В борбата за съществуване се различават три форми: вътревидова, междувидова и конституционна (борба с факторите на средата).
Вътревидовата борба се води от индивидите на един и същи вид, живеещи при едни и същи условия и имащи еднакви потребности. Тя е най-жестока и взема най-много жертви. Съществуват и начини за избягване на конкуренцията между индивидите – синигерите например, известяват с песен завземането на дадена територия, а някои животни маркират територията си със секрети.
Междувидовата борба се води между индивиди от различни видове или между индивиди от различни популации. Характеризира се с това, че едни видове растения и животни живеят за сметка на други. Междувидовата борба бива пряка и косвена. Пряка е между хищник и жертва, паразит и гостоприемник, между плевел и културно растение. Косвената междувидова борба се изразява най-често като конкуренция – за храна, за вода, за територия и т.н.
Конституционната борба е борбата с неблагоприятните фактори на неорганичната природа – климатични, почвени и др. Тя се изразява в преживяването на едни организми и гибелта на други при пролетни студове, проливни дъждове и наводнения, пожари, силни ветрове и т.н.
Подобно на хората, които обичат дома си и могат да не пускат в него тези, които не харесват, и животните защитават ловната си територия и използват специални знаци, за да изгонят непознати от нея. Те маркират своята територия, използвайки звуци, светлинни сигнали и миризми, и плашат неканени гости с нокти или с пера. Най-често животните защитават територии богати на храна. Така действат хиени, лъвове, вълци и колибри. Морските лъвове и морските слонове пазят територията си само в периода на чифтосване. Жабите и рибите също се борят за територия само през брачния сезон.
Най-големите маймуни на Южноамериканската тропическа гора са маймуните от рода ревачи. Мъжките екземпляри защитават обширната си територия, издавайки изключително силен рев, който се чува дори на 5 километра. Всеки тип ревач се характеризира със специален звук. Тази сила на звука се постига благодарение на специалната структура на ларинкса: по време на рева шията на ревуна се надува, което усилва звука.
Ленивците са последните останали тревопасни животни, които някога са живели в дъждовните гори на Централна и Южна Америка. Те са най-бавните животни в света – името им говори само за себе си. Ленивците напускат дърветата, на които живеят, само когато не им остава храна или е необходимо да задоволят другите си естествени нужди. Затова копаят в земята малка дупка в подножието на дървото. Предполага се, че техните екскременти оплождат дървото и едновременно създават миризма, предупреждаващa други ленивци, че територията е заета.
Сигнализиращите раци се хранят с различни остатъци, особено бактерии и други малки организми, живеещи в пясък. Ракът носи пясъчната бучка в устата и изяжда всичко, което е полезно, а останалото се събира около щипците му. Ако територията на брега трябва да бъде разделена от няколко вида раци, тези, които имат голяма уста предпочитат места с по-голям пясък, а раците с малка уста – с по-малко. Мъжкият рак сигнализира само с една щипка, която бавно се движи напред и назад. Раците с по-големи щипци се сражават по-често и по този начин се сдобиват с по-голямо потомство.
