Търсене
Още
    Начало Блог Страница 39

    Хранителната политика в нацистка Германия

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Хранителната политика в нацистка Германия

    След като нацистите дошли на власт в Германия през 1933 г., страната започнала да се готви за война. При това тази подготовка дори не се прикривала особено. Напротив: армията се увеличавала, разширявало се производството на въоръжение и военна екипировка, строели се нови заводи за военни цели. Складовете се пълнели с огромни запаси, които можели да имат дори и косвено военно приложение: метали, горива, текстил, разнообразни дълготрайни хранителни продукти.

    Във връзка с това обстоятелство възникнал и проблем с храните. Тогава някои неуспешни експериментални, а дори и безопасни природни хранителни продукти били забранени.

    Масло от въглища

    Нацистите създали огромни запаси от храни за армията – за сметка на което нормите за снабдяване на обикновените немци с храна били значително намалени. Например, нямало достатъчно масло.

    По това време повече от половината хранителни мазнини били внасяни от чужбина. На този фон не е изненадващо, че председателят на Райхстага Херман Гьоринг се възползвал от идеята, предложена от един индустриалец. Той информирал Гьоринг, че е разработил проект за производство на хранително масло от въглища. По заповед на Гьоринг била организирана даже цяла лаборатория, която се заела с реализацията на тази идея. Учените наистина успели да получат мазнини от въглища, с които започнали да хранят затворници в затвора „Плетцензее“. Но всички те скоро започнали да страдат от заболяване, чиито симптоми наподобявали скорбут – болните се изтощавали, венците им се подували, зъбите падали. Така цялата работа на лабораторията била прекратена, а използването на „въглищно масло“ в храната – забранено.

    Термофилна мая за хляб

    По времето на Хитлер Германия станала известна с най-различни разработки в хранително-вкусовата промишленост. Нацистите изобретили и добре познатата термофилна мая. Първоначално те отглеждали дрожди върху човешки трупове и кости. Основната цел, преследвана от нацистките експерти в техните експерименти, била да направят евтин хляб както за военнопленници, така и за германските войници. Въпреки това, когато експертите запознали с резултатите от своите проучвания райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, той забранил включването на термофилна мая в рецепти за приготвяне на хляб, предназначен за немските военнослужащи. Специалистите установили, че при производството на хляб с добавяне на термофилни дрожди се образува фузелен газ, който при поглъщане нарушава дейността на мозъка. Освен това, такава мая причинява рак.

    Сурово мляко

    Суровото краве мляко се подлага само и единствено на термична обработка. За разлика от т. нар. „нормализирано“ мляко, при обработката му не се въздейства върху неговата масленост с цел тя да се докара до предварително определено ниво. То не представлява опасност за човешкия организъм както термофилната мая, но също било забранено за употреба в Германия от 1939 г. Причината е, че по онова време фермерите били задължени да предават всичкото си мляко на мандрите. След това неговата масленост била понижавана (грубо казано, било разреждано), като по този начин се увеличавало и количеството.

    Всеки селянин получавал така наречената консолидирана разписка, в която се вписвали всякакви продажби; да се продава било разрешено само със съгласието на държавните органи. Съществували дори специални комисии за проверка на добива на мляко. Подобни мерки били предприети в цялата страна. С избухването на войната свободната продажба на храни в Германия въобще била забранена. Абсолютно всички продукти от растениевъдството и животновъдството веднага след добива им подлежали на предаване в специални пунктове. Освен мляко, било забранено да се изнасят на свободния пазар и да се продават яйца и картофи, да се колят животни. Било забранено още да се добиват дърва даже в собствена гора, независимо от целта: за строителство, ремонт или отопление.

    Така обикновените немци още преди войната започнали да се сблъскват с несгодите, предизвикани от нея.

    –

    История на рома

    Любомир Чолаков
    -
    0
    История на рома

    След началото на Великите географски открития европейците изобретили и една от най-популярните алкохолни напитки – ром. Всички са чели за прочутата пиратска песен: „Йо-хо-хо, и бутилка ром!“ Ромът бил и един от задъжителните продукти в екипировката на тогавашните кораби – независимо пиратски, военни или търговски.

    Ром в магазин за алкохол. Снимка: Уикипедия

    Какво представлява ромът? Това е силна (35-75%) алкохолна напитка, получена чрез дестилация на сок от захарна тръстика или на преработени продукти от нея.

    През ХVІІ и ХVІІІ век основната селскостопанска култура на Карибските острови била именно захарната тръстика. Но когато се превозвала захар до САЩ и Европа, търговците непрекъснато се сблъсквали с големи загуби поради факта, че тя всмуква влагата. За да компенсират тези загуби, се опитали да изнасят и спиртна напитка от тръстиката, по-късно наречена ром. Това се оказало добра идея!

    Английските колонии в Северна Америка станали лидери в производството на ром. Първите два завода били отворени през XVII век в районите на съвременните Ню Йорк и Бостън. Основният потребител на ром бил, разбира се, британският флот! Това се наложило по необходимост: технологията за пречистване и съхранение на прясна вода през онези години била такава, че водата бързо се разваляла и трябвало да се обеззаразява. При това ромът, за разлика от френското бренди, можел да се произвежда евтино! Тогава британските моряци пиели, според установената норма от 1655 г., повече от 1 литър ром на ден!

    Още една напитка – грог, човечеството получило именно заради това феноменално пиянство! Почти 100 години по-късно британският адмирал Едуард Върнън реши да премахне пиянството от военния флот и принудил моряците да преминат от чист ром на смес от вода, ром и лимонов сок. Пиянството наистина намаляло, а заедно с това и заболяванията от скорбут. Тогава все още не разбирали, че това се дължи на витамина С в лимоновия сок.

    Центърът за посетители на Mount Gay Rum в Барбадос твърди, че е най-старата активна ром компания в света, с най-ранното потвърдено депо от 1703 година. Снимка: Уикипедия

    Класификация на ромовете

    1. Според технологията на производство

    95% от продавания ром в света е индустриален, който се произвежда от меласа – страничен продукт от преработката на захарна тръстика. Останалите 5% са селскостопански ром – „агрикол“, който се произвежда директно от сока на тръстиката. Например, бразилската напитка „кашаса“ е  ром-агрикол!

    1. Според отлежаването

    Най-евтината категория са светлите ромове, които не са отлежали.

    Следват кехлибарените – те са отлежали в дървени бъчви не повече от 5 години.

    Ромовете се наричат ​​тъмни, когато са отлежали в бъчви 5-7 години или повече. Отлежалите над 15 години са скъпи и доста рядко срещани.

    Има още ароматизирани ромове, морски ромове (исторически бренд на напитките от Гвиана, Барбадос, Тринидад и Ямайка) и някои други.

    Но ако видите ром с названието „златен“ или „черен“, не се връзвайте! Това е чисто маркетингова уловка, обозначаваща само степента на оцветяване на рома с карамел – което няма нищо общо с отлежаването.

    Ron, Rum или Rhum

    Думата „ром“ почти навсякъде има свой начин на изписване – именно от нея можем да разберем стила и произхода на напитката. Но самият произход на името е неизвестен.

    Испанската версия на названието е Ron. Така се наричат ​​ромовете от Куба и Колумбия. По стил те са доста сухи и леки, с флорален букет.

    Английската версия на името е Rum. Характерна е за англоговорящите страни (Ямайка, САЩ и др.) В сравнение с испанските ромове английските се отличават с по-голяма плътност и масленост. Букетът им има ярки плодови тонове.

    Френската версия на името е Rhum (Rhum Agricole). Така го изписват в бившите френски колонии (например, Мартиника). Тези ромове имат характерен земен тон и много ярки флорални и тревисти аромати.

    Марки ром 

    Някои от най-известните марки ром са следните.

