окт. 1, 2020
314 Views

Вицове за Хитлер

Автор:

Към средата на 1930-те години властта на национал-социалистите в Германия укрепнала и шегата с тях станала опасно занимание.

Хуморът в Третия райх съществувал в две форми: допускана от властите и немного популярна сатира от социален, политически и антисемитски характер, и т. нар. опозиционни „шеги шепнешком” – народен хумор, разказван от гражданите помежду им с голяма предпазливост.

От самото начало, т. е. от 1933 г., много германци разбирали репресивния характер на управлението на Хитлер и необходимостта да си държат устата затворена. Още тогава се появил анекдот за първия концентрационен лагер – Дахау.

„Срещат се двама познати. „Радвам се, че отново си на свобода, как беше в концлагера?“ „Чудесно беше: закуска в леглото, кафе и шоколад по твой избор, а за обяд супа, месо и десерт. Играехме различни игри в следобедните часове, след това ни сервираха кафе и сладкиши. После дремвах, а след вечеря гледахме филм“. Слушателят е изумен. „Виж ти! Наскоро видях Майер, той също беше там, но разказваше съвсем други неща!“ „Е, затова сега отново е там“.

Немците се подигравали и с въвеждането на все повече ограничения при „кафявия” режим.

„На стената виси плакат, приканващ хората да помагат на бедните: „Не може да позволим на хората да страдат от студ“. Човек, който чете това, казва на друг: “Виж, сега дори студа забраниха!“

През 1930-те години шегаджия, заловен от властите, можел да мине с предупреждение или глоба (ако нарушението било извършено в пияно състояние, това се е смятало за смекчаващо обстоятелство). Някои популярни политически вицове дори можело да бъдат разказвани по време на войната без особен страх, ако не съдържали остра критика към държавата. Например, безобидната шега с любителя на многобройни награди Гьоринг: той бил закачил една стрелка на униформата си до последния орден, на която пишело: „Продължението следва“.

На ръба на допустимото имало шеги за съюзниците.

„ В щаба на германската армия докладват на Хитлер: „Майн фюрер, Италия на Мусолини е влязла във войната!“ „О, значи, ще трябва да заделим 10 дивизии, за да се бием с него!“ „Не, майн фюрер, той е на наша страна!“. „О, значи ще трябва да заделим 20 дивизии, за да го спасяваме!“

Но колкото по-зле вървяла войната, толкова по-остри ставали шегите, а правителството – по-нетърпимо. Особено рисковано било да се разказват вицове, които директно осмивали Хитлер и нацизма, критикували го или показвали съмнения в германската победа. Така през 1944 г. жителката на Берлин Мариан Елиза К. била осъдена и екзекутирана за саботиране на военното производство „чрез злонамерени забележки“. Такава „забележка“ била следната.

„Хитлер и Гьоринг стоят на върха на радиокулата в Берлин. Хитлер казва, че много би искал да направи нещо, което да повдигне духа на берлинчани в тези трудни времена. „Защо просто не скочиш, Адолф?“ – предложил Гьоринг.“ Колега на Мариан чул този анекдот и направил донос в Гестапо.

По време на войната неприязънта към личността на Хитлер и подигравките с неговия авантюризъм се превърнали в основен мотив на немския хумор. Типичен пример за шега със стандартната формула „Велика Германия“ е следната.

„Необразована немска селянка забелязва глобус в къщата на селски учител и пита какво е това. Учителят разказва. Тогава селянката поискала да й покаже къде е Русия върху глобуса. Виждайки Русия, жената се изумява: “О, каква огромна страна!” Тогава учителят посочва и други големи държави, с които Германия е във война – САЩ, Канада, Китай. Селянката иска да й покаже „Велика Германия“. Когато видяла малкото петънце в центъра на Европа, пита изненадано: „А Хитлер има ли глобус?”

Понякога вместо задължителното „Хайл Хитлер“ някои бързо произнасяли: „Драй литер!“ („Три литра“). Дори германските евреи се шегували със слабите са надежди за спасение.

„Извеждат двама евреи на разстрел. Изведнъж идва заповед да ги обесят, а не да ги разстрелят. Единият казва на другия: „Виждаш ли, икономиката им рухва: те вече свършват патроните“.

Имало дори най-черен хумор.

„През зимата в Русия германец излиза от горящ танк и пада в снега. Минута по-късно става и пълзи обратно в танка, като си мърмори: „Този ужасен руски студ!“

Вицовете демонстрирали превъзходството на независимия човешки ум, който дори в условията на диктатура намирал сили да се шегува.

„Дясната ръка на Хитлер – Рудолф Хес, кацнал през 1940 г. в Англия със секретна мисия. Водят го при Чърчил. „О, ти ли си този психопат?“ – пита британският премиер. „Не, не, аз съм заместникът му!“

„Хитлер посещава лудница. Всички пациенти са строени и поздравяват с нацисткия поздрав. Само един не вдига ръка. „Защо не поздравяваш?“ – пита Хитлер. Човекът отговаря: „Майн фюрер, аз съм санитар, а не луд!“

„Германец носи радиоприемник на изповед. Свещеникът се чуди защо прави това. Енориашът: „Отче, радиото ми трябва да се покае, защото много лъже!“

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu