Още

    Съкровището на нибелунгите

    Преди около 800 години неизвестен поет, живял най-вероятно на територията на днешна Австрия, написал поема, наречена „Песента на нибелунгите“. В нея, като се смесват реални и митологични събития, се разказва за взаимоотношенията между германските племена през V-VІ в. и за техните контакти с хуните по време на Великото преселение на народите.

    Края на втората и начало на третата авантюра от “Песента на нибелунгите”. Снимка – Уикипедия

    До ден-днешен няма яснота кои са били нибелунгите. Някои предполагат, че думата е с произход от скандинавската дума „нифлунгар“ – мъгли. Други лингвисти свързват този мистериозен термин със също скандинавското „нимфлхейм“ – подземни пазители на духовете. Откъдето се прави извод, че това е названието на легендарните джуджета, за които се приема, че са изцяло плод на приказната фантазия.

    Въобще, нещата с древногерманските и скандинавски божества и други митологични персонажи не са много ясни. В „Песента на Нибелунгите“ се разказва не само за боговете, но и за земните и подземни духове, за зли джуджета, царе и принцеси, приказни герои – но и за действително съществували хора и градове. И всичко това е обвито в такава фантазия, че и най-блестящите писатели биха могли да завидят. Съдейки по описанието в „Песента на нибелунгите“, тяхното съкровище било пренасяно 4 денонощия без почивка с 12 големи талиги. На денонощие се правели по 3 курса. Натоварили не само златни гривни, огърлици и скъпоценни камъни, но пренесли и магическия пръстен на нибелунгите, който на всеки 9 години възстановявал богатството в пълен размер, ако било похарчено.

    Според легендата, всички съкровища на нибелунгите били изработени от жителите на подземните недра – джуджетата. Те притежавали неограничени запаси от злато, сребро и скъпоценни камъни. Надарени с вълшебна мощ, живеели много по-дълго от обикновените хора, топели руда, извличали от нея благородни метали и изкопавали скъпоценни камъни, за да създадат по-късно прекрасни украшения. Техен вожд било джуджето Андвари (преведено като „предпазливост“). Но въпреки всичките негови хитрости и трикове за опазване на съкровищата, боговете си присвоили всичките богатства.

    Главният митологичен герой на германо-скандинавските племена е Сигурд (Зигфрид). Опитите на историците да бъде идентифициран като реална историческа личност остават безуспешни. Разбира се, не може да се изключи, че това е един от вождовете на франките или бургундите на име Сигерик, който е живял през VI век. Други историци допускат, че Сигурд е аналог на върховния германо-скандинавски бог Один.

    Богът на хитростта и измамата – Локи, намразил Один, защото след като боговете завладели съкровището на нибелунгите, той принизил ролята на Локи. А всъщност, именно хитрият бог дал основен принос за това. Кралят на джуджетата Андвари се бил престорил на щука и опитал да надхитри Локи, но богът го хванал с мрежа и така богатството било открито. Но ядосаното джудже прокълнало съкровището така, че всеки негов следващ собственик – без значение бог или човек, да умре.

    Най-напред си изпатил самият Локи. Разгневени от неговите постоянни интриги, боговете го хванали във водопада, където той се криел, завързали го и провесили над лицето му отровна змия, чиито ухапвания му причинявали страшни болки. А тъй като проклятието на Андвари не можело да бъде премахнато дори от боговете, те потопили цялото съкровище в река Рейн, за да не пострада никой от него.

    Историците от много векове изказват различни предположения за мястото на потапянето на съкровището, предполагайки, че легендата отразява реални събития – но никой не е успял да намери следа от него, за която да се гарантира, че е истинска.

    Съкровището на нибелунгите е вдъхновило много творци за различни произведения на изкуството. Най-известни са оперите на Рихард Вагнер „Рейнско злато“ и „Залезът на боговете“. От време на време археолози откриват артефакти, за които смятат, че доказват реалността на мита за съкровището на нибеллунгите. Подобни находки са намирани в Германия, Скандинавия, Англия, Франция, Русия. Това обикновено са бижута, датиращи от много стари времена – от епохата на възхода на викингите.

    Предполагаемото съкровище на Нибелунгите, открито от немски любител-археолог в горски район на южната част на Германия (Райнланд – Пфалц)

    Интересно е, че викингите се появяват в Западна Европа само около 250 години след събитията, описани в „Песен на нибелунгите“. Дали тези воини-пътешественици, които открили Америка много по-рано от Колумб, са потомци на нибелунгите – не на митологичните джуджета, а на реалния народ, прикрит зад воала на легендите? Ако е така, тогава някои от откритите украшения е напълно възможно да са от „рейнското злато“. Например, златният обръч за шия, открит в Швеция, е именно от VІ-ти век – епохата на митичните нибелунги. Обръчът е украсен с малки стилизирани фигури на животни (сред тях има и дракони, често споменавани в епичната поема) и лица на херувими.

    Сред съкровището от Хедебю (Швеция) има златни и бронзови украшения, кехлибарен пръстен и 40 релефни заготовки, предназначени за златни и сребърни накити.

    В Овре Ейкер (Норвегия) е намерена удивително красива златна брошка от времето на нибелунгите, украсена със скъпоценни камъни. По онова време в Скандинавия просто нямало майстори, които да изработят такова изящно украшение.

    Но най-невероятното откритие е т. нар. „шлем на Зигфрид“, намерен в района на Упсала (Швеция). Направен е от желязо, частично позлатени панели, а долната му част преминава в дебела плетена ризница. Археолозите смятат, че този шлем е от 575г., което съвпада точно с описанията в песните и ни насочва към името на реална историческа личност – Сигеберт Франкски, който загинал същата година.

    Елементът на фантазия и измислица винаги присъства в народните епоси на много народи. Но също така е сигурно, че доста от събитията, изобразени в художествена форма, наистина са се случвали, което се потвърждава многократно от различни археологически артефакти. Дали е така и със съкровището на нибелунгите?

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови