Още
    Начало Блог Страница 104

    Джероламо Кардано – един от най-изявените учени през Ренесанса

    Джероламо Кардано е италиански математик, инженер, философ, лекар и астролог, живял 74 години, оставяйки ярък белег в историята. На него принадлежат много книги, една от които е автобиографията „За живота ми“. В нея могат да се намерят много интересни факти за начина на живот на хората през XVI век.

    Като цяло, животът на великите хора е пълен с парадокси и противоречия, които понякога са много трудни за разбиране.

    Най-големият син на Кардано се наричал Джамбатиста. Той се оженил за жена, която скоро се превърнала в истинско проклятие за него. Притежавайки лош характер и изключително съмнителна репутация, тя винаги разнасяла слухове, че се е омъжила заради пари и открито изневерявала на съпруга си. Веднъж, в яростта си казала на съпруга си имената на истинските бащи на техните съвместни деца. Такъв удар Джамбатиста не могъл да понесе. Той купил отрова от познат аптекар и убедил слугата да я сложи в торта. Няколко дни по-късно планът на любимия син на Кардано проработил и невярната съпруга била отровена. Много скоро обаче, открили кой е убиеца и той бил изправен пред съда. Джамбатиста бил осъден на смърт. Бил екзекутиран, чрез обезглавяване.

    Нещастният Кардано, блестящият учен и енциклопедист, бил близо до лудостта. Денем препускал на кон, а нощем се опиянявал от хазарт. За да изчезне душевното му страдание, той се изтощавал от глад и физическа болка.

    Без да има време да се възстанови от първия шок, над него се стоварила нова беда. Вторият му син Алдо се преврнал в крадец и бродяга. Неспособен да му повлияе с убеждения, Кардано в разгорещен спор отрязал ухото на непокорния си син. Любопитно е, че това било направено от човека, който написал много наръчници за хуманното възпитание на деца. В яростта си Алдо ограбил баща си, заканил се да го убие и да изгори къщата му. Неспокойният Кардано призовал властите за помощ. Няколко дни по-късно Алдо бил арестуван и осъден на доживотен затвор. Въпреки това, след молбата на уважавания учен Кардано, синът му бил освободен и прогонен от родния си град.

    Кардано се смята за изобретател на карданния вал, който е кръстен в негова чест. Въпреки, че механизмът е познат много преди него, той просто е първият, който описва подробно устройството.

    Има легенда, според която Кардано е предсказал деня на собствената си смърт и за да оправдае предвиждането, е извършил самоубийство в определеното време.

    В действителност всичко било различно. Той наистина предрекъл смъртта си, но сбъркал с 3 години. След като заявил, че денят на смъртта му ще бъде до декември 1573 г., той починал през 1576 г.

    Китайските пирамиди

    Поради сравнителната закритост на Китай всяка находка, особено неочакваната, получена в резултат на случаен полет или снимка от Космоса, се превръща в сензация.  Фактът, че китайските пирамидални гробници станали известни много късно, е резултат от сравнително късното развитие на китайската археология: тя просто не съществувала до средата на ХХ-ти век.

    Общо археологическите паметници в Китай, според най-скромни оценки, са около 400 хиляди, а само 770 от тях са защитени от държавата. Това дава представа за огромната работа, както и за изненадите, които крие такова историческо богатство.

    Засега провинция Шенси, където се намират повечето китайски пирамиди, все още до голяма степен е затворена за външни експедиции, което създава огромно количество спекулации и неясни хипотези.  Така, например, прочутата Бяла пирамида, която дълги години пораждала една от друга по-сензационни версии, изведнъж се оказа съвсем свободно посещаван от туристите мавзолей на император У-ди (царувал от 141 до 87 гг. пр. Хр.) от династия Хан (206 г. Хр. – 220 г. сл. Хр.).

    Само в Шенси има 38 регистрирани пирамиди – в тях лежат роднини и близки на императори, като са строени от владетелите на династиите Хан, Тан, Сун, Западна Ся и, разбира се, представители на по-ранни култури на територията на Китай. Но как толкова мистериозната Бяла пирамида се превърнала в обикновен музеен обект?

    Пилотът, който по време на Втората световна война прелетял над нея, видял само блясъка на облицовката й, без да успее да разгледа самата структура. След като започнали реформите в Китай, които донесли известна откритост в страната, археолозите и местните власти я открили за посещения, без да подозират, че тя вече се била превърнала в „голямата тайна“ на Поднебесната империя.

    Понякога в разположението на китайските пирамиди виждат същия рисунък, както при египетските. За разлика от пирамидите в Гиза, китайските са туристическа атракция сравнително отскоро, при това не всички. Много от тях все още са сред селскостопански площи, други са обрасли с храсти и дървета.

    Отварянето на пирамида за археологическа обработка в Китай е трудно поради чисто икономически причини – селскостопанските земи за изхранване на огромното население се ценят изключително много. Неслучайно там казват на шега, че се орат и засаждат дори местата между траверсите по железопътните линии…

    За разлика от египетските пирамиди, за чиито строителни технологии до ден-днешен се водят ожесточени спорове, начинът на строеж на китайските е сравнително добре изяснен. Например: представете си, че трябва да поставите нещо в земята, да речем, гробницата на императора. Колкото по-тържествено е погребението, толкова по-важна личност е бил починалият приживе и толкова повече пространство е било необходимо, за да сложат погребални прибори, статуи (или дори живи!) съпруги, наложници, помощници, коне, воини и обзавеждане.

    Колкото по-удобно искате да обзаведете посмъртната обител на владетеля, толкова повече земя ще трябва да се извлече навън. Когато се приключи с гробницата на императора и цялото му отвъдно домакинство, най-логично е изкопаната пръст да не се заравнява отгоре, а да се издигне ефектна надгробна могила.

    Подобна могила от само себе си приема формата на конус. Именно такива са всички по-прости надгробни могили на племената в патриархално-общинния строй – от тракийските до скитските. Но, когато цивилизацията е по-напреднала, обикновено строителите придават на първоначалния конус формата на пирамида.

    Вариантите са различни: върхът може да бъде направен плосък (като китайските пирамиди или пирамидите на Теотиуакан в Мексико), после да се добави още една „стъпка“ отгоре, после отново и отново. По този начин ще получим известната стъпаловидна пирамида на първия фараон от египетската ІІІ-та династия – Джосер, стъпаловидните пирамиди в Мезоамерика или вавилонските зикурати, най-прочут от които е зикуратът „Етеменанки“ (по-известен като „Вавилонската кула“), както и… китайските пирамиди.

    Опитът на Египет показва, че стъпаловидните пирамиди са по-прости за строеж – а когато цивилизацията се издига на още по-високо ниво, започва да строи гладки, облицовани с безброй плочки пирамиди. Или пък… се отказва да ги строи, решавайки, че това е излишно прахосване на сили и национална енергия.

    Явно така са решили и в древния Китай, където днес една след друга изникват от мъглата на времето непознати досега стъпаловидни пирамиди.

    Величието на Рим

    Днешните хора постоянно се вълнуват от въпроса за някаква тайнствена древна, развита цивилизация – която по неизвестни причини изчезнала.

    Но в същото време ние често забравяме, че поне една такава, изключително високоразвита цивилизация, познаваме още от детството си, от училищните учебници. До ден-днешен ние използваме нейното право, пътищата, мостовете, езика й.

    Римската империя.

    Римският орел разпростирал крилете си над огромни територии – от мъгливата Великобритания до горещите пустини на Африка. 2 хиляди години преди наши дни Европейският съюз съществувал не само на картата – всичко в тогавашната известна Европа било подчинено на Рим; при това някои закони по онова време били доста по-смислени от сегашните европейски. Във всеки случай на римляните, кой знае защо, не им хрумвало да забраняват кривите краставици…

    Единната финансова система, въведена в ЕС, има добре работещ древен римски прототип. За международната комуникация се използвал латинския език, който послужил като основа за много от днешните европейски езици. До ден-днешен това е универсалният език на такава важна област на знанието като медицината.

    Местните власти и делопроизводството, правната и търговската документация били стандартизирани, което означава – ефективни. Цялата съвременна гражданска юриспруденция се основава на римското право.

    Римската армия, която била решаващият фактор за могъществото на държавата, в продължение на много векове предопределила тактическото формиране на войските. Чак до появата на ракетните войски, а и след това, всички армии по света са организирани, като основната им тактическа единица е батальонът – някогашната римска „манипула“.

    Римляните били великолепни строители. Един от най-впечатляващите паметници на империята е мостът над река Гар във Франция (Пон дю Гар), построен от древните римски инженери преди 20 века. Триетажната конструкция с височина на 16-етажен жилищен блок свързва двата бряга на реката, но не в права линия, а с лека извика. Това предотвратява разрушаването й от сезонните наводнения. Съвсем доскоро по този мост, построен от римските роби, минавал автомобилен трафик!

    Римския акведукт Pont du gard във Франция, издигнат около 19 година пр.н.е. – Уикипедия

    Някои римски пътища в много части на Европа са били използвани по предназначение чак до началото на 20-ти век. Невъзможно е дори да си представим, че модерен път може да издържи без ремонт не 2 хиляди, а поне 20 години.

    Империята не би могла да съществува без пътища, затова когато римляните строели пътища, фактически изграждали империята си. За строителството им отговаряла специално учреждение – Quattuorviri viarum curandarum. Общата дължина на пътищата в Римската империя била между 250 хиляди и 300 хиляди километра. От тях 90 хиляди с твърдо покритие. В самата Италия тяхната дължина била 14 хиляди километра – всичко останало било в провинциите.

    Римските строители на пътища не разполагали с булдозери, самосвали и багери, всичко се правело на ръка. Днешната технология на изграждане на пътното платно почти изцяло копира древноримската: отначало се изкопавал ров с дълбочина около 1 метър. Ако почвата не била плътна, в дъното на рова набивали дървени пилони, а стените се укрепвали с каменни плочи. Сетне поставяли онова, което днес се нарича „пътна възглавница“ – слой едри камъни, след това камъни с по-малки размери, пясък, отново камъни, вар, керамични парчета и накрая каменни плочи. Пътят винаги имал лек наклон с цел дъждовната вода да се оттича в страничните канавки.

    Древните римски строители се стараели да не следват релефа – защо пътищата на великата империя да кривуличат? Ако отпред имало падина, строели мост, ако срещали скала – прокарвали тунел. За характера на римляните можем да съдим по тунел недалеч от Неапол – той е дълъг 1300 метра. Прокопан на ръка!

    Почти всички най-големи съвременни градове в Европа са основани от римляните: Париж, Лондон, Будапеща, Виена, Белград, Орлеан, София, Милано, Торино, Берн … В Римската империя имало около 1800 градове.

    Населението на града Рим по време на върха на могъществото на империята било 1 милион души. В европейските градове такова ниво на урбанизация било достигнато едва в началото на ХХ-ти век.

    За да се осигури живота на толкова голям брой граждани, имало нужда от вода. Имперските аквадукти са истинско технологично чудо дори по съвременните стандарти – например, за да се осигури вода на Рим, била изградена канална система с дължина 90 километра. Хиляда години след това Европа  нямало да види такъв водопровод. Канализацията за отпадните води, без която съвременният град е немислим, също е построена за пръв път в Рим още през VII-VI в. пр. Хр.

    В римските градове се прилагала дренажна система за дъждовна вода, която била толкова ефективна, че в наши дни се тества нейно копие в Холандия.

    Така не само прочутите железни легиони – но и цивилизацията, която те носели навсякъде, била истинското доказателство за величието на Римската империя.

    Експериментът на Милграм: подчинение на авторитета

    Това е експеримент в социалната психология, проведен от Стенли Милграм през 1963 г. Експериментът получил широка популярност, както в научните, така и в обществените среди. Някои учени смятат този опит за един от най-жестоките в историята на психологията. Участниците в него получили задача да пробудят садистичните си наклонности съзнателно, причинявайки болка и страдание на други хора.

    Кой е Стенли Милграм?

    Роден е в Ню Йорк на 15 август 1933 г. Получава основното си образование в училище „Джеймс Монро“, като учи в същия клас заедно с друг известен психолог Филип Зимбардо. След завършване на училището, Милграм влиза в Кралския колеж в Ню Йорк, във Факултета по политология. Но скоро става ясно, че тази научна сфера не предизвиква интерес у него. И все пак, успява да завърши обучението си. По време на следването си Стенли се интересува сериозно от специалността „Социална психология“. Той дори искал да отиде в Харвард, но не успял, защото не му достигнали знания. Независимо от това не се отказал, а за едно лято успял да завършил 6 курса по социална психология в 3 различни висши учебни заведения. В резултат на това, през 1954 г. влязъл в Харвард.

    През студентските си години Стенли имал добри отношения с лектор на име Соломон Аш, който станал популярен психолог, благодарение на изучаването на феномена на конформацията. Милграм дори е бил асистент на Аш в хода на изследванията и експериментите.

    Когато завършил обучението си, решил да се върне в Съединените щати. Там започнал да работи в Принстън заедно със Соломон Аш. Между двамата учени не съществувала приятелска връзка. Те се интересували един от друг само професионално. Година по-късно, Милграм решил да продължи работата си в областта на психологията, но отделно от Аш.

    Същността на експеримента на Милграм

    В хода на прочутия си експеримент Стенли Милграм искал да разбере колко мъчения могат да причинят едни хора на други, ако това влиза в техните служебни задължения. Още в самото начало той мислел да отиде в Германия, защото предположил, че германският народ е по-склонен да се подчинява. Това се дължи на нацисткия режим, който показал на света всички ужаси. Но когато направил първите опити в щата Кънектикът, се оказало, че не е необходимо да ходи никъде и може спокойно да продължи да работи у дома, защото хората са едни и същи навсякъде.

    Резултатите от експеримента на Милграм ясно показват, че хората не са в състояние да се изправят срещу авторитарно ръководство, когато им се нарежда да измъчват други хора, даже съвсем невинни. Оказало се, че лицето, което има желание да се подчинява безпрекословно на някой по-висшестоящ, изпълнява неговите заповеди, дори ако те са в противоречие със собствените му принципи.

    Освен в САЩ, експериментът се провел и в Германия, Италия, Холандия, Испания, Йордания и Австрия. В крайна сметка се оказало, че независимо от националността си, участниците причинявали болка на други хора, когато това им е наредено от началниците им.

    Експериментът „Подчинение“ се провел в мазето на университета „Йейл“. В този опит участвали повече от 1000 души от различен пол и възраст. Първоначално на дадено лице бил предложен богат набор от действия, които противоречали на неговите принципи и морални норми. Основният въпрос или задача на експеримента на Милграм е следният: колко далеч може човек да отиде, причинявайки болка на друг, докато подчинението на ръководителя не стане спорно за него?

