Известният американски писател-сатирик обикалял много по целия свят. Той също посетил и Русия. За пръв път това било през 1860-те години. По това време САЩ току-що били освободили негрите и отстояли единството на страната си в кървава гражданска война.

По същото време Русия освободила своите крепостни селяни. Освен това, тя оказала важна дипломатическа подкрепа на САЩ по време на Гражданската война, при това не само с морална помощ: руският флот отишъл на приятелско посещение към бреговете на САЩ, като демонстрирал готовност заедно със североамериканските бойни кораби да отблъсне евентуални атаки на бунтовните южняци и на британските военно-морски сили.

Интересът на двете страни една към друга по онова време не бил изненадващ. „Америка дължи много на Русия“, пише Самюъл Клеменс (по-известен на света под псевдонима Марк Твен) и бил напълно искрен в това свое мнение, изразявайки отношението на повечето си сънародници. По-късно го променил на 180 градуса, но също под натиска на американското общество.

През 1867 г. Самуел Клеменс тръгнал на морско пътешествие към бреговете на Европа. Тогава организираният туризъм току-що започвал да навлиза в ежедневието на американците и само богатите можели да си го позволят.

Марк Твен посетил южната част на Русия: Крим, Одеса. „По външен вид Одеса е точно като американски град – пише той. – Красиви широки улици, а също и прави, ниски (два или три етажа) къщи, просторни, кокетни, без фантазии. Делова суматоха по улиците и в магазините, забързани пешеходци, къщите и всичко наоколо – подредено така, че да радва окото. Дори ни обгърна гъст облак прах, което напомни за нашата мила родина. Едва се удържахме да не пророним благодарна сълза и по-остри думи. Накъдето и да погледнехме – сякаш навсякъде около нас беше Америка! ”

Марк Твен сипе ирония и насмешки във всеки абзац. Той иронизира придворните обичаи, с които император Александър II, който тогава почивал в Крим, украсил аудиенцията, дадена на американските туристи. Но неговият присмех е добродушен – той дори озаглавява своите пътни бележки с ирония към самите американци „Парвенюта в чужбина“. Американците се отнасяли снизходително към почитанието на европейците на тронове и корони: един вид, още не са дорасли до демокрацията, но и това ще стане…

Либералните реформи, които Русия провеждала по това време (и които, за съжаление, по-късно довели до страшните революционни събития), предопределяли оптимистичния и благосклонен възглед на повечето американци към огромната славянска страна.

Но в края на ХІХ век отношението на Марк Твен към Русия рязко се променило. Това било под влияние на американското обществено мнение, което симпатизирало, колкото и да е странно, на руските революционери – праобразите на бъдещите болшевики и комунисти.

През 1891 г. членът на терористичната организация „Народна воля“ Степняк-Кравчински  емигрирал в Съединените щати, където подарил на Марк Твен книгата си на английски „Нелегалната Русия“.

През 1892 г. писателят Джордж Кенън изнасял публични лекции за „ужасите на царския режим“ – явно, не очаквал, че „ужасите“ на революционерите, които по-късно свалили този „режим“, ще се окажат много по-страховити.

„В цивилизованите страни е възможно да се отстрани потисник от властта само със закон – пише Твен през 1905 г. в политическия си памфлет „Царят“. – Това правило се прилага погрешно и към Русия, където няма такова нещо като закон… Убивайте Романови навсякъде! Верността към тези отровни змии е предателство към народа. Бъдете патриоти, а не педанти, освободете народа!“

Подобно радикално отношение на Марк Твен и по-голямата част от американската общественост се дължало на фалшивите новини, идващи от Русия, за еврейските погроми, които уж били организирани от царя.

Но и революционерите разочаровали Марк Твен. Когато през същата 1905 г. Максим Горки дошъл в Съединените щати и започнал да събира дарения за руската революция, Марк Твен също дал пари. Пътуването на Горки обаче завършило със скандал. Оказало се, че дамата, пътуваща с него, не му е съпруга – а любовница. Престоят им в една хотелска стая бил забранен от американските закони, но служителите на хотела повярвали на думата на руския писател…

Това пренебрежение към законите на страната, която демонстрирала гостоприемство и симпатия, възмутило Марк Твен: „Той пристигна с дипломатическа мисия, изискваща такт и зачитане към предразсъдъците на други хора. Хвърля шапката си в лицето на публиката – а след това я протяга, молейки за пари. Това дори не е смешно, а жалко. Що се отнася до патриотизма му, той пожертва високата цел да спаси хората заради глупава дреболия“.

