През Средновековието всеки монголец, още от най-ранно детство се готвел да стане воин. Момчетата се учили да яздят, едва ли не преди да проходят, а малко по-късно усвоявали виртуозно стрелбата с лък и боя с копие и меч.
Командирът на всяко подразделение във войската бил избиран въз основа на неговата инициативност и смелост, показани в сражение. В подчинения му отряд той имал цялата власт – заповедите му се изпълнявали незабавно и безпрекословно. За неизпълнение наказанието било смърт. Такава жестока дисциплина не познавала нито една друга средновековна армия. Най-малко пък западноевропейските – рицарите често дори нарушавали бойния строй, защото смятали за обида да не бъдат включени в първата редица.
Монголските бойци не познавали никакви излишества – нито в храната, нито в жилищните си условия. След като придобивали безпримерна издръжливост през годините на подготовка за военно-чергарски живот, те практически не се нуждаели и от медицинска помощ, освен при тежки рани. Впрочем, по време на походите си в Китай имали на разположение цял екип китайски хирурзи.
Преди началото на сражението, всеки войник обличал риза от здрава мокра коприна. Ако вражеска стрела пробивала плата, той затруднявал проникването на острието в тялото на боеца. А след това коприната бивала извличана от раната заедно със стрелата, което улеснявало хирурга.
Монголската армия, състояща се почти изцяло от кавалерия, се основавала на десетичната система. Най-голямата единица бил туменът, който включвал 10 000 бойци. В един тумен имало 10 полка, всеки от 1000 души. Полковете се състоели от 10 ескадрона, а във всеки ескадрон имало 10 отделения по 10 души. Три тумена формирали армия или армейски корпус.
В монголската войска имало железен закон: ако някой от десетицата побягвал пред лицето на врага, бивали екзекутирани всичките десет бойци. Ако побягвала десетица, екзекутирали всичките сто бойци. Ако побягвали сто, бивал екзекутиран целият полк от хиляда души.
Бойците от леката конница, които съставлявали над половината от цялата армия, нямали доспехи, с изключение на шлем. Те били въоръжени с двусъставен (композитен) азиатски лък, крива сабя, леко дълго копие и аркан (ласо). Впрочем, някои историци смятат, че твърдението за употребата на саби в азиатските армии е силно преувеличено, и настояват, че основното оръжие за близък бой бил правият меч, също както в Европа. Единствената разлика, според тях е, че азиатският прав меч често бил само с едно острие, в сравнение с винаги двуострия европейски меч.
Силата на двусъставните монголски лъкове била доста по-малка от тази на дългия „английски“ лък, но всеки монголски конник носел поне два колчана със стрели. Задачата на леката конница включвала разузнаване, маскировка, подкрепа на тежката кавалерия със стрелба и, накрая, преследване на бягащия враг. С други думи, леките конници трябвало да се бият с врага предимно от разстояние.
За близък бой се използвали отрядите на тежката и средна конница. Тези воини се наричали „нукери“. Нукерите били обучени да водят всякакъв бой: можели да атакуват разпръснато, използвайки лъкове, или пък в плътен боен строй с насочени тежки копия, след което вадели сабите…
Главната ударна сила на монголската армия била именно тежката кавалерия, която съставлявала около 40% от общия брой на воините. Тежките конници разполагали с цял комплект доспехи от кожа или плетени стоманени халки, обикновено снети от победени врагове. Конете на тежката конница били също защитени с кожена броня. Воините от тези части били въоръжени, както за бой на дълго разстояние – лъкове и стрели, така и за близка схватка – копия, мечове или саби, бойни секири или боздугани. Атаката на тежковъоръжената конница била решаваща и можела да промени целия ход на битката.
Всеки монголски кавалерист имал от един до няколко резервни коня. Табуните винаги се намирали непосредствено зад строя и конят можел бързо да бъде заменен по време на поход или дори в разгара на битката. С тези ниски, издръжливи коне монголската конница можела да измине до 80 километра на денонощие. Ако я придружавали обози, стенобитни и метателни машини – до 10 километра.
Такава била армията, която по времето на Чингис хан и неговите наследници създала империя, простираща се от Китай до Централна Европа.
Впрочем, за българите е любопитна подробността, че войската на Чингис познала едно-единствено поражение по време на своите походи. То й било нанесено от воините на Волжка България в прочутата „битка на овните“ през 1223 г. В нея българите примамили монголците в предварително приготвена засада от временни укрепления, разгромили ги напълно и пленили 4 хиляди бойци, които сетне присмехулно разменили за 4 хиляди овни – 1 воин за 1 овен. Някои историци смятат, че именно това довело до преждевременната смърт на Чингис хан, тъй като могъщият завоевател не могъл да преживее позора от поражението си.
Първо лъковете на монголите е са от два материала а най-малко от три – дърво, рог и сухожилия, да не споменавам и лепилата и кожите който покривали самия лък. Второ – лъка на монголите е бил доста по-силен от големия английски. Монголите така са натренирани, че почти никой нямал силата и не можел да стреля с техния лък, освен това самия лък представлявал пружина много по-добра от обикновеното тисово дърво на английския лък. Овчата битка е била със една малка част от монголската армия предвождана от Субетей – най-добрия стратег на цялата монголска армия но са се връщали от Европа и не са очаквали да срещнат така добре организирана армия на българите, де факто българската войска не се е различавала много от монголската по нищо – въоръжение, стратегия, обходни маневри та чак и подмамването в капан. Само че след не много години монголите който никога не забравят и винаги отмъщават се връщат и онищожават Волжка България……
Какъв е бил смисълът на съществуването им ?Цял живот да се бият,вместо да се наслаждават на спокоен и мирен живот ?Намирам го за много глупаво !
Стоян, ако се превърнеш в рибка в море с акули, биваш изяждан. Както се случва и с тях между другото, след като започват да водят по-мирен живот и въдворяват Pax Mongolica.
Между другото, за сравнително краткото си съществуване като империя (особено монолитна такава), освен разрухата при първоначалните им завоевания, дават на света много положителни неща – отваряне на изтока към запада, пощеска и монетарна система, модел за държавна администрация и търговия, отваряне на пътя на коприната (за съжаление води и до разпространението на черната чума), мултикултуризъм и толерантност към всички религии, и т.н. За разлика от някои много по-дълго съществували империи, като Османската например, която за 600 години дава на света …… ибрика.