Още
    Начало Блог Страница 117

    50 интересни факта за работата

    1. Англичаните през 18-ти век са имали традиция да правят колиби, в които да работят отшелници.
    2. В началото на индустриалната революция хората трябвало да се трудят с твърд график.
    3. Терминът „макджоб“ се използва за малко престижна и недобре платена работа.
    4. Най-възрастният служител се е трудил в Ню Джърси. И на 100 години той винаги ходел на работа, въпреки че вече бил пенсионер.

    5.  Анб Хаван е индианец, който се смята за най-прилежния секретар в света.

    1. Белгийките имали най-дългия работен ден. Трябвало непрекъснато да пържат картофи в продължение на 78 часа.
    2. В Япония живеят най-много работохолици.
    3. През 1976 г. средностатистическият ръководител на фирма имал заплата 36 пъти по-голяма от тази на своите подчинени.
    4. Почти половината от живота си човек прекарва на работа.
    5. Стъклодухачите през 19-ти век работили в условия на изключителна горещина.
    1. Първият ангажимент на Роналд Рейгън бил да спаси удавниците в река Рок Ривър. Той трябвало да спаси 77 живота.
    2. През 80-те години на миналия век имало огромно търсене на икономи, тъй като през този период броят на милионерите нарастнал значително.
    3. Голямата безработица в света кара младите хора да избират внимателно професията си.
    4. Гонещият пингвини е рядка професия, която се среща на летищата на Антарктида.
    5. Най-необичайната работа е тази на американеца Тод Гордън. Той работи с усмивки.
    6. Жителите на Япония прекарват около 60% от времето си на територията на офиса.
    7. В McDonald’s хората работят по няколко смени.
    8. 62% от жените не искат да имат деца и семейство, за да не пропускат кариерното си развитие.
    9. В Украйна от 2 до 6 милиона души работят при нерегламентирани условия на труд.
    10. При кандидатстване за работа представителките на нежния пол все повече са дискриминирани.
    11. Жените вярват, че изпълняват служебните си задължения много по-добре от мъжете.
    12. Фирмата за бързо хранене McDonald’s обслужва всеки ден около 46 милиона души.
    13. На практика 90% от ресторантите претават да работят през първата година от тяхното откриване.
    14. Британските фризьори използват като най-добър балсам за коса сперма от бик.
    15. 6000 руски учители по история се нуждаят от преквалификация, защото не успели да отговорят на въпроси, свързани с тяхната специалност.
    16. В Германия има свободно работно място за „тестващ публичните домове“.
    17. Най-трудният ден за работа е понеделник.
    18. Ако вярваме на изследователите от университета в Лайден, то работната способност на офис служителите влияе върху температурата на въздуха в стаята.
    19. Най-добре работят тези, които имат бюро до прозореца. Това твърдят учени от Великобритания.
    20. Португалия има най-голям брой успешни в професионалното си израстване жени.
    21. В Австралия претендират, че имат свободно място за „най-добра работа в света“.
    22. Нова Зеландия се счита за най-подходящата страна за правене на бизнес.
    23. Повечето руски жители мечтаят да работят в телевизията.
    24. Учените от Бизнес училището във Ванкувър предполагат, че децата, родени през лятото, няма да могат да заемат ръководни длъжности.
    25. Руснаците, които имат постоянна работа, са най-щастливи.
    26. Най-трудната и опасна работа е в Космоса.
    27. Джордж Вашингтон обичал да се занимава с изследване на пещери.
    28. Първата доставка на пица е направена през 1889 г. от италианската кралица Маргарита Савойска.
    29. В Дания живеят най-богатите пенсионери.
    30. В началото на управлението си, Владимир Путин практически не получавал почти нищо за работата си, но до средата на 2002 г. заплатата му нараснала значително.
    31. Работниците на компанията, която произвежда Кока-Кола, имат тайна, която не разкриват. Тя е свързана с подготовката на тази напитка.
    32. Зъболекарите от САЩ използват около 13 тона злато годишно.
    33. Сряда е най-доброто време да поискате увеличение на заплатата си.
    34. Много е трудно да си намерите работа в компанията „Apple“.
    35. Компанията „Майкрософт“ получила около 16 000 долара през първата година от дейността си.
    36. В Индия има ресторант, който е построен на мястото на гробище. Там, освен че сервират ястия на клиентите, сервитьорите всекидневно се покланят.
    37. В ресторанта „Last Dick’s Resort“, ако клиентът поиска от сервитьора да му даде салфетки, той трябва да му ги хвърли.
    38. Създателят на символа NIKE е получил 35 долара за работата си.
    39. Около 65 души на ден стават милионери.
    40. Най-продуктивният ден от седмицата е вторник.

    Астрономи откриха 6 нови галактики, в които няма почти никакви звезди

    Астрономи откриха 6 вероятно „тъмни галактики“ – такива, в които вместо да има изобилие от звезди, има твърде малко, ако изобщо има някакви.

    Според последните астрофизични модели ранните галактики най-вероятно са преминали през тъмна фаза. Тези „тъмни галактики“, вече достатъчно големи и изпълнени с газ, вероятно са имали проблеми при формиране на звездите. Откриването на подобни галактики е изключително голямо предизвикателство, тъй като те не излъчват светлина, но използвайки светлината на други близки източници, учените вярват, че са открили 6 такива галактики.

    Както се съобщава в „Astrophysical Journal” европейски изследователи са идентифицирали тези обекти, които са съществували, когато Вселената е била на по-малко от 2 милиарда години. Те били флуоресцентно осветени от близки квазари – активни галактики, снабдявани с енергия от материал, който попада в супермасивна черна дупка. Този процес прави квазарите невероятно ярки, но тяхната светлина може да се използва за наблюдаване на други обекти, тъй като действа като фенерче.

    Квазарите излъчват силна ултравиолетова светлина, която след това се абсорбира от газа и се излъчва отново. В известен смисъл този процес е подобен на това как белите дрехи светят, когато се намираме на място, в което има ултравиолетова светлина. Тези наблюдения са достатъчни за астрономите, за да узнаят голяма част от свойствата на тези галактики.

    Шестте галактики (макар все още да са „кандидат-галактики“, тъй като не са обявени за такива официално)  са малки, компактни обекти, за които астрономите вярват, че имат маса между 200 милиона и 6 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето. Според учените те имат свойства, подобни на други „тъмни галактики“, открити през последните няколко години. Смята се, че по-рано откритите започват съществуването си 3 милиарда години след Големия взрив. Откритието на толкова ранни галактики може да хвърли светлина върху ранната Вселена и самото образуване на галактиките.

    Екипът от учени се е възползвал от един от най-модерните астрономически уреди – Multi Unit Spectroscopic Explorer (MUSE). MUSE е част от уредите в обсерваторията Very Large Telescope и с него може да се наблюдава широко звездно поле наведнъж, поради което е изключително подходящ за откриване на тъмни галактики, съседни на квазарите.

    Въпреки тези вълнуващи открития, тъмните галактики остават към сложния клас обекти. Все още ни липсват широки и задълбочени познания за миналото на Вселената, поради ограничените способности на инструментите, с които разполагаме. Новите телескопи като James Webb Space Telescope, както и специализираните проучвания вероятно ще спомогнат за запълването на пропуските и може би съвсем скоро тези тъмни галактики няма да ни се струват толкова мистериозни.

    Източник: iflscience.com

    Ханс Шмит – единственият свещеник, екзекутиран някога в Америка

    В началото на 1900-те години Ханс Шмит става първият и единствен свещеник, екзекутиран някога в САЩ. Деянията му били кървави, списъкът с престъпления дълъг, а цялата негова история била умело прикривана от пресата, за да не излезе наяве факта, че един доверен религиозен лидер е способен да бъде чудовище.

    Ханс Шмит бил необикновено дете. Той е роден в немския град Ашафенбург през 1881 година и имал зловещия навик да прекарва следобедите си наблюдавайки как крави и прасета били убивани в местната кланица. Освен това бил очарован от римокатолическите ритуали и си играел на свещеник, носейки премяна, направена от него у дома. В крайна сметка тези две негови страсти се сблъскват по един крайно неуравновесен и опасен начин.

    Шмит е ръкоположен в Германия през 1904 година, когато е 25-годишен. Той прекарва следващите 4 години там, но споровете му с по-висшите състави довеждат до неговото преместване. През 1908 е преместен в „St.John’s Parish” в Луисвил, Кентъки, където отново има неразбирателства с католически лидери и  е принуден да се премести – този път в църквата „St.Boniface” в източната част на среден Манхатън.

    Но Шмит не бил единственият новопристигнал там – съвсем скоро била наета млада чистачка от Австрия на име Анна Аумюлер. Двамата започват връзка, но проблемите на Шмит продължават и той отново трябвало да бъде преместен – този път в църквата „St.Joseph’s Church” в Западен Харлем. Една от причините била, че църквата узнала за любовните отношения между свещеника и чистачката и се опитала да ги раздели, за да предотврати евентуални бъдещи проблеми, ако за това се узнае сред обществото. Но разстоянието не можело да попречи на двамата любовници.

    На 26.02.1913 година Шмит сключва брак с Аумюлер с тайна церемония, която извършва сам. Разбира се на католическите свещеници им е забранено да се женят, а да не говорим че е абсолютно забранено да имат сексуални отношения.

    Тайната игра на Шмит и Аумюлер е прекратена през 1913 година – тогава той е на 31, а Анна на 21 години. Анна съобщава на Ханс , че е бременна и той осъзнава, че дните му като свещеник са преброени, ако за това се разчуе.

    На 2.09 същата година Шмит прерязва гърлото на Анна с 30-сантиметров месарски нож в апартамента в Манхатън, който бил наел специално за нея. След това той обезглавява тялото и го разрязва на две половини с помощта на трион. Всяка половина от тялото Шмит увива в страници от вестника от 31.08, поставя долната част в една от калъфките за възглавници на жената, на която имало изобразена буквата „А“, след което прикрепя към всичко това паве за по-голяма тежест. Същото извършва и с другата половина от тялото на съпругата си.

    След това Ханс Шмит изхвърля частите от Анна Аумюлер в река Хъдсън, разчитайки че паветата ще задържат тялото ѝ на дъното. Три дни по-късно, две деца, които си играели край реката в Ню Джърси откриват горната част от тялото на жена. Три мили по-надолу по реката е открита долната част от тялото на Аумюлер.

    Макар че тялото било открито в Ню Джърси, уликите били предоставени на полицейското управление в Ню Йорк. Павето, което Шмит взел от Манхатън, било крайно необичайно и изключително рядко срещано в Ню Джърси. Аутопсията дала информация на полицаите, че разследват убийство на жена под 30-годишна възраст, висока около 1.62 м., между 45 и 55 килограма. Освен всичко това, след аутопсията станало ясно, че малко преди смъртта си жената е имала преждевременно раждане.

    Нюйоркската полиция се фокусира върху своята най-добра улика (освен тялото) – калъфката с буквата „А“. Това била определена калъфка, свързана с конкретна компания производител, която за щастие пазела детайлна информация относно бизнеса си. По този начин полицията свързва калъфката с апартамента на Аумюлер.

    Хазяинът отвежда следователите в дома ѝ, който представлявал кървава сцена на престъпление. Стените и пода били покрити с кръв, въпреки очевидните опити на Ханс да ги измие и въпреки наличието на 6 опаковки от сапун, оставени на мивката. Свещеникът имал по-голям успех в почистването на месарския нож, който бил открит по-късно заедно с писма, адресирани до убитата и кърпички, на които отново била изписана буквата „А“.

    Главният разследващ, инспектор Фаурът и партньорът му, отиват в църквата, за да разпитат Шмит за кръвта в апартамента, нает на негово име. Само след минути свещеникът си признава за брака и убийството на Аумюлер, казвайки: „Аз я обичах. Жертвите трябва да се извършват с кръв“.

    Процесът срещу Ханс Шмит започва на 7.12.1913 година. Вината му не била под въпрос, така че адвокатите му твъдели, че той бил поразен от „жажда за кръв“ и че бил прекалено безумен, за да разграничи правилно от нередно. В продължение на 23 дни Шмит и адвокатите му се придържали към историята с безумието.
    Двама от членовете на журито повярвали в историята за лудостта на Шмит и процесът е прекратен. Журито било 10-2.

    По време на втория процес обаче журито било по-безмилостно и осъжда Шмит на смърт чрез електрическия стол. Той е екзекутиран на 18.02.1916 година.

    До ден-днешен Ханс Шмит остава единственият свещеник, екзекутиран някога в Америка.

    Как Емил Блоден вървял по въже от САЩ до Канада

    Ниагарският водопад, по-точно, целият комплекс от водопади по река Ниагара, е на границата на две държави – САЩ и Канада. Реката разделя американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио. Посетителите на това чудо на природата идват от цял свят. А където има туристи, има пари. Това означава, че непременно ще се появят желаещи да припечелят добре, разчитайки на зрителите.

    Един от първите такива ентусиасти бил френският еквилибрист Емил Блоден. През 1859 г., за ужас на публиката, той решил да върви по тясно въже над водопада Ниагара на 50 метра надморска височина. Успешно прекосил 390-те метра, разделящи американското и канадското крайбрежие. Дебелината на въжето била само 5 сантиметра. Скоро Блоден осъзнал, че такива трикове привличат хора и могат да донесат солиден доход.

    В продължение на цели две години той преминавал през ревящия водопад, непрестанно усложнявайки своите номера. В края на краищата зрителите бързо привикнали към това, което той правел, затова трябвало да измисли нещо ново. Той карал кола, пиел шампанско, вървял по въжето на кокили, за което получил 400 долара. Сумата за това време била огромна. А веднъж хванал своя импресарио и го пренесъл на отсрещния бряг. Вярно е, че самият импресарио имал смесени чувства: хем искал да спечели пари, хем се страхувал за живота си. Емил Блоден му предложил да затвори очи, за да не вижда чудовищния поток на Ниагара под него. Зрителите дори залагали на следващия триумф на Блоден – късмет или трагедия.

    В същото време тези, които предполагали неуспех всячески се стараели да навредят на въжеиграча. Те насочвали към очите му слънчеви зайчета, разтърсвали стълбовете, на които било закопчано въжето. Именно тези безумци станали причина Блоден да вземе решение да спре да показва своя номер. Той не се страхувал толкова от височините, колкото от глупостите на някой луд, който можел да направи всичко, за да спечели облога.

    Емил Блоден решава да се завърне в Европа, където изпълнявал номера повече от една година. След това посетил и Русия. В Санкт Петербург преминал над парадното поле на Първи кадетски корпус. Височината била  30 метра, а разстоянието между опорите – 160 метра. Освен това, изненадал публиката с оригинален трик – инсталирал малка печка на въжето и приготвял бъркани яйца.

    През 1969 г. перуанският драматург Алонсо Алегрия написал пиеса „Пресечната точка на Ниагара“, посветена на триковете на Емил Блоден. Пиесата била поставена в театрите на 50 държави.

    След като Блоден напуснал Америка и заминал за Европа, той имал последователи. Няколко години по-късно, Хари Лесли от САЩ заел мястото на французина. Но кариерата му не траяла дълго. Веднъж, след успешно представяне, той почти бил убит от един от зрителите, който залагал на нещастен изход. Лесли решил да спре печелившото, но опасно занятие. А през 1873 г. италианецът Уго Балини паднал от въжето. За щастие успял да оцелее във врящия поток на Ниагарския водопад.

    Гадаенето на карти

    Гадаенето, или, както още е популярно – „врачуване“, „гледане“ на карти, според адептите на това занимание представлява „магическо огледало“, в което при благоприятно стечение на обстоятелствата можете да осъзнаете по-пълно вашето минало и настояще, да видите бъдещето, да получите отговори на вълнуващи ви въпроси.

    Независимо дали вярваме в него или не, то може да служи също и за приятно забавление, стига да не се вживяваме прекалено в „предсказанията“. Все пак, можем да го възприемаме и просто като една развлекателна игра за по-интересно убиване на времето – ако го имаме в излишък, разбира се.

    Гадаенето бива просто и сложно. Простото гадаене съобщава дали желанието ви ще се сбъдне. При сложното можете да научите различни неща за настоящето и бъдещето, да си припомните какво се е случило в миналото, да направите изводи.

    Най-добре е начинаещият гадател да започне с простото врачуване. Преди всичко трябва да се научи да чете информацията през картите – т. е., да вижда в картата не поп, а мъж; не дама, а приятелка. Необходимо е да се научите да разбирате картата – тя може да има няколко значения и трябва да  видите онова от тях, което е валидно в моментната й комбинация с другите карти. При простото гадаене да се овладее това е много по-лесно. Там броят на картите често е по-малък и съчетанието им отговаря на конкретно зададени въпроси. Когато започнете да четете правилно картите, можете да преминете към сложните им комбинации.

    За да може картите да казват истината, трябва да използвате колода, с която никога не е играно. Картите, както всички символи, трябва бъдат настроени към гадателя. Новата колода се нуждае поне от 3 седмици да бъде наситена с неговата енергия. Ако не разполагате с толкова време, трябва да я подържите няколко минути в ръце, за да се зареди тя поне малко с енергията ви. Картите за гадаене не бива никога да се дават на друг човек.

    Едно от многобройните старинни заклинания над картите, за да „казват“ истината, гласи следното:

    „Тридесет и шест карти, сестри и братя, кумове и кумици, сватове и свати, чичовци и лели, бащи и майки, дъщери и синове, свекъри и свекърви, тъстове и тъщи, всички сте черни, всички сте червени, кажете ми честно: какво си мисля и какво ще си мисля? Кажете ми, не се крийте! Ако не ми кажете честно, ще ви разхвърля по чисто поле, по зелени дъбрави, по стръмни брегове, по сини морета. Ако кажете честната истина, охолно ще живеете! Заклинам ви да ми покажете какви ги вършат и какво си мислят чуждите хора!“

    По време на сеанса гадателят трябва да се концентрира върху картите и въпроса, който му е зададен. Тишината е главното условие за успешното врачуване: ако някой говори наблизо, всичко се проваля. Важно е да се помни и това, че човек може да гадае сам на себе си, като спазва същите правила, както и за другите.

    Гадателите не обичат да използват картите за забавление; човек трябва да има сериозна причина, за да ги потърси. Врачуването се провежда насаме, на тихо място, за предпочитане на светлина на свещ. По време на размесването на картите не бива да се почуква с колодата по масата.

    Винаги преди да врачувате, е важно ясно да определите за себе си – коя карта кого ще представя. Младо неомъжено момиче – това е дама купа, а годеникът й – вале купа. Омъжена жена до петдесет години и съпругът й – дама и поп каро. Хората след 50-годишна възраст обикновено са спатии.

    Друг начин за определяне на картите е по цвета на косата. Силно русите са кари, светлокосите – купи, кестенявите – спатии, брюнетите – пики.

    Понякога гадателят по необясними причини е привлечен от конкретна карта. Не се колебайте и я вземете – картата сама ви е избрала, а тя не лъже. Преди да подредите картите за гадаене, внимателно ги разбъркайте, поднесете ги към устата си и кажете заклинание за правдиво врачуване:

    „“Тридесет и шест карти, четири бои, кажете ми вярната истина, какво да чакам, от какво да ме е страх, с какво да не се захващам!“

    След това още веднъж разбъркайте колодата и я подайте с лява ръка на човека, комуто врачувате, за да ги „цепи“. После можете да пристъпите към гадаенето. „Сериозните“ гадатели се стараят да спазват следните правила.

    Никога не врачувайте нощем, защото се смята, че това може да има неприятни последици за вас. Най-ефективното и достоверно време за гадаене е от 7.00 до 23.00 ч.

    Най-благоприятните дни за гадаене са понеделник и петък. Никога не врачувайте в събота и неделя.

    Картите винаги лъжат в дъждовно и мъгливо време.

    На един човек може да се гадае само веднъж дневно.

    В никакъв случай не може да гадае по принуда.

    Ако резулатът от „гледането“ не ви задоволява, не питайте картите по няколко пъти. Първият те казват истината, после се „изнервят“ и започват да лъжат.

    Не гадайте по време на големи църковни празници. Тогава картите може да кажат истината, но също и да ви навлекат беда!

    Важното е да осъзнаем, че не бива да се вживяваме прекалено в желанието си да узнаем неща, които по принцип няма как да узнаем. В края на краищата, гадаенето на карти не е нищо повече от увлекателен пасианс с елементи на „ненаучна“ фантастика – своеобразно „интерактивно фентъзи“.

    Гадателката Мария Ленорман и карти за гадаене – Уикипедия

    Кой разруши стените на Йерихон?

    „Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града. И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, – мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха“.  (Иис. Н. 6:19,20).

    Така Библията описва падането на Йерихон. Археологическите изследвания на нашето време разкриват невероятни факти. Укрепеният град Йерихон наистина съществувал в Палестина, на територията на съвременна Йордания в периода между VІІ-мо и ІІ-ро хилядолетие пр. Хр. И според някои изследователи стените на града действително са били унищожени за кратко време, а не са станали жертва на времето и стихиите.

    Това откритие подтикнало учени да изследват мистерията на явлението „тръби от Ерихон“. Възможно ли е да се създадат някакви устройства, от чиито акустични вибрации да рухват и най-дебелите стени? Дълго време тази мистерия оставала неразгадана. Да, силните звуци наистина въздействат отрицателно върху хората. През Средновековието дори имало такава екзекуция: човек бил поставян под камбана, чиито гръмовни звуци постепенно убивали жертвата.

    Всяка структура има своя честота на трептене. И, ако на същата честота се възбудят трептения от външен източник, може да се получи резонанс – трептенията на структурата стават все по-силни, докато не я срутят. Например, във всяка армия по света е забранено войниците да преминават по мостове, като маршируват. Едновременните крачки на много хора просто срутват моста.

    Но има такива звуци, които не чуваме – а те нанасят още по-големи поражения. Хората чуват само част от акустичните трептения – в диапазона между 20 и 20 хиляди херца.  Честотите под и над този диапазон ушите ни не могат да възприемат. Трептенията под 20 херца се наричат ​​инфразвук, а над 20 000 херца – ултразвук. В днешните технологии и медицината по-често се използват ултразвуците. Но това не означава, че инфразвуците са непозната сфера.

    През 1901 г. по искане на един театрален директор американският физик Робърт Ууд създал тръба с много ниски тонове. Когато я пуснали в действие, за да предизвикат у зрителите чувство на тревога по време на спектакъла, резултатът надминал очакванията – хората изпаднали в ужас, а мнозина, паникьосани, избягали от залата.

    Изобретателите опитали да намерят военно приложение на инфразвука. Така, например, през април 1945 г. американците открили някакво устройство с огромни размери на полигона в Хилерслебен, немската провинция Саксония-Анхалт. Оказало се, че това е излъчвател на свръхниски честоти, създаден в нацистка Германия…

    Имало и такъв случай: работниците във фабрика в Южна Франция се оплаквали от странно заболяване. След няколко часа работа мнозина чувствали главоболие, безпокойство, някой дори получавали кръвотечение от носа. Направили изследване на проблема и открили, че причината е вентилаторът, с който се проветрявал цехът. Оказва се, че по време на въртене той създавал акустични трептения с честота около 7 херца. Тези инфразвукови вълни причинявали неразположението на работниците.

    Учените продължили изследването и построили огромен резонатор, напомнящ многократно увеличена полицейска свирка. Но така и не се решили да го включат на пълната му мощност от 2 киловата – страхували се да не разрушат сградата на лабораторията. Дори при излъчване с мощност само 100 вата хората стремглаво бягали навън, а стените и таванът се покривали с пукнатини.

    По-късните експерименти потвърдили, че ултразвуците причиняват силно главоболие и психически смущения. При честота 7 херца се получава резонанс на целия организъм: започват да вибрират стомахът, сърцето и белите дробове, а по-ниските звуци разрушават кръвоносните съдове. При това 2 киловата далеч не са границата.

    Някои изследователи смятат, че именно в инфразвуците се крие тайната и на Бермудския триъгълник. Нарушаването и загубата на зрение сред екипажите, мозъчните разстройства, внезапното влошаване на здравето, паниката – и, като последица, многобройните бедствия, описани в литературата, чудесно се вписват в схемата за биологичното въздействие на инфразвука върху хората.

    Особено вредни за очите са колебанията с честотат 19 херца – те влизат в резонанс с очните ябълки. Така хората дори получават някакви „видения“. Това, на свой ред, позволява да се стигне до следната хипотеза. Както е известно, в стари замъци и изоставени сгради понякога се виждат „призраци“ – призрачни фигури със сив или бял цвят. Според изследователите, инфразвукът в такива сгради може да бъде генериран от ветровете и теченията в дългите коридори и празните пространства на подобни строителни структури – тъй като там постоянно се получават въздушни вихри.

    Затова, когато се озовете в старинен замък, най-напред се ослушайте. Инфразвуците не се чуват, но ветровете и теченията, които ги причиняват, могат да бъдат почувствани. И ако усетите, че духа твърде силно, се пригответе за среща с някой от бившите обитатели на средновековната постройка.

    Любопитни факти за „Бруклинския мост“

    1.„Бруклинският мост“ определено не е първото наименование на известния мост. През 1867 година вестникът „Brooklyn Daily Eagle” за първи път назовава моста с познатото ни днес име, но в миналото хората са го наричали „Великият мост на Ийст Ривър“, както и „Великият окачен мост на Ийст Ривър“. През 1883 година той официално е наречен „Мостът на Ню Йорк и Бруклин“ (Бруклин става част от Ню Йорк едва през 1898). Мостът получава официално името „Бруклински мост“ през 1915.

    2. “Бруклинският мост“ е идея на родения в Прусия инженер Джон Огъстъс Рьоблинг. Той мечтаел за висящ мост, който да осигурява безопасно преминаване през студените води на Ийст Ривър за гражданите на Бруклин, които работели в Манхатън. Рьоблинг обаче не успява да види мечтата си завършена. Докато се правят измервания за моста през 1869 година той ранява крака си вследствие на което развива тетанус и умира през юли същата година.

    3. След смъртта на Рьоблинг синът му Вашингтон Огъстъс Рьоблинг заема мястото на баща си по проекта за „Бруклинския мост“. Синът на Рьоблинг обаче има свой проблем. За да се изградят огромните масивни основи на структурата работниците се трудели в така наречените кесони – затворени кутии, които позволявали да се извършват изкопни дейности. Дишането и работата в тези кесони било трудно и работниците често страдали от декомпресионна болест или така наречената Кесонна болест. През 1872 година Вашингтон Рьоблинг страда от Кесонна болест, с ефектите от която се бори до края на живота си.

    4. След като втори мъж от рода Рьоблинг прекратява работата си по проекта, за неговото довършване започва да се грижи съпругата на Вашингтон – Емили Уарън Рьоблинг. Макар че в началото изпълнявала заповедите на болния си съпруг, който бил настанен в апартамент в Бруклин с гледка към мястото на строежа, Емили скоро поема командването в свои ръце, ръководейки дизайна и управлението на това огромно начинание. Емили Рьоблинг е широко признат инженер и е считана за основната „движеща сила“, стояща зад завършването на „Бруклинския мост“.

    5. Емили Рьоблинг печели честта да е първият човек, който преминава успешно през „Бруклинския мост“ една седмица преди официалното му пускане в експлоатация. Тя преминава с файтон пред широката публика, а в скута си държи петел – символ за късмет.

    6. „Бруклинският мост“ е бил първият и най-дълъг метален висящ мост. Самият Джон Огъстъс Рьоблинг е известен с това, че представя тази иновация в дизайна. Той гордо заявява, че стоманата е „металът на бъдещето“.

    7. Мостът е отворен официално а 24.05.1883 година и се радва на доста хармонични първи пет дни. На 30.05 обаче плъзват два слуха – или че жена се спъва и пада в реката, или че мостът ще рухне. Това предизвиква паника сред огромната тълпа от пешеходци, прекосяващи моста. Надпреварата им да избягат и да се спасят довежда до смъртта на 12 души, а 36 други са със сериозни наранявания.

    8. Как да убедиш жителите на един от най-бързо развиващите се градове в Америка, че най-новият мост може да им осигури безопасен транспорт? Слонове. През май 1884 година 21 слона преминават по „Бруклинския мост“, само за да бъде доказано на гражданите, че мостът е стабилен и здрав.

    9. „Бруклинският мост“ е бил най-дългият мост в продължение на 20 години. Когато губи титлата си през 1903 година, негов наследник е не кой да е, а другият мост над Ийст Ривър – Уилямсбъргският мост.

    Учени създадоха функционираща човешка роговица с 3D принтер

    Употребата на 3D принтери става все по-сериозна, защото тези уреди вече могат да ни предпазят от слепота. Учените от Newcastle University във Великобритания създадоха за първи път с помощта на 3D принтер човешки роговици – външният слой на окото, който играе огромна роля при контролирането и фокусирането на навлизането на светлината към очите ни.

    Повече от 5 милиона души страдат от пълна слепота поради изгаряния, увреждания или заболявания на роговицата, като 10 милиона души чакат операция за предотвратяване на слепота. Обикновено хората могат да дарят своите роговици след смъртта си, но понастоящем търсенето надвишава „предлагането“.

    Както се споменава в “Experimental Eye Research” екипът от учени използва един от по-евтините 3D принтери, за да изработи роговицата. Уредът отпечатва слоеве от „био мастило“, изграждайки ги в концентрични кръгове. След това се прибавят стволови клетки, които се оставят да израснат, за да се създаде роговица, готова за трансплантация.

    “Много екипи от учени по целия свят се опитват да открият идеалното „био мастило“, за да направят този процес възможен“ – казва в изявления Че Конън, който е професор в Newcastle University.

    “Нашият уникален гел, който е комбинация от алгинат и колаген, поддържа стволовите клетки живи, докато произвежда материал, който е достатъчно здрав, за да запази формата си, но и достатъчно мек, за да бъде произведен от 3D принтер. По този начин надграждаме наша предишна работа, при която държахме клетките живи в продължение на седмици при стайна температура и в подобен хидрогел. Сега имаме готово за употреба „био мастило“, съдържащо стволови клетки, което ни позволява да започнем да отпечатваме тъкани, без отделно да се притесняваме и за растежа на клетките“ – допълва Конън.

    Роговиците няма кръвоносни съдове, за разлика от повечето тъкани в тялото, което прави процеса по трансплантация още по-лесен. За да се прецени правилната форма и размерите на отпечатаната роговица, изследователите трябва първо да поверят чрез скенер окото на пациента. Те споделят, че този метод ще им позволи да създават роговици по поръчка, които да отговарят точно на нуждите на хората.

    „Нашите 3D принтирани роговици трябва да бъдат подложени на допълнителни тестове и ще изминат няколко години, преди да сме в състояние да ги използваме за трансплантации. Но това, което показваме е, че е възможно да отпечатваме човешки роговици, използвайки координати, взети от окото на самия пациент и че този подход има потенциал да се пребори с проблема в цял свят“ – казва още професор Конън.

    Източник: iflscience.com

    Черните книги на Средновековието

    През Средновековието се появили легендите за „черните книги“. В Западна Европа ги наричали „гримоари“. Те представлявали наръчници за „черна магия“ и окултни знания. Смятало се, че ако неподготвен човек случайно отвори такава книга, може да полудее или направо да умре. Но онзи, който успявал да я прочете и разбере, ставал велик магьосник и подчинявал природните сили.

    „Некрономикон“

    Много често в различни източници се споменава „Некрономикон“-ът, който уж бил древен арабски ръкопис (другото му заглавие е „Ал-Азиф“ – „Книга на мъртвите“), написана от някой си Абдул ал-Хазред от Дамаск около 720 г. Названието „Некрономикон“ (буквално: „Въплъщение на закона на мъртвите“) било дадено от православния учен Теодор Филет от Константинопол, който превел книгата на гръцки през 950 г.

    През XIII-ти век датският филолог Оле Уорм превел ръкописа на латински. По това време арабският оригинал вече бил изгубен. През 1232 г. папа Григорий IX забранява разпространението на латинския превод, но той бил публикуван още два пъти: през ХV-ти век в Германия и 2 века по-късно в Испания.

    Днес подозират, че копия на „Некрономикон“ се пазят тайно в Британския музей, Националната библиотека на Франция, библиотеката на Харвардския университет, университета в Буенос Айрес и другаде.

    Според една версия, историята за този ръкопис е просто измислица на съвременни писатели. Но мнозина вярват, че книгата наистина съществува, макар и под други имена.

    Тайните на червея“

    Един от кандидатите за „Некрономикон“ под друго заглавие е ръкописът De Vermis mysteriis или „Тайните на червея“, за който се твърди, че е записан през ІV в. от римския легионер Терций Сибелиус по разказа на чернокож маг-етиопец на име Талим. Сочи се дори точната година на написване – 331 г. сл. Хр. Около 1680 г. монах открил този ръкопис в библиотеката на някакъв английски замък и го отнесъл в Рим.

    Докато Римската империя се управлявала от християнски императори, „Тайните на червея“ била забранена, тъй като станала много популярна сред адептите на „черната магия“. По времето на Теодосий I Велики почти всички копия на ръкописа били унищожени. Но отделни екземпляри попаднали в ръцете на тъмни секти. Една от тях, може би благодарение на властта, предоставена й от книгата, оцеляла не само през Средновековието, но и в британската буржоазна революция. Тя изповядвала култа към „Алияк Безмерни“, „Безформения хаос» и „Крайното безумии». Това тайно окултно общество действало в пълна изолация от външния свят.

    През 1680 г. папа Инокентий XI възложил на абат Бартоломю да отиде в имението на граф Кевин Мърчент, който тогава ръководел сектата, и да разследва неговата дейност. Но вместо това, Мърчент обърнал абата в своята вяра и го убедил да участва в окултни експерименти.

    През 1932 г. „Тайните на червея“ се появила в книжарниците. Но никой не може да гарантира съответствието й с оригинала.

    „Дяволският кодекс“

    Дяволският кодекс. Снимка – Уикипедия

    Към „черните книги“ книги, с известни резерви, може да се отнесе „Codex Gigas“ („Гигантски кодекс“) – ръкописен фолиант от началото на XIII-ти век, който се съхранява в Шведската кралска библиотека в Стокхолм. Той е по-известен като „Дяволската библия“, защото, според легендата, неговият автор е бенедиктински монах-преписвач, а книгата била създадена от него само за една нощ с помощта на сатаната. Страниците на ръкописа са написани на латински, като има фрагменти на иврит, гръцки и църковно-славянски. Те гъмжат от изображения на дяволи и други представители на нечистата сила.

    Независимо от това, това по никакъв начин не е „сатанинска Библия“, тъй като била напръскана със светена вода. В нея се съдържа пълния текст на Стария и Новия завет в старата латинска версия, датираща от ІV-ти век, всичките 20 книги на „Етимологии“ от Изидор Севилски, „Юдейски древности“ и „Юдейската война“ на Йосиф Флавий, „Чешка хроника“ на Козма Пражки, сборникът с дидактични разкази „Огледало на грешника“, списък на обитателите на манастир, серия от магически формули, календар с некролози и още редица трактати и записки.

    „Библията на дявола“

    Също и в Русия има „черна книга“, наричана още „Библията на дявола“. Легендите твърдят, че ръкописът произлиза от Византия и съдържа информация, получена от римски и египетски магьосници-сатанисти.

    Единственото издание на „Дяволската библия“ било отпечатано в Киев през ХVІ-ти век. Научавайки това, цар Иван Грозни наредил да бъдат унищожени всички екземпляри, а хората, свързани с изданието – екзекутирани или изпратени в манастири, за да се покайват там до края на живота си. Въпреки това, според слуховете, няколко копия от зловещата книга се разпространили и оцелели до ден-днешен. Твърди се, че се пазели в секретен архив на КГБ (дн. ФСБ), а когато се вадят, това става само в присъствието на православен свещеник.

