Ако се изправим пред лъв, който ни гледа сякаш сме газела и се облизва гладно, мозъкът ни изпраща моментален сигнал „свободно“ директно към пикочния мехур. Но има малцина избрани, които вместо това получават обсебващо желание да прегърнат лъва и да го помачкат. Още по-важното обаче – лъвът им позволява.
5. Оушън Рамзи – плуващата с акулите
Явно 27-годишната инструкторка по гмуркане, сърфистка и морски супергерой Оушън Рамзи никога не е гледала „Челюсти“ (Jaws).
За повечето хора гмуркането в клетка сред големите бели акули е достатъчно тръпка. Наистина смелите (откачените) стигат по-далеч, като изоставят клетката и се гмуркат свободно сред най-големите и смъртоносни риби. За Рамзи обаче това не е достатъчно – тя се вози на тях.
Тук е добре да отбележим, че големите бели акули са любопитни животни и често изпробват нещата като ги хапят. Не го правят само когато са гладни, те просто си взаимодействат със света като хапят. Рамзи обаче безстрашно се хваща за перките на белите акули, за да привлече вниманието към статуса им на застрашени видове. Освен това все още не е била хапана. Сякаш акулите знаят, че е на тяхна страна.
4. Вернер Фройнд – алфа вълкът
Когато остареят, повечето хора решават да се пенсионират и прекарват времето си в размисли дали пижамата е приемливо облекло за през деня. Други водят собствена глутница вълци.
Преди години, бившият парашутист Вернер Фройнд напуснал армията и започнал работа като градинар в зоопарка. След известно време обстоятелствата се подредили така, че той се оказал главният отговорник за зъбатите хищници в зоопарка. Станал доста близък с вълците – толкова, че помолил кмета на града за финансови средства, с които да създаде резерват за тях. Бил е или достатъчно луд, или достатъчно убедителен, защото кметът се съгласил и така през 1972г бил създаден парка за вълци Вернер Фройнд.
Фройнд вярвал, че имало само един начин наистина да установи контакт с животните, които вече били негова отговорност: „Трябваше да се превърна във вълк, за да се сближа с вълците. Това е единственият начин да спечелиш доверието им.“ И наистина станал вълк, но не само живеел сред тях и се държал като водача им, но също така започнал да комуникира с тях на езика на виещата луна.
3. Марлис ван Вуурен – предизвикващата леопардите
На този клип можете да видите млада, привлекателна блондинка, която навлиза право в центъра на кръг от диви леопарди, което за нормалните хора е нещо като кръга на ужасяващата смърт, но за Марлис ван Вуурен е просто „петък“.
Понякога изглежда сякаш я е страх и всеки момент ще побегне, но Марлис само се занася с природните инстинкти на леопардите – тя знае точно какво ще направят. Просто ги дразни и се опитва да ги накара да тръгнат към нея. Когато го направят, тя започва да се смее. След като спре да се гаври с котешките им мозъци, тя ги храни със свежи мръвки директно от ръка, защото иначе не би било интересно.
2. Марк Дюмас – най-добрият приятел на полярната мечка
Марк Дюмас е единственият човек в света, който може да плува редом до полярна мечка и да оживее, за да разкаже за това. Поне в Канада, защото въпреки факта, че притежава мечка гризли, глутница вълци и няколко големи котки в Калифорния, американското правителство не му позволява да доведе Ейджи – неговата 360-килограмова полярна мечка.
Марк отгледал Ейджи още от малко мече, но тя не е питомна, защото мечките не могат да се опитомят наистина. Той признава, че Ейджи вероятно би изяла всеки друг, който влезе в басейна с нея. Освен това мечката е доста властна. Ейджи ревнува всеки, който не е съпругата на Марк. Жените не могат да говорят директно на Марк – първо трябва да говорят с жена му, която предава съобщението. Оказва се, че Марк не само се наслаждава на компанията на най-големия звяр в света, но освен това има ексклузивна връзка с него.
1. Типи Дегре – дивото дете
Някои деца израстват с фантастични въображаеми приятели. Други имат родители, които им позволяват да излязат от джипа, за да си поиграят с напълно реален леопард.
Това е Типи Дегре, родена в Намибия през 1990г и отгледана като Маугли: единствената й детска площадка бил африканския пущинак, пълен с всички класически животни от джунглата. Там се запознала й с най-добрия си приятел, който бил леопард.
Не твърдим, че всички животни, с които Типи си играе на снимките, са напълно диви, но е трудно да се отрече с каква лекота тя докосва животни, които без проблем биха я изяли. Ето какво казва майка й за нея: „Тя мислеше като тези животни. Вярваше, че животните не са по-големи от нея и са й приятели. Използваше въображението си, за да живее при тези различни условия. Не изпитва никакъв страх.“
Днес Типи вече е пораснала и е автор на бестселъри в Париж. Намибия обаче още е в сърцето й и дори е имала възможността веднъж да се върне там, за да запише документален филм за Discovery Channel.
