Още

    Най-опустошителните взривове в историята

    Тексас Сити, 16 април 1947г.


    Най-смъртоносната промишлена авария в историята на САЩ е причинена от експлозия на френският товарен кораб Grandcamp, закотвен в пристанището на Тексас Сити. Инцидентът започва около 8 часа сутринта с малък пожар в товарния отсек и поради използването на грешен метод за гасене (пара) се постига обратен ефект и пожарът се разраства бързо. При започването на пожара, на борда е имало около 2300т. амониев нитрат, топки сезал, фъстъци, тютюн, както и някои боеприпаси, част от които са свалени от борда навреме. По-късно са включени и пожарни екипи от областта, но вече е късно и корабът се взривява. Капитанът и 32 членове на екипажа умират на място, повече от 200 души са били убити на кея.

    Взривът е усетен на 260км. разстояние, като разбива всички прозорци в Тексас Сити и половината от тези в Галвестън, на 1.6км. Взривната вълна сваля 2 самолета и унищожава множество сгради. Някои отломки достигат височина от 5км.  и запалват нефтени резервоари и разположеният на близо химически комплекс „Монсанто“. Повече от 1500 къщи – една трета от жилищата в града – са били унищожени. В държавното управление в крайна сметка са изброени 405 идентифицирани и 63 неидентифицирани мъртви. Още 100 или може би 200 са преброени като липсващи. Ранени – 3500. Има някои спекулации, че може да е имало още стотици убити, но нерегистрирани, включително моряци, които не са преброявани, работници заедно с техните семейства както и голям брой пътници.

    Халифакс, 6 декември 1917г.


    В най-тесния участък от пролива Те Нероус се сблъскват норвежкия кораб „Имо“ и френският кораб „Монблан“, следват поредица от човешки грешки в резултат на което възниква пожар. На борда на френският плавателен съд има 200 тона тринитротулол, 2 300 тона пироксинова киселина и 35 тона силнозапалителен бензол в железни варели, взривове и оръжия предназначени за използване през Първата световна война.

    Опитите за овладяване на пожара се провалят и капитана на „Монблан“ нарежда напускане на кораба. Минути по-късно следва взрив смятан за най-големият неядрен до ден днешен. Мощният взрив (3 килотона тротилов еквивалент) предизвикал цунами и помита 2000 къщи, поврежда още толкова, загиналите са над 5000 а ранените над 9000, ослепели са повече от 500 души. Стоманените отломки от кораба се разлитат на 20 км разстояние, Халифакс е почти изцяло унищожен. От взривната вълна са изпочупени прозорците в град Траурона, на 60 км разстояние от Халифакс. Спасителните дейности са твърде затруднени поради снежната буря която се извива дни след трагедията.

    Интересен е факта, че френският капитан Льо Медек по-късно незнайно защо е награден с най-високо френско отличие – става Кавалер на Почетния легион.

    Хирошима , 6 август 1945 г.


    В 8:15 часа месно време американски бомбандировач В29 пуска първата в историята на човечеството атомна бомба- тежащата 4,5т. и наричана от американците “Little boy” уранова бомба. Експлозията е на височина около 600 метра и 160 м югоизточно от Индустриалната изложбена палата, известна сега като A-bomb Dome, като разрушава и унищожава почти всичко в радиус от няколко километра. В епицентъра налягането е било 35 тона на кв. м. което се оказва пагубно за всички сгради в радиус от 2 км. Гъбата от взрива се издига на 13 000м., глина, метал и камък се топят. 70 000 души загиват моментално при взрива и още толкова загиват в следствие на радиационното облъчване. Града е буквално заличен от лицето на земята.

    Въпреки че пропуска целта с около 300 метра (мостът Айои) от военна гледна точка целта е поразена. “Видимо е, че обектът е бомбардиран с добри резултати” съобщава първият пилот по радиото докато вторият възкликва „Господи, какво сторихме ?”. Въпреки това 3 дни по-късно САЩ решават да изпробват втората си бомба този път плутониева „Fat Man”, целта е Фукуока, но поради облачното време цел става пристанищния град Нагасаки, в който почти няма военна индустрия и е с прилични размери за целта. Резултатът е също толкова ужасяващ…

    Интересен е и фактът, че за цел са избрани два града почти незасегнати от войната и с голямо население а не военни обекти.

    Припят, 26 април 1986г.


    Часът е около 1:23, реактор №4 на Украинската АЕЦ и гордостта на СССР се взривява освобождавайки неконтролируемо огромно количество радиоактивни отломки. Смята се че освободената радиация е около 600 пъти по-силна от тази в „Хирошима”. В момента на катастрофата моментално загиват 31 души, а в последствие около 600 000 участват в потушаването и разчистването като голяма част от тях умират от високите дози радиация. Облъчени са около 9млн. души от Украйна, Беларус и днешна Русия, 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90. Едва ден и половина след аварията започва масова евакуация на града а официално властите признават за трагедията дни по късно. Окончателните мащаби на трагедията са неизвестни…

    Въпреки трагедията, централата продължава да работи и до 15.12.2000 г. там всеки ден ходят на работа стотици служители. Според учени ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок, започва неконтролируеми верижни реакции. От него се излъчва америций, стотици пъти по-опасен от стронция. Проектиран е съркофаг за решаването на проблема, но до момента пари няма. Огромен брой хора бяха заразени поради опита на правителствата в различни държави, в това число и у нас да отрекат аварията или да скрият факта, че има радиоактивен прах в атмосферата. В България никой не отмени дъждовните първомайски манифестации на „трудещите се”, нито пък информира навреме населението за това, което се се случило.

    Остров Нова Земя, 30 октомври 1961г.


    Взривена е най-мощната бомба в човешката история – водородната бомба с име „Цар Бомба” тежаща 27 т. и генерирала взрив с мощност от около 50 мегатона или около 3000 пъти по-мощна от тази над Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Светлината от взрива се е виждала на разстояние 1000 км. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километри от полигона прекъснала за час.

    Първоначалният вариант на бомбата е бил с мощност 100 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро като много тежка и прекалено опасна. През август 1963 година СССР, САЩ и Англия подписват Договора за забрана на изпитанията на това оръжие в космическото пространство, под водата и на повърхността на Земята. След това вече се извършват само подземни взривове.

    Последиците от изпитанието на това оръжие и до ден днешен не са известни.

    Автор: Стефан Иванов.

    Предишна статия
    Следваща статия

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови