Всички знаем, че войната е ад. Тя е низ от ужас, трагедии и отнема живота на много хора. Винаги е било така, още от зората на човечеството. Без войната нямаше да имаме дуели с мечове, въздушни боеве или бесни екшън герои. Време е да се събудите и да кацнете на земята, защото ще си поговорим за истинското лице на войната, а то изобщо не е като по филмите. Оказва се, че истинската война в общи линии представлява група хора, които стоят тихо и се концентрират здраво, докато не дойде време да натиснат бутона.
5. Да стреляш със снайпер не е толкова просто
Снайперистът е военна роля, за която видео игрите всъщност може би са ни подготвили доста добре. През повечето време седиш легнал някъде далеч от бойните действия, прицелваш се в главите на лошите през оптиката и дърпаш спусъка. Дори супер реалистичните филми като „Войната е опият“ не показват нещо по-различно от това, което виждаме в някои игри.
Истинският снайперист обаче не разчита само на оптиката, а трябва да има и доста добро разбиране за физиката. Едно е да застреляш някой на 50 метра от теб, но друго е да се целиш от 2430м като канадския снайперист Роб Фърлонг.
От такова разстояние трябва да вземеш предвид вятъра, защото той ще забави скоростта на куршума. Също така трябва да знаеш, че куршумът ще започне да се спуска по-ниско. При Фърлонг куршумът удря мишената след 4 секунди и се снишава с 80м. Това означава, че той е трябвало да се цели десетки метри над целта си, за да бъде точен. Вятърът и снижаването обаче не са единственото нещо. Барутът гори по-бързо в студено време и по-бавно – в топло. Това кара куршумите да целят високо в топлото и ниско в студеното. Докато проверявате вятъра и времето, трябва да знаете и на каква височина сте – разреденият въздух позволява на куршумите да летят по-бързо и точно.
Звучи ли ви вече сложно? А още не сме споменали за това как дължината и релефа на цевта повлияват на стрелянето. Или пък как въртенето на Земята може да обърка всичко. Снайперистите не са смъртоносни, защото носят най-големите пушки, а защото са се научили как да впрегнат математиката във война.
4. Всеки бой с мечове по холивудски би завършил със счупени мечове
Какво толкова може да се обърка при двубоя с мечове? Няма много варианти за размахването им към врага. Сигурно си спомняте сцените от Небесно царство или Убий Бил. Изглеждат добре, нали?
Ето обаче какво е положението с мечовете и всяко друго острие: Когато ударят твърде много твърди неща, те вече спират да бъдат остри. В истинския живот подобни битки бързо превръщат наточените остриета в изтъпени ножове. Подобни удари оказват много напрежение върху метала, а това лесно би го счупило. Това обяснява защо в Средновековието уроците по фехтовка обикновено не отделяли никакво внимание на блокирането на атаките.
3. Въздушният бой не е толкова впечатляващ
След като Леденият е уцелен, Маверик идва на помощ, за да спаси деня. Резултатът е ненормално въздушно преследване със самолети, които летят един около друг и взривяват разни неща на фона на Кени Логинс, който пее за опасността и магистралите, понеже явно никой не му е казал, че Топ гън е филм за самолети.
В модерния въздушен бой обаче дори най-близките срещи са на по няколко километра разстояние. Ракетите, които носят повечето американски изтребители имат нужда от минимум 1км. Повечето боеве се водят на много по-голямо разстояние от това. През 1989г два F-14 свалиха два либийски MiG от разстояние близо 3км и то само, защото първите ракети пропуснали от 26км.
2. Картечниците имат кратък живот
Професор Джон Рамбо най-добре може да ни обясни физиката на автоматичните оръжия в Първа кръв. Според тази теория натискаш спусъка на картечницата, докато целият свят пред теб не потъне в кръв и гилзи.
В действителност обаче след първата минута, ако приемем, че има достатъчно муниции, д-р Джон Рамбо ще трябва да започне да замеря лошите с оръжията, за да им навреди. Автоматичните оръжия са проектирани за кратки откоси и бърза смърт. Картечницата М60 на Рамбо може да издържи непрекъснат огън със 100 изстрела в минута, което е страхотно. След това обаче ще трябва да разглоби оръжието и да смени цевта му. Правилно прочетохте – картечарите могат да се правят на здравеняци цяла минута, но след това трябва да спрат, да разглобят картечницата, да подравнят и вкарат нова цев, преди да започнат да стрелят на поразия отново. Те правят това постоянно по време на война, докато са обстрелвани от врага и насред най-горещите военни точки.
И преди да сте казали нещо – модерните оръжия имат същите ограничения. Никоя сума пари не може да охлади 55-сантиметрово парче стомана достатъчно бързо, за да компенсира стотиците малки експлозии, които се случват в него.
1. Подводните битки са най-скучното нещо на света
На мостика е тихо. Дузина моряци напрегнато, но тихо си вършат работата. Внезапно на радара се появява нещо. Вражеска подводница ви е забелязала! Започнете маневри веднага! Така поне прави Шон Конъри.
Повечето хора знаят, че подводниците използват сонари, за да „виждат” под водата. Но истинският сонар няма абсолютно нищо общо с този, който сте виждали вие. Може би смятате, че е много просто – вие сте в средата, а лошите са ярки розови точки на екрана. Момчетата насочват торпедо към точката и стрелят, а след секунди точката изчезва.
Истинският сонар обаче е като от 1989г и изобщо не е лесно разбираем. Има два вида сонари – активни и пасивни. Активните приличат повече на традиционния сонар – подводницата изпраща сигнал и след това измерва колко време му е нужно, за да се върне. Той може да даде много полезна информация, като координати, разстояние, скорост… и издава позицията ви на всеки, който слуша в радиус от няколко километра.
В 99% от случаите подводниците използват пасивен сонар, който се свежда до много силно чувствителни микрофони, спуснати във водата и хора, които слушат много внимателно. Този сонар може да помогне при определянето на вида и класа на подводницата и дори да различи определени индивидуални кораби в някои случаи. Понеже пасивният сонар разчита на чужд сигнал, вместо на отразен, разстоянието се изчислява доста сложно. Дори с помощта на компютри, може да отнеме 15 минути, за да се изчисли къде да се изстреля торпедо и то само, ако вражеската подводница е така любезна да не променя посоката и скоростта си.
