В Средните векове отношението към извънбрачните връзки било извънредно строго. Дори интимните отношения в рамките на семейството били подчинени на редица ограничения.
Куртоазната любов
Една от най-популярните форми на отношения между мъжете и жените била куртоазната любов – наричана понякога и „рицарска любов“. Това се разбирало като духовна връзка между рицаря и „прекрасната дама на неговото сърце“. С такава благосклонност били удостоявани най-вече рицарите, които проявявали качества като доблест, смелост, храброст в сраженията и турнирите, галантност към дамите. За най-важно качество на „прекрасната дама на сърцето“ се смятало да бъде непристъпна. Допускало се тя да бъде омъжена и да пази съпружеската вярност – без да показва взаимност към влюбения в нея рицар. Тази идея позволявала да се сублимират еротичните импулси и превръщала суровите воини в трепетни юноши – които в кратките паузи между сраженията и турнирите пишели стихове и любовни песни на своята прекрасна дама.
За никакъв секс не можело да става и дума… е, може би само във въображението.
Съпружеската изневяра
За хората, които спазвали повелите на християнския морал, сексът просто не съществувал. Половите контакти били допустими само в рамките на семейството, за да се родят деца. Предбрачните и извънбрачни връзки се порицавали много строго – при това не само от Църквата. Съпружеската вярност била гаранция за мъжете, че децата, родени в брака, са действително техни. Известен е случаят, когато френският крал Филип ІV Хубави разбрал, че собствените му дъщери изневеряват на мъжете си с някои от неговите васали – две от тях били пратени в манастир, а третата убита. Самите благородници били наказани с жестока публична екзекуция.
Сексуалните пози: никакво многообразие
Църквата също така определяла как да се прави секс. Всичките други пози, освен „мисионерската“, се считали за грях и били забранени. Под строга забрана попадали също така оралният и аналният секс, както и мастурбацията – те не водели до раждане на деца, което Църквата, в своите грижи за подобряване на демографската ситуация на християнските страни, смятала, че е главната цел на секса.
Въпреки това, някои богослови от онази епоха оценявали сексуалните контакти по-меко, като предлагали секс-позите да се класифицират така (според увеличаване на греховността им):
– 1 – мисионерска;
– 2 – странично;
– 3 – седешком;
– 4 – изправена;
– 5 – отзад.
За „богоугодна“ се смятала само първата позиция – а другите „морално съмнителни“, но не греховни.
Мъжка секс-мода
Един от най-популярните мъжки модни аксесоари през Средновековието бил „гулфик“ – парче плат или торбичка, която се прикрепяла към предната част на панталоните. Така се подчертавала мъжествеността, като се акцентирало върху гениталиите. Гулфикът обикновено се пълнел с дървени стърготини или парцалчета, след което се закопчавал или завързвал с ремъче. Модните обувки с дълги и остри носове също загатвали за нещо не по-малко дълго в гащите на техния собственик. Съществува портрет на английския крал Хенри VIIІ, известен като едно от главните контета през ХVІ-ти век. На картината е показан с гулфик и остовърхи ботуши. Църквата не одобрявала тази мода – но смеел ли някой да възрази на краля?
Девственост и целомъдрие
Средновековието високо ценяло девствеността, като така се прокарвал паралел между обикновените жени и Дева Мария. В идеалния случай момичето трябва да пази невинността си като свое главно богатство, но сред ниските класи това нерядко се нарушавало. Църквата търсела компромис и опрощавала греховете дори на девойки, които раждали деца извън брака – достатъчно било да се покаят. Все още много хора смятат, че в Средновековието жените носели така наречените „девствени пояси“, но в действителност тези ужасни устройства са измислени (дори се правели опити да бъдат използвани) чак през ХІХ-ти век.
Проституцията
В големите градове проститутките предлагали своите услуги анонимно, без да разкриват истинските си имена. Църквата опитвала да се бори с това явление, но обикновено мълчаливо признавала поражението си – като се задоволявала поне да го държи в по-тесни рамки.
Контрацепция
Църквата никога не е одобрявала предпазващите средства. Целта била проста и ясна- да има повече християни. Но тъй като главните й усилия в тази област били насочени към борба срещу хомосексуализма и „неестествения секс“, по въпроса за предпазване от забременяване хората били оставени на собствената си преценка. Това било смятано за незначително морално нарушение, а не толкова за сериозен грях. Най-разпространено средство за предпазване от забременяване било прекъсването на половия акт. Използвали също презервативи, направени от животински черва, пикочни и жлъчни мехури.
