от тези части е покрита със слънчеви фотоволтаични клетки, които могат да бъдат разгъвани и сгъвани.

    5 пъти почти сме се самоунищожили

    База Травис, 1950г.

    По време на корейската война САЩ обмислят използването на ядрени оръжия. През Август 1950г. десет бомбардировача B-29 излитат от база Феирфилд в Калифорния и се насочват към Гуам. Всеки от тях носи атомна бомба Марк IV, която е два пъти по-мощна от бомбите, пуснати над Япония през ВСВ.

    Малко след излитането, един от самолетите има проблем с двигателя. На борда му е бил генерал Робърт Травис, който дава заповед да се върнат в базата, но колесникът на самолета блокира. Разбирайки, че ще се разбият, пилотът опитва да избегне базата и се разбива в северозападния й край. При катастрофата загиват 12 от 20-те души на борда, включително и генерал Травис. Взривяват се 2 тона експлозиви, които са били на борда на самолета. Експлозията убива 7 души на земята, а ако се е детонирала атомната бомба, жертвите са щели да бъдат стотици хиляди.

    Еър Форс покриват инцидента, като казват, че експлозията е от тренировъчен полет. Базата е преименувана на Генерал Травис само няколко месеца по-късно.

    Реакторът Ферми 1, 1966г.

    Този инцидент е обезсмъртен като нощта, в която „почти изгубихме Детройт“ от Джон Фулър в книгата със същото име.

    Случилото се във Ферми 1 е резултат на инженерни грешки, липса на стандарти за безопасност и неопитност при строенето на ядрени реактори. Дизайнерите са направили промени по охладителната система, без да ги документират и инженерите, работещи по реактора не знаели за допълнителните плочи в резервоара с течен натрий. Една от тръбите в охладителната система блокира и реакторът прегрява до 371°C, при което от части се стопява.

    При топенето, горивото в реактора също прегрява и започва да изгаря всичко наоколо, докато при 1000°C не се запалва и то.

    Остров Тайби, 1958г.

    Във водите близо до остров Тайби, точно на границата между Джорджия и Южна Каролина, лежи заровена водородна бомба. Вече 50 години.

    През 1958г. бомбардировач B-47 се сблъсква с друг самолет при тренировъчен полет. На борда му била водородната бомба Марк 15 – лека бомба, дълга 3,6 метра със 180кг. експлозив и обогатен уран. Екипажът на самолета решава, че не биха искали на борда им да има такава бомба, докато се опитват да кацнат аварийно, затова я пускат в океана.

    Има някои противоречия за това дали бомбата е била заредена. Правени са няколко опита за намирането й, но естествената радиация в района пречи на уредите.

    Айдахо Фолс, 1961г.

    Инцидентът на малкия остров е най-страшното ядрено бедствие в историята на САЩ, но е малко известно.

    В нощта на 3 Януари 1961г. се задействат алармите за температура в експерименталния реактор SL-1. Спешният екип веднага отива на мястото, но час и половина не може да достигне до контролната зала, поради високите нива на радиация. Когато най-после влизат, те откриват две жертви, но най-лошото още не било дошло. Няколко дни по-късно е открит третия оператор. Той бил над реактора в мига на инцидента и при експлозията един от контролните прътове го пронизал в гърдите и го забил в тавана.

    Инцидентът се дължи на грешка при ремонт.

    НОРАД, 1979г.

    НОРАД научават по трудния начин да не пускат компютърни симулации на руски ядрени нападения на системи, използвани да реагират на действителни такива нападения. От противоракетната отбрана получават сигнал, че руски ядрени ракети летят към САЩ. Самолети веднага били въоръжени с ядрени оръжия. Самолетът на президента също излетял.

    Пръсти защракали по копчетата. Командирите на самолетите чакали заповед за удар. В продължение на шест дълги минути никой не бил сигурен дали няма да започне трета световна война. Странно, но и никой не се сетил да попита руснаците. В крайна сметка радарите и сателитите не засичат ракети. Оказало се, че погрешка била активирана тренировъчна програма.

    Източник: io9.com

    Малки светове

    Да надникнем в микроскопичните светове на животни, растения и минерали.

    Антарктика е била дъждовна гора

    В наши дни Антарктика е най-студеното и най-сухото място на Земята. Малкото живот там е главно по краищата на континента. Но това невинаги е било така – преди 45 милиона години Антарктика е била дъждовна гора, кипяща от живот.

    Макар да асоциираме пустините с топлите и сухи места като Сахара, всъщност Антарктика е най-голямата пустиня. По крайбрежието й на година падат само 20см. дъжд на квадратен метър, а във вътрешността дори още по-малко. В долината МакМърдо пък не е валяло от милиони години.

    Снимка: Chris&Steve

    Трудно е да си представим живот на такова място, но наскоро бяха открити древни кости на костенурка на възраст около 45 милиона години. Това може да означава, че Антарктика някога е била много по-различна. Биологичното разнообразие е директно свързано с температурата на водата. В тропическите води то е голямо, а в мразовитите води е доста по-оскъдно.

    Снимка: lab oil

    През еоценската епоха, която е била преди 56 милиона година и е продължила 22 милиона години, Антарктика все още е била свързана с Нова Гвинея и Австралия – последната частица от суперконтинента Гондвана. Поради връзката на континента с тези големи региони, Антарктика е била изолирана от студените океански течения и това е позволило развиването на тропическа дъждовна гора. Тогава там е имало много различни видове животни, включително костенурки и двуутробни.

    Снимка: Gabriel Robledo

    Преди 23 милиона години, Антарктика бива напълно изолирана от останалата суша и ледът се разпростира по цялата й повърхност, убивайки почти всичко живо – оцеляват само пингвините и някои микроби, които и до днес мръзнат по бреговете на континента. Това разбира се е продължило много дълго време. До преди 3 милиона години само на 600км. от Южния полюс е имало гора.

    Снимка: B-Cru

    Днес Антарктика е покрита от масивен постоянен лед и едва ли някога ще възвърне предишния си вид, най-малкото няма да е в близките няколко милиона години. Така на нас ни остават тези малки артефакти, които напомнят за някогашната Антарктика.

    Галерия

            

    Още 7 места, които изглеждат извънземнo

    Далол в Данакилската депресия
    Снимка: thebigmonkey

    Някои го наричат „най-суровото място на Земята“. Далол е вулкан, скрит под еднокилометров пласт сол в депресията Данакил в Етиопия на 120 метра под морското равнище. Мястото е ошарено от цветни извори, сол, сяра и други минерали.

    Кристалната пещера

    Кристалната пещера е част от мината Найка в Мексико и се намира на 300 метра дълбочина. В пещерата са едни от най-големите селенитни кристали на Земята. Най-големият открит там е дълъг 11 метра и тежи 55 тона. Пещерата е дълбока 27 метра и температурата в нея достига до 58°C с 90% влажност на въздуха. Това е причината да не е изследвана подробно, понеже без защита човек може да издържи само около 10 минути вътре.

    Пустинята Такламакан

    Такламакан е една от най-големите пясъчни пустини в света, намираща се в Централна Азия. Името й буквално преведено означава „Ако влезеш, няма да излезеш“. Поради близостта си с ледените въздушни маси от Сибир, в пустинята през зимата температурите падат до -20°C. През 2008г. след зимните бури в Китай, Такламакан за първи път е покрита изцяло от 4-сантиметрова снежна покривка, а температурите падат до -26.1°C.

    Рио Тинто

    Рио Тинто е река в югозападна Испания, която извира от планината Сиера Морена в Андалусия. От древни времена от реката се добиват мед, сребро, злато и други минерали.

    Поради миньорските дейности, сега реката има висока киселинност (pH 2) и червеникав оттенък, поради желязото във водата. Рио Тинто наскоро привлече интереса на учените с екстремофилната аеробна бактерия, която живее във водата. Смята се, че именно тази бактерия е причината за високата киселинност. Подводните скали по коритото на реката съдържат желязо и минерали, с които се храни бактерията.
    Екстремните условия за живот в реката могат да бъдат сравнени с тези на други места в слънчевата система, където се смята, че има течна вода. Учените от НАСА сравниха Рио Тинто с Меридиани Планум на Марс, където се предполага, че е имало вода.

    Шоколадовите хълмове
    Снимка: An diabhal glas

    Шоколадовите хълмове са необичайна геологическа формация в Бохол, Филипините. Според последните преброявания, на площ около 50кв.км. са разпръснати 1776 хълма. Те са покрити със зелена трева, която през сухия сезон става кафява – от там идва и името на хълмовете. Четири легенди разказват за формирането им.

    Първата разказва история за двама гиганти, които хвърляли скали и пясък един по друг. Битката продължила дни наред и гигантите се изморили. Така те забравили враждата си и станали приятели, но не почистили разрушенията си и така се появили Шоколадовите хълмове.

    В по-романтична легенда се говори за гиганта Арого, който бил изключително силен и енергичен. Арого се влюбил в Алоя, която била простосмъртна. Така след смъртта й, Арого бил много нещастен и в мъката си не можел да спре да плаче. Когато сълзите му изсъхнали, се били образували Шоколадовите хълмове.

    Третата легенда е за град, който бил тероризиран от огромен бивол, който изяждал посевите им. Накрая хората решили да съберат всичката си развалена храна и да я оставят на видно за бивола място. Така той я изял, но го заболял стомахът и след като се изходил, от камарите изпражнения се образували хълмовете.

    Последната легенда разказва за лакомия гигант Дано, който ядял всичко по пътя си. Един ден той видял красива жена на име Енг, но за да и направи впечатление трябвало да отслабне. Затова изхвърлил всичко, което бил изял и от камарите изпражнения се образували хълмовете.

    Загадъчните дупки по Сарисаринама

    Сарисаринама се намира между Амазонка и Гран Сабана в южна Венецуела и е една от най-изолираните планини в цяла Латинска Америка. Сарисаринама винаги удивлява хората със загадъчните дупки по повърхността си. Те представляват идеално кръгли скални депресии, които достигат до 350 метра дълбочина и 350 метра в диаметър. И до ден-днешен биолози и геолози не могат да си обяснят тези дупки.

    Каменната гора
    Снимка: GlobeTrotter 2000

    Това са забележителни карстови образувания в провинцията Юнан, Китай. Високите скали се издигат от земята, подобно на сталагмити и приличат на каменни дървета, откъдето идва и илюзията за каменна гора.

    Галерия

                   

    Източник: uphaa.com