    1. Angostura Reserva

    Производство: Тринидад. Технология: индустриална. Отлежаване: 3 години. Доста сух мек ром, подходящ за леки коктейли.

    1. Matusalem Solera 7 years old

    Производство: Доминиканска република. Технология: индустриална. Отлежаване: средно 7 години. Сладък ром с ярки аромати, подходящ както за коктейли, така и в чист вид.

    1. Appleton Estate Rare Blend 12 years old.

    Производство: Ямайка. Технология: индустриална. Отлежаване: 12 години. Средно сладък ром, на вкус – нотки на портокалова кора и бадем. Пие се само чист.

    1. Yaguara Ouro („Златен ягуар“)

    Производство: Бразилия. Технология: агрикола. Отлежаване: 3 години. Умерено суха кашаса с ярки аромати на захарна тръстика и ванилия. Има вкус с нотки на орех и карамел. Препоръчва се чист.

    1. Trois Rivieres VSOP Reserve Speciale

    Производство: Мартиника. Технология: агрикола. Отлежаване: 5 години. Средно сладък ром с ярки аромати на ванилия, тютюн и карамел. Меден вкус с нотки на сушени кайсии и подправки. Препоръчва се чист.

    И накрая да припомним: в прекалени количества алкохолът е вреден. Включително и ромът. Освен това, днес определено не важат нормативите за консумация на ром от 1655 г., валидни по онова време за английските моряци.

    –

     

    Обикновени фрази, които означават обратното на това, което мислим

    iskamdaznam
    -
    0
    Обикновени фрази, които означават обратното на това, което мислим

    Любопитството уби котката

    Всъщност: Тревогите убиха котката.

    Изразът „Любопитството уби котката“ служи като предупреждение към онези, които са твърде любопитни. Въпреки това поговорката, която познаваме днес, всъщност произхожда от израза „тревогите убиха котката“, като думата „тревога“ е със значение „притеснение“ или „скръб“. Поговорката е записана за първи път в пиесата на Бен Джонсън „Всеки има своя хумор“ през 1598 г. Смята се, че пиесата е била изпълнена от трупа актьори, в която е участвал и Уилям Шекспир.

    По-късно, без никакви скрупули, Шекспир използва тази линия в собствената си пиеса „ Много шум за нищо“: „Какво, смели момко! Дори и грижата да убие котката, ти си достатъчно силен, за да убиеш грижата.“

    През 1898 г. оригиналният израз „грижата уби котката“ все още се използва, когато е дефиниран в Речника на Бруър на фразеологизмите и легендите: „Говори се, че„ котката има девет живота “, но грижите биха ги изчерпали всичките.“ Въпреки това, през същата година, фразата е отпечатана като „казват, че веднъж любопитството убило котката на Томас „в Galveston Daily News.  След като се появява в пиесата на Юджийн О’Нийл „Diff’rent“ през 1922 г., фразата се превръща в тази, която толкова често използваме днес.

    Кръвта е по-гъста от водата

    Всъщност: Семейните връзки са по-силни от всички останали.

    „Кръвта е по-гъста от водата“ често се използва, за да подскаже, че семейните връзки са по-важни от задължението към всичко останало. Днес често използваме израза, за да напомним един на друг, че семейните връзки са много по-значими от временните отношения с приятели. Днес фразата не означава това, което е означавала първоначално.

    Първоначалната версия гласи: „кръвта на завета е по-гъста от водата на утробата“, което означава, че връзката между другарите е по-силна от семейната вярност. Тогава думата кръв била приета доста буквално и се отнасяла за кръвта, пролята от войници на бойното поле. „Кръвта е по-гъста от водата“ също се използва за назоваване на кръвни договори, които хората сключвали, като смесват своята кръв с кръвта на друг човек или животно. След като договорът бива сключен, той ги свързвал за цял живот и означавал, че те са свързани един с друг по-силно, отколкото ако са братя.

    Джак на всички сделки и майстор на никой

    Всъщност: Джак на всички сделки.

    Днес поговорката „Джак на всички сделки, майстор на никой“ се използва по пренебрежителен начин. Първоначално фразата била просто „Джак на всички сделки“ и не носела никакви отрицателни конотации. Всъщност това просто означавало човек, който може да направи много неща.

    Името „Джак“ не се отнася до конкретен човек, а е обобщен термин, използван за описание на обикновения човек. Средновековният „Джак“ бил представител на най-долната прослойка от социалната стълбица и изкарвал прехраната си чрез разни сделки, такива били дървосекачите и строителните майстори. В допълнение, името „Джак“ било добавяно и към наименованията на английски на много полезни предмети, като пещ за печене (smoke-jack) или  дърводелси плот (jack-plane). През Средновековието вероятно не е имало нито една търговия, която да не е използвала наименованието Джак.

    Именно през 1612 г. фразата „Джак на всички сделки“ официално навлиза в езика, когато Джефри Миншул пише за своя опит в затвора в „Есета и герои на затвора и затворници“. Допълнителната част от израза „майстор на никой“ е добавена едва в края на 18 век. През 1785 г. той се появява със значението, с което го използваме сега, в памфлета на Чарлз Лукас Фармакомастикс, като злоупотреби, често срещани в продажбите на лекарства.

    Дяволът е в детайлите

    Всъщност: Бог е в детайлите.

    Съвременната версия предупреждава за грешки, които могат да се допуснат заради малките детайли на нещо. По-стара версия на поговорката, обаче, е „Бог е в детайлите“. Това означава, че вниманието, което се обръща на малките неща, ще донесе значителни ползи.

    Не е ясно кой пръв е измислил и използвал фразата „Бог е в детайлите“. Поговорката се приписва на много влиятелни фигури, включително на Микеланджело. Човекът, на когото най-често се приписва тази фраза, е роденият в Германия архитект Лудвиг Мис ван дер Рое. Въпреки че най-вероятно фразата не произхожда от него, тя все пак е спомената в некролога му в New York Times през 1969 г. Фразата също често се използва от изкуствоведа Аби Уорбъг, въпреки че биографът му определено се колебаел да му пришие фразата. Още по-ранната версия на поговорката „добрият Бог е в детайлите“ обикновено се приписва на влиятелния френски романист Густав Флобер. В Познатите цитати на Бартлет, източникът на поговорката е посочен просто като „анонимен“.

    Carpe Diem (Цени мига)

    Всъщност: Carpe diem, quam minimum credula postero Цени мига, не вярвай напразно в утрешния ден.

    Тази латинска фраза често се превежда като „живей за мига“ на английски и се използва за оправдаване на спонтанното желание  да  се възползвате максимално от дадения ден. Това, обаче, не е напълно вярно. Изразът, който смятаме, че знаем толкова добре, всъщност е много по-дълъг: „ carpe diem, quam minimula entula postero “, което означава „Цени мига, не вярвай напразно в утрешния ден“. По този начин, действителната фраза не ни насърчава да игнорираме бъдещето, а по-скоро ни съветва да правим толкова, колкото можем сега за бъдещето.

    Фразата за пръв път се появява в книгата „ Оди I“ на римския поет Хораций, който използва селскостопански метафори, за да подтикне хората да използват деня. Хораций е последовател на епикурейството, философия, преподавана от Епикур. Тя се основава на идеята, че удоволствието е най-важното нещо в живота и се постига чрез умерен живот. Фразата „ цени мига “ е използвана от лорд Байрон през 1817 г. и по-късно е популяризирана от филма „Обществото на мъртвите поети“. Днес оригиналното значение на фразата е отдавна забравено и насърчава хората да се възползват от възможностите и да вземат максималното от живота днес, без да се интересуват от бъдещето.

    Автор: Десислава Михалева

    Обикновени фрази, които означават обратното на това, което мислим – част II

    Шеги и измами в историята

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Шеги и измами в историята

    Както и в наши дни, в стари времена също имало шегаджии и измамници, които се забавлявали на гърба на други хора. Понякога шегите им били съвсем невинни, просто заради веселието. В други случаи използвали доста жестоки методи, за да накарат другите да се смеят. От време на време подобни веселби се обръщали срещу самите веселяци.