    Експерименталното значение на този експеримент било обяснено в съвсем различна светлина: било казано, че целта е да се изследва влиянието на телесната болка върху функциите на човешката памет. В това изследване взели участие наставник (експериментатор), изпитван (ученик) и актьор (в ролята на втори ученик).

    Съгласно правилата ученикът трябвало да научи дълъг списък от различни двойки думи и учителят трябвало да провери колко добре и точно ученикът е запаметил тези комбинации. Ако ученикът направи грешка, учителят трябвало да го накаже с токов удар. При всяка нова грешка учителят отново пускал електрически заряд, който се увеличавал всеки път.

    Как се провеждал експериментът?

    Преди започване на експеримента Милграм с показно хвърляне на чоп определял кой ще бъде учител и кой ученик. Актьорът, който играел ролята на ученик, сядал на стол с електрически кабели, свързани към него. Преди началото на експеримента двамата ученици били атакувани с ток от 45 волта. Това било направено, за да може нищо неподозиращия участник в експеримента да почувства тази болка, която изпитва ученикът. Тогава учителят отивал в съседната стая и започвал да диктува думите на ученика. Когато той се обърквал, учителят веднага натискал бутона. Съгласно правилата, всяко следващо електрическо зареждане се увеличавало с 15 волта, а максималното напрежение достигало до 450 волта. Системата за тестване била специално настроена така, че ученикът да отговори правилно веднъж и след това три пъти поред да прави грешки.

    Когато учителят прочетял докрай всички двойки фрази, написани на първия лист, електрическият удар достигал напрежение 105 волта. Въпреки това, когато учителят искал да продължи да чете думите от следващия лист, експериментаторът го карал да започне всичко отначало, като намали електрическия удар до 15 волта. Това било направено, за да се гарантира, че експериментаторът разбира, че опитът няма да свърши, докато всички двойки думи не бъдат правилно изречени от ученика. По време на опита експериментаторът уверявал учителя, че е отговорен за живота на ученика и за последния курс на експеримента, че той не трябва да спира, а да продължава, въпреки че никой не заплашвал учителя и не му обещавал никаква награда. В резултат на  експериментите било регистрирано, че 26 от 40-те субекти не са показали никаква жалост към ученика и са довели изтезанията до смъртоносните 450 волта. Само след трикратен удар с напрежение 450 волта, експериментаторът съобщил, че експериментът е свършил. Основната част от учителите подготвили за своите ученици електрически заряди, които в реалния живот биха довели до смърт.

    5 исторически мита за истински открития

    Научните открития може да изискват логика, рационалност и факти, но в историята дори науката си има своите митове, градски легенди и измислени приказки. Погрежно разбрани експерименти; ученият с най-интересната история получава заслуга за откритието; грешна информация, предавана от учител на ученик. Макар историите за тези учени да са преувеличени, техните научни открития и теории са истински.

    Бен Франклин и хвърчилото

    Това е една история, която се е доказала като трудна за потвърждения или отхвърляне – легендарното хвърчило на Бен Франклин. Според историята, през 1752г Франклин излязъл в гръмотевична буря с хвърчило, за което бил завързал ключ, а ключа пък бил закачен за лейденска стъкленица. Когато ключът бил ударен от мълния, Франклин я уловил в буркана, с което доказал, че светкавиците са електричество. Повратен момент в науката.

    Има голяма вероятност обаче това никога да не се е случило.

    Един от проблемите тук е липсата на детайли. Всъщност, когато Франклин писал във вестника през Август 1752г, той не изобщо не споменал за експеримента, а просто говорил за пускането на хвърчило в гръмотевична буря, като нещо, което всеки би могъл да направи. От друга страна, когато френският учен Жак де Рома провел подобен експеримент на следващата година, той направил подробни записки за случилото се: времето от деня, дължината на металната корда и чувството при докосването й. Когато Рома поискал Парижката научна академия да го признае като първият, успешно провел експеримента, комитетът се съгласил, защото Франклин не дал подробности, които да потвърдят, че е бил първи. Нетипично за Бен Франклин, той не казал и дума по въпроса.

    От тогава, много учени са се опитвали да докажат, че Франклин е пуснал хвърчило през 1752г. Дори „Ловци на митове“ обявиха това за мит. Как обаче се е зародила историята? Ако приемем, че е измислена, то Франклин е дал началото й. Той сметнал, че подобна история би била интересна и хората ще го запомнят за приноса му към проучването на електричеството.

    Галилео и Кулата в Пиза

    В свободното си време, когато не ядосвал папата или не помагал с изобретяването на телескопа, според легендата, Галилео Галилей изкачил Наклонената кула в Пиза през 1589г и пуснал от върха два обекта с различна маса. С това искал да покаже, че твърдението на Аристотел, че скоростта, с която обектите падат, зависи от тяхната маса, е погрешно. Има няколко доста очевидни проблема в тази история. Преди всичко, Галилео никога не е твърдял, че е провел такъв експеримент. В един от трактатите си той говори за пускането на два обекта от кула, но Галилео не споменава самият той да е извършвал такъв експеримент.

    Дори Галилео да реализирал идеята в главата си, той пак не би бил първият. Историкът Бенедето Варки говори за подобни тестове още през 1544г, а през 1576г Джузепе Молети разгласява, че ако два обекта от един и същ материал, но с различна маса бъдат едновременно пуснати от високо, те ще ударят земята по едно и също време.

    Как се е зародила историята? Тук е доста лесно да отгатнем. Биографът и ученик на Галилео, Винченцо Вивиани, споменава експеримента в записките си за живота на учения. Тази история е дискредитирана от повечето историци, но това не е попречило тя да се повтаря в уроците по физика.

    Сипките на остров Галапагос са вдъхновили Чарлз Дарвин за теорията на еволюцията

    Естественикът Чарлз Дарвин, както разказва историята, се качил на кораб и разгледал забележителната флора и фауна на островите Галапагос. Докато бил там, той проявил особен интерес към различните видове сипки, които се били пригодили особено добре към околната си среда. Желанието му да разбере защо тези птици са толкова перфектни, го накарало да разработи теориите, описани в „Произходът на видовете“.

    Тази история има всичките белези на класическия мит. Млад мъж напуска дома си и пътува до далечна земя, където открива тайните на света. Няма съмнение обаче, че сипките не са изиграли никаква роля в разбирането на Дарвин за макроеволюцията. Да, документирал е птиците и техните човки, но в „Произход на видовете“ никъде не се споменават сипки. Те не са били ключовото вдъхновение на Дарвин за трудовете му върху естествения подбор и еволюцията.

    Как се е зародила историята? Историците приписват тази на еволюционарният биолог Дейвид Лак, който е изучавал сипките на островите Галапагос и връзката между тяхната физиология и естествения подбор. През 1947г излиза книгата му „Сипките на Дарвин“, която свързва името на естественика с тези птици.

    Александър Флеминг открил пеницилина, когато мухъл започнал да се развива по открита бактериална култура

    Като при повечето митове, в този също се крие частица истина. Шотландският фармацевт сър Александър Флеминг имал доста неподредена лаборатория и често оставял бактериалните култури да се трупат на камари. Мухълът можел и в крайна сметка открил тези изоставени култури, включително и тази на име Penicillium, която била използвана за други научни цели в друга част на сградата. Флеминг забелязал и идентифицирал убиващия бактерии мухъл и кръстил субстанцията, която произвеждал „Пеницилин“. Той обаче далеч не бил първия, който открил антибиотичните му свойства. Penicillium била популярна гъбичка, която мнозина други, включително Джоузеф Листър и Луис Пастюр, били забелязали, че убива бактериите. През 1929г обаче Флеминг публикува статия за ефектите на пеницилина върху различни бактериологични агенти – никъде не говорил за това, че може да убива бактериите, без да унищожава живата човешка тъкан.

    Въпреки това, в училище най-вероятно са ви учили как Флеминг веднага разпознал потенциала на пеницилина и и го пуснал по аптеките. Истината е, че той не виждал пеницилина като лекарство и бил разгневен от ограниченията му. Когато бил приеман орално, пеницилинът не се абсорбирал от човешкия организъм. Вместо да проучи потенциала на пеницилина, Флеминг си играел с него, докато накрая не спрял работата си с мухъла. Друг учен, Хауърд Флори, е бил този, който е направил нужното, за да бъде превърнат пеницилина в незаменимо средство в медицината.

    Как се е зародила тази история? Част от историята, която е по-интересна за хората – че пеницилинът един ден просто се появил в лабораторията на Флеминг – всъщност е вярна. Флеминг обаче не разпознал значимостта му и вместо това се фокусирал върху други неща. Оказва се, че пресата дава начало на мита. Когато Флори и Чейн публикували откритията си за терапевтичните приложения на пеницилина, те споменали статията на Флеминг като вдъхновение. Репортерите харесали идеята за този непознат, шотландски учен, който направил откритието на века случайно. Останалото е история.

    Съпругата на Айнщайн му помогнала за Теорията на относителността

    Това е значително по-нова история, която придоби популярност през 2003г заради документалния филм „Съпругата на Айнщайн“. Според нея, докато Айнщайн се мъчил с великата си теория, той получавал помощ от брилянтната, но скромната си съпруга, Милева Марич. Марич все пак учела в същия университет като Айнщайн, където се записала да преподава физика и математика. След трудна академична кариера обаче, тя се отказала от това, след като забременяла от Айнщайн. Геният бил измислил най-големите си теории именно по времето, когато двамата били заедно.

    Макар да не можем да подценим значимостта на симпатизиращата и трудолюбива съпруга, приносът на Марич в работата на Айнщайн едва ли е бил от научно естество. Най-голямото доказателство за това е, че тя самата никога не е споменавала за такова нещо, дори в личните писма до близки приятели.

    Как се е зародила историята? През 1987г много от личните записки и документи на Айнщайн излизат наяве и предлагат много подробен поглед към живота му и връзката му с Марич. Това кара мнозина да спекулират, че Марич е имала някакво участие в проучванията на Айнщайн, но повечето историци са съгласни, че това не е така. Документалният филм от 2003г привлече общественото внимание към тези открития, но е изпълнен с много грешки и неточности.

    Вещиците на Лапландия

    Всички знаят, че дядо Коледа, или дядо Мраз, идва от Лапландия. Но в миналото тази северна земя се свързвала не само с такива светли образи.

    От стари времена до наши дни съществуват поверия, че Лапландия е страна на могъщи чародеи. В тъмнината на безкрайната полярна нощ, под феерията на Северното сияние, древните магьосници извършвали невероятни чудеса. Днешната Лапландия е разделена между 4 държави: Русия (Колският полуостров), Финландия, Швеция и Норвегия.

    В легендите на местните народи се разказва за могъщата вещица Ягуние. Нейният дворец се намирал в средата на три пътища към три свята: земния, подземния и небесния. Тя показвала истинския си облик не на всеки човек: веднъж можела да бъде стара жена с пръчка, друг път – зряла жена или срамежливо момиче. Докато мъжът пред нея се чудел коя е тази жена, тя го преценявала – и според деянията му го наказвала или възнаграждавала.

    Вещиците от Лапландия били смятани за господарки на ветровете – по онова време това било изключително важно, защото всички кораби били само с платна. Капитаните, които излизали в морето, си купували благоприятен вятър и получавали 3 възела: за умерен вятър трябвало да  развържат първия възел, за силен – втория, а третият предизвиквал буря. Защо им била небоходима буря, дали срещу пирати или кораби на конкуренти – легендата не уточнява.

    Пътешественици в Лапландия разказват, че многократно наблюдавали как кораби се движели един срещу друг, а всеки имал попътен вятър. Явно капитаните им си били купили вятър от лапландските вещици…

    В прочутия карелофински епос „Калевала“ злата старица Лоухи се нарича „Господарката на Севера“. Тя владеела Похиела – страната на мрака и студа (така обозначавали крайната северна част на Лапландия), изпращала срещу хората урагани, лошо време, болести, от време на време дори отвличала слънцето и луната, като ги заключвала в медна планина; тогава светът потъвал в тъмнина.

    Както е известно, митовете никога не възниквали на празно място – в основата им са истински събития, покрити с плодовете на човешката фантазия. Неслучайно фолклорът се определя като колективната памет на народа. Днес Лоухи се нарича централният град на най-северния край в Карелия – невероятно живописен район, с гори и многобройни сини езера.

    Местните жители уважават легендарната Господарка на Севера и могат да разкажат много мистични истории, свързани с нея и нейните владения. Те внимават, за всеки случай, да не изпуснат някоя обидна дума за Лоухи. Често се случвало оскърбителят на Господарката на Севера да бъде наказан съвсем реално. Дали това са били случайности, никой не може да твърди със сигурност.

    Планината Вотоваара („Смърт-планина“) се намира на 20 километра югоизточно от село Сукозеро в в Карелия.  Според местните вярвания Вотоваара е център на могъщи сили. За народа „саами“ тя е свещена още от езически времена. Нейният връх е зает от древен култов комплекс, чиято обща площ е около 8 квадратни километра. Тук има структури от огромни обработени мегалити. Много от тях са разположени в групи от 6 до 15 камъка и оформят кръг с малки камъни в центъра. Доста често оттам се чуват странно щракане или бръмчащи звуци.

    Планината Вотоваара

    Планината се счита за приют на зли сили и дори за мост към друг свят. Тук почти няма животни, а дърветата растат уродливи, сякаш изкривени от невидима ръка. Изглежда, че това е резултат от тежката енергетика на мястото. Езерата са напълно безжизнени. Една от мистериите на Смърт-планина е необичаен мъх със зловещ кърваво-червен цвят. Специалистите твърдят, че такъв мъх не се среща другаде.

    Каменната стълба в планината Вотоваара

    Върху склона на планината има загадъчно стълбище от 13 стъпала, което завършва в дълбока стръмна пропаст. При това местните жители по принцип не използват стълби и никога не са правили.

    Някои хора по тези места твърдят, че ги посещават странни видения – например, жена в бели дрехи. Дали това е Господарката на Севера, злата вещица Лоухи от Лапландия?

    Кървави дъждове

    Сигурно е била зловеща гледка, когато вместо обичайният дъжд от небето се изсипва зловещ порой, червен като кръв. Такива кървави дъждове е имало в историята стотици пъти – и в Античността, и в по-близки времена. Древният гръцки историк и писател Плутарх разказа за кървави дъждове, които се изливат след големите битки с германските племена. Той бил сигурен, че кървавото изпарение от бойното поле прониква във въздуха и оцветява обикновените капки вода в червено.

    От друга историческа хроника можем да разберем, че през 582 г. кървав дъжд пада в Париж. Друг кървав порой, който се е излял през 1571 г. в Холандия. Той валял почти цяла нощ и бил толкова изобилен, че наводнил района, а всички къщи, дървета и огради станали червени. Жителите по тези места събирали дъждовната вода в кофи и обяснявали необичайното явление с факта, че към облаците се е издигнала кръвта на убити бикове.

    Френската академия на науките също обърнала внимание на кървавите дъждове. В нейните научни мемоари се казва: „На 17 март 1669 г. в град Чатилен (на река Сена) пада мистериозна тежка вискозна течност, подобна на кръв, с остра неприятна миризма. Големи капки от нея падали от покривите, стените и прозорците на къщите.” Академиците дълго умували, за да намерят обяснение на случващото се и накрая решили, че тази течност се е образувала в гнилите води на някакво блато и е стигнала небето в резултат на вихрушка.

    През 1689 г. във Венеция имало кървав дъжд, а през 1744 г. – в Генуа. Вторият предизвикал истинска паника. Един от съвременниците му пише: „Това, което обикновените хора наричат кървав дъжд, не е нищо друго освен пари, боядисани с цинобър или червена креда. Но когато истинска кръв пада от небето, това, което не може да бъде отречено, е че става чудо, извършено от Божията воля.“

    В началото на пролетта на 1813 г. един кървав дъжд изведнъж се излял над Неаполитанското кралство. Учен от онова време на име Сементини доста подробно описал събитието и ние сега можем да си представим как се е случило то: „Един силен вятър в продължение на два дни духаше от изток – пише Сементини, когато местните жители видяха да се приближава откъм морето гъст облак. В два часа след обяд вятърът внезапно утихна, но облакът заслони околните планини и започна да закрива Слънцето. Цветът му бе бледо розов, но после стана огнено червен. Скоро градът потъна в такава тъмнина, че в къщите трябваше да се запалят лампите. Хората, изплашени от мрака и цвета на облаците, се втурнаха към църквата да се молят. Тъмнината се усили, а цветът на небето напомняше червено горещо желязо. Чу се гръм. Ужасният шум на морето, макар и на шест мили от града, засили още повече страха на жителите. И внезапно от небето потекоха потоци от червена течност, които някои хора взеха за кръв, а други – за разтопен метал. За щастие, привечер въздухът се прочисти, кървавият дъжд спря и хората се успокоиха.“

    Случвало се е, да падат не само кървави дъждове, но и кървав сняг. Например, във Франция в средата на миналия век.

    Хората видели в кървавите дъждове знак от висшите сили. Учените казват, че водата става подобна на кръвта, поради смесване с частици от червен прах с минерален и органичен произход. Силните ветрове могат да прехвърлят тези песъчинки на хиляди километри и да ги издигнат до огромна височина, за да валят от облаците.

    Забелязано било, че кървавите дъждове най-често падат през пролетта и есента. През миналия век те били около трийсет. Разбира се, кървави дъждове валяха и в нашия век, но никой вече не се страхува от тях.

    5 неуспешни начина за спасяването на света

    Хибриди, пазарски торбички за многократна употреба, рециклируеми памперси – всеки се опитва да помогне за спасяването на света. Дори цели индустрии са станали социално отговорни, за да оставят след себе си по-добър свят, който да наследят роботите, щом го превземат.

    Но в повечето случаи тези неща само ни карат да се чувстваме по-добре. Нищо друго.

    Купуване на органично отглеждана храна

    Изглежда логично. Органичната храна е отглеждана без химична тор, хормон и пестициди. Липсата на тези химикали означава по-полезна храна и по-малко замърсяване на планетата. Всичко, което е органично и естествено би трябвало да е по-добро, нали?

    Само че не е така. Тази храна може изобщо да не е по-полезна. Да не говорим, че вероятно даже не можете да си я позволите. Влиянието, което има върху планетата пък може да е дори по-лошо.

    Работата е там, че тези химични торове и пестициди са изобретени с причина и тя е да се увеличи производството. Оказва се, че органичното фермерство е доста неефективно. Държането за ръце в кръг около нивата и добрите мисли не правят нищо срещу вредителите, които искат да изядат посевите ви и плевелите, които искат да ги задушат. Един акър земеделска земя произвежда 200% повече зърно, отколкото преди 70 години. Същото важи за месото и пилетата. Всичко това е благодарение на химикалите.

    Ако ги махнем, внезапно ще започнем да получаваме много по-малко храна от същата площ обработваема земя. Според един нобелов лауреат, ако преминем към органични храни, бихме могли да нахраним около 4 милиарда души. Това звучи чудесно, само че не и за останалите 2.5 милиарда, които ще умрат от глад.

    Въпреки всички твърдения, че използваните химикали са лоши за нас, оказва се, че броят на раково болни е спаднал с 15%, откакто фермерите са започнали да ползват химикали. Как е възможно това? Ами така хората могат да си позволяват да купуват повече плодове и зеленчуци, понеже се отглежда по-голямо количество. Това е една от причината средната продължителност на живота да е скочила с близо 10 години за последния половин век.

    Що се отнася до околната среда, оказва се, че органичните храни си имат свои проблеми. Понеже отглеждането им е много по-неефективно, получава се недостиг на храна. Това налага транспортирането на храна от по-далеч. Не сме учени, но мислим, че транспортирането на цистерна с прясно мляко от 2000км по магистрала, задимена от дизелови изпарения, вероятно не е много полезно за вас.

    Отказване на ваксините

    Хората отказват да приемат ваксините, защото ги смятат за отровни. В зависимост кой сайт четете или кой епизод на Опра сте гледали, ваксините съдържат отровен живак и причиняват всичко от аутизъм до синдром на внезапната детска смърт.

    Макар тези противници на ваксините да имат добри намерения, техните твърдения не са подкрепени от никакви истински доказателства.

    Целият шум около аутизма е базиран на доклад от 1998г, който е отхвърлен от всички големи здравни организации, а през 2004г дори авторите се отричат от него. В научния свят това е като да плюеш на себе си.

    Що се отнася до синдромът на внезапната детска смърт, проучванията показват, че случаите всъщност са спаднали с 40%, докато броят на ваксинираните нараства.

    Много от отправяните критики към ваксините се базират на това, че съдържат живак. В това има само два проблема. Видът на използвания живак не е опасен и въпреки това са спрели да го използват през 2001г.

    Не казваме, че при ваксините не съществува риск. Както при всяко лекарство, страничните ефекти са напълно реални. Но шансовете за нещо по-сериозно са много малки, сравнени с риска от истинската болест.

    Проблемът е, че когато повече родители решат да не ваксинират децата си, тези малки фабрики за бацили правят това, което умеят най-добре и избухват епидемии. Тогава резултатът са много малки бебета, които обикалят и заразяват хората, като някакъв много сладурски зомби апокалипсис.

    Рециклиране

    Всички чуваме как, ако не започнем да рециклираме, скоро горите ни ще свършат и ще живеем сред планини от собствения ни боклук, също като в „Wall-E“.

    Предполага се, че рециклирането помага за използването на по-малко ресурси и намалява замърсяването, нали? Какво лошо може да има в това?

    Представата за хартиената индустрия, която отсича последното дърво и всички се борим за глътка кислород, е просто нелепа. През последните години броят на дърветата се е увеличил, защото компаниите засяват повече нови дървета, за да си подсигурят бъдещето.

    Също толкова нелепи са приказките за планини от боклуци, сред които ще живеем, понеже за разграждането им са нужни хиляди години. Експерти от университета Гонзага в САЩ, които са имали доста свободно време, са изчислили, че със сегашното темпо, целият боклук на страната за следващите 1000 години би се побрал на сметище с площ 55кв.км. и дълбоко 90 метра.

    А като стане въпрос за пестене на ресурси от рециклирането. Тук въпросът е малко спорен, защото зависи дали смятаме човешкият труд като ресурс. Рециклирането изисква повече камиони, повече работници и повече хора, които да ръководят целия процес. В Лос Анжелис например има 12 пъти повече боклукчийски камиони, отколкото щеше да има, ако не беше програмата за рециклиране. Също както при онези кретени, които отиват с колата до фитнеса, за да бягат на пътеката, след което пак с колата отиват до магазина, който е на ъгъла, за да си купят свински ребърца и безалкохолно – накрая не е ясно каква е ползата.

    Освен това повторното използване на нещо невинаги е по-добър вариант от това просто да го изхвърлиш. Химик от университета Виктория е изчислил, че трябва да използваш керамична чаша 1000 пъти, за да се окаже по-добър избор от чашите за еднократна употреба. Това е така, защото е нужна много повече енергия за произвеждането на тази чаша и миенето й с вода след всяко използване.

    Разбира се това не означава да започнете да живеете само с чинии и дрехи за еднократна употреба и да си хвърляте боклука по улиците. Проблемът обаче не е такъв, какъвто са ни го представяли.

    Използването на антибактериален сапун

    Бактериите ни разболяват. Единственият начин да останем здрави, е като убием тези малки вредители. Говорим за бактериите де, не за децата.

    В днешно време всичко е антибактериално: сапуна, лосиона за ръце, лубриканта. За нула време ще им видим сметката на тези бактерии.

    Природата е забавно нещо. Но не като мръснишки виц, а повече като история за ужасяваща смърт, предхождана от агонизиращо страдание. Работата е там, че макар да е много лесно да убиеш много от дадено нещо, много трудно е да убиеш всичкото. В резултат на това оцелелите са много по-корави и ядосани.

    Чрез използването на антибактериални продукти убиваме слабите бактерии, докато по-силните оцеляват и стават дори още по-силни. Дарвизмът работи на пълна газ.

    Това вече се е случило със стафилококовата бактерия, която се присмива на пеницилина, както Супермен се присмива на куршумите.

    И сякаш идеята за супер бактериите не е достатъчно страшна, но се оказва, че същите химикали, които използваме, за да ги убием, всъщност ни разболяват.  Активната съставка на антибактериалния сапун оказва влияние на хормоните и нервната система. Всъщност същите тези химикали се откриват в урината на 75% от хората, което означава, че отровата вече е във вас.

    Търговия с въглеродните емисии

    Освен ако не смятате, че би било яко Земята да се превърне в пустинната планета Татуин, вероятно искате да спрете глобалното затопляне.

    Целта на търговията с въглеродни емисии е да платиш на някой друг да намали неговите емисии на въглероден диоксид с толкова, колкото ти изпускаш над допустимото в атмосферата.

    Какво му е лошото? Ами накрая може да се окаже, че просто плащаш, за да не ти тежи на съвестта. В общи линии купуваш обещание от някой друг, че той ще намали въглеродните си емисии с определено количество. Проблемът е, че няма стандарт или орган, който да следи тези неща.

    Разследванията често откриват, че хората, които търгуват с въглеродни емисии просто са купили напразни обещания. Дори компанията, с която си сключил сделката, да намали емисиите си, вероятно няма никаква полза от това, защото и без друго е щяла да го направи.

    5 привидно вредни неща, които удължават живота ни

    Благодарение на Опра и рекламите на лекарства, всички сме доста наясно какво е нужно, за да водим дълъг и здравословен живот: витамини, упражнения и прочистващо кисело мляко. Ако сте обръщали внимание на едно малко нещо, наречено наука обаче, може да научите, че има много произволни неща и дори лоши навици, които също ни помагат да живеем повече. Например…

    Живот в рецесия

    Не изглежда твърде вероятно рецесията да удължава живота ни. Макар животът да е по-важен от парите, имате нужда от пари, за да си купувате неща, които ви поддържат живи. В период на икономическа криза може да очаквате продължителността на живота да се понижи, тъй като безработицата расте и никой не може да си позволи да плаща за лекари  и витамини. Също така вместо да ядете пресни плодове и зеленчуци, започвате да се задоволявате със супа от сушени зеленчуци и промишлени количества спагети. Статистиката обаче показва, че лошата икономика всъщност увеличава продължителността на живота.

    В някои страни между 2007 и 2010г, по време на финансовата криза, проучванията показват, че смъртността е намаляла за сметка на продължителността на живота. Това не е просто съвпадение. Оказва се, че числата са доста специфични – всеки процент увеличаване на безработицата означава 12 000 по-малко смъртни случая на година. Същото се е наблюдавало и в миналото, например при Великата депресия, когато продължителността на живота се е увеличила с шест години.

    Макар броят на самоубийствата също да скача през тези трудни времена, всяка друга смъртност пада. По-малко хора могат да си позволят да излизат, което води до по-малко коли на пътя. Ето ти голям спад в смъртните случаи на пътя. Вредните навици като тютюнопушенето, алкохола и бързите храни също стават лукс.

    Плюс това, когато си стоите повече вкъщи, се сближавате с роднините си, което се смята за хубаво нещо. Дори причината за рецесията оказва добро влияние. Хората остават без работа, вече не са подложени на стреса на работното място и по-малко са тези, заминали си от сърдечни удари.

    Пиенето

    Още едно нещо, което на пръв поглед просто няма как да ни помогне да живеем по-дълго. Всички знаем за поне една известна личност, напила се до смърт или загинала при пиян инцидент. Знаем и, че алкохолът е лошо нещо, нали?

    Грешка. Хората, които не близват алкохол имат по-висока смъртност от онези, които понякога сръбват.

    Знаем какво ще си помислите – че някои от тези въздържатели вероятно са спрели алкохола след години злоупотребяване. Тя са били на крачка от среща със Създателя и вероятно са спрели да пият само, защото лекарят им е казал така. Но дори и в този случай, когато вземем предвид бивш алкохолик, абсолютните въздържатели умират по-млади от тях.

    Едно 20-годишно проучване сред 1824 участница е показало, че хората, които пият по няколко чашки на ден имат два пъти по-голям шанс да живеят повече от онези, които се придържат към водата и содата.

    Умереното пиене не е вредно за вас. Не е голяма изненада. Новината обаче е, че дори алкохолиците живеят повече. По време на горното проучване, от въздържателите умрели 69%, от сериозните алкохолици се гътнали 60%, а от умерените пиячи само 41%.

    Защо е така? Експертите смятат, че има нещо общо с поведението. Въздържателите излизат по-малко, нямат толкова социални контакти  и подкрепа от близките. Изненадващо, но тези хора също така получават по-малко пари и са по-необразовани. Всички тези фактори допринасят за по-голямата смъртност при тях.

    Голяма фамилия

    С всички стрес от бременността, раждането и бебетата, човек ще си помисли, че всяко дете стопява по няколко годинки от живота на жената. Няма как да грешите повече. Оказва се, че жените с повече деца всъщност живеят повече. Бащите също.

    Учените са проучвали 937 майки и 1078 бащи от Пенсилвания, ровейки се в родословните им дървета чак до 1749г. Открили са, че за всяка дете до номер 14, животът на повечето майки се удължавал с 0.32 години, а на бащите с 0.23 години. С други думи, на всеки четири деца, бащите печелят по една година. Най-после една добра причина за секса.

