автор: Д-р Иван Симеонов
Става дума за един особен древен начин за строеж на каменни стени (гр. πολλά – много и γωνία – ъгъл). При този строеж многоъгълни камъни са издялани така, че да прилепнат плътно един към друг, като ъглите на стиковката са произволни. Този начин на строеж се отнася към системно-културните строежи и се разделя на три вида: а) монолитен (при него се използват камъни от една и съща порода); б) полилитен (камъните са от различни породи или от една порода но с различни цветове); в) декоративен, който е комбиниран начин, съставен от горните два. При това зидарията може да бъде на редове или без редове. От друга страна, каменните блокове могат да бъдат издялани с чук и длето, рязани с машина или обработени по „пластилиновите” технологии.
Източник: https://pixabay.com/
Този начин на строеж е разпространен по света от дълбока древност. Той е позволявал да се съкрати голям обем от подготвителните работи, защото не е трябвало всеки камък да бъде обработван до определени размери и непременно той да е квадратен или правоъгълен. При това по-прецизно са се обработвали само прилежащите повърхности на стиковката и външната страна на камъка. Освен това полигоналният строеж не е изисквал свързващ разтвор. Много съоръжения в Древна Гърция и в Рим са изпълнени по тази строителна технология, например стените около храма на Аполон в Делфи и на местния стадион, построени около 500 г. пр. Хр. (вж. фиг. 1.). Забелязал съм, че полигоналният строеж е бил прилаган най-вече при строителството на подпорни стени, като страната на каменните блокове, обърната към брега, не е била старателно издялвана, което е икономисвало време и усилия. Има обаче и полигонални стени, които са двустранно обработени, например при строежа на сградите в Мачу Пикчу, Перу (вж. фиг. 2.).
Източник: https://pixabay.com
Най-впечатляващи резултати в използването на тази строителна технология са постигнали древните строители в Южна Америка. Един от най-ярките примери за това са подпорните стени в мегалитния комплекс Тиауанако, Боливия. Отлични образци на полигонален строеж има в древните градове и крепости на инките: Мачу Пикчу, Олянтайтамбо (вж. фиг. 3.), Тамбомачай, Пука Пукара, Интиуатана, Румиколка, Чуките и др.
Източник: https://pixabay.com
Полигонална е и облицовката от гранитни блокове на Микериновата пирамида. По полигонална технология е изградена и подпорната, външната стена на подземния комплекс Осирион, край древния град Абидос в Египет. Според мене този обект е бил древна атомна електростанция. Той е разположен на около 10 км от река Нил и до него постоянно постъпва вода от реката по подземен тунел, за което свидетелства наличието на риба край изградения в него остров от масивни гранитни блокове.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Най-старите езици в света и техният произход
Блоковете, използвани при строежа на крепостните (всъщност подпорни) стени в Саксайуаман не изглеждат да са изсечени или издялани с някакъв високотехнологичен инструмент (вж. фиг. 4.). По досега установената версия в историческата наука тези блокове са били уж изсечени в близките каменни кариери, доставени след това на строителната площадка и допълнително дообработвани преди тяхното полагане заради точната стиковка между тях. Всичко това обаче наподобява на някаква приказка, защото някои от тези блокове тежат по 5-10 т. Тази дейност се приписва на народа кечуа – наследник на културната традиция на държавата на инките Тауантинсуйю, велика империя, която е процъфтявала на Южноамериканския континент през 11.-16. век. Много археологически изследвания свидетелстват за съществуването на по-древни култури, които се явяват предшественици на империята на инките.
Източник: https://pixabay.com/
Именно подпорните стени в зигзаговидна форма на Саксайуаман са изградени по полигоналния способ с приложението на „пластилинови” технологии. Следите върху блоковете имат такъв характер на въздействие като че ли външната повърхност на камъка е била размеквана по някакъв начин, за да стане тя податлива на обработка като пластилин. След това мекият блок е бил моделиран чрез рязане, потупване и заглаждане чрез маламашка. Дори по краищата на блоковете е била оформена фаска. Това външно въздействие е могло да бъде химическо, чрез някакъв сок от растение според едно местно предание. След време камъкът застивал, придобивайки нужната твърдост. Според друга хипотеза гранитът е бил нагряван до разтопяване. Но за това е необходима твърде висока температура – около 1215-12600С, която може да бъде постигната само с кокс, а не с дърва.
Аз имам друго обяснение за приложението на „пластилиновите” технологии. Според мене предварително древните строители са изготвяли разтвор, подобен на хоросан, който са насипвали между два съседни каменни блока от стената. Едната или двете стени на този кофраж е била дъсчена, като тя е имала един или два предварително изрязани отвора в долната си част. През тях е изтичала водата от разтвора, за да може той по-бързо да се втвърди. Затова на всеки блок и днес се виждат по две или по една издатини като пъпки. Нещо повече, наличието на тези пъпки е сигурно свидетелство, че тези технологии са били пластилинови. След известно време кофражните дъски са били сваляни, а все още мекото тяло на образувания блок доизглаждано чрез потупване, заглаждане с вода и рязане.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света
Кой е най-дългият път в света?
Днес не можем да кажем какъв е бил съставът на този хоросан. Може би той е бил съставен от пясък, гипс и натрошен варовик. При пластилиновите технологии между прилежащите блокове няма никаква фуга. Именно затова тези стени са запазили своята устойчивост в продължение на хиляди години дори и при силни земетресения.
Предвид на високотехнологичната обработка именно с бързо въртящи се машини, аз смятам, че древни високоразвити цивилизации е имало в Тиауанако и в Египет. Освен подпорните полигонални стени, в Тиауанако има огромни блокове от индезит, очевидно изрязани с машини, в които има прецизно изрязани вдлъбнатини с различна стъпаловидна форма, а също и отвори.
Един с друг огромните блокове по 10-20 т са били свързвани с метални скоби, излети в специално издълбани предварително вдлъбнатини. Това потвърждава факта, че тази цивилизация е използвала метали за своите машини и съоръжения. Високотехнологична обработка с машини се забелязва в трите големи пирамиди в Египет – Хеопсовата, Хефреновата и Микериновата, а също в Осирион и Траншеята (древно депо за вечно съхранение на радиоактивни отпадъци) край град Завиет ел Ариан, Египет, където с голяма прецизност именно с помощта на машини са били обработвани розов гранит, базалт и варовик. – автор: Д-р Иван Симеонов
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Тайнственото изчезване на цивилизацията на Маите
Александър Велики: Легендата за непобедимия
Мостът Акаши Кайкио: достатъчно стоманени въжета, за да обиколят света 7 пъти
Шифърът на Цезар: Най-старият криптографски метод в историята
Великата зелена африканска стена
Франо Селак – най-големият късметлия или нечуван карък?
. При този строеж многоъгълни камъни са издялани така, че да прилепнат плътно един към друг, като ъглите на стиковката са произволни. Този начин на строеж се отнася към системно-културните строежи и се разделя на три вида: а) монолитен (при него се използват камъни от една и съща порода); б) полилитен (камъните са от различни породи или от една порода но с различни цветове); в) декоративен, който е комбиниран начин, съставен от горните два. При това зидарията може да бъде на редове или без редове. От друга страна, каменните блокове могат да бъдат издялани с чук и длето, рязани с машина или обработени по „пластилиновите” технологии.){kind=link}