    Светещи растения

    Учените от Технологичния институт в Масачузетс са напреднали в осъществяването на още една фантастична идея – да направят растенията източник на светлина. Въвеждайки в листата на обикновената лоза (Nasturtium officinale) специално разработени наночастици, те дадоха на растението възможност почти четири часа да свети със слаба, но забележима светлина. Предполага се, че в обозримо бъдеще растенията ще могат да светят достатъчно ярко в резултат на по-нататъшната оптимизация на подхода.

    Групата на професора от Масачузетския технологичен институт проф. Майкъл Страно от доста време е ангажирана с нанобиотични изменения на растенията. Учените влагат в клетките им различни видове наночастици, за да дадат на растенията нови свойства. Например, на тази група се е удало три пъти да повиши ефективността на фотосинтезата в клетките на Arabidopsis thaliana и екстракцията на хлоропласти. Опитали са се също така да принудят растенията да изпълняват задачите, които се решават с използването на електрически уреди. По-специално, те са в състояние да научат спанака да определя наличието на нитросъединения в почвата (включително взривни вещества), и да сигнализира за това.

    Друга цел, която учените поставиха пред себе си, е създаването на растения, които могат да разрешат проблема с осветлението. В действителност, за да е светло в нашите домове, работни места и по улиците, се консумира около 20% от общата произведена електроенергия. Ако например уличното осветление бъде поето от растенията, това ще доведе до значителни икономии. Преди проф. Страно, в опита да се създадат светещи растения, била използвана изключително генната модификация: растенията били „инжектирани“ с ген на светулка, отговорен за производството на светещи протеинови молекули при тези насекоми. Като резултат от тези експерименти били създадени растения, които могат да светят, но сиянието им било с много нисък интензитет – около 107 фотона в минута, а за сравнение 100-ватовата лампа свети със  1020 фотона в секунда.

    Светенето на насекомите се дължи на хемилуминесцентна реакция: ензимът луциферазен катализира окислението на луциферина с кислород, при което се образува оксилуциферин и се освобождава светлина. Друг член в този механизъм е молекулата на кофермента А, която взаимодейства с продуктите на окисление, способни да намалят и дори обезсилят каталитичната активност на ензима луцифераза. Учените също се опитаха да използват този метод, но за да доставят химиолуминесцентни реактиви на растенията (луцифераза и луциферин растенията не произвеждат), те бяха събрани с помощта на специални наночастици.

    Първите експерименти позволили да се получат растения, които биха могли да светят за около 45 минути, след което се изконсумирал луциферина и светенето спирало. По време на проекта времето за светене се увеличило до 3,5 часа. Светлината, която успели да излъчат други растения в експеримента – рукола и спанак – била още по-слаба, но експериментите с тях показали, че подходът на проф. Страно е универсален. Той и колегите му са убедени, че по-нататъшната работа върху нанобиотичните растения ще увеличи времето за луминисценция на растенията и интензивността на светлината. За тази цел е необходимо да се оптимизира още по-добре скоростта на освобождаване на участниците в реакцията на химиолуминесценция от наноактивни вещества.

    Друга посока на развитие на тази технология е разработването на процес, улесняващ проникването на наночастиците в листата на растенията. Желателно е дървото или храстът да могат просто да се напръскат със суспензия, съдържаща подходящите наноконтейнери с реагенти за хемилуминесценция. Но това е перспектива в едно по-далечното бъдеще.

    9 филма и книги, вдъхновени от сънища

    „Стюарт Литъл“ на Елвин Брукс Уайт

    Любимата на децата история за мишлето, наречено Стюарт Литъл е вдъхновена от сън, който Евин Уайт имал през 20-те години. Необикновеното животинче е родено в семейство на хора от Ню Йорк и живее със своите родители, по-големия си брат Джордж и котка на име Сноубел. Макар Уайт да сънува това през 20-те, историята се превръща в роман едва през 1945 година.

    Докато спял в един влак, на Уайт му се присънило малко момче, което много приличало на мишле. Той пише няколко глави за това момче, след което ги оставя настрана с намерението някой ден да ги сподели със своите племенници. 20 години по-късно обаче неговата история се превръща в бестселър и през 1999 вдъхновява заснемането на филма “Стюарт Литъл“.

    „Изборът на Софи“ на Уилям Стайрън

    В средата на 70-те години Уилям Стайрън изпитвал трудности в измислянето на идеи за нова книга. Точно тогава той има сън, който го вдъхновява да напише „Изборът на Софи“. Той описва съня си като „сливане между съня и съзнателно видение, както и спомена за момиче на име Софи. И всичко това беше силно, защото лежах в леглото с невероятното съзнание, че по-късно ще работя върху тази история“. Стайрън почувствал, че трябва да напише книга по темата за Холокоста и през 1982 година излиза филма „Изборът на Софи“ с участието на Мерил Стрийп.

    „Генезис“ на Кристофър Нолан

    Психологическият трилър „Генезис“ е филм, който сам по себе си е за сънища и е вдъхновен от истински такива. Режисьорът Кристофър Нолан получава идеята благодарение на един от своите собствени осъзнати сънища. Във филма участва Леонардо ди Каприо, който умело успява да краде от хората, докато те сънуват. За да извърши всичко това обаче, той трябва да „посади“ идея в ума на жертвата си, вместо да я открадне.

    Нолан твърди, че отдавна е искал да направи такъв филм и че е имал идеята, още откакто е бил 16-годишен. Самият той се удивлявал на това, че имал осъзнати сънища.

    „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън

    Романът е написан през 1886 година от Робърт Луис Стивънсън и разказва историята на един мъж, който има раздвоение на личността – той е както добрият доктор Джекил, така и ужасяващият мистър Хайд. Стивънсън се интересувал от раздвоението на личността, но не знаел как точно да напише роман на тази тема. Една нощ обаче, той сънувал своите герои. „В ранните часове на утрото… бях събудена от ужасния плач на Луис. Вярвайки, че има кошмари аз го събудих. Той каза ядосано: „Защо ме събуди? Сънувах интересна приказка“ – разказва по-късно съпругата на Стивънсън.