    Никой не знае защо майките с по-големи семейства живеят по-дълго. Вероятно има нещо общо с по-силните социални връзки, които държат семейството сплотено. Или пък просто майките имат по-голяма мотивация да доживеят да видят внуците и правнуците си.

    Не бъдете прекалено радостни

    Имаме добри новини за хората, които обичат лоши новини и лоши новини за палячото, който винаги е весел в офиса. Знаете го – онзи, който никога не изпада в лошо настроение и винаги помни рождения ви ден. Според едно 80-годишно проучване, хората, които са твърде оптимистични, радостни и щастливи не са онези, които живеят най-дълго.

    Как това е възможно? Не са ли сърдитите хора изложени на по-голям риск от високо кръвно и всички онези болести, свързани със стреса?

    Учените са открили, че оптимистите са много по-невнимателни от сърдитковците. Именно веселяците поемат повече рискове и не мислят за последствията. Те танцуват в дъжда и биват ударени от светкавица.

    Кастрацията

    Класическа етична дилема за всеки мъж: Предпочиташ да умреш млад, но с топките си, или искаш да живееш 100 години, но без тях? Въпросът е добър, тъй като се оказва, че евнусите живеят по-дълго от нескопените си събратя… и то с цели 10 години повече.

    Учените отдавна знаят, че кастрираните плъхове се отдават на по-безопасно поведение, по-малко агресия и като цяло надживяват останалите. Знаем също, че мъжете често са негативно повлиявани от тестостерона си – говорим за сърдечни заболявания, тютюнопушене и сбивания в бара.

    Едно време някои момчета са били кастрирани, за да може като пораснат да станат пазачи на харема и двореца, без никой да се тревожи, че може да правят разни врътки. В Корея, евнусите се отказват от скъпоценностите си за привилегията да се оженят или да осиновят дете. Тези хора също така са били рекордьори – знаем, че средната продължителност на живота на евнусите през династията Чосун е била 70 години, докато на останалите хора около 53 години. Дори членовете на кралското семейство са умирали по-млади.

    Осреднено, кастрираните мъже са живеели с 14-19 години по-дълго от останалите, а малцина дори са минали заветните 100. Във времена когато медицината не е съществувала и хората са умирали от възпален нокът, тези момчета са били доста корави.

    Мразите фитнеса? За всичко са виновни гените

    Искрено искате да започнете да спортувате и дори си купувате абонаментна карта, за да ви мотивира финансовия разход. Но всичко приключва с факта, че след 2-3 тренировки решавате, че фитнес клубът е твърде неудобен, че след работа е прекалено уморително да се ходи там, а през уикенда си е цяло престъпление. Позната ситуация? Ако отговорът е „да“, тогава този текст е за вас.

    Чували сме милион пъти, че всеки навик се изработва за 21 дни. По този начин, ако „чрез сила“ направите нещо по време на този период, тогава в крайна сметка действието ще се превърне в рутинно, като миенето на зъби. Но по някаква причина дори 10 дни непрекъснати тренировки ви изглеждат като изкачване на Еверест. Питате се: „Какво не е наред с мен?“. „Всичко е в генетиката“, казват учените.

    Изследователи от Амстердамския свободен университет разбраха защо един човек изпитва истинско удоволствие от спорта, а за друг той  се превръща в безкрайно мъчение. За тази цел те избраха за участие в експеримента 115 двойки еднояйчни близнаци, 111 двойки разнояйчни близнаци, 35 братя и сестри от семейства с близнаци и 6 двойки от семейства, в които никога не е имало близнаци. Всеки от участниците тренира на велотренажьор 20 минути, след това изпълнява 20-минутно бягане в удобно темпо и на финала отново се връща на велотренажьора.

    По време на упражнението, според Medical Daily, доброволците отговаряли на въпроси на учените: как се чувстват, колко усилия полагат, как оценяват своето ниво на енергия, нервност и напрежение в този конкретен момент. Освен това братята и сестрите били запитани колко често обикновено тренират и колко интензивни са техните нормални тренировки, което позволило на изследователите да оценят психологическото състояние на участниците по време на физическата активност.

    Окончателният анализ на данните показал, че еднояйчните близнаци реагират еднакво на тренировката, което не е така при другите участници в експеримента. Това позволило на изследователите да допуснат, че генетиката играе роля в отношението към спорта. Но въпреки, че експериментът ясно показал, че някои от нас имат вродено нежелание за спортна дейност, никой не отрича факта, че спортът е полезен.

    Освен, че спомага за поддържането или намаляването на теглото, фитнесът може да повиши настроението, значително да намали стреса и тревожността, да подсили костите и да намали риска от много хронични заболявания. За щастие, дори ако не сте генетично предразположени към физическа активност, можете да „насилвате“ себе си, за да се насладите на спорта.

    „Твърде често се срещам с хора, които се абонират за тренировки, които не могат да понасят – казва физиологът Шавиз Гласко от Центъра за управление на теглото. – Полезно е постоянно да си припомняте, че дори не много енергични действия, като например ходене с куче или танци в кухнята, се считат за упражнения „.

    Други проучвания също показват, че подходящият партньор за тренировки е един от най-добрите начини за успех в това начинание. Един експеримент по темата, проведен през 2013 г., показал, че хората, които тренират заедно със съпруг, приятел или член на семейството, съобщават за повече удоволствие от процеса (и това чувство става още по-голямо, ако всичко се случва сред природата).

    Бъдещето – нашият живот след 20 години

    Бъдещето на човечеството може да бъде великолепно благодарение на новостите в медицина. Ние ще бъдем по-здрави и ще живеем по-дълго, изкуственият интелект ще поеме обременителната домакинска работа и служебните ангажименти, а ние, ако искаме, ще можем да се движим във виртуални светове. Как ще изглежда един нормален ден в бъдещето? – отговор на този въпрос дават журналистите на списание „Шпигел“ Хенинг Яуерних и Изабела Райхерт, говорейки с футуролози от Иновационния център Ars Electronica Futurelab (Линц, Австрия).

    „Фактът, че изкуственият интелект ще придружава и подкрепя човека през целия ден, ще се превърне в нещо обичайно през 2037г.“ – казва един от футуролозите в центъра Кристофър Линдингер. Не можем да допуснем, че компютрите ще надхвърлят човешките мисловни функции. Тези системи обаче могат много добре да се специализират в специфични дейности, например да сравняват голямо количество данни в много кратко време „, казва Линдингер.

    Чиповете, свързани с интернет, ще бъдат вградени в предмети, дрехи, стени. Още днес, около 25 милиарда устройства са свързани към мрежата. До 2020 г., според изчисленията техният брой ще се увеличи до 50 милиарда, т.е. за всеки човек ще има средно по 7 устройства, съобщава изданието. В този случай основният компонент на системите за изкуствен интелект трябва да бъде защитата и сигурността на информацията, казва футурологът Линдингер.

    В близко бъдеще ще станат често срещани и устройства, които са способни да начертаят показатели за здравето, като ЕКГ. Според очакванията на футуролозите, през 2025 г. сензорите, поставени на нашите дрехи, кожа и на използваните от нас предмети, ще регистрират жизнените ни показатели и ще могат да събират данни за здравословното ни състояние, да ги анализират и поставят диагнози като водят до рязко увеличаване на продължителността на живота.

    „Лекарите като диагностицисти ще станат излишни – цифровите здравни системи ще бъдат по-добри и по-изгодни“, казва футуроложката Мария Пфайфер. Изкуственият интелект може да сравни отклонението от нормата с огромно количество медицински данни, което означава, че информационната база е много по-обемиста от паметта на лекаря.

