Не е тайна, че светът не винаги е приятно място, но повечето от нас вероятно не знаят в пълна степен някои от ужасните актове, които се практикуват и днес. Ако канибализмът, некрофилията, зоофилията, кръвосмешението, осакатяването, изнасилването, кастрацията, публичното бичуване, убийството с камъни и робството продължават да се случват и в наши дни, със сигурност, бихме си помислили, че това трябва да са престъпни деяния на психопати.

В действителност всяко от тези ужасяващи действия е законно, дори и сега, в различни части на света. И не става дума за неизвестни, разкъсвани от войни кътчета на картата. Може да се изненадате от това, което хората могат да правят безнаказано в някои страни.

Канибализъм

Канибализмът е технически легален в САЩ и няколко други страни, включително Германия и Обединеното кралство. Въпреки това, за да се отдаде на апетита си към човешка плът, един канибал първо трябва да намери труп за трапезата си, имайки предвид, че убийството е незаконно.

През 2001 г. Армин Мейвес от Германия търсил доброволна жертва чрез уебсайт за фетиши, посветен на канибализма. След като се срещнали, Мейвес убил мъжа и разфасовал и замразил месото му, за да го консумира по-късно. Арестуван, Мейвес бил признат за виновен в убийството.

Друг вероятен случай на канибализъм е на Хосе Салвадор Алваренга, 36-годишен, който попаднал в буря със своя колега моряк Езекиел Кордоба, оцелял в морето повече от година. Кордоба, на 22 години, не бил толкова голям късметлия. Неспособен да издържи на суровите птици и кръвта на костенурки, съставляващи ежедневното меню на мъжете, Кордоба умира, след което той уж станал следващото блюдо на Алваренга. Семейството на Кордоба съди Алваренга за 1 милион долара „за изяждане на техния роднина“.

Некрофилия

Извършването на сексуални актове върху мъртвите или некрофилията вероятно ще се стори на повечето хора като ужасяващо, но в някои щати на САЩ това не е незаконно. Още през 2015 г. „изневярата, содомията, богохулството и показването на албинос на публично място срещу заплащане“ били незаконни в Масачузетс. Некрофилията не била. Депутатът Аарон Вега, 45-годишен, се надявал да промени това. Той прокарал законопроект, който забранява секса с мъртвите. Предлаганият от него законопроект може да е вдъхновен от случай, при който трима мъже-грабители били арестувани за изравяне на труп на жена. Мотивът им, както признали в полицията, бил да правят секс с мъртвото тяло на жената.

Зоофилия

В рамките на последните шест години Дания, Швеция и няколко американски щати са забранили зоофилията или секса между хора и животни. В някои други страни актът остава легален. В Германия „еротичните зоофили“ се грижат за причудливия фетиш, въпреки че интимните отношения между хора и животни не са ограничени до едни „бардаци на зоофили“. Стопанин станал подозрителен, когато овцете му започнали да избягват човешки контакт, затова той инсталирал камери. Били заснети мъже, които пресичали имотите му, за да правят секс със стадото му. Тази практиката е легална в Унгария, Финландия, Мексико и щатите Невада, Ню Хемпшир, Ню Мексико, Охайо, Тексас, Вермонт, Западна Вирджиния и Уайоминг. В Алабама от 2014 г. законодателството било на път да забрани акта, но губернаторът му наложил вето.

Кръвосмешение

Въпреки че сексът между братя и сестри е забранен в повечето страни, той е декриминализиран във Франция, Испания и Португалия. Законите при тези нации забраняват наказателното преследване на родители, баби и дядовци, братя и сестри, при условие че са пълнолетни и са съгласни с деянието. Декриминализацията на кръвосмешението се обсъжда и в Румъния.  „Не всичко, което е аморално, трябва да бъде незаконно“, заявява Валериан Чокли, юридически експерт в Министерството на правосъдието в Румъния. В САЩ кръвосмешението е против закона във всички 50 щата и Вашингтон, окръг Колумбия, но някои щати не санкционират престъплението .

Осакатяване на женските гениталии

Осакатяването на половите органи при жените, определено като частично или пълно изрязване или отстраняване на външни женски гениталии, се извършва при много момичета на възраст между четири и 14 години. Не само, че процедурата е без медицинска полза, но може и да причини множество сериозни хронични усложнения. Въпреки че това е незаконно в Австралия, Канада, САЩ, девет европейски нации и 18 африкански страни, тя се практикува широко в 28 африкански държави и няколко азиатски страни. Счита се, че около 140 милиона жени са преминали през подобно осакатяване, а повече от три милиона момичета и жени се подлагат на процедурата всяка година.

Най-често срещаната форма на осакатяване, отстраняването на клитора, често без анестезия, се извършва „в широка зона от Червено море до Атлантическото крайбрежие“. Инфибулацията води до отстраняване на клитора и външните гениталии, а „кървящите сурови ръбове на големите устни се придържат с шипове или други закрепващи устройства“, което позволява развитието на съединителна тъкан, запечатваща влагалищния вход. Тази ужасна процедура най-често се извършва в Судан, Сомалия, Северна Кения, части от Етиопия, нагоре и надолу по бреговете на Червено море, части от Мали и околните райони.

Автор: Десислава Михалева

На 5 декември 2013 г. президентът на Южна Африка Нелсън Мандела умира, но в отговор на тази новина хиляди хора започват да изпращат жалби до медиите, тъй като били сигурни, че политикът е починал в затвора през 80-те години на миналия век … Изследователката на паранормални явления Фиона Брум решила да проучи това явление по-подробно и намерила други примери за фалшиви колективни спомени.

Ефектът Мандела е феномен, свързан с колективната памет. Той се състои в съвпадението на спомени при няколко души наведнъж, които всъщност са фалшиви. Вземете, например, Мандела. Почти целият свят бил сигурен, че политикът е умрял в затвора през 80-те години, а не е бил освободен и след това става президент (да, да, точно така!).

Най-адекватното обяснение на това явление се свежда до факта, че хората от незнание или сами измислят факти и ги разпространяват помежду си, докато не започнат да вярват, че е така. Но има и примери за проявата на този ефект, които опровергават всяко обяснение! Най-известните и шокиращи от тях сме събрали по-долу.

Никога не е имало Нутела с бели райета

Много от нас все още помнят вкуса на тези бели райета. „Странно е, защо вече не се продава?“. Понякога си го мислим, докато минаваме покрай рафтовете с течен шоколад в супермаркетите. Но се оказва, че раираната Нутела никога не е била произвеждана!

 В последния куплет на „We Are the Champions“ на Куин няма фраза „of the world!“

Вероятно всеки е слушал тази легендарна песен. И всички си спомнят, че финалната й линия е: „No time for losers, ’cause we are the champions… of the world!“. Дори в главата ви звучи сега, нали?

Въпреки това, фразата “ of the world!“ никога не е била там! Въпреки че феновете на групата с пяна на устата доказват точно обратното! Оказва се, че все още има един концертен запис, на който Фреди Меркюри изпява тази фраза в края. Но всички ли сме я гледали? Съмнявам се много.

Вълкът в анимационния филм „Имало едно време куче“ не каза „Ей, ти, влез, ако такова…“

Този невероятно мил, забавен анимационен филм, който помним от детството! В него старото куче е изгонено от къщата, защото притеснява всички. Кучето бяга в гората, където среща сив вълк и се сприятелява с него. Заедно те се връщат в дома на кучето, за да изиграят сцената със спасяването на бебето и да върнат кучето на собствениците.

Чувствайки се длъжен на вълка, кучето го кани да отпразнуват Нова година заедно. Вълкът, уморен от хмела и богатото угощение, започва песен. Той е забелязан и изгонен, но за сбогом успява да каже на кучето фраза, която бързо става крилата: „Влез, ако такова…“. Да, точно! Без „Ей, ти“. Прегледайте филмчето и се уверете сами.

Дарт Вейдър не каза „Люк, аз съм твоя баща“

Това може да бъде истински шок за феновете на Star Wars. В една сцена на филма се провежда диалог между Люк Скайуокър и Дарт Вейдър, който звучи така:

„Ти уби баща ми!“

„Не, аз съм твоят баща.“

„Не, аз съм баща ти.“ Няма Люк и никога не го е имало. Изглежда, че е време да освежите паметта си и да гледате отново Междузвездни войни.

Най-известният комунистически лозунг не звучи така, както сме свикнали да мислим

„Пролетарии от всички страни, обединете се!“ Мнозина са сигурни, че точно това е най-известният комунистически лозунг, който Карл Маркс и Фридрих Енгелс казват навремето. Всъщност тази фраза винаги е изглеждала така: „Работници от всички страни, съединете се!“ Изглежда, че това звучи глупаво? Потърсете в Google и няма да можете да намерите нито едно доказателство или една-единствена снимка, където би била написана предполагаемо известната фраза.

Пикачу няма черна ивица на върха на опашката

Попитайте приятел как изглежда Пикачу и той със сигурност ще каже, че този анимационен герой има черна ивица на върха на опашката. Тя обаче не е съществувала. Освен в любителски рисунки на хора, засегнати от ефекта Мандела. Но на всички официални изображения и в самия анимационен филм Пикачу изглежда точно така, както го виждате на снимката по-горе.

Лъвчето не казва: „Повози ме, голяма костенурка“

Още един любим анимационен филм от детството „Как лъвче и костенурка пеят песен“. Особено малките зрители си спомнят момента, когато лъвчето се качва на гърба на костенурката и пламенно казва: „Повози ме, голяма костенурке!“. Но ако пуснете това филмче, няма да чуете такава фраза. Защото всъщност лъвчето каза: „Повозиме ме, а?“ Как е възможно това?!

Значката на Volkswagen има „пукнатина“ в средата

Много автомобилисти се кълнат, че буквите на логото на известните автомобили на марката Volkswagen винаги са били слети. Официалната емблема на компанията обаче изглежда много различно. Приблизително същата история – с марките Ford и Volvo. Първият на иконата в буквата F има „завъртулка“, което по някаква причина никой не е забелязал преди, вторият има стрелка в горния десен ъгъл. За мнозина това е истинско откритие.

Все още не е намерено обяснение за ефекта на Мандела. Някои смятат, че това е проблем в матрицата, други обвиняват учени от ЦЕРН (Европейския съвет за ядрени изследвания), които, експериментирайки с тъмната материя, са променили нашата реалност, докато други смятат тези явления за доказателство за движението на хората в различни измерения.

Научните обяснения предполагат, че човек, запомняйки някакво събитие, може да го модифицира в съзнанието си и затова го възприема погрешно. За това е виновна и конфабулацията – явление, когато човек развива фалшиви спомени за събития, които всъщност не са се случили или са се случили в друг момент. Но съгласете се, че всичко това изглежда твърде подозрително?

Автор: Десислава Михалева

Любопитството уби котката

Всъщност: Тревогите убиха котката.

Изразът „Любопитството уби котката“ служи като предупреждение към онези, които са твърде любопитни. Въпреки това поговорката, която познаваме днес, всъщност произхожда от израза „тревогите убиха котката“, като думата „тревога“ е със значение „притеснение“ или „скръб“. Поговорката е записана за първи път в пиесата на Бен Джонсън „Всеки има своя хумор“ през 1598 г. Смята се, че пиесата е била изпълнена от трупа актьори, в която е участвал и Уилям Шекспир.

По-късно, без никакви скрупули, Шекспир използва тази линия в собствената си пиеса „ Много шум за нищо“: „Какво, смели момко! Дори и грижата да убие котката, ти си достатъчно силен, за да убиеш грижата.“

През 1898 г. оригиналният израз „грижата уби котката“ все още се използва, когато е дефиниран в Речника на Бруър на фразеологизмите и легендите: „Говори се, че„ котката има девет живота “, но грижите биха ги изчерпали всичките.“ Въпреки това, през същата година, фразата е отпечатана като „казват, че веднъж любопитството убило котката на Томас „в Galveston Daily News.  След като се появява в пиесата на Юджийн О’Нийл „Diff’rent“ през 1922 г., фразата се превръща в тази, която толкова често използваме днес.

Кръвта е по-гъста от водата

Всъщност: Семейните връзки са по-силни от всички останали.

„Кръвта е по-гъста от водата“ често се използва, за да подскаже, че семейните връзки са по-важни от задължението към всичко останало. Днес често използваме израза, за да напомним един на друг, че семейните връзки са много по-значими от временните отношения с приятели. Днес фразата не означава това, което е означавала първоначално.

Първоначалната версия гласи: „кръвта на завета е по-гъста от водата на утробата“, което означава, че връзката между другарите е по-силна от семейната вярност. Тогава думата кръв била приета доста буквално и се отнасяла за кръвта, пролята от войници на бойното поле. „Кръвта е по-гъста от водата“ също се използва за назоваване на кръвни договори, които хората сключвали, като смесват своята кръв с кръвта на друг човек или животно. След като договорът бива сключен, той ги свързвал за цял живот и означавал, че те са свързани един с друг по-силно, отколкото ако са братя.

Джак на всички сделки и майстор на никой

Всъщност: Джак на всички сделки.

Днес поговорката „Джак на всички сделки, майстор на никой“ се използва по пренебрежителен начин. Първоначално фразата била просто „Джак на всички сделки“ и не носела никакви отрицателни конотации. Всъщност това просто означавало човек, който може да направи много неща.

Името „Джак“ не се отнася до конкретен човек, а е обобщен термин, използван за описание на обикновения човек. Средновековният „Джак“ бил представител на най-долната прослойка от социалната стълбица и изкарвал прехраната си чрез разни сделки, такива били дървосекачите и строителните майстори. В допълнение, името „Джак“ било добавяно и към наименованията на английски на много полезни предмети, като пещ за печене (smoke-jack) или  дърводелси плот (jack-plane). През Средновековието вероятно не е имало нито една търговия, която да не е използвала наименованието Джак.

Именно през 1612 г. фразата „Джак на всички сделки“ официално навлиза в езика, когато Джефри Миншул пише за своя опит в затвора в „Есета и герои на затвора и затворници“. Допълнителната част от израза „майстор на никой“ е добавена едва в края на 18 век. През 1785 г. той се появява със значението, с което го използваме сега, в памфлета на Чарлз Лукас Фармакомастикс, като злоупотреби, често срещани в продажбите на лекарства.

Дяволът е в детайлите

Всъщност: Бог е в детайлите.

Съвременната версия предупреждава за грешки, които могат да се допуснат заради малките детайли на нещо. По-стара версия на поговорката, обаче, е „Бог е в детайлите“. Това означава, че вниманието, което се обръща на малките неща, ще донесе значителни ползи.

Не е ясно кой пръв е измислил и използвал фразата „Бог е в детайлите“. Поговорката се приписва на много влиятелни фигури, включително на Микеланджело. Човекът, на когото най-често се приписва тази фраза, е роденият в Германия архитект Лудвиг Мис ван дер Рое. Въпреки че най-вероятно фразата не произхожда от него, тя все пак е спомената в некролога му в New York Times през 1969 г. Фразата също често се използва от изкуствоведа Аби Уорбъг, въпреки че биографът му определено се колебаел да му пришие фразата. Още по-ранната версия на поговорката „добрият Бог е в детайлите“ обикновено се приписва на влиятелния френски романист Густав Флобер. В Познатите цитати на Бартлет, източникът на поговорката е посочен просто като „анонимен“.

Carpe Diem (Цени мига)

Всъщност: Carpe diem, quam minimum credula postero Цени мига, не вярвай напразно в утрешния ден.

Тази латинска фраза често се превежда като „живей за мига“ на английски и се използва за оправдаване на спонтанното желание  да  се възползвате максимално от дадения ден. Това, обаче, не е напълно вярно. Изразът, който смятаме, че знаем толкова добре, всъщност е много по-дълъг: „ carpe diem, quam minimula entula postero “, което означава „Цени мига, не вярвай напразно в утрешния ден“. По този начин, действителната фраза не ни насърчава да игнорираме бъдещето, а по-скоро ни съветва да правим толкова, колкото можем сега за бъдещето.

Фразата за пръв път се появява в книгата „ Оди I“ на римския поет Хораций, който използва селскостопански метафори, за да подтикне хората да използват деня. Хораций е последовател на епикурейството, философия, преподавана от Епикур. Тя се основава на идеята, че удоволствието е най-важното нещо в живота и се постига чрез умерен живот. Фразата „ цени мига “ е използвана от лорд Байрон през 1817 г. и по-късно е популяризирана от филма „Обществото на мъртвите поети“. Днес оригиналното значение на фразата е отдавна забравено и насърчава хората да се възползват от възможностите и да вземат максималното от живота днес, без да се интересуват от бъдещето.

Автор: Десислава Михалева

Обикновени фрази, които означават обратното на това, което мислим – част II