За разлика от днешните лежащи по диваните топки козина, кучетата някога е трябвало да работят. Векове наред „най-добрият приятел на човека“ е бил повече работник, отколкото приятел и домашните кучета са били ценени най-вече заради способността си да изпълняват трудни (или дори смъртоносни) задачи. Това налага да обясним за кучетата доста неща, които вероятно не сте чували преди.
6. Дакелите са развъждани, за да ловят язовци
Дакелът може да е в топ 10 на най-популярните породи кучета, но за повечето хора е просто обект на подигравки заради пропорциите си.
Вярвате или не обаче, дакелът е създаден такъв нарочно. Издълженото му тяло, острия нос и малките крайници, в комбинация с агресивния характер са идеални за работата, за която е предназначен: убиване на язовци.
Точно така, една от най-неуважаваните породи днес е имала тежката задача да води подземни битки с най-свирепия гризач на света.
5. Леопардовата катахула може да катери високи дървета
Прилича много на улична превъзходна и в общи линии не сме далеч от истината, защото произходът на леопардовата катахула е доста неясен. Някои казват, че френски заселници са чифтосали своите хрътки с червени вълци. Други твърдят, че индианците са кръстосали своите породи с бойните кучета на Ернандо де Сото 300 години по-рано. Каквато и да е истината, леопардовите кучета могат да са шокираща гледка за неподготвените – те притежават способност, която обикновено не се открива при техния вид: могат да се изкачват по дървета.
Това умение не е резултат от примес на котешки инстинкти в рецептата, а е дошло естествено. Храната често била оскъдна през онези години, затова кучетата е трябвало да се оправят сами. От необходимост, тези кучета са развили не само много добри катерачески умения, но и ципести лапи за плуване, както и много висок интелект.
4. Кожата на шар пей му дава предимство срещу глиганите
Направо да си го признаем: китайските ловни породи могат да са доста странни. Те често са на челни места в класациите за най-грозните кучета. Шар пей обаче е порода създадена специално да лови глигани. Използвайки кожата си.
Проблемът с глиганите е, че са огромни, диви зверове с дебела кожа, а шар пей не е особено едър. За да се справи с този недостатък, кучето разполага с доста кожни гънки, които му позволяват просто да се отръска от звяра. Когато бъде ухапано от глигана, то може да се извърти и да отвърне на атаката.
3. Далматинците с право са талисман на пожарникарите
Вероятно като повечето хора и вие веднага се сещате за филма „101 далматинци“, когато видите такова куче. Породата обаче идва от Хърватия и първоначалната й работа е била да придружава дилижанси. Причината е, че се разбира изключително добре с конете.
Но какво общо има с пожарникарите? Освен дружбата им с конете, далматинците са теглили и пожарни коли, защото не се страхуват от огън.
По времето когато пожарите са били гасени от хора в супер запалими дървени каляски, някой е осъзнал, че далматинците – порода, толкова древна, че е изобразена в египетските йероглифи – могат да тичат отпред и да разчистват пътя.
2. Големите уши на басета улавят миризми
Басетът не е известен със зашеметяващата си красота, но е развъждан да проследява и лови зайци. Това звучи странно за куче с къси, дебели крака, имайки предвид, че зайците са доста бързи. Освен това мъжките басети могат да тежат над 30кг.
Истината обаче е, че басетът е идеален за работата си, която е да открива зайците по миризмата им. Като начало, той е куче, следователно има доста добро обоняние. Дългите му уши пък улавят миризмата на дивеча и я държат близо до носа.
Увисналата кожа на главата му играе същата роля. Разбираме и защо са му толкова къси краката – ушите на басета му дават въпросните суперсили само при контакт със земята. Изключителната издръжливост на породата и неспособността й да тича бързо позволява на ловците да не изостават в преследването.
1. Родезийският риджбек буквално е ловувал лъвове
Когато Зимбабве се е наричал Родезия, европейските колонизатори в Африка били изправени пред ужасяващ пейзаж, пълен с чудати и опасни животни, различни от всичко, което били виждали. Естествено, те искали веднага да запретнат ръкави и да избият тези животни, за да окачат главите им по стените си. Кучетата, които водели със себе си обаче били използвани за лов на лисици и елени, а не на едър дивеч. Затова кръстосали различни породи с полудивите местни кучета и се получил родезийският риджбек, известен още като африканско лъвско куче.
Както се подразбира от прякора им, тези кучета били използвани за лов на лъвове. Не за откриване по миризмата им, а за същински лов.
Описвани като спецчастите на кучетата, риджбеците са имунизирани към ухапвания от насекоми и могат да тичат редом до ловец на кон в продължение на 50км. Идеално подготвени са за африканския релеф, но са и чудесни домашни кучета.
