Историята на китайските „триади“ е почти на 2500 години. Триадата е традиционната форма на престъпна общност, която съществува в Китай от ІІІ-ви век пр. Хр. Споменават се за пръв път по време на царуването на император Цин Ши Хуанди (221-210 г.пр. Хр.), когато малки групи пирати и търговци на роби решили да се обединят в 3 големи общности, наречени „Сянката на лотоса“.

Според изследователите мафията на Поднебесната империя заимства името си от свещения символ на китайското общество „небе, земя, човек“, който образува символичен триъгълник. Окончателно това название се закрепило към тях през ХVІІ-ти век.

През 1644 г. номадите на манчжурската династия Цин покоряват Китай и разрушават известния със своите бойни изкуства манастир „Шао Лин“. Само трима от монасите, които били отишли за храна, останали живи. Когато се завърнали, те видели горящи руини и мъртвите тела на другарите си. Тези трима монаси основават първата „триада“ – „Съюз на Земята, Човека и Небето в името на справедливостта“.

Бойните звена на новото тайно общество обхванали страната. Всички търговци им плащали данъка, с който се купували оръжия за партизанските отряди на „триадата“, воюващи против манчжурските нашественици.

След като монасите си отишли от този свят, последователите им придобили власт над организация, обвързана с желязна дисциплина, безпрекословно подчинение и привърженици, готови да изпълнят всяка заповед. Но новите лидери на „триадата“, вместо с партизанска война, предпочели да се занимават с търговия с роби, пиратство, незаконно добиване на злато и рекет, като се оправдавали, че парите за борба срещу манчжурите са малко.

Така „триадата“ се превърнала в мафия. Днес в Хонконг има около 160 хиляди члена на „триадите“, които принадлежат към 50 различни организации. В самия Китай действат хиляди отделни групировки (общият им брой е 1 милион и 200 хил. души), които днес напълно контролират незаконния бизнес в страната.

Традиционният модел на триадата представлява строго централизирана йерархия с 6 основни позиции. Първата позиция принадлежи на лидера „сан шу“. Подчинени са му 4 шефове на различни дейности в организацията, и редовите членове.

На второ място са лидерите на отделни организации, включени в триадата, наречени „фу шан шу“, както и специален човек „синг фунг“, който ръководи набирането на нови членове. Третата позиция е заета от „хунг кван“ – които ръководят оперативно действащите групи на триадите.

Има специална длъжност за осъществяване на отношенията с други престъпни организации и организации – „шо хай“, както и експерт по административни и финансови въпроси „пак це син“, съответно на 5-та и 4-та позиция.

Най-долу, на шесто място, са простите членове или войници – „сей коя джай“.

Всички постове в китайските „триади“ обикновено се обозначават с определени числа. Лицата, които заемат значителни длъжности в тази престъпна организация, се определят с трицифрено число, започващо с 4, което съответства на древната китайска легенда, че светът е заобиколен от четири морета. Така, например, лидерът „сан шу“, който оглавява обществото на триадите в даден град или географска територия, се нарича „489“; шефовете „хунг кван“ – 426; „шо хай“, който отговаря за връзките с други престъпни групи – 432; административният и финансов експерт – 415.

Обикновените членове, които нямат постове, се обозначават с ​​двуцифрения номер „49“.

„Триадите“ са ангажирани с много видове транснационална престъпна дейност: рекет, трафик на наркотици, незаконна миграция, проституция, хазарт, трафик на оръжия, изнудване и „застраховане“ на местните бизнесмени.

Полицейските служители в Китай твърдят, че мафиотите отчитат бизнеса си и счетоводната отчетност крайно сурово. В края на всеки месец данъчните инспектори на „триадите“ идват при китайските търговци, проверяват документите за печалбите и вземат 15% за мафията. При най-малкия опит да бъде измамена „триадата“ веднага следва тежко наказание. Още същата вечер бизнесменът, който е решил да „хитрува“, ще бъде убит, а магазинът му – изгорен.

