background img
дек. 9, 2018
379 Views

Истории от Средновековието, свързани с Луната

Автор:

В своята „Хроника“ разказваща за събитията от 1178 година Жерваз Кентърбърийски пише следното:

„На 18 юни същата година, когато се показа тънкият сърп на Луната, няколко мъже, гледайки към него, видяха изумително явление. Горният рог на полумесеца се раздвои. От точката между двете половинки избълва пламтящ факел, хвърлящ огън, горещи въглени и искри на значително разстояние. Тялото на Луната, намиращо се по-долу, започна да се огъва подобно на ранена змия. Това се случи десет пъти и дори повече и когато Луната се върна към нормалното си състояние, полумесецът придоби черникав оттенък.“

Това разбира се озадачава съвременните астрономи, които имат различни теории по въпроса – може би е било астероид, врязал се в Луната или метеорит, който е попаднал в земната атмосфера. Но лунното затъмнение е била доста прочута тема в Средновековието.

Дори великият Христофор Колумб използвал информацията за затъмненията по време на четвъртото си пътешествие към Новия свят. През 1504 г., когато корабът му заседнал на Ямайка, на него и екипажът му се наложило да общуват с местните туземци за да оцелеят.

Туземците обаче не били много дружелюбни и Колумб трябвало да убеди вожда, че трябва да продължи доставките. Той имал книга с астрономически таблици, която взел със себе си и забелязал датата и времето на предстоящото лунно затъмнение. Точно преди него, той се срещнал с местния вожд и му показал документите заедно с твърдението, че с действията си, са ядосали Бог и скоро на небето ще се случи нещо, което да потвърди това. Когато настъпило лунното затъмнение, туземците се изплашили толкова, че възобновили изпращането на провизии до Колумб и екипажът му.

Знаете ли, че има някои доста интересни факти по адрес на Луната? Например:

През Средновековието, хората смятали, че Луната отговаря за влажния нощен въздух и утринната роса.

Според изчисленията на Роджър Бейкън ако човек се придвижва със скорост от 20 мили на ден, то пътя до Луната би му отнел точно четиринадесет години, седем месеца, двадесет и девет дни.

За да започне новият месец, мюсюлманите трябвало да видят тънкият сърп на полумесеца. Пътешественикът Ибн Джубайр, който посещавал Мека в края на дванадесетото столетие, описал отчаянието на хората, които искали да видят полумесеца, поставящ началото на рамадана, но времето било твърде облачно. Един от присъстващите твърдял, че видял полумесеца, но по-късно съдията отсъдил: „Не бих повярвал, дори ако зад тези облаци някой успее да види Слънцето!“

 

Норвежците познават Луната под името Мани. Тя е брат на Сол (Слънцето).  Когато са заедно, те ловели вълци на небето.

Произходът на „понеделник“  е от древната дума mōnandæg (ден на Луната). Латинският израз за Луна е dies Lunae. Скоро той преминава във френското lundi, испанското lunes и италианското lunedi.

В една от най-известните средновековни басни лисицата иска да си напълни вода от кладенеца, но пада вътре. Точно тогава вълкът минава покрай кладенеца и вижда отражението на Луната заедно с лисицата. Лисицата кара вълкът да повярва, че това е сирене и когато вълкът взима второто ведро за да слезе при лисицата неволно я освобождава.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История · Любопитно

Comments to Истории от Средновековието, свързани с Луната

  • А за върколаците нещо няма ли?

    Борко декември 19, 2018 20:47 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title