Отношението на хората към златото е странно. Химически, то не е интересно по никакъв начин – почти не реагира с никой друг елемент. Въпреки това, от 118-те елемента в периодичната таблица, златото е това, което хората са избрали за валута. Защо?
Защо не осмий, хром, хелий или дори сиборгий?
За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме наличните елементи в периодичната таблица. Много бързо можем да отхвърлим някои от тях, намиращи се в дясната част на таблицата. Там са подредени благородните газове и халогени. Един газ никога не би бил подходящ за валута. Не е практичен за разнасяне наоколо, нали? Освен това, газовете нямат цвят и това доста затруднява разпознаването им.
Двата течни елемента (при нормална температура и налягане) – живак и бром – също биха били непрактични. И двата също така са отровни – качество, което не бихте искали парите ви да притежават. По същата причина можем да задраскаме арсена и още няколко елемента.
Да се насочим към лявата част на периодичната таблица. И тук, повечето елементи не стават за валута. Алкалните метали и земните елементи са твърде реактивни. Много от вас сигурно си спомнят от училище какво се случва, когато пуснем натрий или калий във вода. Реакцията е бурна и не бихте искали парите ви да са взривоопасни.
Подобен аргумент важи и за друг клас елементи – радиоактивните. Няма да е хубаво, ако парите ни причиняват рак. Така отхвърляме елементите торий, уран и плутоний, заедно със синтетично създадените ръдърфордий, сиборгий, унунпентий и айнщайний – те съществуват само моментно като част от лабораторни експерименти, след което се разпадат радиоактивно.
Преминаваме към група, наречена „редкоземни елементи“, повечето от които всъщност са по-редки от златото. Освен това, те трудно се разграничават един от друг, така че не бихте могли да кажете какво точно държите в ръката си.
И така, оставаме със средната част от периодичната табица – преходните и слабите метали. Тази група от 49 елемента включва някои познати имена – желязо, алуминий, мед, олово, сребро. Разгледайте ги внимателно обаче и ще видите, че почти всички си имат недостатъци.
Забелязваме някои доста издръжливи метали отляво – титаний и цирконий например. Проблемът е, че те много трудно се топят. Трябва да загреете пещта до 1000ºC, за да извлечете тези метали то рудата им. Подобно специализирано оборудване не е имало в миналото.
Алуминият също се извлича много трудно и просто е много крехък, за да се правят от него монети. Повечето от останалите елементи в групата не са стабилни – те корозират, ако бъдат изложени на вода и кислород.
Да вземем например желязото. На теория, то е доста добър претендент за валута. Изглежда добре и може да се полира до блясък. Проблемът е ръждата: освен, ако не го държите напълно сухо, желязото ще ръждяса. На същата база можем да елиминираме оловото и медта. И двата елемента са податливи на корозия. Вярно, от тях са били правени монети, но те не са се запазили дълго време.
Какво остава?
От 118-те елемента, останаха само 8 претендента: платина, паладий, родий, иридий, осмий и рутений, заедно с добре познатите ни сребро и злато. Те са ни известни като благородни метали и почти не реагират с другите елементи, което ги прави много стабилни.
Освен това са много редки, което е друго важно изискване за валутата. Дори да не ръждясва, елементът няма да е подходящ за валута, ако е навсякъде и в изобилие. Така хората щяха да разнасят доста големи монети, понеже нямаше да са толкова ценни.
С всички благородни метали обаче, с изключение на златото и среброто, имаме обратния проблем. Те са толкова редки, че монетите от тях биха били миниатюрни и лесно щяхме да ги губим. Освен това доста трудно се добиват. Точката на топене на платината е 1768 ºC. И така, оставаме с два елемента – сребро и злато.
И двата са редки, но не се невъзможни за добиване. И двата имат относително ниска точка на топене, следователно от тях лесно могат да се правят монети, кюлчета и бижута.
Среброто обаче потъмнява – то реагира с малките количества сяра във въздуха. Това е причината златото да е на върха.
Оказва се, че причината златото да е толкова ценно е, че то е най-скучният химичен елемент. Относителната му инертност означава, че от него можем да изработваме неща, които след 1000 ще бъдат открити напълно запазени.
Какво този процес на елиминиране на елементите ни научи за валутата?
Първо, самият елемент не е нужно да има някаква особено стойност. Валутата е ценна, само защото ние, като общество, решаваме, че това е така.
Както вече видяхме, също така елементът трябва да е стабилен, лесно преносим и нетоксичен. Освен това трябва да е относително рядък – да не се намира лесно, но въпреки това да е достатъчно достъпен, за да се правят от него монети. Ще се изненадате колко малко злато има на планетата.
Ако съберете на едно място всяка обеца, златен накит, позлатени покрития от компютърни чипове, всяка статуетка, всеки сватбен пръстен и ги разтопите, ще получите едно кубче със страна около 20 метра.
Но редкостта и стабилността не са всичко. Златото притежава едно друго качество, което го отличава от периодичната таблица. Златото е… златно.
Всички други метали от периодичната таблица са сребристи, с изключение на медта – а както вече установихме, тя позеленява, когато бъде изложена на въздуха. Това прави златото доста отличително. Това е може би най-голямата тайна на успеха на златото – то е невероятно красиво.
Може да ви е странно, че си говорим за злато и монети, след като отдавна не търгуваме с тях и сме преминали към хартийки с напечатани цифри и картинки върху тях. Тогава може би ще се запитате защо вече никой не използва златото като валута?
Повратният момент идва през 1973г, когато американският президент Ричард Никсън решава да отдели американския долар от златото. Оттогава, повечето валути по света са подкрепяни единствено от закона, който гласи, че трябва да ги приемате като плащане.
Никсън взема това решение по простата причина, че в САЩ свършвало златото, необходимо за обезпечаване на всички печатани долари. И ето тук лежи проблемът със златото. То няма задължителна връзка с нуждите на икономиката. Запасите от злато зависят от това колко може да се добие.
През 16-и век, след откриването на Южна Америка и огромните й златни залежи, цената на златото се сринала – следователно всичко друго поскъпнало много.
Оттогава, проблемът обикновено е обратното – добиването на злато е твърде трудно. Например, много страни избегнали Голямата депресия през 30-те, като освободили валутите си от Златния стандарт. Така можели да печатат повече пари и да поддържат икономиките си, без да зависят дали имат достатъчно злато.
Търсенето на златото може да варира значително – а с ограничен добив, това може да доведе до големи колебания в цената му.
Най-скорошният пример е когато цената на златото скочи от $260 за една тройунция през 2001г до $1921 за тройунция през септември 2011г. Това не е подходящо поведение за една стабилна валута и в днешно време прави златото най-лошата възможна такава.