Така Марк Твен стигнал до извода, че революционерите, които искали да заменят царизма, не били по-добри – и повече не се занимавал с Русия и нейните проблеми.

–

Съвременно Мексико е бойно поле между наркомафията и гражданите, уморени от беззаконието на бандитите. Допълнителен проблем е корупцията на всички нива. През годините картелите са се сраснали както с администрацията на Мексико, така и с обикновените селски полицаи. Ярък представител на тази борба станала обикновената собственичка на месарски магазин Нестора Салгадо, която поела отговорността и обявила война на корумпираното правителство и наркокартелите.

Мафията срещу индианците

Една от най-„горещите точки“ в Мексико станал щата Гереро. Той е населен от индианци, които живеят в малки градове, пръснати сред джунглата. Всъщност регионът станал заложник на картелите, които отглеждали опиумен мак тук и убивали тези, които не били угодни. Стига се дотам, че бандитите блокирали пътищата и на практика отстранили държавата от държавното управление.

От 2006 г. мексиканският президент Фелипе Калдерон обявява война на мафията и изпраща войски в региона. Започват пълномащабни битки в джунглата и градовете, но все още нямало достатъчно сили. За да укрепи позициите на правителството, президентът позволявал на индианците да създадат отряди за самозащита.

Лидер на опълчението

Лидер на съпротивителното движение в град Олинала била жена на име Нестора Салгадо. През 1991 г. тя заминала за Съединените щати, но през 2004 г. се завърнала у дома и отворила месарница. Местните бандити наложили данък на магазина, а по-късно набили сестрата на Нестора. С това приключило търпението на жената. През 2012 г. тя организирала и оглавила първата бригада за индианска самозащита в 8-хилядния си град.

Подобно дръзко действие имало ефект на бомбена експлозия. Близките градове и селца започнали да повтарят опита на смелата жена. Година по-късно Нестора става действителен лидер на самоотбраната на коренните американци от целия щат Гереро. В този момент бойците на картелите се скарали с федералните власти. Оказало се, че полицията е здраво обвързана с бандитите и дори им е помагала при отвличанията на хора.

Оказало се, че за да бъдат победени картелите, трябва да се елиминират и представителите на правителството в индианските територии. Опълчението започнало да атакува полицията и отнемало оръжието им, а Нестора Салгадо подкрепяла действията на своите подчинени.

Извън закона

Властите не харесвали този начин на действие, но не посмели да щурмуват град Олинала, в който няколкостотин въоръжени индиански бойци се били укрепили. Без подкрепата на корумпираните полиция и служители, бандитите започнали да губят войната. До 2013 г. повечето от лидерите и активните членове на наркокартелите били разстреляни, а плантациите с опиумен мак били унищожени. Боевете, водени от отчаяната Нестора Салгадо, провокирали рязко увеличение на убийствата в държавата. На 100 000 души се падали 95,5 смъртни случая, но общият процент на престъпността в региона спаднала с 90%.

Индианският регион постепенно се откъсвал от останалата част на Мексико. Местните жители винаги се отличавали със сепаратистки настроения и ситуацията наистина изплашила правителството. Полицията започнала да арестува индиански лидери. Нестора Салгадо също попаднала в тази ситуация.

Арестът на Нестора Салгадо

На 21 август 2013 г. лидерката на милицията била задържана на бензиностанция и обвинена в отвличането на 50 души, от които четирима непълнолетни. При Салгадо нямало свидетелски показания, но прокурорът все пак я прибрал в ареста.

След като щатът Гереро бил обхванат от вълна народни протести в подкрепа на командира на самоотбраната, разследването се опитало да намери доказателства. Но нищо не се получило и през 2016 г. Нестора Салгадо била освободена. Жената твърди, че в ареста е била подложена на политически натиск.

