Защо хората се раждат толкова безпомощни?

Когато сте се родили, не сте имали никаква защита срещу хищниците и не сте можели да ходите с месеци, а за да се научите да вършите нещо малко по-сложно са ви били нужни години. Защо хората се раждат толкова беззащитни?

Една дългогодишна теория сред еволюционните биолози е, че човешките бебета са напълно зависими след раждането си, защото сме двукраки. Изправената ни стойка ограничава ширината на родилния канал, а с тов и размера на бебето, което може да мине през него.

Сега обаче, нови открития оспорват тази идея, насочвайки вниманието към по-важен фактор – метаболизма на майката. Според новата теория, зародишът не може да порасне повече и да консумира повече енергия.

Оказва се, че човешките новородени са изключително недоразвити в сравнение с другите видове. Всъщност, майката трябва да износи бебето 21 месеца, вместо обичайните 9, за да се роди то с неврологичното и умствено развитие на едно новородено шимпанзе. Размерът на мозъка на човешкото бебе е по-малко от 30% от този на зрял човек.

Учени от университета в Род Айлънд са открили пропуски в теорията за тесния родилен канал, след като са изследвали жени с достатъчно широк таз, за да родят бебета с мозък с размер 40% от този на зрял човек. Според тях, проблемът е в метаболизма на майката.

Бременността е много тежко бреме за организма на майката. Информация, събирана от различни видове бозайници, подсказва, че има ограничение за това колко голям и скъп като разход на енергия може да стане един зародиш, преди да му се наложи да излезе от утробата. Щом се роди, бебето забавя растежа си до по-поносимо за майката темпо.

След деветия месец, нуждите на човешкия зародиш започват да надхвърлят способността на майката да отговаря както на неговите нужди, така и на своите.

Някои учени пък смятат, че именно тази безпомощност позволява на човешките бебета да станат по-интелигентни от останалите животни. Според тях, забавеното развитие на мозъчната кора е това, което по-късно ни позволява да придобием умения като говоренето например. Това е еволюционен компромис, също като ларинкса – той ни дава способността да говорим, но всъщност е опасна адаптация, правеща поглъщането опасно. По същия начин, за да се научим да говорим и разбираме речта, ние жертваме ранното си развитие.

Това твърдение се крепи на нещо много интересно: изключително бавното развитие на префронталния кортекс. Докато при другите животни всички региони в мозъка се развиват в синхрон, при хората това на префронталния кортекс изостава. Това е ивица сиво вещество, което заема предната част на фронталните лобове. Смята се, че една от основните функции на префронталния кортекс е избирателното филтриране на информация от сетивата, което ни позволява да изпълняваме специфични действия, цели или задачи.

Един типичен тест за функциите на префронталния кортекс е игра на цветове и думи. Трябва да назовете цвета на думата, но уловката е, че самата дума също е цвят – тоест може да пише „червено“, но думата да е в зелен цвят. Зрелите хора преминават този тест почти без никакво колебание, но малките деца не успяват.

Макар децата да се учат бързо и често да изглежда, че разбират напълно какво се иска от тях, те не могат да разграничат противоречащата информация при такива задачи. Това обаче им позволява да учат по-добре. Ако трябва да избира между вариант А или В, като един от тях дава награда и при три от четири опита печелившият вариант е А, един зрял човек ще сметне, че през 75% от опитите трябва да избира А, а през останалите 25% – В. Той изчислява вероятностите, само че когато целта е да се спечелят най-много награди, това не е най-добрата стратегия. Най-често ще познавате, ако винаги избирате А.

Когато играем тази игра с малко дете, то винаги почти веднага избира втората стратегия. Причината е, че то не притежава умствения капацитет да съпоставя А и В и следователно избира най-вероятния отговор.

Интересно, но това играе много голяма роля при речта. За да може да говорите с някого, вие и човекът отсреща трябва да имате едно и също разбиране за значението на думите и той да използва думите по същия начин. Малките деца са като фино настроени антени – те прихващат и повтарят само най-често чуваните думи и игнорират останалите. По този начин те научават по-лесно основите на речта, а останалото учат като по-големи.

Излиза, че ако бебетата се развиваха по-бързо и мислеха като възрастни, нямаше да могат да се научат на всичко онова, което умеем като социален вид.