    Розите на Хелиогабал, Алма-Тадема, 1888. Снимка: Уикипедия

    Такъв шегаджия бил римският император Хелиогабал (упр. 218-222 г.), който получил трона на 14-годишна възраст. А какво може да се очаква от тийнейджър? Той не бил жесток, като Калигула или Комод. Но периодично си позволявал подли шегички спрямо онези подчинени, чиято кариера пропадала и не вървяла добре. Той ги канел да седнат на специална възглавница след вечеря. Древните римляни разказват, че подобна възглавница издавала звук, когато човек седнел върху нея. Но това била само една от невинните шеги на императора-тийнейджър. По-шокиращите били свързани с хищни животни. Хелиогабал напивал гостите си, след което ги оставял да спят в двореца. Щом пияният гост заспивал, слугите по заповед на императора докарвали в леглото му лъвове, мечки, леопарди и други хищни животни. Когато гостите се събуждали сред този зоопарк, Хелиогабал искрено се веселял при вида на уплахата им. Истинско облекчение римляните изпитали, когато императорът с девиантно поведение бил брутално свален от трона на 18-годишна възраст. Той бил обезглавен публично, а паметта му – официално прокълната с указ на Сената.

    Италианският ренесансов архитект Филипо Брунелески (1377-1446) също много обичал да се шегува. Той предпочитал, така да се каже, практични шеги. Най-известната от тях била шегата с дърводелеца Мането, по прякор „Дебелия“. Той бил много добродушен, преуспяващ майстор на мебели. Но веднъж пропуснал обществено събрание. Брунелески се възползвал от това. Той убедил суеверния дърводелец, че бил разменил тялото си с друг човек. Архитектът подготвил още хора, които при среща с Мането го убеждавали, че той всъщност не е Мането – а известният флорентинец Матео.

    Филипо Брунелески. Снимка: Уикипедия

    Веднъж Мането затворил дюкяна и се отправил към дома си. Брунелески обаче вече бил влязъл там. Дърводелецът напразно се опитал да отвори вратата на къщата си. Отвътре отговарял „собствения“ му глас. Това бил, всъщност, Брунелески, който нарекъл себе си „Мането“, а него – Матео. Паникьосаният истински Мането избягал към съседния площад. Но там го срещнал познатият му градски страж Донатело, който започнал да го нарича „Матео“ и го арестувал заради дългове. Цяла нощ дърводелецът се измъчвал в килия на стражницата. На следващия ден ситуацията се влошила. Сутринта се появили роднини на Матео, които изплатили дълга му и отвели дърводелеца Мането в своя дом. По пътя му се карали за дълговете, наричайки го Матео. Ден по-късно Мането най-сетне се уверил, че всъщност е Матео. После слугите го упоили с приспивателно и го отвели в истинския му дом. На сутринта братята Матео се появили и започнали да го наричат с истинското му име Мането. Те му разказали през смях, че техният брат Матео бил решил, че е дърводелецът Мането. На свой ред той им разказал своя „сън“, че се бил преродил в Матео. Но когато истината била разкрита, Мането от срам напуснал Флоренция и се преселил в Унгария.

    В света е известна и друга измама, която предначертала историята за векове напред. Тя е позната като „Дарението на Константин“. През VІІІ век римски монаси написали фалшив документ, чрез който римският император Константин Велики уж бил прехвърлил властта над Рим и други територии на папа Силвестър I (упр. 314-335) и неговите приемници. Константин уж бил направил такъв подарък от благодарност, че се излекувал от проказа. Според този документ на папата се предавали регалиите на императора, короната, Рим и цялата Римска империя.

    Фреска от 13 век, папа Силвестър и Константин показват Дара. Санти Куатро Коронати, Рим. Снимка: Уикипедия

    Тази фалшификация изиграла огромна роля за формирането на християнството в Западна Европа. Отначало „Дарението на Константин” било забравено за няколко века. Но през XI век то отново било извадено на светло от папа Лъв IX. Той започнал да го цитира като доказателство за легитимността на папската власт над европейските монарси. Започнали да смятат, че този документ е автентичен.

    През Ренесанса разкрили измамата, но папите не признали фалшификацията – само престанали да я използват като аргумент. До ден-днешен мнозина вярващи католици смятат, че „Дарението на Константин“ е истинско.

    –

     

    Аргос – най-силният противник на Спарта

    Любомир Чолаков
    -
    6
    Аргос – най-силният противник на Спарта

    Общоприето е да се смята, че Спарта била военно и политически най-силният град-държава в Древна Гърция. С това е трудно да се спори, като се има предвид резултата от дългогодишната Пелопонеска война (431-404 г. пр. Хр.). Спарта победила и в продължение на 30 години била хегемонът в Древна Гърция.

    Но в Пелопонес имало един град-полис, където не се страхували от спартанците по простата причина, че нерядко ги тупали на бойното поле. Това бил Аргос. Този град-държава възникнал в източната част на Пелопонес много преди Спарта, по времето, когато в Гърция процъфтявала микенската цивилизация. До един момента Аргос бил скромен полис в сянката на своите съседи – могъщите Микена и Тиринт. Но в края на XIII в. пр. Хр. в Пелопонес нахлули диви дорийски племена. Те не оставили камък върху камък от Микена и основали нови градове – Спарта, Месина, а на Аргос вдъхнали нов живот и блестяща история.

    Илюстрация на Аргос от Винченцо Коронели , 1688 г. Снимка: Уикипедия

    Градът бил много благоприятно разположен – на няколко километра от брега на Арголийския залив, върху 300-метровата планина Лариса, царуваща над широки плодородни долини, където се отглеждали жито, грозде и маслини.

    Много полиси през VIII век пр. Хр. поради липса на земя и поминък се впуснали в процес, който днес наричаме емиграция – но не и Аргос. Защо му било да основава колонии в чужди краища, щом имал своя плодородна земя и никого не пускал в нея? Богатствата му се увеличавали от ден на ден. През VII в. пр. Хр. керамиката на Аргос се считала за една от най-добрите в Гърция. Сред победителите в Олимпийските игри гъмжало от аргосци. Поклонници от цяла Гърция се стичали към величествения храм „Херейон“ (в Аргос главен бил култът към Хера, съпругата на Зевс).

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Синовете на Кубрат

    Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ

    Но превъзходството на Аргос било не само културно. Именно в този полис за пръв път се появяват прочутите гръцки хоплити: воини, въоръжени с копие и голям кръгъл щит – хоплон. Те съставяли тежко въоръжената пехота, която в по-късни епохи обръщала в бягство перси, картагенци и дори непобедимите македонци.

    В Аргос изобретили и за първи път използвали в битка гръцката фаланга. Преди това гърците – и дорийците, и подчинените от тях ахейци, се биели примитивно и грозно: тълпа срещу тълпа. Без блясък и естетика! В Аргос този въпрос бил решен елегантно и рационално: създали фаланга с дълбочина 6 редици (спартанците по-късно увеличили дълбочината до 8, а тиванците и македонците стигнали дори до 16 редици), измислили как фалангата трябва да действа на бойното поле и решили, че десният фланг ще бъде главен – там поставяли най-добрите, обучени и опитни бойци.

    Въоръжението също се променило: войниците имали кираси (нагръдни брони) от бронз или плътна ленена вата, разкошни шлемове с гребени, и кръгли щитове с две вместо една дръжка – по-късно нарекли тези щитове „хоплони“.

    Два вида на атакуваща позиция при хоплит. Снимка: Уикипедия

    Сблъсъкът между Аргос и Спарта бил само въпрос на време. И през VII в. пр. Хр. той започнал. През 669 г., когато в Аргос управлява могъщият Фидон, се състояла главната битка между спартанците и аргосците при Хисия. Аргос победил категорично, а Спарта за няколко десетилетия забравила за войни срещу него.