Докато Нестора била зад решетките, ситуацията в щата се променила драстично. Корумпираната полиция и картелите прочистили влиятелните лидери на коренните американци. На освободените места били поставени зависими от криминалните среди и Мексико хора. Салгадо продължила борбата и влязла в политиката. От 2018 г. тя е сенатор на мексиканския парламент от родния щат Гереро.

Компания Curve Digital обяви излизането на видео игра, базирана на престъпния живот на известния колумбийски наркобос Пабло Ескобар.

Криминалната история на живота на световноизвестен престъпник понякога е толкова невероятна, че надминава дори здравия разум, така, че тя има място във филмите. Но освен Пабло Ескобар, светът позна поне още десет други също толкова нахални, жестоки и невероятно богати наркобосове.

Франк Лукас

Състояние: 50 милиона долара.

Франк Лукас е все още жив и е на 87 години, което е изключително нехарактерно за престъпник от неговото ниво. Той натрупал богатство, превозвайки килограми хероин от Азия до САЩ по време на войната във Виетнам, криейки наркотици в ковчезите на загинали американски войници. През 70-те е арестуван и осъден на 70 години затвор, но успява да предаде своите съучастници, което довело до повече от сто ареста. След като излежава 5 години, Лукас е освободен, но година по-късно отново е заловен, този път като купува кокаин. Излиза през 1991г.

Въз основа на биографията му е заснет филма „Американски гангстер“

Хосе Фигероа Агосто

Състояние: 100 милиона долара.

Хосе Фигероа Агосто е известен още с псевдонимите Джуниър Капсула и Пабло Ескобар от Карибите, контролирал доставките на колумбийски кокаин за САЩ през Пуерто Рико и Доминиканската Република. Както подобава на истински наркобос, през 1999 г. Хосе избягал от затвора, когато бил осъден на 209 години затвор, променил няколко пъти външния си вид и раздал големи подкупи на полицията, за да не бъде отново вкаран в затвора. В момента Хосе излежава присъда, а 100-те му милиона са на тайно място, известно само на него.

Ники Барнс

Състояние: 105 милиона долара от продажбата на хероин.

Подобно на много наркотърговци, самият Барнс нямал нищо против веществата. Започва да употребява хероин в младежка възраст. Най-накрая решава, че е по-добре да продава наркотици, отколкото да ги купува. И така започва бурната му кариера.

През 70-те години той лично се провъзгласява за „господин Недосегаем“ поради многобройните арести, водещи до нищо, винаги успявал да се измъкне. По този начин той много ядосвал полицията и американския президент Джими Картър.

Барнс бил затворен за цял живот. Наркодилърът помогнал на правосъдието като дълго време работил като информатор. За дългогодишната си служба той бил помилван и освободен през 1998 г.

Пол Лир Александър

Състояние: 170 милиона в продажба на кокаин.

Пол Лир Александър, или просто Ел Парито Локо, работел по едно време като информатор на Управлението за борба с наркотиците. В същото време той активно разширявал бизнеса си, съсипвал конкуренти и установявал силни връзки за собствения си бизнес.

През 2010 г. той избягал от бразилски затвор и все още е в списъка на издирваните.

„Фриуей“ Рик Рос

Състояние: повече от 600 милиона долара.

През 80-те търгувал с крек и изкарвал повече от половин милион долара. През 1996 г. е осъден на доживотен затвор, който в началото е намален на 20 години. В резултат на това той бил освободен след 10 години за „примерно поведение“.

Той е по-известен с това, че съди рапъра Рико Рос за това, че използвал псевдонима му.

Рафаел Каро Кинтеро

Състояние: над 650 милиона долара.

Рафаел Каро Кинтеро е основател на мексиканския наркокартел Гуадалахара, станал известен през 80-те. По време на престъпната си дейност той убива няколко души, включително пилот и федерален агент. Арестуван е за убийство през 1985 г. и освободен от мексикански затвор през 2013 г. Правителството на САЩ обаче не харесва факта, че Кинтеро е освободен и помолило да бъде арестуван отново. В момента Кинтеро е издирван в Мексико, Америка и няколко други страни.

