Монголският лък – оръжието на победите на Чингиз хан

Военното превъзходство на монголите над другите народи било огромно. В средата на ХІІІ век те помели всички армии в Източна и Централна Европа – руснаци, поляци, чехи, немци, унгарци… Но как може да бъде обяснено това?

Един от оттговорите дава ученият монах Плано Карпини, който бил посланик при монголите и ни е оставил подробно описание на техните оръжия и тактика.

Плано Карпини се съсредоточава върху стрелковото въоръжение на монголите: „Те неохотни влизат в близък бой, но нараняват или убиват хора и коне със стрели, а когато хората и конете са отслабени от стрели, тогава влизат с тях в битка“.

Нещо подобно пише и арменският княз Гайтон:

„Много е опасно да започнете битка с тях, – разказвал Гайтон през 1307 г., – защото дори в малки схватки с тях давате толкова много убити и ранени, колкото срещу други в големи битки. Това е следствие от сръчността им при стрелба с лък, тъй като стрелите им пробиват всякакви предпазни средства и брони… “

Всички исторически извори твърдят, че монголите избягвали близки сражения, но умеели да стрелят много добре с лък. Те изстрелвали облаци от стрели, които летели по-далеч, отколкото стрелите на другите народи, и удряли с такава сила, че убивали конете и пробивали доспехите на ездачите. Монголите притежавали необикновено мощни лъкове, което също давало възможност да се поддържа висока скорострелност – такъв извод следва от свидетелствата на съвременниците.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Загадъчната смърт на българските владетели

Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ

Според китайски източници, напрежението на монголския лък било поне 10 доу (66 кг), което е поне един и половина пъти по-голямо от мощността на китайските лъкове (7 доу или 46 кг).

Днешни историци определят силата на монголските лъкове на 75 кг и отбелязват, че те не отстъпвали на известните английски лъкове, които унищожили френското рицарство в битките при Креси и Поатие.

След английските лъкове най-мощните лъкове в Европа били унгарските – лъкове от хунски тип, чието напрежението при натягане се оценява от експерти на 32 кг. Именно тези лъкове се противопоставили на монголските в битката при Шайо, която завършила със страшен разгром на унгарците. Лъковете на средно-азиатските турци от Х век също са от хунски тип с максимално натягане 32 кг.

Малките размери на монголския лък го правели удобен за конния стрелец; това позволявало по-точно прицелване и стрелба с високо темпо – до 10-12 изстрела в минута. Човек може да сравни военния ефект от появата на монголския лък с ефекта на друго фундаментално откритие – появата на автоматичните оръжия през ХХ век. Скорострелността му била не по-малко важна от неговата сила. Тя позволявала на монголските бойци да намалят дистанцията на битката, като им давала увереност, че врагът няма да устои на „дъжда от стрели“.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Крум и Крумовата династия – живот, управление и закони

Историята на Котраг и създаването на Волжка България

Кубер и основите на Куберова България

Новият доминиращ тип стрели съответствал на новия лък. По монголско време преобладавали стрелите с плоски накрайници във формата на лопатка или трилистник – така наречените резни стрели. Стрела с такъв връх тежала 200-280 грама. Тежките стрели били още едно доказателство за силата на монголския лък, те имали огромна ударна сила и лесно убивали коне.

Обсегът на стрелба с монголския лък достига 320 м, а на английския лък – 230 м. В Ермитажа има каменна плоча, открита през 1887 г.; надписът разказва, че когато Чингис хан празнувал една от победите си през 1226 г., победителят в състезанието по стрелба Есугей Мерген изстрелял стрела на 335 алда (538 м). На такова разстояние обаче е почти невъзможно да се улучи целта, затова и прицелният обхват на монголския лък бил, естествено, много по-малък – около 160-190 м.

Реалното предимство на по-мощния лък обаче било не неговият обхват, а това, че той позволявал използването по-мощна стрела, която пробивала броня. Стрелата на татарския лък от XVI век. на разстояние 200 м убивала кон или пробивала стоманена плетена ризница.

Лъкът не бил по-слаб по сила от първите пушки – аркебузите, но многократно ги превъзхождал по скорострелност. Обаче да се научиш да стреляш с лък било много по-трудно, отколкото с аркебуза. Съвременните спортни лъкове имат сила на натягане само 23 кг – ала стрелбата с тях изисква добра физическа подготовка и дори спортист не може лесно да пусне около сто стрели дневно по време на състезание.

Лъковете от монголски тип изискват необичайно силни ръце. Император Фридрих II подчертава, че монголите „имат по-силни ръце от другите хора“, защото постоянно използват лъкове.

Плано Карпини свидетелства, че монголите от тригодишна възраст учели децата си да стрелят от лък, като постепенно увеличавали размерите му. Така те развивали мускулите на ръцете и тренирали стрелковия механизъм на нивото на условни рефлекси. Изключително трудно, а понякога и невъзможно било войниците на други народи да се научат да стрелят добре с монголски лък, дори и да го получат като трофей.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Династията Дуло – забравените владетели на Европа

Омуртаг и възходът на България – кратка история

Това оръжие изисквало използването на тактики, които да гарантират използването на всичките му предимства. Монголската лека конница се носела покрай фронта на противника, изсипвайки върху него дъжд от стрели; ако врагът преминавал в атака, тогава монголите се престрували, че бягат – но по време на „бягството“ стреляли назад по преследвачите и конете им. Мощният лък и масивните стрели позволявали да се убиват конете и наистина, изворите сочат, че поражението на конете било почти основният елемент в тази тактика.

Ако врагът упорито се държал на укрепената си позиция, тогава в атака тръгвал полкът „Менгедей“ – това название означавало „принадлежащи на бога“, тоест „смъртници“. Задачата на „Менгедей“ била (вероятно с цената на тежки загуби) да завърже ръкопашен бой, а след това да се преструва, че бяга, като така все пак принуди врага да преследва стрелците.

За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Историята, която крият от нас! Българските държави преди 681 г. до 2137 г. пр. Христа

Доказано! Траките са с най-древната писменост

Синовете на Кубрат

Откритото съкровище на Хан Кубрат провокира интерес по света

Прабългарите в Дунавска България от времето на рода Дуло