    Но малко по малко Спарта се възстановила и до средата на VI век пр. Хр. почти целият Пелопонес бил под неин контрол. С изключение пак на Аргос.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Произходът на името „България“

    Историята на Османската империя

    Въпросът кой да бъде господар на Пелопонес бил решен в битката при Тиреатида през 546 г. пр. Хр. Това не било обикновено сражение – то се провело почти по правилата на спортен двубой. И Аргос, и Спарта изпратили на бой по 300 от най-добрите си хоплити. Тези 600 души самоотвержено се сражавали от зори до здрач. В крайна сметка оцелели само трима – двама аргосци и един спартанец. Първите хукнали към Аргос възможно най-бързо, за да уведомят за победата си (нали двама от тях оцелели!), а спартанецът събрал колкото може повече аргоски брони и оръжия от бойното поле – и когато се завърнал, гордо заявил, че Спарта е победител в грандиозния двубой, като демонстрирал пленените вражески доспехи.

    Така нито Аргос, нито Спарта признали победата на врага и беше решено битката да се „преиграе“. Но в това „преиграване“ Спарта се оказала по-силна и Аргос бил принуден да се подчини.

    В началото на II век пр. Хр. спартанският цар Набис предизвикал самия Рим, а причината за войната бил именно Аргос, който тогава спартанците превзели. Пелопонеските гърци не одобрили тази агресия; те въобще не искали нов възход на Спарта и призовали римляните на помощ. Войната завършила с поражението на Набис – силите били твърде неравностойни, и Аргос отново станал независим. Разбира се, дотолкова, доколкото гърците по това време можели да бъдат независими от Рим. Така настъпил постепенният и окончателен залез на славния град.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Волжка България или Страната на градовете

    Византийската империя – възход и падение

    Племето Авари и връзката им с българската история

    Историята на Римската Империя

    Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?

    История на Руската империя

    Любопитни факти за Персийската империя

    Прабългарите преди основаването на собствена държава

    Защо толкова често проверяваме лайковете или 10 примера за управление на човешкия ум

    iskamdaznam
    -
    0
    Защо толкова често проверяваме лайковете или 10 примера за управление на човешкия ум

    И вие ли принадлежите към типа хора, които поглеждат на всеки 10 минути какво се случва в Instagram, „дали някой е харесал снимката ви или е качил нова публикация“? Ако не сте от тях, значи имате голям късмет! Мозъкът ви все още се справя с натиска на пазара.

    Социалните мрежи въобще не са единствената „кука“, на която се хващаме.

    Какви други методи за контрол на масите съществуват, кой има нужда и защо, ще разберете в следващите редове.

    Със сигурност, сте чували някога теорията, че харесванията в социалните мрежи причиняват скок на допамин у получателя им. Допаминът често се нарича „хормон на щастието“, тъй като неговото освобождаване води до подобрено настроение, повишена мотивация и повишаване на желанията.

    Но всъщност допаминът сам по себе си не е „щастие“, а само дава „обещание“, че ще ви направи щастливи.

    Ще разгледаме ситуацията с експериментален плъх от проучване на Питър Милнър и Джеймс Олдс. Учените сложили специален електрод в онази част от мозъка на гризача, която е отговорна за поощренията. Животното, с помощта на малък бутон, можело да бъде стимулирано, като по този начин изпитвало удоволствие, както предполагали Милнър и Олдс.

    Но с течение на времето плъхът спрял да яде и пие и само непрекъснато се удрял в бутона за стимулация на електрода.

    По-късно се провел подобен експеримент с участието на хора. На тях били сложени електроди по същия начин и им били дадени бутони за стимулация. Някои субекти натискали бутона до 40 пъти за една минута! Но всички признали, че никога не са изпитвали истинско удоволствие по време на експеримента, а само страхът, че токът ще бъде изключен, очакването за нещо приятно и разочарование.

    През 2001 г. служителят на университета в Станфорд Брайън Кнутсън доказал, че допаминът е просто молекулата, отговорна за мотивацията и поощрението. Морков пред лицето на вечно ходещо магаре. Благодарение на допамина, човек извършва правилните действия поради еволюцията, търси удоволствие, но не го получава.

    В съвременния свят допаминовото поощрение се използва активно в невромаркетинга за управление на милиони хора. Благодарение на специален набор от инструменти, които активират това вещество, е възможно да се „събудят“ основните нужди на човек, принуждавайки го да купува или извършва други необходими действия.

    Ето списък на основните допаминови капани.

    Лайкове в социалните мрежи

    Социалното одобрение е една от биологичните потребности на човек и смартфоните, таблетите, социалните мрежи, различните сайтове и форуми лесно могат да го изпълнят. Вярно, не за дълго. Ефектът от получаването на лайкове, макар и приятен, е много краткотраен.

    Това, обаче, е достатъчно, за да може допаминът да започне да работи и да накара човек да иска да получава повече, повече и повече „сърца“.

    Захар, калории, мазнини

    Забелязали ли сте как хората, които отказват сладкиши, стават гневни, раздразнителни и уморени? Същото се случва, например, с пушачите, когато решат да скъсат с този лош навик.

    Нищо чудно, че захарта често се сравнява с лекарство. Висококалоричните, сладки и мазни храни са най-добрите стимуланти за системата за поощрение. Те водят до бързото отделяне на допамин в мозъка и буквално правят хората зависими.

    Дегустация на храни и напитки

     

    Често на входа на супермаркета има витрини, на които можете да опитате определена храна безплатно – това могат да бъдат резенчета наденица, всякакви сладкиши или продукти, съдържащи кофеин. „Какъв маратон на безпрецедентна щедрост?“ си мислиш и опитваш някои от вкусотиите.

    Всъщност всичко е просто. По този начин, с помощта на храна или напитки, вие сте попаднали на „допаминовата кука“. Много е вероятно в бъдеще да се върнете на това място повече от веднъж. Между другото, точно за тази цел кафенетата и ресторантите често сервират безплатни сладки с кафето.

    Аромати

    Различните аромати на подсъзнателно ниво влияят на поведението на клиентите, принуждавайки ги да стоят в магазина възможно най-дълго и да правят покупки. В невромаркетинга има дори отделна индустрия, чиито специалисти се занимават с благовонни разработки.

    Например, с помощта на сложни инженерни решения можете да „примамвате“ клиенти от горните етажи на търговския център в салон за сладолед, разположен на приземния етаж. За целта плодовият аромат се разпространява по горните етажи, най-долу е аромата на сладолед, а по-близо до самото заведение – ароматите на карамел и ванилия. 

    Апетитни картинки

    Вярно ли е, че когато видите снимка на изискано блюдо в интернет, изпитвате желание да го опитате? Така е и с повечето хора. Визуалните стимули играят огромна роля за повлияване на системата за поощрения.

    Ето защо повечето кафенета и ресторанти вече не използват стандартния формат на менюто „име на ястието, описание, цена“. Много по-ефективно е да покажете на клиента снимки на ястия и той ще иска да ги поръча.

    Сексуалност

    Използването на секс в рекламата, макар и изтъркано, продължава да носи желания резултат за продавачите. Вие със сигурност забелязвате различни рекламни лозунги с еротичен подтекст, обещанието „да доставя удоволствие“ и „да изпраща на седмото небе от удоволствие“.

    И така, всичко това е отдавна известна формула на секс продажбите, която причинява на потребителите почти допаминов сърбеж и желание спешно да направят покупка или да се възползват от офертата.

    Ново зареждане

    Напишете на витрината, че имате „ново зареждане на стока“ и клиентът определено ще влезе да види, без дори да знае какво търси… Всичко, зависимо от допаминовата система, ни насърчава да научим нещо ново, да изучаваме света около нас.