    Докато пише романа авторът страда от туберкулоза, а докторът му го съветва да си почива активно. Той пише първата чернова, състояща се от 30 000 думи за период от по-малко от 6 дни.  От „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ са продадени 40 000 копия за период от 6 месеца, след което следват още 250 000 копия само в Северна Америка.

    „Капан за сънища“ на Стивън Кинг

    През 1999 година Стивън Кинг бил ударен от миниван, докато вървял по пътя. По време на възстановяването си той имал ясни сънища, които го вдъхновяват да напише „Капан за сънища“. Романът разказва историята за четирима приятели, които се събират в гората всяка година. Единия път обаче към тях се присъединява непознат, който говори за светлини в небето. След това приятелите се изправят пред ужасяващо същество от друг свят и трябва да намерят начин да оцелеят. Романът е екранизиран през 2003 година.

    „Мизъри“ на Стивън Кинг

    Едва ли е учудващо, че вдъхновението на Кинг за този роман е кошмар. Разказва се за известен автор, който е спасен от автомобилна катастрофа от най-големия си фен. Скоро обаче авторът разбира, че лудият фен има други планове за него. Романът е публикуван през 1987 година, а филмът „Misery” излиза през 1990 година.

    „Терминатор“ на Джеймс Камерън

    Във филма „Терминатор“ от 1984 година, който е с участието на Арнолд Шварценегер, става въпрос за футуристичен киборг, който се връща назад във времето, за да убие жена, чийто нероден син ще предвожда хората във война срещу машините.

    Създателят на филма Джеймс Камерън бил отседнал в хотел в Рим, докато работел по „Пираня 2“, когато се разболява от тежък грип, заради който често сънува кошмари. Така се ражда идеята за филма „Терминатор“.

    „Здрач“ на Стефани Майър

    „Здрач“ е съвременна история за любовен триъгълник между вампир, върколак и човек. Идеята на Стефани Майър идва, след като тя сънува разговор между тримата, участващи в аферата. “…вампирът се опитваше да обясни на момичето колко го е грижа за нея и същевременно колко много му се иска да я убие“ – разказва авторката.

    „Франкенщайн“ на Мери Шели

    През 1816 година Мери Годуин и годеникът ѝ Пърси Шели посещават резиденцията на Лорд Байрон в Швейцария. Няколко поредни нощи имало бури и Лорд Байрон, който бил поет, карал гостите си да четат истории за призраци. Една нощ той поискал от тях сами да измислят такава история.

    Мери Шели описва в детайли съня, който имала през същата тази нощ. Сънят, който я изплашил толкова много. Сънят, който я вдъхновява да напише известния роман „Франкенщайн“.

    5 от най-честите причини за лош сън

    Сънят е един от основните фактори, които могат да повлияят на цялостното ни здравословно състояние, и играе огромна роля за настроението и ефективността ни през деня. И въпреки факта, че прекарваме значителна част от живота си спейки, не винаги се радваме на здрав и пълноценен сън.

    Ето няколко причини, които могат да попречат на цялостното ни възстановяване, и идеи как да ги преодолеем.

    Светлина

    Синята светлина, излъчвана от мобилни телефони, таблети, компютри или телевизора, може да бъде разрушителна за съня, защото тези вълни имат голямо въздействие върху циркадния ритъм. Синята или бяла светлина е сигнал към мозъка да се събуди.

    Решението: Можете да намалите въздействието върху съня, като използвате устройства с по-малки екрани, намалявате яркостта или използвате софтуер, променящ светлината. Също така помислете за слагането на различни източници на мека светлина през нощта.

    Температура

    Ако температурата в стаята е твърде висок или ниска, това води до неспокоен сън. На тялото му е нужно да се саморегулира и започва да работи по-усилено.

    Решението: За най-голям комфорт, настройте отоплението между 18 и 22 градуса. С помощта на външен термостат също може да регулирате парното или климатика според предпочитанията си.

    Звук

    Ако живеете в оживен квартал, външният шум е част от живота. Някои хора свикват с него, но често внезапни или периодични шумове (рев на мотор, трясък, буря, шумен купон), могат да ни събудят.

    Проблемът е, че това „шумово замърсяване“ може да наруши съня ни, заради което да се чувстваме уморени и без енергия на следващия ден. Ако сме подложени на постоянни атаки с шум обаче, това може да има отрицателно въздействие върху здравето в дългосрочен план.

    Решението: Ако не може да си повозите шумоизолация на стените, помислете за белия шум. Това е смесване на звукове с различна честота и интензивност. Примери за естествен бял шум са близък водопад, течащата вода от чешмата, шум от прахосмукачка, миксер или вентилатор. Това са повтарящи се монотонни звуци, които успокояват.

    Комфорт

    Удобството на матрака, възглавницата, чаршафите могат да повлияят на качеството на съня ви. Вашият матрак трябва да бъде удобен, така че да се събудите отпочинали, същото важи и за възглавницата. Видът на възглавниците, които използвате, зависи от вашето положение на спане и от личните ви предпочитания – няма универсална форма и размер, подходящи за всички.

    Лайфстайл

    Консумацията на тежка храни или обилното хранене късно през нощта може да попречи на съня, защото храносмилателната система работи усилено, за да усвои храната, което затруднява тялото.

    Кафето също може да повлияе значително на съня. Кофеинът е стимулант, който временно ни кара да се чувстваме по-бдителни, като блокира химикалите в мозъка, предизвикващи сън, и увеличава производството на адреналин. Повечето хора пият кафе сутрин или през деня. Най-добре е последната чаша да бъде изпита най-късно 6 часа преди лягане.

    Решението: Ако чувствате глад преди лягане, хапнете нещо леко като кисело мляко, банан, ябълка. Изберете протеинови храни, богати на триптофан, който помага да се стимулира мелатонин – хормонът на съня. Пилешко и пуешко, мляко и млечни продукти, ядки и семена също са добър избор.

    източник: profit.bg