Екип от научни изследователи, включително професор Джейсън Р. Мур от UNM Honors College, са открили нов вид тиранозавър Рекс.
След като фосилите са били извадени от калните брегове на р. Монтана, екипът от учени е бил в състояние да анализира текстурата и състава на костите на този нов вид. Изследванията им разкриват, че лицето на тиранозавъра е било покрито с люспест защитен слой, който в същото време е бил изключително чувствителен на допир, аналогично на днешните крокодили.
„Тиранозаврите са имали изключително мънички ръце“, казва Мур. „Те не са били в състояние да си взаимодействат със заобикалящата ги среда с помощта на горните си крайници, както правят бозайниците – да намират храна, да си строят подслон и места, в които да отглеждат малките си, да се грижат за яйцата си. За да може да прави всички тези неща, на тиранозавъра му се е налагало да използва или краката, или главата си. Откритията и изследването на тиранозаврите сочат, че този динозавър е имал силно развита чувствителност на лицето, много подобна на чувствителността, която ние притежаваме в областта на пръстите на ръцете си, което означава, че тиранозавърът е можел да използва муцуната си, за да извършва всички тези сложни екологични взаимодействия, подобно на начина, по който днес действат крокодилите.“
Съвместно изследване на екип учени от Уисконсин, Луизиана, Монтана и Ню Мексико е открило и дало име на новия вид от семейството на тиранозаврите: десплетозаурус хорнери – „Страшният гущер на Хорнър“.
Видът носи името на световно признатия палеонтолог – Джон „Джак“ Р. Хорнър, някогашен покровител и част от екипа на Museum of the Rockies (MOR) в Бозман, щата Монтана. Името на тиранозавъра почита десетките находки на вкаменелости от динозаври, направени от Хорнър, както и факта, че той е бил ментор на десетки студенти, помагайки им да стартират своята успешна кариера в научните среди. Вкаменелостите на новия вид динозавър се съхраняват в изследователските колекции на MOR.
Източникът на фосилите, самото място на разкопките в Монтана е от изключителна важност за проучванията, фокусирали вниманието си върху еволюцията на динозаврите.
„Монтана, аналогично на много щати, разположени в областта на Скалистите планини в САЩ, има голямо количество скали, в които се съдържат останки от динозаври“, казва Мур. „Вкаменелостите са намерени, много добре запазени, в древни речни корита, както и в заливни равнини. Ако сте наясно какво точно търсите, то определено ще го намерите в тези области.“
Изследването е ръководено от Томас Кар от Carthage College’s Department of Biology в Уисконсин, експерт в областта на еволюцията и растежа на тиранозаъра Рекс и неговите близки родственици, чието колективно име е тиранозаври.
Родословното дърво
В допълнение на това, че добавя нови видове към родословното дърво на семейството на тиранозаврите, проучването предоставя и нова информация за това как е протекла еволюцията им и как са изглеждали като цяло, особено лицето им.
Последното изследване, публикувано в сп. Nature Publishing Group’s Scientific Reports, е открило доказателства за рядък, не много разпространен, вид еволюция сред тиранозаврите – те са имали люспести лица, не са имали устни, а муцуната им е била изключително чувствителна на допир.
„Десплетозаурус хорнери е бил най-младият и последен от рода на тиранозаврите, който е живял след най-близкия си родственик – Д-торосус. „Географското разпространение на този вид и последователността на появата им предполагат, че Д-торосус е еволюирал в Д-хорнери.“
Мур пояснил: „Една от трудностите, пред които се изправя този начин на еволюиране е, че различните видове не се застъпват във времето. Новите радиометрични данни, които сме успели да замерим, ни помагат да обосновем това обусловено от времето разделение между Д-торосус и Д-хорнери.“
Данните от изследването потвърждават, че еволюцията на динозаврите се е случвала бавно – в период от около 2.3 милиона години.
Работата на изследователския екип буквално променя лицето на динозаврите. Според техните открития, то било покрито от „маска“, без устни, обсипано с люспи и голямо количество кожа, подобна на броня.
Това заключение произлиза от сравняването на черепите на динозаврите с тези на крокодилите, птиците и бозайниците, както и по-ранните научни трудове на различни изследователи, които свързвали структурата и текстурата на костите с различните видове покрития на кожата.
Джейк Седлмайер, професор в Louisiana State University Health Sciences Center New Orleans, обяснява: „Голяма част от нашето проучване е било генерирано от сравнителна анатомия в лабораторни условия, където буквално учените се ровят дълбоко в кръв и вътрешности, правейки дисекция на птици и крокодили, които всъщност са най-близките живи родственици на динозаврите в днешно време.“
Връзката с крокодилите
„Оказва се, че тиранозаврите са много подобни на крокодилите по това, че костите на муцуните и челюстите им са твърди, с изключение на една тънка лента от по-мека кост, намираща се по линията на зъбите“, обяснява Кар. „Не открихме, каквото и да било доказателство за това, тиранозаврите да са имали устни: твърдата текстура, покрита с люспи се простира почти до венците, като не оставя никакво място за устни.“
„Намерихме обаче доказателства за това, че на лицето е имало и друг тип кожа, включително области от изключително груба кост, която е поддържала подобната на броня кожа в областта на муцуната и от двете страни на долната челюст. Тя е предпазвала от наранявания, най-вероятно по време на ловуване и хранене.“
Учените открили също, че подобно на крокодилите, муцуната и челюстите на тиранозаврите били осеяни с огромно количество отвори, през които са минавали нерви, което означава, че те са имали сензитивност, подобна на чувствителността, която притежават човешките пръсти.
Тази чувствителност е част от много дълга еволюционна история, обяснява Седлмайер. „Тройният нерв има много необикновена еволюционна история, в която той се превръща буквално в „шесто сетиво“ за редица гръбначни животни – така, както някои видове имат способността да усещат магнитните полета, електрорецепторите при птицечовките, дупчиците в муцунките на делфините, които имат помагат да засичат вибрациите във водата, предупреждавайки ги за приближаването на някой хищник или пък начинът, по който хоботът на слона се превръща в чувствителна „ръка“.