    По същата причина в ресторантите и кафенетата редовно се появяват нови елементи в менюто. „Имаме ново ястие от готвача, искате ли да го опитате?“ Разбира се, искам, що за въпрос! ” – по подобен начин работи.

    Геймификация

    Желанието за печалба е характерно за всеки човек, следователно не е изненадващо, че геймификацията (използването на подходи към играта в неигровите процеси) се е доказала като ефективна на потребителския пазар.

    Бонус програмата с набор от точки, отстъпки, връщане на пари, конкурси, награди за извършване на различни действия („десетата чаша кафе е безплатна“, „доведете приятел – вземете награда“ и т.н.) – всичко това и много повече, които всеки ден срещате в тези същите супермаркети и самите вие неволно ставате част от тази „игра“.

     Изненада

    Според резултатите от изследването, при субекти, които знаели точно колко сок ще им налеят, допаминът в мозъка практически не се произвеждал. В същото време в мозъка на хора, за които точното количество сок било загадка, количеството на това вещество расте бързо.

    Създателите на мобилната платформа Kiip използват този „трик“. Активните потребители на програмата са възнаградени за своите постижения в рамките на услугата. Това винаги се случва спонтанно, в момента, в който потребителят не очаква това. Благодарение на това  възнаграждение (а това може да бъде, например, бутилка вода от определена марка) винаги ще бъде свързано с приятни емоции в човека.

    Риск от загуба

    Фрази като „Остават два дни преди края на действието!“ имат много голям ефект върху продажбите, тъй като повечето хора имат страх да „не загубят нещо“. Спомнете си Черния петък. На този ден хората купуват абсолютно ненужни неща в магазините, а след това през останалата част от годината се укоряват за разточителството и лекомислието.

    Автор: Десислава Михалева

    Истини и заблуди за викингите

    Любомир Чолаков
    -
    1
    Истини и заблуди за викингите

    Когато чуем думата „викинг“, веднага си представяме брутален воин с рогат шлем, обръснати слепоочия, плитки и активен грим на очите. Този образ се е развил благодарение на модерното кино и анимацията. Но доколко е вярна тази представа?

    За щастие, историците имат много сериозни извори, по които да реконструират реалния образ на викингския воин. Преди всичко, това са сагите – запазени ранно-средновековни записи на легендите на древните скандинавци. Други писмени източници, произведения на древни автори са, например, епичният цикъл на скалда („скалд“ – скандинавски певец) Снори Стурлусон „Хеймскрингла” или „Земният кръг”. Тази хроника е написана около 1230 г. и разказва историята на норвежките крале от древни времена до 1177 г. Книгата на църковника Дудо, написана на латински около 1020 г., пък дава представа за първите скандинавски владетели на Нормандия. Много визуална информация може да бъде намерена, ако разгледате килима от Байо (датиран в края на XI в.) – старинен гоблен с бродерия от вълнени конци върху лен, който изобразява норманското завоевание на Англия.

    Кои са най-често срещаните погрешни представи за викингите? Първо, трябва да се отбележи, че „викинги“ – това не е име на скандинавски народ, включително шведите, норвежците и датчаните; а своеобразна „професия“. Викинги се наричали членовете на всяка група въоръжени скандинавски моряци, които нападали Европа през VIII-XI век. Самата военна кампания била обозначавана със същата дума. Но далеч не всички скандинавци, живеещи по това време, биха могли да си позволят да се наричат ​​викинги.

    Колкото и странно да изглежда, дори за самите тях тази дума имала негативно значение от рода на „пират“, „разбойник“. По-голямата част от населението на Скандинавия се занимавало с мирен труд: обработвало оскъдните земи, развивало животновъдство и риболов. Между другото, съвременните мирни скандинавци са потомци именно на онези мирни фермери и рибари. Енергичните и агресивни мореплаватели или загинали по чужди земи, или основали свои повече или по-малко дълготрайни владения (като херцогството Нормандия), или пък се претопили сред други народности, с които влизали в различни търговски или военни контакти.

    Второ: съществува мит, че викингите се занимавали изключително с грабежи, насилия и разбойничество. Това не е съвсем вярно. Само с грабежи не се забогатява. Викингите активно търгували с много от тогавашните народи. Скандинавските кораби могат да бъдат разделени на две групи. В първата са леките и бързи „дракари“. Те били предназначени за нападения и война. Втората група са по-обемистите „кнори“, които се използвали за превоз на стоки и търговия. Викингите винаги се опитвали първо да търгуват. Едновременно с това провеждали и разузнаване. Но ако се оказвало, че търговските им „партньори“ са небрежни или непочтени, тогава повече не се церемонели и тръгвали да отнемат стоките със сила.

    Третият мит е, че викингите забравяли за личната хигиена и били нечистоплътни. Разбира се, не могат да се сравняват със съвременните хора, които имат топла вода от всеки кран във всеки дом, душове, купища козметика за лице и тяло, дезодоранти и антиперспиранти. Но, все пак, и те имали с какво да се похвалят. Едни от най-често срещаните находки във викингските погребения са гребени. Също така, се срещат златни „клечки за уши“, бръсначи, пинсети. Според летописеца Джон Уолингфорд (1200-1258) викингите били много по-чистоплътни от англичаните. Те варели сапун, веднъж седмично се къпели и сменяли дрехите си. Мнозина обезцветявали косата си с хума и гримирали очите си.

    Четвърто: прическата. Най-често викингите се изобразяват с дълга коса, сплетена в плитки. Но няма нито едно доказателства, че това е било така. Според писмо от 11-ти век те бръснели тила си, а другата част от косата оставяли да расте. И въобще не се споменава за плитки.

    Петата заблуда е прекомерната им кръвожадност. Но жестокостта на викингите била в съответствие с онази епоха. Англичаните-сакси, например, били доста по-прочути със своята свирепост. А, между другото, Исландия и Гренландия били колонизирани от викингите по съвсем мирен път.

    Накрая, едно от основните погрешни мнения е това, че викингите носели рогати шлемове. Но досега е намерен само един-единствен такъв шлем – което по никакъв начин не сочи масова употреба. Повечето воини влизали в битка гологлави, а по-богатите носели прости конусовидни шлемове от кожа и метал. Може би за раждането на този мит е виновен цикълът опери „Пръстенът на нибелунгите“ на Ричард Вагнер. Още през ХІХ век към него създали сценични костюми с рогати шлемове.

    –

    Гръцките видове любов

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Гръцките видове любов

    В повечето съвременни езици е запазена само една дума за любов. На български, например, има още една подобна: „обич“. А древните гърци имали цели осем думи – с които определяли различни видове любов!

    Самият термин „любов“ или „обич“ е универсален по своята същност. Можете да обичате не само партньор – но и деца, приятели, книги и пр. Какво са разбирали древните гърци под това понятие и с какви думи са го обозначавали?

    Афродита и Имерос, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр. Хр. Снимка: Уикипедия

    Ерос

    „Ерос“ е вид любов, която олицетворява страстта и удоволствието, най-често пораждани от секса. Това още е името на божеството на любовта, вечен спътник на Афродита. Изобразяват го като красиво момченце с криле. Той е първообразът и на римския му аналог Купидон (Амур).

    Ерос не е толкова просто и елементарно понятие. В този вид любов гърците влагали и частица страх, тъй като любовната страст води до загуба на контрол върху себе си. Затова те не виждали нищо сериозно и възвишено в Ерос.

    Филия

    Вторият вид любов е „филия“. Точен превод на тази дума на други езици не съществува. Най-близките понятия са обич и приятелство. Филията включва също качества като благоразположение и привличане.

    Произходът на тази концепция намираме у Платон. Философът смятал, че физическото привличане не е задължителна съставна част на любовта. Идеалната любов е възможна и без него. Оттук и терминът „платонична любов“, който не предполага физическо привличане, респективно секс.

    Агапе

    Третият вид любов е „агапе“, която може да се тълкува като самоотвержена, безкористна любов, съчувствие.

    Агапе е възможно най-близо до библейската любов към ближния. Тя се проявява още като любов към природата и към Бога.

    Сторге

    Сторге е любовта, която съществува между членовете на семейството – родителската любов към децата, или любовта на децата към техните родители.

    Терминът „сторге“ също може да означава такива видове любов като патриотизъм или преданост към определена група хора, например, към спортен отбор.

    Мания

    „Мания“ означава любов, която обсебва и изцяло подчинява човека. Когато човек стане много зависим от обекта на своята любов, той се превръща в маниак. И любовта става мания. За нея са характерни такива чувства като ревност и агресия.

    Людус

    Древните гърци считали людуса за игрива форма на любов. Лек флирт, младежко влюбване и стремеж към удоволствие – всичко това са прояви на непълноценната любов „людус“.

    Обикновено людусът се възприема като преходен етап. Заедно с ероса той може да се прероди в любов-мания. Ако пък се съчетае със „сторге“ – да се превърне в прагматична любов.

    Филаутия

    Филаутия е любов към самия себе си. Но за разлика от егоизма и нарцисизма, тук не се влага негативен нюанс.

    Гърците разбирали, че за да се грижим за другите, първо трябва да се научим да се грижим за себе си. Днес вариант на този принцип често чуваме, когато получаваме напътствия от стюардесите в самолетите: „В случай на авария най-напред се погрижете за себе си, а после и за другите около вас“.

    Аристотел учи, че чувствата ни към другите са продължение на чувствата към самите нас. Така, че няма нищо лошо в това да обичате себе си. Това води до саморазвитие, към грижи да се поддържате в добра форма, към амбиции в различни области.

    Единствената опасност е филаутията да не се изроди в излишно самосъжаление. Това ви лишава от сили за развитие.

    Прагма

    „Прагма“ е любов, основана на взаимното разбиране и дългосрочните общи интереси. Това е любов, която вече е по-зряла. За нея са характерни компромиси и толерантност. В това състояние партньорите заедно изграждат дългосрочни отношения.

    Така прагмата се заражда от своеобразно обединение на людуса (игриво привличане, удоволствие) и сторге (семейна близост, привързаност). Тук няма ерос като страст.

    Прагмата – това е и класическата любов на съпрузите след много години брак, когато все още има много общо между тях, освен децата.

    –

     

    В САЩ в началото на ХХ век децата са изпращани по пощата в графа „пилета“

    iskamdaznam
    -
    0
    В САЩ в началото на ХХ век децата са изпращани по пощата в графа „пилета“

    Колкото и странно да звучи, в началото на ХХ век било напълно допустимо по пощата в САЩ да се изпрати дете. Услугата струвала по-малко от един долар, което на практика е по-евтино от билет за влак. Пощата поемала грижата за живия пакет. Детето било „опаковано“ в специална пощенска чанта, поставяли печат върху дрехите му, а колетът бил доставян до местоназначението си. По време на пътуването пощенските куриери се грижели за детето. След това, разбира се, услугата била забранена, но няколко деца били изпратени по този начин при свои роднини.

    През 1913 г. в САЩ бил издаден Закон за пощата, който се превръща в добър стимул за икономиката на страната. Американците можели да купуват храна, дрехи, зърно, тютюн и лекарства по пощата, а колетите вече били доставяни до дома на получателя. Законодателите, обаче, не обмислили всички детайли, от които с възползвали някои икономически хитреци.

    Пощата се задължавала да достави на получателя не само чупливи пратки, но и живи същества с тегло до 50 паунда (22,68 кг). Това било измислено така, че селяните да могат да изпращат домашни птици по пощата, но официално условията били подходящи и за малки деца.

    През януари 1913 г. госпожа и господин Бодж от Глен Есте, Охайо, изпращат колет до Луи Бодж със селската поща. Доставка им струвала 15 цента, платени за пощенска марка, докато товарът е бил застрахован за 50 долара. Пратката се оказала внукът на Луи Бодж: родителите смятали, че да изпратят детето по пощата ще им излезе по-евтино, отколкото сами да го заведат при баба му.

    Това било първото, но не и последното изпратено дете. На 27 януари 1913 г. г-жа и господин Савис от Пайн Холоу, щата Пенсилвания, изпращат колет с дъщеря си на Джеймс Барли от Шарпсвил в същия щат. Момичето в същия ден било доставено безпроблемно до получателя, трансферът струвал на родителите 45 цента.

    През същата 1913 г. се опитват да премахнат тази практика, като посочват, че децата не са нито пчели, нито бръмбари – единствените живи същества, които могат да бъдат изпращани по пощата.

    На 19 февруари 1914 г. родителите на петгодишната Мей Персторф от Айдахо изпращат момичето по пощата, за да отиде на гости на баба си – тя живеела на 73 мили от тях в Орегон. Момичето тежало по-малко от максимално допустимата норма, така че колетът е изпратен по тарифата за пиле, като за нея плащат само 53 цента.

    През 1914 г. главният пощенски директор на САЩ Алберт Сидни Бърлисън издава указ, с който забранява на пощите да приемат деца. Разбира се, това не попречило на още няколко семейства да изпращат колети с бебета. 1915 г. е рекордна година за пратките с деца.

    Изглежда, че последният подобен инцидент с дете – колет бил пускането на тригодишната Мод Смит: малкото момиче било върнато от баба и дядо на майка си – Селин Смит от Кентъки и ситуацията станала причина за разследване на пощите на САЩ.

    На 13 юни 1920 г. пощата строго забранява изпращането на деца от пощенската служба. Оттогава подобни случаи с изпращането на деца като колети не се повтарят.

    Автор: Десислава Михалева

    Алиенор от Аквитания: как една светлокоса принцеса завладява средновековна Европа

    iskamdaznam
    -
    1
    Алиенор от Аквитания: как една светлокоса принцеса завладява средновековна Европа

    Известно е, че средновековните минестрели никого не са обсипвали с ласкателства и често възпявали онези добродетели на красиви дами, които не са виждали. Но ако говорим за Алиенор от Аквитания, тогава можем с увереност да кажем, че певците не са преувеличили нищо. Жената била не само невероятно красива, но и много умна, което й помогнало да стане една от най-известните жени в историята на Франция и Великобритания.

    Алиенор от Аквитания

    Алиенор е родена през 1124 г. в семейството на Гийом X херцог на Аквитания. Владетелят имал три деца – две дъщери, Алиенор и Петронила, както и наследника – Гийом Айгрет. Властта след смъртта на херцога трябвало да премине в ръцете на сина му, но той умира през 1130 година. В тази връзка, след смъртта на Гийом X през 1137 г., според неговата воля, момичетата преминават под опеката на краля на Франция. Монархът, от своя страна, се ангажирал да омъжи наследницата на херцога Алиенор, за да се продължи династията на аквитанските владетели.

    Но богатата зестра на булката, в която влизали Аквитания, Гаскон и Поатие, не давала покой на Луи VI. Кралят решил да присъедини тези земи към Франция и се впуснал в интрига – той оженил 13-годишната Алиенор за 17-годишния си син Луи.

    Алиенор от Аквитания

    Най-вероятно кралят почувствал, че житейският му път приключва и сватбата се състояла без отлагане. Седмица след брака на сина му Луи VI умира, а синът му Луи VII става крал. Така съвсем младо, момичето става кралица на една от най-мощните сили на средновековна Европа.
    Трябва да се каже, че Алиенор не била ентусиазирана от брака. Животът в кралския замък, подчинен на много правила и условности, се различавал много от живота в Аквитания, където момичето било пълноправна господарка. Със съпруга също не ѝ провървяло – Луи VII се оказал скучен благочестив младеж, който прекарвал повечето от времето си в компанията на духовенството.

