Трите надписа на Омуртаг

Кан Омуртаг има три известни надписа: Чаталарския, Сюлейманкьойския и Търновския. Той е известен като кана-строител. Управлява България от 814 г. до 831 г. Кан Омуртаг е направил много за България, защото е възстановил разрушената от император Никифор I Генник столица Плиска, изградил е много сгради, мостове, светилища, осигурил е мирен договор с Източната Римска империя, позната като Византия, намалил е различията между народите, влизащи в България и е уредил границите със съседните държави.

1. Чаталарски надпис:

„Кан юбиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу ромеите и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. построяването на двореца и крепостта, по два начина: според прабългарското летоброене, сигор елем, а според византийското летоброене, 15-и индиктион. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години.“   
         Забележете: в земята, където се е родил. Омуртаг не е побеждавал византийския император, а е сключил мир с него. Въпреки това си пожелава да го тъпче, докато река Тича тече. Има символика: предишните владетели са побеждавали империята много пъти. Чаталарският надпис се датира от 822 г.

2. Сюлеманкьойски надпис:

 …пратеничества. И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години. Първата от 11 съгласувани глави е за територията. Нека тя да бъде от Девел до Потамокастел и между двете Авролева и до многото мостове между Балдазена и Агатоника и до Левка и до Костанция и до Макри ливада и до Хеброс (Марица) и до планината Хемус (Стара планина). Дотук стана установяването на границата. Втората глава е за славяните, които са под (властта) на императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени, когато избухна войната. Третата глава е за останалите славяни, които не са подчинени на императора, от крайморската област. Той трябва да ги изпрати обратно в селищата им. Четвъртата глава е за пленниците-християни и за заловените…, за турмарсите, спатариите и комитите; той ще даде…за обикновените войници душа за душа. По два бивола ще даде той за онези, които са били заловени в крепостите, ако…селата. Ако е избягал стратег…   
              Сюлейманкьойският надпис на кан Омуртаг съдържа информация за сключения между България и Византия през 815 г. тридесетгодишен мирен договор. Намерен е близо до село Сюлейманкьой (дн. Сечище, североизточно от Плиска). Днес е изложен в Археологическия музей в София.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ

Загадъчната смърт на българските владетели

Сюлеймакьойският договор е съдържал 11 клаузи, но до нас са достигнали само 4: касаещи границата, положението на подвластните народи, славяните, които трябва да останат там, където са и откупуването на византийските християнски пленници на принципа “душа за душа”, т.е. византиец за българин и по два бивола на онези, които са заловени в крепостите. 

3. Търновския надпис:

„Кан ювиги Омуртаг,обитавайки своя стар дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата преславни дома, като измери разстоянието, направи могила и от средата на тази могила до стария му дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг кан сюбиги. Нека бог го удостои да живее сто години.“ 

В Търновския надпис се споменава за строителната дейност на кан Омуртаг. Местоположението на указаната могила, където е бил дворецът му не е изяснено. Има различни предположения. Търновският надпис на хан Омуртаг е един от множеството исторически извори, чрез които до нас достигат сведения свързани с конкретната епоха – вътрешна политика на владетеля, обществено – културен живот, отношението на народа към хана, начинът, чрез който се формира народностното самосъзнание.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Историята на Котраг и създаването на Волжка България

Кубер и основите на Куберова България

Крум и Крумовата династия – живот, управление и закони

    Според византийската традиция, при сключването на мирни договори са изпращани пратеници в столицата, или близо до границата на една от договарящите се страни. Всяка страна изготвя проектодоговор, съдържащ само задълженията на изготвящата го страна. Когато двете предложения бъдат приети, се изготвят два екземпляра – един на гръцки и един на езика на отсрещната страна, като всяка от тях получава екземпляра на другата. Условията на договора се потвърждават с взаимни клетви, полагани според религията на всяка от страните. Съгласно установената от кан Тервел от 716 г. практика при смяна на владетеля на едната държава новият владетел преподписва договора.

От надписите разбираме за извършеното от кан Омуртаг. Освен това в Чаталарския надпис има засичане на годините по византийското и българското летоброене.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Омуртаг и възходът на България – кратка история

Династията Дуло – забравените владетели на Европа

Историята, която крият от нас! Българските държави преди 681 г. до 2137 г. пр. Христа

Доказано! Траките са с най-древната писменост

Синовете на Кубрат

Откритото съкровище на Хан Кубрат провокира интерес по света

Прабългарите в Дунавска България от времето на рода Дуло

Автор: Иван Попов, гр. Варна, офицер от Военноморските сили, член на Съюза на учените.

Символ на Рода:

Литература:

1. Бешевлиев, В. 1992: Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. София, 1992
   Гагова, 1995: Гагова, Кр. Тракия през Българското средновековие. София, 1995.

2. Златарски 1 I: Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. I. Първо българско царство. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие.

3. Blog.bg, блогът на Барин, 05.03.2020 г. “Надписите на кан Омуртаг”.

4. Българското ханство през първата половина на IX век. 

За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам