Хората, също като много други животни, викат, крещят и стенат когато изпитват болка. За да разберем защо това е така, можем да говорим за неврологичната (която все още изобщо не ни е ясна) или за поведенческата връзка. Разглеждайки еволюцията, може да се каже, че викаме при болка, за да изплашим това, което ни е накарало да викаме; да извикаме за помощ; или да предупредим останалите, че нещо е опасно.
Що се отнася до неврологичния аспект, сигналът за болка отива директно в мозъка. Изглежда обаче, за да възприеме сигнала като болка, мозъкът трябва да го съчетае във фронталния лоб с информация от региони, свързвани с емоциите. Страхът е по-примитивен отговор и дори животните, които не изпитват болка в традиционния смисъл (амфибиите, някои влечуги и насекоми) могат да изпитват страх. Викането вероятно е продукт от комбинирането на сигнала за болка с емоция/страх, но точният начин, по който се случва все още не ни е ясен.
Доказано е, че викането и дори псуването правят болката по-поносима, макар учените все още да не знаят защо е така.