    Младият крал не се интересувал нито от лов, нито от пиршества и рицарски турнири, нито дори от красивата си съпруга. Всички мисли на монарха били заети с планирането на кръстоносни походи. Това, вероятно, е причината първото дете в кралското семейство – дъщерята Мари – да се роди 8 години след сватбата. И 2 години след раждането на дъщеря си, кралят се отправя на втори кръстоносен поход, оглавявайки огромна армия.

    Статуи на Алиенор и Луи VII.

    По това време съпругите трябвало да чакат мъжете си от Светите земи, седнали да бродират гоблени на прозореца на замъка. Но Алиенор била от съвсем различено тесто. Момичето изявило желание да последва съпруга си в похода, който в онези дни отнемал няколко години. Кралицата пътувала не под брокатен балдахин, а като истинска Амазонка – яздела кон, с доспехи и държейки меч в ръка.

    Сериозните неприятности за краля започват в Антиохия, в сегашна Сирия. Раймунд, чичото на Алиенор, някога бил превзел града. Роднината предложил на краля да спре малко и по пътя да заеме една отлична стратегическа точка – Алепо.

    Алиенор и Луи VII на кръстоносен поход

    Но Луи не само отказал да участва във военна операция, обречена на успех, но и се скарал с Раймунд по много глупава причина. Някой разпространил слух, че съпругата му не е безразлична към вуйчо си и ревнивият млад крал повярвал на клюките, пренебрегвайки съображенията на стратегията.

    Вместо да плени богатия и слабо укрепен Алепо в компанията на надежден съюзник, Луи се преместил с армията си в Дамаск, където начинанието не успяло. Тъй като при неуспешната обсада армията била ударена от сарацините и болестите, кралят изоставил идеята за поход в Светите земи и се завърнал у дома.

    Обсадата на Дамаск, 1148 година.

    През 1149 г. кралят и кралицата се върнали във Франция, а през 1151 г. им се ражда още една дъщеря – Алиса. Но дори раждането на наследник вече не можело да спаси брака на Луи и Алиенор, тъй като кралицата не изпитвала топли чувства към съпруга си. Глупавият и твърде религиозен крал дразнел жената и тя настояла за развод, който се състоял през 1152 година.

    В онези мрачни времена за развода не било достатъчно да се декларира липса на чувства или несъответствие на характерите, поради това за официална причина за развода била обявена родствена връзка на съпрузите, която не се одобрявала от църковните канони.

    Замъкът на херцога на Поатие. Резиденцията на Алиенор от Аквитания

    През XII век след такъв развод една жена обикновено прекарвала живота си в семейното си имение, отглеждайки децата и активно участвайки в малките раздори на васали и съседи. Но Алиенор нарушила стереотипите. Не минала и година, преди бившата кралица да се омъжи отново, пак за кандидат за престола, този път на английския. Избраник на Аквитанската херцогиня станал Хенри II, който бил със 7 години по-млад от Алиенор.

    Хенри бил диаметралната противоположност на скучния Луи. Шумен и забавен, той обичал конната езда, ловните и рицарски турнири. За жена си той бил олицетворение на истински мъж – благороден, мил и силен. За съжаление хората са склонни да се променят и, ставайки крал на Англия през 1154 г., Хенри постепенно се променил към по-лошо.

    Алиенор от Аквитания и Хенри II

    Кралят започнал да отделя по-малко време на жена си и техните 8 деца, като постоянно имал романи извън дома. На кралицата дори се наложило да отрови една любовниците на съпруга си – Розамунда Прекрасна – но това не се отразило на поведението на краля. През 1169 г. Алиенор избягала от Англия в родната си Аквитания, като взела със себе си един от петте си сина – Ричард.

    От разстояние кралицата започнала да плете интриги срещу Хенри II и накарала синовете си да се разбунтуват срещу баща си. Алиенор активно подкрепяла бунтовниците от Аквитания и, колкото и да е странно, в борбата си с английския монарх е подкрепена от първия си съпруг Луи VII, крал на Франция. Също така, жената подела бунт и в родната си Аквитания, която, както се оказало, вторият ѝ съпруг заложил, преследвайки определени политически цели.

    Ричард I Лъвското сърце

    И двата бунта били потушени. Алиенор напуснала своята родна Аквитания и се опитала с няколко верни хора да стигне до Луи VII в Париж, но по пътя нейната свита била заловена от хората на Хенри II. Бунтовната кралица е откарана в Англия и затворена в Уинчестър, където е останала до 1189 г. в удобно заточение.

    Кралицата получила свободата си едва след смъртта на Хенри II, когато синът й Ричард I Лъвското сърце заема английския трон. Тогава настанал най-хубавия час за възрастната жена. Кралят постоянно се впускал във военни кампании, а майка му всъщност поела контрола над кралството.

    Алиенор от Аквитания. Автор: Едмънд Лейтън, 1901

    Трябва да се отдаде почит на Алиенор – тя управлявала разумно и справедливо, заслужила уважението както на своите поданици, така и на международната сцена. След смъртта на Ричард I през 1199 г., когато Джон поема трона, възрастната кралица избира да се оттегли във френските си владения. Джон, който бил напълно противоположен на великодушния и смел Ричард, не бил любим син и майка му не можела да се разбира с него.

    Алиенор не бездействала в Аквитания – тя активно участвала в живота на херцогството и дори организирала през 1202 г. отбраната на замъка Мирабо, който бил обсаден от внука ѝ. Тази прекрасна жена умира през 1204 г. на 79-годишна възраст.

    Защо в миналото моряците не се хранели с риба?

    Любомир Чолаков
    -
    1
    Защо в миналото моряците не се хранели с риба?

    Когато четем за различни морски експедиции: на Колумб, Вашку да Гама или Магелан, винаги ни прави впечатление едно странно обстоятелство, свързано с начина на изхранване на екипажите на корабите.

    Маршрутите на мореплавателите минавали, например, през зони в Карибите, богати на сардини, срещали ята от риба тон, на борда си имали риболовни куки и мрежи – но докато плавали в океана, на практика не ловели риба! Картографът на Магелан, Антонио Пигафета (1480-1531) сухо пише в дневника си: „Хванахме много риба с железни куки, но тя не беше подходяща за храна“. Той не уточнява защо точно е била неподходяща, но точно по това време от глад умират почти четиридесет моряци от експедицията. И въпреки всичко – не яли риба! Тук очевидно се крие някаква загадка.

    На Пигафета приглася англичанинът Артур Барлоу (1550-1620): „Често моряците хващаха риба от водата и, като жадуваха за прясна храна, веднага я изяждаха. Това занимание се смяташе за много рисковано и за да се подсигурят по някакъв начин, те пускаха сребърна монета или какъвто и да било сребърен предмет в котела за готвене. Ако монетата почерняваше, рибата се смяташе за отровна“.

    Това наистина е доста странно. Разбира се, в южните морета и Карибите се срещали непознати риби, странни на външен вид и може би опасни. Но в края на краищата там улавяли и риби, познати на европейците: морски костур, скумрия, риба тон и др. Наистина ли не трябвало да се ядат?

    Да, не трябвало. До ден-днешен можете да видите предупредителни знаци в много рибарски пристанища из Световния океан – от Карибите до Виетнам: „Опасно, сигуатера!“ И наистина е страшно, когато от обикновена скумрия или треска, която не се различава от рибата, уловена и изядена в миналото, коремът изведнъж започва да боли, пред очите притъмнява, дишането се затруднява. Човек, който яде такава риба, лежи няколко дни; не може да става и дума да върши някаква работа.

    Ето какво пише и днешен яхтсмен, който в открито море ял морски костур: „Заразих се със сигуатера. Шести ден. Трудно е да държа ръцете си над клавиатурата. Както и да седя в полу-вертикална позиция зад масата“.