    Според едно от изследванията, компютърният алгоритъм вече може да разпознае сърдечните заболявания по-добре от лекарите. „Лекарите ще могат да се съсредоточат върху социалните аспекти на професията в бъдеще“, казва Мария Пфайфър.

    Но какво ще стане, ако цялата важна информация попадне в грешните ръце при хакване? На този въпрос все още няма отговор.

    „Новият дигитален свят на медицината ще функционира само, ако всеки пациент има достъп до собствените си данни и реши сам с кого иска да сподели тези данни“, казва Пфайфер.

    До 2037 г. ще настъпят промени в това, какво ядем и как приготвяме храната. Вече почти всички големи производители предлагат интелигентни хладилници, въпреки че цената им все още е висока за обикновеното семейство. С помощта на сканирането, такива хладилници могат да съхраняват данни за продуктите вътре и техния срок на годност. Те са свързани с онлайн магазини и могат автоматично да поръчват храна, въз основа на нашите предпочитания.

    До 2030 г., с голяма вероятност ще се появят пържоли от изкуствено месо. Вече има многобройни фирми, които произвеждат месо от клетъчни култури. През 2016 г. една от американските компании въведе първия сандвич от изкуствено месо. Въпреки това, тези продукти са все още твърде скъпи: първият бургер, направен в лаборатория, струва около 330 хиляди долара. През следващите десетилетия обаче, цените трябва да спаднат значително: според компанията, създала първия „лабораторен“ бургер, през 2020 г. нейните продукти ще струват около 10 долара.

    Що се отнася до транспортната инфраструктура, която вече се приближава до колапс в градове като Сингапур, Лондон и Токио, учените разработват нови концепции. Например, разработчиците на Лондонското метро вече са създали проект за „супервлакове“, които по време на пътуването могат да се свързват помежду си, така че пътниците да са в състояние да преминават от един влак в друг. „Необходимостта от такива решения, както и от сегашното състояние на технологиите, предполагат, че такива системи ще се превърнат в реалност още през 30-те години“, казва футурологът Линдингер. Освен това, скоро обикновените автомобили ще заменят електрифицираните автобуси и ръчно управляваните автомобили, благодарение на което броят на произшествията и задръстванията по пътищата ще намалее.

    Според Линдингер, след 5-10 години ще бъде възможно да се отиде на виртуална почивка. На пазара ще се появят специални контактни лещи с неограничена разделителна способност и човек ще може да наблюдава през тях образи, които са неразличими от реалността. Вече на пазара има очила за виртуална реалност, използвани за компютърни игри. Според експерти, нивото на разработката на игри за виртуална реалност сега съответства на нивото на развитие на компютърните игри през 70-те години на миналия век, т.е. то е в начален стадий на развитие.

    Вълшебният щъркел

    Древната традиция приписва на щъркела свойството да носи деца в семейството – затова тази птица до ден-днешен се смята за символ на любов и раждане.

    Щъркелът е свещена птица в различни митологични традиции. В християнството, като предвестник на пролетта, се смята за олицетворение на нов живот, чистота, целомъдрие, благоразумие и бдителност. Идеята, че щъркелът носи деца, е най-разпространена сред славяните. Според една от легендите той изважда децата от блато, слага ги в кошница и ги хвърля в къщата през комина.

    Според полския субетнос „кашуби“, щъркелът хвърля жаби отвисоко, които се превръщат в хора. Жаба, която падне на полето, става селянин, а близо до вода – рибар.

    Щъркелите били много почитани в древния свят. Питагор вярвал, че мъртвите поети се превръщат в щъркели, а Плутарх съобщава, че за убит щъркел наказвали със смърт. В Древния Рим щъркелът бил символ на грижата за родителите. Вярвало се, че когато старите птици губят оперението си, младите щъркели скубят свои пера и ги дават на родителите си. Затова в Рим предписанието да бъдат полагани грижи за родителите се наричало „Законът на Щъркела“. В Китай щъркелът въплъщавал дълголетие, щастлива и спокойна старост, синовна почтителност.

    В някои славянски страни на Благовещение (25 март) за пристигането на щъркелите изпичали специални хлебчета с изображения на краката на птицата. Децата ги подхвърляли нагоре и се обръщали към щъркела с молба за богата реколта.

    В Германия вярвали, че ако младо момиче през пролетта види за пръв път щъркела в полет, същата година ще се ожени. Ако го види стоящ – ще стане кума. Във Франция поверието гласяло, че ако момичето види два щъркела, ще се ожени същата година; но ако щъркелът бил сам, и тя щяла да остане самотна още една година.

    Сред някои народи се вярвало, че когато човек види първия щъркел, трябва да тича подире му, да кляка и да се търкаля по земята. Това гарантирало здрави крака. Но ако го види и остане неподвижен, цялата година щял да се изморява при ходене. За да не те боли гърбът, трябвало, щом видиш щъркел, да се облегнеш на дърво или ограда.

    Според някои вярвания, щъркелите са единствените птици, които имат душа, а пръстите им са подобни на човешките. Те разбират човешките езици, плачат със сълзи, молят се на Бога (когато щракат с клюновете си, вдигат глава нагоре). Всяка щъркелова двойка е неразделна и, ако единият от съпрузите умре, другият се самоубива. Щъркелът дори бил способен да се самоубие също и от ревност!

    Една легенда твърди, че в миналото щъркелът бил човек. Тогава вещиците и магьосниците обичали да се превръщат в змии и жаби. Един ден Бог събрал всички змии и жаби в чувал и казал на човека да го хвърли в морето. От любопитство човекът развързал чувала и всичката нечиста сила отново плъзнала в света. За наказание Бог превърнал човека в щъркел, за да чисти земята от змии и жаби.

    Ако двама влюбени видят двойка щъркели, това означава скорошна сватба и бебе. Човек, който спаси щъркел или пиленцата му от беда, цял живот ще има късмет и щастие. Къщата, върху която щъркелът е построил гнездо, е защитена от всякакви неприятности.

    Ако щъркелите се събират в ята, е знак за природни бедствия – земетресения или урагани. Летят ли близо до гнездата си и не се отдалечават, това предвещава лошо време

    Ако щъркел изхвърли яйцето си от гнездото, годината ще бъде гладна. В случай, че през лятото щъркелите често се събират в ята и кръжат, есента ще бъде студена и дъждовна.

    Човек, който се осмелявал да убие щъркел, го чакали ужасни беди – смърт на някой от родителите му, инвалидност, слепота, глухота, непоправими щети в домашното стопанство, от кравите ще се дои кърваво мляко.

    За да се предпазят от уроки, древните римляни и жителите на Кавказ рисували щъркел върху вази. Днес също изображението на щъркела носи добро и благополучие в къщата, независимо къде е изрисувано, може дори върху ключодържател.

    Древните германци смятали, че щъркелите са пратеници на богинята Холда, която възражда природата през пролетта. Есента те се завръщат в светлото царство на богинята, което се намира в приказната земя на елфите и джуджетата – там се превръщат в хора.

    Щом сънувате щъркел, който е кацнал върху покрива на къщата или е в гнездото си, значи в семейството ви всичко ще е наред. Ако пък все още нямате семейство, ви очаква щастлив брак.

    Ако щъркел прелети над човек, той скоро ще преодолее всичките си затруднения. Но лети ли щъркелът встрани, околните може да проявят равнодушие и да не му помагат.