Властта в „триадите“ почти винаги се предава от баща на син. Затова днес в Китай има две мафиотски династии – „14K“ и „Зеленият дракон“, родени още в епохата на първия император на Китай, Цин Ши Хуанди.

Едни от първите създателите на „Зеленият дракон“

Още в самото начало на управлението на Мао Цзедун китайските комунисти решили да премахнат радикално проблема – и просто разстреляли лидерите на основните мафиотски групи. Репресиите обаче не помогнали. Начело на бандите веднага застанали синовете на босовете. Без бавене разстреляли и тях – но на тяхно място застанали братята им. Оказало се, че не може да бъде разстреляна цялата мафия.

Днес по улиците на Пекин и други китайски градове често се срещат атлетични млади хора с празен поглед и цветни татуировки върху ръцете им, изобразяващи череп, дракон и кобра. Това са представители на съвременните „триади“ в Китай, които заедно с полицията следят за реда по градските улици. Причината е, че днес елитът на китайската мафия следи отблизо политиката на правителството на Китай и се старае да работи в синхрон с нея.

Например, „триадите“ никога не ограбват чуждестранни туристи в Китай, защото от 2002 г. насам КНР е обявена за „страна на световния туризъм“ – колкото повече туристи идват, толкова повече пари може да се измъкнат от собствениците на сувенирни магазини и ресторанти.

Един от жизненоважните принципи на китайците гласи: „Не бързай, седни и помисли!“ Китайската мафия обмисля всичко и планира за много години напред. Тя не живее от днес за утре. Всички пари, спечелени в чужбина, тя прехвърля в Китай, а не в офшорни зони или в швейцарските банки.

Просто китайските престъпници искат тяхната страна да бъде по-богата – така и самите те ще забогатяват.

Свастиката представлява кръст с извити под прав ъгъл (по-рядко – като дъга) краища. Напълно е възможно това да е бил един от вариантите за символ на плодородието, да е представлявал скръстени мълнии, чука на Тор и т. н.

Днес образът на свастиката у мнозина предизвиква отвращение,защото се възприема като еквивалент на нацистката идеология. Използването на този знак в редица държави дори е забранено. Но в продължение на хиляди години за много хора свастиката била олицетворение на Слънцето, благодатния огън и светлината.

Най-старата свастика е намерена в Швеция, издълбана върху скала преди около 14 хиляди години. Смята се, че това е скандинавският символ на Слънцето. Малко „по-млади“ скални рисунки са открити в арменската част на равнината Арарат – те са от X-то хилядолетие пр. Хр.

В долината на Инд, на територията на съвременната Индия и Пакистан, по време на разкопките на древните градове Харапа и Моенджо-Даро от средата на III хилядолетие пр. Хр., са открити плочки и плочи с пречупени кръстове, символизиращи Слънцето.

В Южна Европа най-ранните образи на свастиката (края на V хилядолетие пр. Хр.) са открити на Балканите, в басейна на реките Морава и Вардар, сред разкопки на неолитни плас.

Украшения под формата на дискове с образи на Слънцето, стилизирани като свастика, са открити в женско погребение на територията на Северна Осетия (I-во хилядолетие пр. Хр.). Подобни рисунки има върху керамиката от Андроновската култура от бронзовата епоха (II-ро хилядолетие пр. Хр. в Западен Сибир, Казахстан и южната част на Урал).

Свастиката била популярна сред скитите и сарматите. Този символ е известен в Европа, Азия, Америка, Африка и дори в Австралия, Нова Зеландия и Океания. Според древните митове, тя била дадена на хората от боговете. Смята се, че съвременното название идва от санскритската дума „свасти“ – „успех“. Най-старият известен текст, в който се споменава свастиката, е част от индийския епос „Махабхарата“, където се описват детството и младостта на божеството Кришна. Разпространители на този най-древен символ в Индия, Иран и други държави от Близкия и Далечния изток били ариите, принадлежащи към индоевропейската (предимно индо-иранската) езикова общност. А жителите на Тибет и индусите и досега смятат, че свастиката им била дарена от Белите учители, които дошли при тях от Северните планини.

