Когато стане въпрос за живи фосили, обикновено влечугите обират лаврите. Но има бозайници, птици и растения, които също са доста по-древни, отколкото сте предполагали. Някои дори бродят по Земята от времето на динозаврите и са останали непроменени до днес.
10. Белоопашат елен – 3.5 милиона години
Това е най-древният вид елен днес. Не е случайно, че е останал почти непроменен от 3.5 милиона години – еволюцията просто го е направила перфектен.
Белоопашатият елен използва няколко хитринки за оцеляването си. Той яде почти всичко – дори месо и риба. Тревата обаче не участва в диетата му. Този елен не разполага със специалните зъби и стомах като останалите видове, които им позволяват да пасат. Обитава региони от Северния полярен кръг до Бразилия – това е най-големият хабитат сред всички копитни животни.
Еленът също така практикува някои превантивни мерки за безопасност. Той прикрива собствените си следи, като ги стъпква и обикаля няколко пъти. Когато бива преследван, той поема по добре познати пътища за бягство, където е научил препятствията и може лесно да ги избегне, забавяйки хищника. Понякога дори отвежда преследвача си до друг елен, в опит да го заблуди. Способен е да преминава през реки, за да прекъсне следите си, да се крие под вода и дори да доплува до океана.
В добра година, семейство белоопашати елени отглеждат близнаци или тризнаци. Малките са отличници в криенето. През първите няколко дни те не излъчват никаква телесна миризма, сливат се с храстите и се тупват на земята и при най-малкия признак за опасност. Още от раждането си този елен е създаден да оцелява.
9. Зебра – 4 милиона години
Раираните коне на Африка обикалят стария континент от много отдавна. Най-древният вид е зебрата Греви, за която се смята, че е първата и днес е изключително рядка гледка. Зебрите са се отделели от групата на конете преди около 4 милиона години. В днешно време има 3 вида и повече от 10 подвида, всички с готини прически и отличителна окраска.
Макар териториите им понякога да се застъпват, различните видове зебри не се чифтосват. Всеки носи различен брой хромозоми и опитите на човека да ги кръстоса е довел до множество неуспехи.
8. Червена панда – 5 милиона години
Застрашената от изчезване червена панда дели общ предшественик с голямата панда, както и специален палец, апетит към бамбука и територия в Китай. Но за разлика от черно-белия си братовчед, тя не е от семейството на мечките.
Това очарователно същество е поне на 5 милиона години и се смята, че бамбуковата му диета е древно наследство. В Източна Европа и Северна Америка са открити дори по-стари останки от подобни на червената панда животни, което предполага, че произходът им може да води началото си отпреди 25 милиона години.
В продължение на много години, така наречената „огнена лисица“ обикаляла около учените, опитващи се да я класифицират. Червената панда дълго време е била причислявана към миещите мечки. Не е трудно да видим защо – също като миещите мечки тя има маска на лицето и опашка с тъмни пръстени, която й помага да балансира по клоните. Освен това използва предните си лапи като ръце, потапяйки ги в реките, когато пие вода. ДНК изследванията обаче са наложили поправка и учените са преместили червената панда в отделно семейство.
7. Канадски жерав – 10 милиона години
От 15-те вида жерави, канадският има най-голяма популация и територия. Най-старият фосил от вида е открит във Флорида и е на 2.5 милиона години, но всъщност може да има и по-древен. Друг фосил е открит в Небраска и сочи, че канадският жерав вероятно е доста по-стар, отколкото се е предполагало – на 10 милиона години.
От март до април всяка година 500 000 от тези красиви птици мигрират от Канада в Аляска, изминавайки 650км за един ден. Канадският жерав елегантно танцува за своята половинка, след което гнезди в блатистите региони и мъти едно-две яйца.
Малките пиленца се излюпват с отворени очи, прохождат само след няколко часа и дори могат да плуват. Възрастните жерави се грижат за децата си около 10 месеца и ги пазят свирепо от хищниците. Видът не е под голяма заплаха, но към момент се смята за застрашен.
6. Таралеж – 15 милиона години
Ако щете вярвайте, но този дребосък пръска очарованието си вече 15 милиона години. Още повече, че древният таралеж е бил същият като днешния.
Отличителната му черта са кухите бодли от кератин – същият протеин, от който са направени космите и ноктите. Новородените таралежи имат малки, едва забележими бодлички под кожата си и заприличват на по-големите си другари след няколко дни.
Не всички таралежи се свиват на топка при опасност, нито пък спят зимен сън. Това варира от видаю на вид. Някои пустинни таралежи предпочитат да бягат от опасността и се свиват само в краен случай.
Към част 2 на „10 изненадващо древни вида“
