През юли 1912г един кит се появява край бреговете на остров Бърд близо до Шейкфорд Банкс в Северна Каролина. Кит, но много странен. Странен, защото има клюн и необичайна форма на тялото.
Година по-късно, през 1913г, Фредерик Тру, уредник на Националния американски музей (днес Смитсонов институт) се заема с изследване на останките на животните, за да опише официално вида и да му даде име. Цял век клюномуцунестият кит на Тру остава загадка, но сега нова информация, публикувана в журнала PeerJ хвърля нова светлина върху енигматичното животно.
Публикуван е и първият видео запис на вида, направен през лятото на 2016г.
В ерата на космическите кораби, които ни позволяват да видим ледените планини на Плутин, изглежда странно първият запис на клюномуцунест кит на Тру да е заснет едва миналата година. Но сред китоподобните – група, включваща китовете, делфините и морските свине – клномуцунестите китове са най-загадъчните.
Няколкото такива вида китове не включват клюномуцунестия кит на Тру, който до сега беше толкова мистериозен, че учените дори не знаеха какъв е цвета му. Клюномуцунестият кит на Тру бързо губи белия си цвят след смъртта, затова е трудно да идентифицираш жив такъв, ако единствено си виждал един умрял. Подобни научни изследвания са важни, защото ни дават информация, която иначе не бихме могли да получим, изучавайки мъртво животно.
Защо тези животни са толкова мистериозни? Проблемът се крие във факта, че клюномуцунестите китове, които достигат размера на слон, прекарват едва осем процента от времето си на повърхността. Остатъка от живота си са в дълбините на океана километър дълбочина, като се гмуркат на до 3 километра.
