background img
май 2, 2019
227 Views

Сражението при нос Калиакра

Автор:

В края на Късното Средновековие и началото на Новото време флотът на Османската империя бил един от най-мощните в света. С негова помощ турците успели да завладеят много острови и значителни територии по Средиземноморското крайбрежие, да се утвърдят върху черноморското крайбрежие на Кавказ и в Крим. Кримският татарски хан попаднал в зависимост от султана и извършвал редовни нападения срещу руските и полски земи с цел пленяването на роби, които били продавани по робските пазари в Турция, Близкия изток и Средна Азия.

Турците доминирали в Средиземно и Черно море.

Паметникът на адмирал Ушаков на нос Калиакра. Снимка: Уикипедия

Тази ситуация се променила през XVIII век благодарение на Русия. По време на руско-турската война от 1768-1774 гг. ескадрата на Балтийския флот в Егейско море напълно разгромила флота на Османската империя. Реформите на турския флот, извършени с помощта на западноевропейски специалисти, не довели до положителни резултати. В следващата война победите в битките, които сега се водели в Черно море, отново били извоювани от руснаците.

За възвръщането на Крим, присъединен към Русия през 1783 г. (което било една от причините за избухването на нова война), турците мобилизирали всички сили – но претърпели редица поражения в сраженията при Лиман, Очаков, Фидониси, в Керченския проток, при нос Тендра.

За да укрепи турския флот, капудан-пашата (командващ военно-морските сили) Гиритли Хюсеин паша поканил алжирската ескадра под командването на прочутия пират Саид Али, известен като умел флотоводец. Саид Али се заклел да смаже руския флот, а неговия командващ Фьодор Ушаков да докара в Истанбул, окован във вериги.

Обединената турско-алжирска ескадра се състояла от 18 линейни кораба, 17 фрегати и 48 спомагателни съда с общо 1600 оръдия. Те били съсредоточени при нос Калиакра под прикритието на турската крайбрежна артилерия.

Фьодор Ушаков. Снимка: Уикипедия

Руската ескадра значително отстъпвала на противника: 15 линейни кораба, 2 фрегати и 19 спомагателни съда с общо 900 оръдия.

Но когато контра-адмирал Фьодор Ушаков открил врага на 11 август 1791 г., той решил незабавно да го нападне, както и рапортувал по-късно на фелдмаршал Григорий Потьомкин-Таврически: „Бързах да атакувам!“. Вятърът улеснявал руските кораби, които стремително навлезли между бреговата линия и турската ескадра, стояща на рейд. Такава блестяща маневра, когато врагът бил отрязан от крайбрежните батареи, била използвана за пръв път в практиката на морския бой.

За турците тази атака била пълна изненада – никой не допускал, че руснаците със своите по-малобройни сили ще се осмелят да нападнат. Когато видели руските кораби, те се втурнали да режат въжетата на котвите и да вдигат платната, но забързаните действия причинили сблъсъци между собствените им кораби.

Схема на битката при Калиакра. Схема от статията “Калиакра” “Военна енциклопедия на Ситин”. Снимка: Уикипедия

Действията на турците били съвсем хаотични: капудан-пашата Хюсеин паша се опитал построи бойна линия, а пиратът Саид Али действал по свой си план – той се опитвал да улови вятъра и да мине в тил на руснаците. Ушаков разгадал намеренията на алжиреца и с флагманския си кораб, 80-оръдейния „Рождество Христово“, атакувал  кораба „Капитания“ на Саид Али, за да лиши алжирците от техния командващ.

Върху „Рождество Христово“ се издигнал сигнал: „Стреляй по флагмана! Всички дясно на борд!“. Ушаков вече бил прилагал тази маневра и знаел, че извеждането от строя на главния кораб на противника, принуждавайки го да загуби управление, е вече половин победа.

В близкия бой корабът на Саид Али бил силно повреден. „Рождество Христово“ също получил попадения от вражески гюллета. Докато преследвал турския флагман, корабът на Ушаков бил обкръжен от врагове и трябвало да се бие с няколко кораба наведнъж: отляво го атакували 2 големи фрегати, а отдясно – 2 линейни кораба.

Корабът „Рождество Христово“. Снимка: Уикипедия

В суматохата сред гъстата маса кораби залповете на турските корабни оръдия невинаги попадали в целта. В рапорта на Ушаков се отбелязва: „Техните кораби сами стреляха един в друг“.

Другите кораби на руската ескадра обкръжили турския флот с боен строй във форма на полумесец, като го обсипвали със снаряди. Битката продължила до тъмно. Тогава онези турски кораби, които все още можели да плават, започнали да отстъпват. Руснаците преследвали врага, докато вятърът позволявал. Част от турската ескадра успяла да избяга, като се разпръснала по южното и западно крайбрежие на Черно море.

Корабите на алжирската ескадра, заедно с флагмана на Саид Али, едва се добрали до турската столица. Оръдейните изстрели, с които потъващата „Капитания“ сигнализирала за помощ, паникьосала султана и населението на града. Както пишат историците: „Нощният Константинопол бил изхвърлен от леглата“.

Израненият вид на прехваления алжирски пират и новината, че флотът вече почти не съществува, вбесили султан Селим III и го принудили да започне преговори за мир. Той бил крайно недоволен от Саид Али, на чиито професионализъм и флот разчитал. Било очевидно, че като флотоводец алжирецът значително отстъпва на Фьодор Ушаков. След тази битка турците започнали почтително да наричат руския контра-адмирал „Ушак паша“.

Руските загуби в битката били 17 убити моряци, като били ранени 3 офицери и 25 моряци. Общите загуби на турците и алжирските пирати са неизвестни, но само на кораба на Саид Али били избити и ранени 450 алжирски пирати.

Тази поредна руско-турска война завършила с Яшкия мирен договор. През 1794 г. на освободените земи, които според него преминали от Турция към Русия, бил основан град Одеса.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title