    Защо обикновената риба изведнъж става толкова отровна? Точният отговор на този въпрос беше намерен сравнително наскоро. Отровата беше открита в микроскопични едноклетъчни същества от вида Gambierdiscus toxicus. Те обитават повърхността на водата, като влизат в състава на планктона. Тяхната отрова – „сигуатоксин“, е безвредна за рибата. Тя се разтваря в тялото й и се натрупва. Колкото по-дълго живее една риба, толкова повече сигуатоксин се натрупва в нея. Затова, например, от баракудите за ядене стават само малките риби. Тези, които са по-дълги от метър, се пускат обратно в морето

    Сигуатоксинът има още едно свойство, което беше открито неотдавна: много по-силно засяга хората, отслабени от недостиг на витамини. Ето защо в миналото за моряците, които едва през ХVІІІ век открили, че плодовете и зеленчуците осигуряват витамини, а преди това главната им храна била осолено месо и по този начин имунитетът им отслабвал, сигуатоксинът бил смъртоносен.

    Така страхът от риболов в тропическите морета се запазил сред мореплавателите в продължение на много години.

    –

     

    Мистични места в Европа – част 2

    iskamdaznam
    -
    1
    Мистични места в Европа – част 2

    Продължаваме с разказите за мистичните места в Европа.

    Карнак, Бретан, Франция

    Думата „Карнак“ е измислена от бретонците – келтско племе, равно по това време на англосаксонците на брега на Франция. Това буквално означава „пътят на камъните“. Въпросната конструкция вече съществувала тогава, само че нямала име.

    Това е привидно безкраен лабиринт от менхири, долмени и кромлехи, тоест ритуални структури, създадени от камъни, които създават причудливи модели, подчиняват се на свои закони и учудват непосветените. Смята се, че има около четири хиляди от тях, разделени в три групи, въпреки че според теориите, някога всички те са били едно цяло.

    Камъните сякаш предлагат на всички желаещи приключение: ако стигнете до гробницата, наречена „Керкадо“, с насипана над нея могила, започвайки от южния край, можете да се наречете късметлия. Чакат ви и слава, и пари, и щастие в личния ви живот. Но времето ще покаже. Някои, според старейшините, скитат по криволичещите пътеки под лъчите на негостоприемното бретонско слънце вечно.

    Структурите, според учените, са на възраст около 5000 години, но какво прави тук образът на християнски кръст и полумесец, кото тогава просто не са съществували, науката няма престава. Независимо от това, Карнак е изключително популярен сред поклонниците: от четвърт век се правят предложения за признаването му като затворена територия. Затова трябва да побързате, за да минете през този каменен лабиринт.

    Делфи, Гърция

    Градът на Коринтския залив по склоновете на връх Парнас – звучи като цитат от Омир, нали? Някога тук идвали от цяла Гърция. И не просто така, а да се консултират с мегаоракула на древния свят.

    Всичко започнало с това, че Аполон убил мъдрия, но зъл змей Питон и го заменил със своята жрица Пития. Тя лесно влязла в транс, несвързано, дори красиво шептяла, а специално обучени свещеници тълкували „посланията на боговете“.

    Изглеждало, че винаги ще бъде така: без мнението на оракула не започвала война, не се сключвал мир, не се правели пътувания и не се сключвали бракове. Но през 398 г. сл. Хр дошъл християнският император Аркадий, и то не сам, а с армия и унищожил светилището. За щастие, самият град Делфи не бил унищожен, а само изоставен.

    Днес реставрираният град изглежда впечатляващ и дава ясна представа за неговото величие в древни времена. Било намерено обяснение и за странното поведение на Пития: геолозите открили халюциногенни пари, идващи от близък източник.

    Въпреки че, ако всичко е толкова просто, бихте могли да отидете за съвет и в близката дискотека. А посетителите на това място проявяват оракулски способности. Вероятно богът Аполон лично им шепне какво да очакват от бъдещето.

    Хвитцеркур, Хуна, Исландия

    Хвитцеркур в превод от исландски означава „бяла риза“ – това е името на това каменно-кристално „чудовище“ на брега на безлюден залив сред стотиците морски чайки, седящи на него сутрин.

    Но под слънчевите лъчи той сякаш се движи, оживява и е още по-поразителен в своята зловеща красота. Гледаш от едната страна – непознат звяр, върколак, навел се да утоли жаждата си с морска вода. А ако погледнете от другата страна – гигантско иглено око с разкъсани краища.

    Това място винаги е привличало местните жители. Исландците вярвали, че през него времето и пространството се вливат директно във Валхала – резиденцията на боговете и рая на древните викинги. Следователно, Хвитцеркур изпълнява желанията, особено ако ги намислите по време на северното сияние, което се случва тук пет пъти по-често, отколкото в други полярни региони.

    Замъкът на Дракула, Бран, Румъния

    На висок хълм в планинската част на Южна Трансилвания уютно е разположена средновековна „многоетажна“ сграда – замъкът Бран, по-известен като замъкът на Дракула. През XIV век той е замислен като крепостен комплекс за защита от турските нашественици.

    Но в резултат на задкулисни игри и дворцови преврати замъкът се превръща в лична резиденция на владетеля Влад Цепеш, който благодарение на мистичните романи в Европа е наречен граф Дракула.

    Какво правел той, всички знаят: набучвал на кол, дерял кожи, варял във вряща вода, успешно се борил с турците, „пиел кръвта” на жертвите. С лека ръка Брам Стокър го направил не само злодей, но и вампир.

    По един или друг начин Влад бил изключителна личност. Нищо не се знае за появата на неговия призрак зад стените на Бран, но самият замък, особено в тъмното, прави ужасяващо впечатление.

    А мислите за това какви жестокости са се случвали тук, идващи след посещението на камерите за мъчения, могат да лишат от сън и най-уравновесения човек. И ако заспите тук, срещата с графа определено е неизбежна.

    Грюйер, Швейцария

    Колкото и да е странно, именно тази живописна страна се нарича родината на вещиците. Разбира се, всичко е относително, но винаги е имало повече слуги на Сатаната на единица население, отколкото в Европа като цяло.

    Връх Грюйер и едноименният град с Черната кула и Манастира на Черната мадона си стоят същите като преди почти петстотин години. Както тогава, при пълнолуние, можете да извършите ритуално измиване в алпийско езеро (също Грюйер) на светлината на факел и да чуете думите на древни магии от монахините.

    В Грюйер се намира и музея на известния „Баща на извънземните“ Ханс Гигер, художник и дизайнер с много странна и плашеща гледна точка към изкуството.

    Смята се, че измиването разкрива подсъзнанието и дава невероятни суперсили, удължава живота и разкрива тайните на това кой е истински приятел и враг. Някои след този ритуал започват да левитират и да говорят езици, които не са знаели преди. Черната Мадона особено подкрепя нежния пол: тя им дава неограничена власт над мъжете.

    Скалата Кашел, Типперъри, Ирландия

    За това масивно парче гранит ирландците казват: „Дяволът откъсна парче от Земята и го изплю. И така се образува Кашел.“ Буквално от галски език името се превежда като „каменна торта“. Нищо по-плашещо и предизвикващо мистичен ужас на Изумрудения остров не може да се намери.

    Скала, стояща насред зелени поляни, наподобяваща уродлива поничка с диаметър няколко километра и черен замък върху нея, който е на възраст около хиляда години и който, въпреки изобилието от келтски кръстове, не спасява човешката раса от невидимото присъствие …

    Е, и как без призраци? Казват, че тук живее Зелената дама – вълшебно красива дама в дълга елегантна рокля. Смята се, че това е Елизабет Конър, дъщеря на един от владетелите. Твърди се, че Зелената дама е толкова тъжна, че когато човек я срещне, той също започва да изпитва дълбока тъга, която може да се превърне в меланхолия с фатален изход …

    Автор: Десислава Михалева

    1...383940...319Страница 39 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto