Диалектите са богатството на всеки език. А българският може да се похвали с пъстра палитра от говори, толкова различни един от друг, сякаш не са част от пределите на само една страна.
Основно езикът дели България на две части: източна и западна. Разделя ги т.нар. ятова гласна или казано с други думи: на изток ще чувате „бял“ и „мляко“, както и думи, в които „е“ преминава в „и“ (мек изговор на гласни, например „зилен“ вместо „зелен“), докато на запад ще ви очакват „бел“ и „млеко“, както и твърд изговор на гласни.
Източнобългарските говори обхващат местностите между Дунав, Черно море и Бяло море. Делят се на няколко основни групи:
Североизточни диалекти, в които влизат мизийски и балкански говори. Мизийските обхващат Източна Мизия и в тях добре съхранени са три диалекта: шуменски, съртски и гребенски. Тяхна отличителна черта е членната форма „о“ под ударение и „у“, когато не е ударена, откъдето идва името им о-диалект. Там например можете да чуете „вратò“ и „(х)лябу“. Балканските говори обхващат старопланинска и средногорска област. Те също имат няколко разновидности: централен балкански говор, котелско-еленско-дряновски говор, еркечки говор, пирдопски говор, панагюрски говор, тетевенски говор и подбалкански говор. По време на Възраждането от тези области произхождат някои от най-значимите писатели, които поставят основите на книжовния новобългарски език.
Югоизточните (рупски) говори са харакетерни за Северна и Южна Странджа, които днес са част от Турция, Маришката низина, Долна Тракия (която е част от Турция и Гърция), почти цяла Родопска област и малка част от южните Родопи, които днес са гръцки.
Източните рупски говори заемат Странджа и Тракия. Делят се на странджански и тракийски, като вторите, от своя страна, включват ксантийски говор, гюмюрджински, димотишки, софлийски, дедеагачки, одрински, лозенградски.
Среднорупските (родопски) говори са част от Родопите. В тях са съхранени голяма част от падежните форми и пазят архаична общославянска лексика. В тях също влизат множество поддиалекти.
Западнорупските говори от южната част на ятовата изоглосна зона продължават родопските говори на запад.
В рупските говори например можете да чуете „лети дъжд“, вместо „вали дъжд“, „рукам“ вместо „викам“ или „парлив“, вместо „лютив“.
Западнобългарските говори обхващат западната част от т.нар. ятов изоглосен пояс и се делят на две големи подразделения: северозападен и югозападен дял.
Северозападните диалекти включват същински (западномизийски) говори и крайни северозападни. В първите попадат два основни диалекта: белослатинско-плевенски и видинско-ломски. Вторите пък се делят на погранични (у) говори и моравски (у) говори.
Югозападните говори са част от високите западнобългарски полета южно от Стара планина и Витоша. Делят се на същински югозападни (централни а-говори) и крайни югозападни (не а-говори).
В западните говори можете да попаднете на израз „Я че изедем лебa“, който всъщност гласи „Аз ще изям хляба“. Пак там можете да чуете „мачка“ вместо „котка“, „манарче“ вместо малка брадвичка и много други думи и изрази, които ще ви оставят в истинско недоумение, ако не сте контактували активно с хора от региона.
Както става ясно, българската диалектология е изключително богата наука и няма как синтезирано да ви представим особеностите на всяка една диалектна област. Затова ви предлагаме да разгледате специалната карта на БАН (http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/), в която можете да се запознаете със спецификите на всеки един говор. Като приближите малко повече можете дори да чуете диалектите, кликайки на означената с мегафон иконка. Сигурни сме, че ще ви бъде интересно.
Автор: Станислава Симидчийска