Хоакин Гусман Лоера

Състояние: 1 милиард долара.

Хоакин Гусман или, както го нарича народа, Ел Чапо, е лидер на картела Синалоа. Основната му дейност била доставката на кокаин, хероин и марихуана между Америка и Мексико.

Известен с факта, че след смъртта на Осама бин Ладен става най-опасният издирван престъпник в света. Управлението за борба с наркотиците смята Гусман за най-влиятелния дилър на наркотици в историята, който надминава самия Пабло Ескобар.

Въпреки факта, че Ел Чапо няколко пъти бяга от затвора, в момента той е в затвора. Наркобаронът бил заловен при засада през 2016 г., след като се среща с американския актьор Шон Пен. Тази среща помогнала на органите на реда да проследят Ел Чапо.

Гриселда Бланко

Състояние: 2 милиарда долара.

Гриселда Бланко е сред пионерите в наркобизнеса, като изгражда империята си през 70-те години. Хората я наричат кръстница на кокаина, а тя ръководела криминалния картел Меделин.

Известна е и с това, че е била омъжена три пъти, погребала е и тримата си съпрузи (смята се, че сама е застреляла втория си съпруг). Известно е, че Бланко обичала да прави любов с мъжете като насочвала пистолет към тях.

През 2012 г. тя е застреляна от преминаващ наблизо неизвестен мотоциклетист. И самата тя някога е измислила този метод за убийство по време на борбата с конкурентите си.

Карлос Ледер

Състояние: 2,7 милиарда долара.

Един от основателите на картела Меделин, известен с множество иновации в бизнеса с наркотици. Той излиза с маркетингова кампания – „първата доза е безплатна“. В един момент Ледер иска да легализира бизнеса си и предлага на президента на Колумбия да изплати целия външен дълг на страната.

Според официални данни, в момента излежава присъда в американски затвор за срок от 135 години. Тъй като точното място на затвора не е известно, се носят слухове, че той е попадал в програмата за защита на свидетели и отдавна е на свобода.

Амадо Карийо Фуентес

Състояние: повече от 25 милиарда долара.

Амадо Фуентес бил наречен Властелин на небето за това, че транспортирал кокаин в самолети. Въпреки факта, че Фуентес винаги се е опитвал да остане на заден план, американската полиция направила всичко възможно, за да се добере до престъпника. Поради това Властелинът на наркотиците трябвало да промени външния си вид с помощта на пластична хирургия. Фуентес обаче умира по време на операцията, очевидно поради смъртоносна смес от обезболяващи.

Пабло Ескобар

Състояние: 30 милиарда долара.

Името Пабло Ескобар винаги изниква, когато някой наблизо произнесе думата „кокаин“. Списание „Форбс“ изчислява, че Ескобар контролира 80%  от световния бизнес с кокаин.

Смятан е за един от най-опасните и жестоки престъпници в историята. На него се приписват убийства на политици, съдии, журналисти, полицаи и дори обстрел на цивилен самолет.

Синът на наркобарона Себастиан Марокин (Хуан Пабло Ескобар) казва, че веднъж, когато за пореден път се криел от правителствените агенти, Ескобар, заедно със сина и дъщеря си, се озовал в планински заслон. Нощта била изключително студена и опитвайки се да стопли дъщеря си и да сготви, Ескобар изгорил около 2 милиона долара в брой.

Автор: Десислава Михалева

Според ФБР, през последните години броят на банковите грабежи, извършени от жени- обирджийки се увеличава. Например, статистическите данни за 1-вото тримесечие на 2011 г. показват, че около 6% от банковите обири са извършени от нежния пол. Това е почти същото като през 2009 г., когато започва световната финансова криза и с 25% повече от данните от 2002 г.

И така, какво кара една жена да тръгне да обира банка? Органите на реда твърдят, че в повечето случаи това е банална липса на пари, а не алчност или жажда за приключения. Но, както се вижда по-късно, това не винаги е така. Във всички случаи, обаче, банковият обир е престъпление, наказуемо до 26 години затвор в Съединените щати, а ФБР обикновено успява да арестува трима от четирима обирджии.

В този материал ще ви разкажем за едни от най-известните банкови обирджийки в САЩ, които поставят „на нокти“ органите на реда и банките.

Бони Паркър

Може би най-известната банкова обирджийка за всички времена е Бони Паркър, който е била партньор на Клайд Бароу.

След като години наред бягат от правосъдието заради убийствата, ограбвайки магазини, бензиностанции и малки банки по пътя си, на 23 май 1934 г. Бони и Клайд попадат в засада и са убити по един от селските пътища на Луизиана. Тексаските рейнджъри и полицията чакали колата им край пътя и след това я надупчили със 167 куршума. Когато Бони била открита, тя държала автоматичен пистолет, сандвич и пакет цигари. Клайд, когото било невъзможно да разпознаят заради раните, държал револвер.

Телата на двойката били публично показани в Далас, след което били погребани в семейното гробище. Общо Бони и Клайд били отговорни за убийството на 9 полицаи и безброй цивилни.

„Обирджийката от църквата“

След множество банкови грабежи в Кълъмбъс, Охайо, 46-годишната Силвет Филис Гилбърт най-накрая била заловена. Органите на реда й дали прякора „Обирджийката от църквата“, тъй като след един от първите си грабежи свидетелят заявил, че прилича на жена, която редовно ходи на църква.

На 5 януари 2011 г. тя е обвинена в 12 престъпления от втора степен и в 12 грабежа от трета степен, включително голям брой банки и предприятия между януари 2006 г. и декември 2010 г. Гилбърт била арестувана на 23 декември 2010 г. и сега е в затвора на окръг Франклин.

„Барби бандитки“

Хедър Джонстън и Ашли Милър получили медийния си прякор „Барби бандитки”, след като през февруари 2007 г. ограбили един от клоновете на Банк оф Америка в Акварт, Джорджия.

Момичетата, които ограбили банката в дизайнерски дънки и слънчеви очила, били навършили 18 години по време на грабежа, а репортерите се шегуват с възрастта им, като например: „Полицията не може да разбере дали са имали придружител, за да избягат от мястото на престъплението или са били достатъчно възрастни, за да се измъкнат сами.“

Момичетата се запознали по време на работа в стриптийз клуб и планирали обира заедно с гаджето на Хедър Джонстън – Майкъл Частанг и банков чиновник. Милър била осъдена на 2 години затвор, а Джонстън – на 10 години условно за това, че се съгласила да сътрудничи на органите на реда.

Кора Хабърд

През август 1897 г. 27-годишната Кора Хабърд е арестувана за обира на McDonald County Bank в Пайнвил, Мисури. Тя впечатлила всички около себе си с пълната липса на угризения. В град Джоплин Кора казала пред „Дейли Хералд“, че по време на грабежа тя не се бояла и съжалявала само за това, че тя и нейните съучастници не ограбили „целия проклет град“.

Хабърд и нейните съучастници планирали грабежа си месец по-рано във ферма в Оклахома. Кора с къси коси, облечена в мъжки дрехи, държала конете, докато нейните съучастници ограбвали банката.

Те избягали, но след няколко дни и след няколко престрелки властите ги настигнали в дома на бащата на Хабърд. По време на претърсване на къщата били намерени пари и револвер с калибър Colt 45 с надпис „Боб Далтън“ на дръжката, което на пръв поглед потвърждава твърденията на Хабърд за връзка с известната банда на Далтън.

Старлетката

В началото на 2010 г. серия от 10 банкови обира отвежда полицията до престъпничка на име Старлетката. Само за една седмица тя ограбила 5 банки в окръг Лос Анджелис, включително две банки в един ден.

Органите на реда й дали този бляскав прякор, въпреки непривлекателния ѝ външен вид – пълна жена в широки дрехи, слънчеви очила, чанта през рамо и мобилен телефон до ухото си.

През май 2010 г. говорител на ФБР заявява в интервю за Лос Анджелис Daily News, че по това дело са задържани две жени и че следователите смятат, че Старлетката не е една жена, а няколко. Доколкото ни е известно ФБР не разкрива дали тези жени действително са участвали в грабежите и наложени ли са им някакви присъди.

Автор: Десислава Михалева