В световен мащаб за 2020г. са били произведени над 340 милиона тона месо. Това е огромно число. То е повече от три пъти от количеството месо, произвеждано само преди 50 години. Глобалната месна индустрия се оценява на 838 млрд. щатски долара през 2020 г. Тревожно е, че глобалното потребление на месо се очаква да достигне между 460 млн. и 570 млн. тона годишно до 2050 г., а стойността на индустрията се очаква да надхвърли един трилион щатски долара до 2025 г., тъй като, както популярността на месото, така и световното население растат. Това е изключително бързо нарастване. Международната агенция за изследване на рака – IARC (подразделение на Световната Здравна Организация) в неотдавнашна своя монография/доклад/ подчертава канцерогенността на червено месо и преработено червено месо свързана с консумацията му.
По дефиниция червеното месо представлява предимно мускулна тъкан добита от бозайници, като говедо, теле, свиня, агне, овца, кон и коза. Терминът „преработено месо“ се отнася до месо, което е обработено допълнително чрез осоляване, консервиране, ферментация, опушване или други процеси. Дългосрочната консумация на червено месо (и още повече преработено месо) се свързва със значително увеличение на смъртността от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), диабет тип 2 и с повишен риск от някои видове аденокарциноми (ракови заболявания с мукозен епителен произход), особено рак на дебелото черво.
Тенденция към увеличение има и при зависимата от възрастта макулна дегенерация, която е свързана с консумацията на червено месо. Като потвърждение на тези факти, изследователски екип, ръководен от д-р Франк Ху от Харвардското училище по обществено здраве, се зае да проучи връзката между приема на червено месо и смъртността (започващо през 1986 г.). Те са изследвали над 37 000 мъже и над 83 000 жени. Проучването е подкрепено от Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта (NHLBI), Националния институт по рака (NCI) и Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания (NIDDK). Беше публикувано в научното списание – Archives of Internal Medicine на 12 март 2012 г. След коригиране на други рискови фактори, изследователите изчисляват, че 1 допълнителна порция на ден непреработено червено месо в хода на проучването повишава риска от обща смъртност с 13%. Допълнителна порция преработено червено месо (като бекон, хот-дог, наденица и салам) повишава риска с 20%.
Ефектите при консумация на червено месо са голям брой. Те включват увреждане на ДНК, образуване на мутагени при обработка на висока температура, наличието на висок прием на сол и наситени мазнини, прооксидантни ефекти на желязото, съдържащо се в добитото месо, образуването на триметиламин-N-оксид (TMAO) от чревния микробиом.
Консумацията на червено месо в човешката еволюция и репродуктивни предимства
Въпреки че въвеждането на животински продукти в диетата на предците на човека е имало много ползи, широкомащабната консумация на червено месо от съвременното общество е допринесла за епидемии от заболявания като зоонозните инфекции (предавани от животни на човек), сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) и рак, като също така допринася за значително антропогенно изменение на околната среда, включително глобални изменения в климата. Еволюцията на човешкия вид е била повлияна силно от промените в режима на хранене, особено през последните два милиона години. С усъвършенстването на каменните сечива, способността за бягане, подобрената хигиена и ловуване, предците на съвременните хора и неандерталците са получили достъп до повече храни с животински произход през Плиоцена (период, започнал преди 5,5 млн.г и завършил преди 2,6 млн.г).
Различавайки се от други примати и по-ранни хоминини, чиято храна се състои основно от плодове и растения, човешкият род (Homo) е преминал към хранителен режим, богат на животински източници (особено дивеч, т.е. „червено месо“), които са енергийно наситени и лесно смилаеми храни, способни да осигурят всички основни аминокиселини и микроелементи. Някои автори предполагат, че този хранителен преход е подкрепил еволюционната селекция на значителни физиологични и анатомични промени в рода Homo, като увеличаване на размера на мозъка и намаляване дължината на храносмилателния тракт. В допълнение, наличните доказателства сочат, че хранителните навици на хората допринасят за разнообразието на микробиомите и тяхното въздействие върху човешкото здраве.
Повишени рискове от заболявания при консумация на червено месо
Известни са мутагени (вещества, способни да предизвикват мутация в ДНК), открити в червеното месо, като хетероцикличните амини (ХЦА) и полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ), които се образуват при готвене на месо при високи температури, и/или за дълго време. ПАВ се образуват в различни концентрации чрез различни методи на готвене, включително печене и приготвяне на скара. Съществени количества ПАВ се получават и при печене на пиле или риба на грил, което прави по същество неизбежно избягването на тези съединения от хора, които не са вегетарианци. В допълнение, ПАВ се образуват и по време на опушване на преработени храни. Образуването на ХЦА се подтиква от ендогенната реакция между креатин и аминокиселини или въглехидрати, когато мускулната тъкан се готви при висока температура (>150°C). Въпреки че е доказано, че най-често срещаните ХЦА в човешката храна са канцерогенни при гризачи, епидемиологичните проучвания са довели до противоречиви данни по отношение на връзката на ХЦА с рака при хората. Всъщност, въпреки че много автори са открили и потвърдили връзка между ХЦА и рака на гърдата, простатата, белия дроб и бъбреците, друг скорошен обобщаващ анализ разкри, че приемът на тези мутагени, получени от месо, не е свързан значително с риска от рак на дебелото черво.
Въпреки че, проучванията показват канцерогенни ефекти на ХЦА и ПАВ мутагени в животински моделни видове, тези експерименти обикновено използват дози, по-високи от обичайно характерната доза на прием при хората. Независимо от това, съединения, получени от метаболизма на ароматни амини от храни, са препоръчани като биомаркери за наблюдение на канцерогенните ефекти при хората. Докато ХЦА и ПАВ присъстват в преработената или при готвена на висока температура риба, печеното на скара или пърженото пиле всъщност съдържат по-високи нива на хетероциклични амини, отколкото говеждото месо. Въпреки това, консумацията на птиче месо или риба обикновено не е свързана с риск от рак. Въз основа на всички тези факти се предполага, че макар тези вещества наистина да са канцерогенни при хората, те не дават достатъчно обяснение за канцерогенните ефекти на преработеното или непреработеното червено месо.
Замърсителите на околната среда и влагане на хормони в храната на животните
Червеното месо съдържа също значими количества неорганични токсини, като арсен (As), кадмий (Cd), живак (Hg), олово (Pb), пестициди и много други. Те могат да бъдат получени при процеса на готвене или от промишлени източници по време на обработката на месо. Тези вещества се намират също в сравними количества в много диетични продукти, включително риба, птици и зеленчуци, и могат да представляват общ риск за човешкото здраве. По тази причина, те не са единствен фактор за повишения риск от заболявания, свързани конкретно с червеното месо.
От съществено значение е и влагането на хормони в храната на животните. Хормоните на растежа имат основна роля в производството на месо. Те се използват за контролиране на растежа, количеството храна, което животното изисква, производството на мляко, както и производството на мазнини и мускули. Третирането на животните с хормони може да увеличи стойността на месото и да направи животните по-евтини за отглеждане. Консумирането на твърде много месо може да наруши хормоналния баланс, тъй като увеличава производството на нивата на естроген в тялото.
Високо съдържание на наситени мазнини
Съдържанието на мазнини в червеното месо варира в зависимост от вида на животните, възрастта, пола, породата, храната и разфасовката на месото. Някои предполагат, че високият прием на наситени мазнини (за които червените меса могат да бъдат основен източник) допринася за затлъстяване и обща възпалителна реакция на организма, инсулинова резистентност и чревна дисбиоза. В допълнение, окисляването на мазнини, получени от червено месо, води до образуването на оксиестероли и алдехиди, които могат да променят ефекта на сигналната молекула, наречена „трансформиращ растежен фактор бета“ (TGF-β) и клетъчното делене (процесът, при който една клетка расте и се дели, за да произведе две дъщерни клетки). Въпреки че всички тези фактори заедно могат да допринесат за канцерогенните свойства на червеното месо, те не са специфични за него, тъй като високото съдържание на наситени мазнини се среща в други източници като пълномаслено мляко, сирена, яйца и дори някои растителни източници, като кокос и палмови масла.
Високо съдържание на сол в преработените меса.
Прекомерният прием на сол може да допринесе за повишено кръвно налягане и по този начин вторично за развитието на ССЗ и бъбречни заболявания. Високото съдържание на сол е особено забележимо в някои видове преработени меса. Силно солените храни също са свързани с някои видове риск от рак. Има обаче много алтернативни източници на сол в диетата и няма доказателства, че червеното месо представлява основен предразполагащ фактор.
Производство на триметиламин-N-оксид (TMAO) от чревния микробиом
Неотдавнашни проучвания разкриха ролята на микробиома в образуването на съединения, които влияят на човешкото тяло. Доказано е, че TMAO възниква в резултат от бактериалния метаболизъм на холин или L-карнитин чрез междинно съединение, триметиламин TMA и последващо чернодробно окисление до TMAO чрез ензима флавин–монооксигеназа 3 (FMO3). Повишените нива на TMAO в плазмата също са свързани с повишен риск от ССЗ. Вероятният механизъм включва инхибиране на обратния транспорт на холестерол от белите кръвни телца, водейки до образуването на специфични клетки, възникващи при атеросклерозна лезия, както и промяна в количеството жлъчни киселини. Скорошни проучвания също са показали, че TMAO има пряк ефект върху функцията на тромбоцитите in vitro и in vivo – което води до повишен риск от тромбоза, както и че TMAO директно насърчава промени в генната експресия чрез възпаление на артериални ендотелни клетки in vivo.
Наскоро бяха докладвани и преки връзки между плазмените нива на TMAO и рака на дебелото черво. Високите плазмени нива на карнитин са свързани значително с рисковете от инфаркт на миокарда, инсулт или смърт от други причини в период на проследяване от 3 години, при лица с високи нива на TMAO. Въпреки че прекурсорът (неактивно вещество, превърнато в биологично активно вещество като ензим, витамин или хормон) на TMAO, L-карнитин, наистина се открива в по-високи количества в червеното месо (около 100 mg в 100 g говеждо месо), отколкото в риба или пиле (около 5 mg в 100 g риба треска или пиле), много по-често срещаният TMAO прекурсор холин е основно хранително вещество, присъстващо в повечето животински и някои растителни продукти; например в яйчен жълтък (250 mg в 100 g), месо и риба (75 mg в 100 g), пълнозърнести храни (70 mg в 100 g), зеленчуци и плодове (25 mg в 100 g). Освен това някои риби са значително богати на TMAO (около 20 до 120 mg TMAO в 100 g). Възрастните хора, хранещи се разнообразно, включвайки червено месо и други животински продукти, приемат около 60–180 mg карнитин на ден и около 300–400 mg холин на ден. В същото време, добавките с карнитин (приблизително 3-6 g/ден) имат потенциални ползи, например се твърди, че намаляват умствената дисфункция при по-възрастни хора с ранна болест на Алцхаймер; подобряват на ходенето при пациенти с болки; облекчават неврологична болка, свързана с диабетна невропатия.
При нормалната бъбречна функция се поддържа концентрация на L-карнитин в кръвообращението от 40–60 μmol/L. Пациентите с хронично бъбречно заболяване, които са на хемодиализа, са изложени на риск от вторичен дефицит на карнитин, тъй като хемодиализата отнема карнитина от кръвта. Като цяло, докато TMAO, получен от ендогенни и екзогенни източници на холин и карнитин, може да допринесе за повишено атеросклеротично съдово заболяване, червеното месо не изглежда да е основен източник на това съединение в сравнение с други храни.
N-нитрозосъединения (ННС) като мутагени
Един от механизмите за възникването на рака от червеното месо е увреждане на ДНК, дължащо се на превръщането на нитрати и нитрити в преработеното месо в ННС, често срещани канцерогени, които могат да образуват ковалентни връзки с ДНК и потенциално допринасят за злокачествени заболявания. In vitro излагането на човешки чревни епителни клетки на ННС може наистина да индуцира алкализиране на ДНК и последваща мутация в гени, участващи в поддръжката на ДНК и в клетъчната пролиферация и диференциация. В допълнение, ендогенното образуване на ННС може да се катализира от желязото в месото и да усили канцерогенезата при плъхове, хранени с бедни на калций храни. По този начин се предполага, че калцият, присъстващ във физиологични концентрации, улавя посоченото желязо и инхибира по-нататък процеса.
Всъщност, хора доброволци, консумиращи храни, богати на червено месо, са показали повишени нива ННС и ННС-специфични ДНК адукти (патологични свързвания на ДНК-молекулата с други молекули) в отделени клетки на дебелото черво във фекални проби в сравнение с доброволци, хранени с вегетарианска храна. Потвърждавайки тези данни, едно скорошно проучване показа, че високият прием на червено месо е свързан с повишени нива на друг мутагенен метаболит (O(6)-Methyl-2′-deoxyguanosine). Стомашно-чревни заболявания, като възпаления на червата, също могат да индуцират производството на ННС и по този начин потенциално да увеличат риска от рак.
Окислителни и химически трансформиращи свойства на органично свързаното желязо (ОСЖ)
Биомолекули пренасят органично свързаното желязо (ОСЖ), което е нековалентно свързано с хемоглобина и миоглобина и придава на червеното месо неговия отличителен цвят. В контекста на цитотоксичните и потенциално увреждащите ДНК окислителни свойства на ОСЖ, различни епидемиологични анализи са изследвали връзката между приема на ОСЖ, получено от червено месо, и риска от карцином, и са открили връзки между тези процеси, като най-силната е риска от рак на дебелото черво. Всъщност проучвания при гризачи показват, че диета, богата на ОСЖ, увеличава клетъчния растеж и честотата на тумори на дебелото черво, вероятно поради повишени нива на пероксилни радикали. Показана е и връзка между различните нива на ОСЖ и усилването на онкогенезата в дебелото черво при плъхове. Съвсем наскоро допълнителни in vivo проучвания показаха, че предизвиканият от ОСЖ оксидативен стрес и генерирането на свободни радикали могат да причинят хиперпролиферация и хиперплазия на клетки на дебелото черво при мишките. Трябва да се отбележи, че ОСЖ също е бионаличен във високи нива в дебелото черво – повече от 90% от него достига до дебелото черво, тъй като се абсорбира слабо в тънките черва.
Въпреки това е много вероятно всички ефекти на ОСЖ да са ограничени до стомашно-чревния тракт. Вътрешността на напредналите атероматозни лезии (удебелявания от мастни киселини, колаген и еластин) функционира като прооксидантна среда, в която еритроцитите се разграждат и освобождават ОСЖ, индуцирайки по-нататъшното липидно окисление, като по този начин усилват цитотоксичността в ендотелните клетки. Като цяло, относителният принос на ОСЖ към риска от заболяване чрез директна токсичност вероятно е минимален, освен чрез пряка експозиция в стомашно-чревния тракт. ОСЖ може също да провокира промени в чревната микробиота, които благоприятстват хиперпролиферацията на ентероцитите на дебелото черво и нарушават мукозната бариера в епитела на дебелото черво, усилвайки канцерогенните свойства. Допълнителни проучвания показват, че ОСЖ, получен от червено месо, може да отключи пероксидацията на мазнините и образуване на канцерогенните съединения малондиалдехид, 4-хидроксил-нонеал и ННС, осигурявайки механизми, лежащи в основата на ОСЖ като индуктор рак на дебелото черво от преработено месо. Това е специфичен за червеното месо механизъм за появата на рак, тъй като диетичният прием на „бяло месо“ като пилешко не предизвиква същите канцерогенни съединения.
Един особен проблем е, че излагането на ОСЖ-съдържащи протеини на температури от 90°C води до денатурация и драстично намаляване на техните прооксидативни свойства. Железните йони, освободени от биомолекулата, също се считат за токсични. Знае се, че пациенти с наследствена хемохроматоза или придобито системно претоварване с желязо имат по-висок риск от развитие на колоректален рак и рак на черния дроб, рискът за рак е специално свързан с хронично увреждане на хепатоцитите, прогресиращо до цироза. Имайки предвид всички тези факти, можем да заключим, че докато ОСЖ и желязото от червеното месо могат да допринесат за риска от колоректален (и вероятно езофагеален) карцином, то той играе незначителна роля (ако има такава) при други видове рак.
Видово специфичен инфекциозен агент, открит в червеното месо от млечни говеда
Класическите проучвания на проф. Харалд цур Хаузен върху човешките папиломавируси в крайна сметка надделяха над широко разпространения скептицизъм относно етиологичната роля на вирусите в развитието на рака при хората, като показаха, че ракът на шийката на матката се причинява основно от инфекции с човешки папиломавирус. По-късно бе разработена и въведена ефективна ваксина и цур Хаузен получи Нобелова награда през 2008 г.. Той сега постулира възможна връзка, между консумацията на червено месо, добито от домашното говедо Bos taurus, че може най-добре да обясни глобалните модели на риска от рак на дебелото черво. Цур Хаузен като счита, че значителната разлика в честотата на този рак между страните, които консумират големи количества червено месо, е свързана с консумацията на месо от различни видове бозайници, заразени с онкогенни вируси. Например, страни като Монголия и Боливия консумират големи количества червено месо, получено от домашен як, Bos grunniens и див як Bos mutus и няколко подвида на домашното говедо (Bos taurus turano-mongolicus), но въпреки това показват относително ниски нива на разпространение на колоректален рак.
От друга страна, червеното месо и млечните продукти в регионите с висок риск от рак на дебелото черво се добиват предимно от домашното говедо Bos taurus. Видът може да носи и предава инфекциозен фактор, участващ в етиологията на рака на дебелото черво. Предполага се, че едноверижни кръгови ДНК, изолирани от мляко и серум на здрави говеда, показват наличието на такива фактори.
Освен че са обогатени с наситени мазнини и ОСЖ, червените меса също са обогатени (говеждото повече от свинско и агнешко) с гликани, съдържащи специфичен вариант на сиалова киселина, наречена N-гликолилневраминова киселина (Neu5Gc). Тази молекула Neu5Gc не се среща естествено в човешките тъкани. Тя се е появила преди около 2-3 милиона години в зародишната линия на един от нашите предци – хоминини. Засегнатият ген кодира ензим (цитидин монофосфо-N-ацетилневраминова киселинна хидроксилаза – ЦМАХ), който е отговорен за образуването на Neu5Gc от прекурсора сиалова киселина, а псевдогенното състояние сега е фиксирано в геномите на всички хора. Въпреки неспособността на хората да произвеждат вътрешно Neu5Gc, тази изоформа на сиалова киселина може да бъде открита в малки количества в човешки епителни и ендотелни клетки, а също и в човешки карциноми. Мишки, модифицирани да имат подобна на човека мутация в ген, който кодира ензима, синтезиращ Neu5Gc, не показват никакви индикации за възможен алтернативен път за биосинтеза на Neu5Gc.
По този начин метаболитното включване чрез консумация на месо е единственият възможен източник на Neu5Gc, който се открива в човешките тъкани. В съответствие с това заключение, изследванията при доброволци показва, че хората могат метаболитно да включат и експресират Neu5Gc в гликоконюгати на клетъчната повърхност. Досегът на човешки епителни клетки с Neu5Gc води до неговото включване и обогатяване с муцини.
Взети заедно с метаболитното включване на Neu5Gc, Neu5Gc-съдържащите гликани изглежда действат като „ксеноавтоантигени“, които могат да бъдат насочени от естествено циркулиращи анти-Neu5Gc „ксеноавтоантитела“, което води до възпалителен процес, наречен „ксеносиалит“.
Ксеносиалитът може потенциално да повлияе както на възникването, така и на прогресирането на рака.
Взети заедно, тези данни показват, че възпалителният ксеносиалит, предизвикан от получените от червено месо Neu5Gc и Neu5Gc антитела, представлява механизъм, който е уникален за хората и може да участва както в канцерогенезата, така и в прогресията на карцинома. Като цяло, Neu5Gc-индуцираният ксеносиалит, получен от червено месо, може да бъде единственият механизъм, който осигурява последователно обяснение за риска от карцином, свързан с консумацията на червено месо.
Функции и многообразие на човешките анти-Neu5Gc антитела
Въпреки че тяхната функция тогава е била неизвестна, Neu5Gc антителата всъщност са били описани преди почти век, в серум от пациенти, които са получили животински антисеруми по време на лечение. Установено е било, че при тези пациенти се развива индуциран имунен отговор срещу животински еритроцити. Много години по-късно подобни антитела са открити и при пациенти с автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, болест на Кавазаки, както и при различни видове рак. Сиаловите киселини като Neu5Gc са крайни монозахариди както на гликолипидите, така и на гликопротеините, обикновено прикрепени към подлежащите гликани.
По този начин използването на (Neu5Gc)GM3 като единствена мишена за откриване на анти-Neu5Gc доведе за дълго време до недостатъчно откриване на присъствието и разнообразието на тези човешки антитела. Използвайки по-прецизен метод, който включва гликани с α2-3 или α2-6-връзка към различни подлежащи структури, става ясно, че човешките Neu5Gc антитела са с широка и променлива специфичност. Всъщност, докато някои индивиди показват високи нива на анти-Neu5Gc IgG, които са реактивни към повечето от тестваните гликанови структури, други не показват такава. Сравненията на наличието на IgG, IgM или IgA подкласове на Neu5Gc антитела разкриват голямо разнообразие между тестваните индивиди. Прецизният серумен анализ за Neu5Gc антитела изисква използването на гликанови семейства с множество алтернативни молекулни структури като улавящи антигени.
Роля на Neu5Gc: Взаимодействие с Neu5Gc антитела при риска от карцином
Епидемиологичните проучвания показват, че високата консумация на червено месо корелира с повишени нива на различни възпалителни маркери, измерени в цялото тяло. Neu5Gc, получен от червено месо, може да бъде включен в гликоконюгатите, присъстващи в различни човешки тъкани, където те биха могли да срещнат циркулиращи Neu5Gc антитела. Включването на Neu5Gc и взаимодействието с Neu5Gc антитела допринася за един от отличителните белези на рака, а именно стимулиращо тумора възпаление. Тези резултати подсказват, че Neu5Gc антителата имат тумор-стимулиращи свойства. Важно е да отбележим, че in vivo експресията на извлечен от диетата Neu5Gc в множество типове епителни клетки може да послужи за обяснение на свързания с червеното месо повишен риск от карциноми в различни епителни тъкани, като простатата, млечните жлези, панкреаса, хранопровода и яйчниците.
Потенциална роля на Neu5Gc/Neu5Gc антитела за атеросклерозата
Атеросклеротичното ССЗ е основната причина за инфаркт на миокарда, исхемична сърдечна недостатъчност, инсулти и периферно съдово заболяване при хора, но очевидно не и при други бозайници. Обратно, повечето човешки сърдечни заболявания са резултат от атеросклероза на коронарните артерии, която блокира кръвоснабдяването. Съответно, човешкият миокарден инфаркт е много рядък при близкородствените маймуни в плен, въпреки факта, че маймуните имат много от основните рискови фактори, включително високи нива на LDL, заседнал живот, стрес, хипертония и т.н. Консумацията на червени меса и преработени червени меса е ясно свързана с повишен риск от ССЗ. Както беше обсъдено по-рано, настоящите обяснения включват въздействието на холестерола и наситените мазнини, превръщането на холин и карнитин в проатерогенен TMAO. Трябва да се отбележи, че някои от тези проучвания на TMAO при мишки използват доза от много по-висока доза L-карнитин – приблизително 1700 mg/kg/ден – от тази, която обикновено се среща при хора, консумиращи червено месо. Освен това, друго проучване с дози от 87 или 352 mg/kg показва, че TMAO всъщност има защитен ефект срещу атеросклероза.
За разлика от тези етиологични хипотези, процесът на ксеносиалит може да помогне както да се обясни връзката на консумацията на червено месо с атеросклерозата, така и човешката специфика на риска. Проучванията дори показват, че диета, ограничена в червеното месо, може да намали честотата на рецидив при пациенти, диагностицирани с ранен стадий на рак на дебелото черво, вероятно чрез минимизиране на по-нататъшното възпаление, което стимулира растежа на микрометастази.
Процентът на Neu5Gc спрямо Neu5Ac варира в червените меса (говеждо > свинско и агнешко), докато по същество липсва в птиче месо и риби от различни видове. Neu5Gc също присъства в значителни количества в козето и овчето мляко (за разлика от кравето мляко), както и в някои продукти като хайвер. Въпреки това, тъй като само малки количества козе сирене и хайвер обикновено се консумират в храната, малко вероятно е те да представляват важни източници на Neu5Gc.
Потенциални подходи за справяне със специфичния за човека риск от червено месо
Най-очевидният подход за намаляване на риска от заболявания, свързани с червеното месо, е да се намали употребата на говеждо, свинско или агнешко.
Въпреки това, особено за млади здрави жени в детеродна възраст, това би представлявало загуба на висококачествен протеин, както и на важни микроелементи като желязо, цинк и витамини. Такива подходи, които са предложени и са предназначени да намалят вредните ефекти от червеното месо включват: Умерено увеличаване на приема на калций, който може да „улови“ органично свързаното желязо и потенциално да намали ендогенната пероксидация, наличие на диета, богата на фибри и/или продукти, получени от фибри, което може да намали индуцираните от ННС в клетките на дебелото черво.
В заключение, теорията на проф. цур Хаузен за вируса, изолиран от говеждо месо, заслужава по-нататъшно изследване, както и теорията за индуцирания от Neu5Gc ксеносиалит. От значение е и проучването на Neu5Gc по отношение на човешките карциноми, като вече са използвани аналитични методи за откриване и количественото му определяне. Безспорно е, че ракът на дебелото черво има най-силна връзка с консумацията на червено месо, По същия начин, въпреки че, все още не е проучен достатъчно, ксеносиалитът може да представлява липсващата връзка, между консумацията на червено месо и други заболявания като атеросклероза, диабет тип 2, ревматоиден артрит, дегенерация на макулата и вероятно определени форми на безплодие.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
„Нова храна“ – какво значи това за Европа и за нас? Доц. д-р Данаил Таков (ИБЕИ – БАН)
Млякото – позната храна или изненадващо загадъчна вселена – доц. Данаил Таков (ИБЕИ–БАН)
Учени алармират: „Застрашителни са темповете с които намалява броя на насекомите в световен мащаб“
(Използвани са данни от статията: Alisson-Silva et al. 2016. Human Risk of Diseases Associated with Red Meat Intake: Analysis of Current Theories and Proposed Role for Metabolic Incorporation of a Non-Human Sialic Acid, Molecular Aspects of Medicine, 51: 16-30.)
снимки: pixabay.com / автор: доц. д-р Данаил Таков (ИБЕИ – БАН)
