„Песен за Роланд“ е част от средновековния френски национален епос – също както исландските саги, „Песен за нибелунгите“ в Германия, „Калевала“ във Финландия, „Слово за похода на Игор“ в Русия или песните за Крали Марко в България. Но какво всъщност се случва с граф Роланд, когото легендата въздига до образ на идеалния рицар, пример за европейското средновековно рицарство?
Император Карл Велики воювал на практика постоянно и без прекъсване. Главната опасност била на изток, отвъд Рейн – откъм земите на многобройните и агресивни племена на саксите (саксонците). Те постоянно нападали земите на франките, разрушавали църкви и манастири, отвличали хората в робство. През 772 г. Карл Велики започнал систематично да отстранява тази опасност. До 777 г. Саксония била покорена след много битки с променлив успех, въстания и упорит натиск от страна на франките. През следващата 778 г. Карл предприел поход срещу арабите в Испания.
Самата „Песен за Роланд“ е създадена 400 години по-късно, приблизително в периода 1170-1180 година, като представлява единственият запис на устна традиция, развивана през вековете. Сюжетът накратко е следният: кралят на Сарагоса – Mарсилий (представен като езичник, а не мюсюлманин), решава да положи клетва за вярност към Карл Велики. Бретонският граф Роланд отхвърля споразумението – но неговият съперник граф Ганелон настоява то да бъде прието и решава да извърши предателство, за да убие Роланд. Ганелон убеждава Марсилий да нападне командвания от Роланд ариергард на Карл Велики по време на завръщането от похода до Сарагоса. Дружината попада в засада, устроена от езичниците в прохода Ронсевал. Роланд и спътниците му загиват геройски, преди да дойде помощта от краля.
А какво, всъщност, ни съобщават летописите за Испанския поход на Карл Велики?
По онова време Иберийския полуостров е почти изцяло завлдян от мюсюлманите – само на север областта Астурия оказвала упорита съпротива, като по-късно се разраснала до кралството Леон. То се превърнало в основен плацдарм за Реконкистата, която продължила до 1492г., когато арабите били прогонени обратно в Африка.
През 777 г., точно в разгара на войната със саксите, в двора на Карл Велики пристигат пратеници на арабския владетел на Сарагоса Сюлейман ал-Араби. Тогава мюсюлманските феодали в Испания били много недоволни от управлението на емира на Кордоба Абд ар-Рахман от династията на Омеядите, чиито представители управлявали целия Арабски халифат. Сюлейман ал-Aраби решил да потърси помощ от християните, тъй като знаел, че Карл Велики има могъща армия. Карл се съгласил, въпреки продължаващите размирици и бунтове в Саксония.
Но Сюлейман вдигнал бунта прекалено рано, докато франките все още били отвъд Пиренеите. Въстанието било потушено, а Сюлейман – изгонен от Сарагоса, чиито жители отказали да отворят вратите на „християнския халиф“. Франките обсадили града – но в този момент пратеници донесли съобщение за поредното въстание в Саксония. Било решено да се връщат.
Пътят минавал през херцогството Васкония, формално васал на Карл, но в действителност – независимо. Това била страната на войнствените и упорити баски, чийто национален характер, впрочем не се е променил и до днес. Защо се развалили отношенията между християните-баски и християните-франки, не е известно. Но фактът си остава факт: баските решили да нападнат ариергарда на кралската армия. Той бил командван от графа на Бретан – Хроундланд.
За него е известно само, че по време на битката, която се състояла на 15 август 778 г. бил на 42-годишна възраст и роднина, вероятно племенник, на Карл Велики. По всяка вероятност, засадата била устроена от баските на стария римски път от Астурия през Памплона към Бордо – на участъка през прохода Ронсевал, в северната част на Пиренеите.
Съвременните изследователи смятат, че под командването на Хроундлан били 10-15 хиляди бойци. Почти всички били избити по време на стремителното и внезапно нападение, което обяснява шока сред франките, които смятали баските за примитивни диваци. В битката в Ронсевалския проход паднали и други франкски велможи – първият столник (отговарящ за кралската трапеза) граф Егхард и пфалцграфът (управител на двореца) Анселм. Самият предател -граф Ганелон, фактически се родил и живял 50 години след битката при Ронсевал, така че нямал възможност да бъде в зловещата роля, която му отрежда поемата. Независимо от това, Данте Алигиери следва песенната традиция и в своята „Божествена комедия“ го помества в последния кръг на Ада (песен ХХХІІ). Карл Велики не успял да отмъсти на баските – събитията в Саксония налагали бързото му завръщане.
Смъртта на Роланд в битката в Ронсево, от средновековен ръкопис (ок. 1455-1460)
Битката в прохода Ронсевал останала също и в епоса на пиренейските народи, включително в този на баските – сега там съществуват местности Па-де-Роланд, Салто-де-Роланд, Бреча Роландо и др.
Чрез силата на поезията, Роланд се превърнал в образец за всички рицари от романтичната, красива и блестяща епоха на европейското Средновековие.
