Неотдавна директорът на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин в статия, публикувана в списание „Национальная оборона“, за пръв път посочи името на човека, който единствен е съобщил на Сталин точната дата на предстоящото начало на войната: „В спешно донесение на резидента на разузнаването на НКГБ във Финландия Елисей Тихонович Синицин от 11 юни 1941 г., е посочена точната дата на началото на агресията – 22 юни. Резидентурата получила информация за подписването на 11 юни в Хелзинки на тайно споразумение между Германия и Финландия за участието на финландските въоръжени сили в предстоящата война, и датата на нахлуването е посочена директно“.
Самият Синицин в своята книга „Резидентът свидетелства“, написана вече след пенсионирането му, съобщава съдържанието на донесението, което изпраща до Москва. То гласи: „Тази сутрин в Хелзинки е подписано споразумение между Германия и Финландия за участието на Финландия във война на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз, която ще започне на 22 юни“.
Народният комисариат на външните работи обаче, който получил това донесение, не реагирал по никакъв начин. Нямало реакция дори, когато под надзора на финландската полиция се извършило експулсиране на съветското посолство от Финландия.
Наришкин в статията си припомня, че в допълнение към плана „Барбароса“ за внезапно нападение срещу Съветския съюз, по лично указание на Хитлер била разработена многоетапна операция с цел прикриване на истинските действия за подготовка на агресията.
На 29 декември 1940 г. съветската резидентура в Берлин съобщава на Москва за подготвяно нападение на нацистка Германия срещу СССР. Информацията е получена с помощта на вербуван офицер от германското имперско министерство на външните работи. Йосиф Сталин и Вячеслав Молотов били спешно запознати със съобщението. През следващите месеци съветските разузнавачи буквално бомбардират Москва с подобни доклади. От юли 1940 г. до юни 1941 г. само външното разузнаване изпраща над 120 информационни съобщения до съветското ръководство. Но единственият, който информира Москва за точната дата на нападението – 22 юни, бил Синицин от Финландия, а не Зорге от Токио, както се смяташе досега. Всъщност, Зорге съобщава, че нападението ще се състои на 15 юни, а когато тази дата отминава, на 20 юни информира само, че войната непременно ще избухне, без да уточнява дата.
Тук се крие и тайната защо Сталин бил изненадан от началото на войната. Да, Синицин съобщил точната дата – но преди това имало още 17 такива съобщения от други агенти, все с „точни“ дати за нападение на Германия. Тези дати отминавали – а Германия не нападала. Агентите, разбира се, не били виновни – те съобщавали такава информация, каквато успявали да получат, и добросъвестно я изпращали. А работа вече на Центъра е било да я преценява и анализира. Но защо Сталин трябвало да вярва на 18-то съобщение, след като 17 се оказали неверни?
Елисей Тихонович Синицин е роден на 8 юни 1909 г. в Смоленска губерния, село Ржавец. Бил овчар на село, чирак във фабрика, учил в работническо училище. След това завършва Московския химически институт, работи като машинен инженер в Москва. През 1937 г. по препоръка на партийната организация в завода (по времена социализма към всяко учреждение имаше организация на комунистическата партия, която включваше партийните членове и осъществяваше надзор на предприятието) е изпратен като слушател в централната школа на НКВД. Зачисляват го без излишни формалности. Целта на обучението била да се овладеят базови умения: основи на контраразузнаването, набиране на агенти във враждебна социална среда, методи и техники за наблюдение на открито, подслушване, задържане и арест на шпиони.
През юли 1939 г. Синицин става заместник-резидент на НКВД в Полша под името Елисеев и с прикритие като консул на СССР в Лвов. Занимавал се главно с изтеглянето на политически емигранти от окупираната от Германия Чехословакия в Съветския съюз.
От ноември 1939 г. Синицин е вече в Хелзинки като резидент на Външното разузнаване под прикритието на временно изпълняващ длъжността посланик. В своята книга той описва с чувство за хумор в какви условия трябвало да работят съветските разузнавачи: „Преди да замина, в Народния комисариат на вътрешните работи ми дадоха палто, костюм и боти с ярък оранжев цвят – нямаше други. В магазините изобщо нямаше обувки. После съпругата ми спомена, че е видяла двама мои агенти. „- Как разбра, че са агенти? – стреснах се аз. – „Защото са обути в същите оранжеви боти като твоите“ – отвърна тя. Такава ни беше конспирацията!“
Все пак работата продължила. Чрез ценния агент „Граф“ и други Синицин получил и предал в Центъра информация за решението на финландското ръководство да прекъсне преговорите със СССР, за скритата мобилизация на финландската армия и пренасочването на нейните части към съветската границата, както и за евакуацията на цивилното население от района на Карелския провлак.
За това, колко ценна е била информацията, която той предавал на съветското ръководство, свидетелства фактът, че Синицин бил повикан в Москва и докладвал лично на Сталин. Той се заинтересувал особено от автоматите, които вече били на въоръжение във финландската армия. В книгата си Синицин описва този епизод по следния начин: „Доложих, че финландците са въвели нови оръжия в армията си. Вместо обикновените пушки, войниците са въоръжени с ръчни картечници (автомати). В малък приклад е монтирана цев с дължина около 40-50 см, покрита с клетъчен метален кожух за разсейване на топлината, монтиран в неголям приклад, с кръгла патронна кутия с диаметър около 15 см и дебелина около 4-5 см. В пълнителя се побират 30-40 патрона като тези за револвер „наган“, само малко по-дебели. Автоматът се носи на ремък. На Карелския провлак наблюдавахме обучението на рота войници. Всички те имаха автомати, с изключение на един, който носеше обикновена пушка с оптически мерник. Сталин ме изслуша внимателно, обърна се към Ворошилов и недоволно попита: „- Какво знаете за новите оръжия във финландската армия? – „Разполагаме с няколко от тези автомати“ – колебливо рече Ворошилов. – „До края на заседанието на Политбюро да донесете един автомат, за да ни запознаете с това оръжие“ – строго заповяда Сталин. Бях изключително изненадан, че той, а вероятно и членовете на Политбюро, за първи път чуха за новото оръжие във финландската армия“.
На 11 юни 1941 г. агентът „Монах“ информирал резидента за подписването на споразумение между Германия и Финландия за участие в предстоящата война срещу СССР. Датата 22 юни била съобщена в Москва – но, за съжаление, нямало кой да повярва.
След като Финландия обявила война на Съветския съюз, Синицин бил депортиран от страната и разменен на българо-турската граница за финландски дипломати, работещи в СССР.
През септември 1944 г. след излизането на Финландия от войната, Синицин отново е изпратен в Хелзинки като резидент на Външното разузнаване. В хода на секретна операция и с помощта на агента „Граф“ той успял да разкрие опита на финландските и британските разузнавателни служби да подслушват телефонните разговори на Сталин и Жданов по високочестотната телефонна връзка.
През 1981 г., след работа в Унгария, Полша и Чехословакия, се завръща в Москва и се пенсионира с чин генерал-майор от КГБ. Умира в Москва на 31 март 1995 г.
