Свещеният граал за космическите мечтатели винаги е била ядрената тяга. Тя би била много по-чиста, по-евтина, по-ефективна и по-тиха от сегашните ракетни двигатели.
Всъщност сме използвали ядрена тяга за известно време. Малките маневрени двигатели на апаратите за изследване на дълбокия космос обикновено са ядрени, макар и не в смисъла, който си представяме: те са много малки, почти безшумни (дори на Земята) и изхвърлят бързо движещи се частици, които генерират минимална тяга. Това е достатъчно за завъртането на апарата, макар и доста бавно, а ядреното сърце може да изкара на практика вечно, но съвсем не е разтърсващото чудовище, което бихме искали да видим да се изстрелва от Земята към космоса. Жалко, че не сме могли да го постигнем.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
