В своята „Хроника“ разказваща за събитията от 1178 година Жерваз Кентърбърийски пише следното:
„На 18 юни същата година, когато се показа тънкият сърп на Луната, няколко мъже, гледайки към него, видяха изумително явление. Горният рог на полумесеца се раздвои. От точката между двете половинки избълва пламтящ факел, хвърлящ огън, горещи въглени и искри на значително разстояние. Тялото на Луната, намиращо се по-долу, започна да се огъва подобно на ранена змия. Това се случи десет пъти и дори повече и когато Луната се върна към нормалното си състояние, полумесецът придоби черникав оттенък.“
Това разбира се озадачава съвременните астрономи, които имат различни теории по въпроса – може би е било астероид, врязал се в Луната или метеорит, който е попаднал в земната атмосфера. Но лунното затъмнение е била доста прочута тема в Средновековието.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.


А за върколаците нещо няма ли?