Всички исторически свидетелства сочат, че Наполеон Бонапарт не бил „гурман“, тоест, пристрастен към изящната кулинария. Разбира се, това може да се сметне за странно, като се има предвид славата на прочутата френска кухня. Но като се знаят задълженията на един пълководец, близко до ума е, че просто е нямал време за неща извън най-необходимите.
Той обикновено се хранел бързо, рядко прекарвал повече от 20 минути на трапезата. В резултат често страдал от лошо храносмилане. Вторият му камериер Луи Етиен Сен-Дени пише в спомените си, че императорът предпочитал простите ястия. Харесвал добрата супа (обичал я много гореща) и хубаво парче варено говеждо.
За закуска обикновено му сервирали яйца – варени, „на очи“ или във форма на омлет, малък агнешки джолан, котлети, говеждо филе, печена агнешка плешка, пилешки крилца, леща, бобена салата. Сутрин на масата нямало повече от две ястия.
Обядът бил по-изискан. Масата сервирали богато, но Наполеон никога не изяждал всичко докрай. Предпочитал месо или зеленчуци. Приключвал трапезата си с парче сирене – пармезан или рокфор. Ако имало плодове, също ги поднасяли, но императорът ги ядял неохотно. Най-често това била четвърт круша или ябълка, малко грозде. Но много обичал пресни бадеми, можел да изяде почти цяла чиния. Харесвал вафли със сметана и бонбони. След ядене се сервирало кафе, по-голямата част от което той оставял в чашката.
Тогава било прието след хранене да се пие ликьор, например, от типа на прочутото португалско вино „порто“, портвайн – но Наполеон не пиел никакви ликьори.
Друг негов камериер, Луи-Жозеф Маршан, който му прислужвал от 1814 до 1821 г., добавя, че императорът обичал картофи, приготвени по всякакъв начин. Но най-много ги харесвал печени в жарава.
Съществува популярна легенда за рецептата на „кокошка Маренго“. Създаването на това ястие се приписва на Дюнан, главен готвач на наполеоновата армия в Италия. Вечерта след битката при Маренго (14 юни 1800 г.) той трябвало набързо да приготви вечеря за победителя, генерал Бонапарт. Дюнан решил, че готвенето на цялата кокошка ще отнеме твърде много време. Затова я нарязал на парчета, смесил ги с лук, домати, чесън, коняк и запържил всичко в зехтин; украсил готовото блюдо със зеленина и яйце. Императорът харесал ястието. Историците обаче твърдят, че това е легенда и рецептата просто е създадена от ресторантьорите в чест на победата. Това споменава неговият личен секретар Луи Антоан Фовел дьо Буриен.
Наполеон не бил голям любител на алкохола. По време на храненето той пиел вино, разредено, както в античните времена, с вода. Буриен пише, че императорът предпочитал или кларет бордо, или бургундско вино.
След закуска и вечеря искал чаша силно кафе. Секретарят му си спомня, че когато Наполеон работел до късно, до два или три часа сутринта, той нареждал да се сервира горещ шоколад.
Обичал особен вид бургундско вино – шамбертен. Един от придружителите на императора на остров Света Елена, граф дьо Лас Кас, отбелязва, че това вино докарвали на императора, независимо къде се намирал той – в Германия или Москва. Смятал го за много полезно.
Впрочем, на остров Света Елена Наполеон променил предпочитанията си за напитките. Както отбелязва Сен-Дени, той пиел кларет и винаги добавял вода в съотношение 1:1. Понякога на вечеря изпивал чаша шампанско.
На Света Елена Наполеон се наслаждавал и на златисто десертно вино „Констанция“ от Южна Африка.
–