През хилядолетията свастиката била използвана навсякъде като религиозен символ, знак за величието на боговете и за уважението на хората към тях. Но след І-то хилядолетие пр. Хр. в средиземноморските страни този знак постепенно се превръща в светски, декоративен елемент. Образът на пречупения кръст става част от архитектурния декор, използва се в орнаменти върху платове, монети, оръжия, съдове и бижута. Свастиката се среща върху обекти по територията на почти всички държави, които са били част от Римската империя, и не само на европейския континент, но и на британските острови, а също и в Северна Африка.

В Русия свастиката служела като военен символ до Х-ти. Обикновено я оцветявали в жълто на червен фон. Според древните хроники, образът на свастиката е бил и върху прочутия щит на руския княз Олег, който той, според преданието, заковал „върху портите на Константинопол“.

Свастиката се среща и в средновековната хералдика, особено върху гербовете на знатните германци и западните славяни.

Днес свастика може да се види в църкви, построени през Ранното Средновековие, както и върху стари икони, където символизира божествената сила, излъчвана от Исус. Този древен знак за Божията благодат се намира в киевската катедрала „Света София“ от XI-ти век.  Вплетен е в орнамент върху гробницата в църквата „Свети Амброзий“ в Милано. Служи за елемент от мозайка на пода на катедралата „Нотр Дам“ в Амиен (Франция), построена около 1200 г- на мястото на езическо капище.

В следващите векове свастиката е лишена не само от своето религиозно значение, но престава да служи като амулет и дори декоративен елемент. Нейното място в умовете на хората и в бита е заето от християнския кръст.

През ХVІІІ-ти век с началото на европейското „просвещение“, свастиката става знак за тайно, „херметично“ знание и за членство в съответните тайни общества. Масоните я приемат в своята символика като знак, който символизира Бога, почитан от тях като „Великият архитект на Вселената“.

Популярността на свастиката започна да расте отново, след като Хайнрих Шлиман открил през 1870-те години различни изделия с образи на счупен кръст при разкопките на древната Троя. В началото на ХХ-ти век свастиката вече може да се види по знамена и вимпели, върху техниката на различни родове войски. Например, върху финландските танкове, военни автомобили и самолети пречупеният кръст се появява още през 1918 г.

Известна е рекламата на американската фирма Coca-Cola от 1925 г.: „Пийте кока-кола за пет цента бутилката!“ Този надпис е направен върху обемно изображение на свастика.

В Русия свастиката под формата на воден знак се появява върху банкнотите още през XIX-ти век – или зад двуглавия орел, или по краищата на банкнотата. Върху радиатора на церемониалния „мерцедес“ на император Николай II вместо обичайната фирмена трилъчева звезда блестяла свастика.

След Октомврийската революция, преди петолъчката (наричана още „Звездата на Соломон“) да се превърне в символ на Червената армия, върху червеноармейските военни емблеми и кориците на военните книжки имало изображение на свастика.

В годините преди Втората световна война свастиката в цял свят се възприемала не като знак на Бога (боговете) и небесна светлина и огън – а просто като символ на щастие, радост и късмет.

А после германските нацисти унищожили всички радостни и светли моменти, свързани с нея. За съжаление, сега именно с това зловещо значение е известна навсякъде в света.

3000-годишна огърлица, открита в областта Решт, Иран.

„лява“ свастика в Корейски храм. Източник – Уикипедия

Керамика с изображение на свастика в Атинския археологичен музей.

„Пране Свастика“, ирландска обществена пералня от 1912 г. в Дъблин