Всеки знае от опит, как времето влияе върху настроението и поведението. Но има влияния, с които не сме напълно наясно. Изборът на цвят на дрехите или филм за домашно гледане, отношението ни към непознати – всичко това се променя в студения сезон.

Апатия, раздразнителност, нарушения на съня и либидото, депресия, агресивност – тези и други странични ефекти от студеното време са добре известни. Но влиянието му върху психиката е по-сложно, според последните научни изследвания.

Жените избират червено

Жените избират дрехите си в зависимост от времето. Това заключение е направено от психолози от Университета в Британска Колумбия в Канада. „През студения сезон жените са по-склонни да носят червени или розови дрехи в различни нюанси“, казва един от авторите на изследването професор Джесика Трейси. И този модел се проявява само в онези дни, когато жената има овулация, или с други думи, когато вероятността за зачеване е най-висока.

Учените не са намерили още точно обяснение на това явление. Но изглежда доста убедителна версията, че всичко е в несъзнателното желание да се увеличи тяхната сексуална привлекателност. В края на краищата, червените и розови цветове, според Джесика Трейси, са един вид сексуални сигнали. Подобно проучване е проведено от същите учени през лятото, но там не е открита такава връзка. Може би причината е, че летните дрехи дават на жена много повече възможности да изглежда съблазнително.

Топлината и студът оказват влияние върху способността ни да оценяваме колко опасен е непознатият.

Заобиколени сме от студени хора?

Оценяваме хората по различни начини, в зависимост от това, дали сме изложени на топлина или на студ. Самите наблюдавани се чувстват интуитивно, а резултатите от различни изследвания потвърждават такива предположения.

В един експеримент някои участници държали чаша горещо кафе, а други – кафе с лед. Физическото усещане за топлина или студ силно повлиява тяхното възприятие: втората група е по-склонна да счита другите за отдалечени и студени.

Топлината и студът засягат способността да се прецени, колко опасен е непознатият. Това се доказва от експеримента на немски учени. В него участвали 133 студенти, на които били показани снимки на 8 престъпници, заснети в анфас и в профил. Студентите били помолени да напишат какъв вид престъпление според тях тези хора биха могли да извършат и да преценят дали са действали умишлено или импулсивно.

Участниците, намиращи се в студената стая били склонни да видят в снимката студенокръвните престъпници, които действат съзнателно. Обратно, когато били в топло помещение, студентите оценили хората по-снизходително, като ги разглеждали като небалансирани хора, които са извършили престъпления в пристъп на емоция.

Дилемата на затворниците

От температурата на въздуха зависи доколко хората се доверяват един на друг. Такъв е изводът от експеримент, проведен от британски психолози през 2013г. –  на 60  участници, разделени на двойки, им било предложено да играят играта Дилемата на затворниците. В тази игра, двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: „Ако аз си мълча, а другият си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, аз аз ще имам по-тежка присъда, защото не съм признал.“ Има обаче и трети вариант – ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени. Всеки от тях може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание. Физическото усещане за топлина увеличава доверието в другите, а в студа – стават по-подозрителни. По тази причина, някои участници получили бутилки топла вода, а други получили пакети лед. Както можете да предположите, първата  група била много по-склонна да си сътрудничи помежду си (т.е. отказала да свидетелства срещу съотборниците).

С други думи, физическото усещане за топлина повишава доверието на другите, а в студа ние ставаме по-подозрителни.

Сезонно творчество

В студено и топло време ние сме склонни да проявяваме различни видове творчество. В поредица от експерименти било доказано, че усещайки физическата топлина – в топло помещение или затопляне с горещ чай – участниците се справяли по-добре със задачи като рисуване, категоризиране на предмети или измисляне на идеи за подаръци за конкретни хора. В условия на студ, участниците пък били по-способни да разпознават метафори, да измислят оригинални имена за тестени изделия или абстрактни идеи за подаръци.

Те били отвличани тайно от градски улици и автомагистрали, в супермаркети и паркове. Без съд и следствие ги затваряли и подлагали на мъчения. Със съгласието на президента и правителството на САЩ стотици мъже, жени и деца до ден-днешен са в килиите на специалните затвори на ЦРУ в Афганистан, Ирак, Египет, Сирия и Европа, където ги чакат нечовешки мъчения и изтезания. Затворите и лагерите на ЦРУ са най-вече в Източна Европа, но и извън нея. На пръв поглед това изглежда поредната конспиративна теория, но уви: фактите говорят за обратното.

В края на 2001 г. шведската полиция арестувала Мохамед ал-Зеру и Ахмед Агиз като заподозрени в тероризъм. Те били депортирани в тайно учреждение на ЦРУ в Египет, където били изтезавани. Две години по-късно ал-Зеру бил освободен без обвинение, а Агиз осъден на 25 години затвор без съдебен процес за недоказано членство в забранена ислямска организация.

Канадският гражданин от сирийски произход Махер Арар бил тайно отвлечен от агентите на ЦРУ и през Йордания прехвърлен в Сирия, където спрямо него приложили жестоки физически мъчения.

Халед ел-Масри, немски гражданин, бил отвлечен в Македония и превозен в Афганистан. Там бил многократно пребиван и  измъчван.

През 2002 г. американските медии шокирали световната общественост: „Терористи се крият по целия свят и подготвят още една атака срещу Запада, подобна на нападението от 11 септември 2001 г. Най-сигурният начин за предотвратяване на тероризма е заподозрените да бъдат залавяни, транспортирани до специални бази и разпитвани с прилагане на мъчения, за да се изтръгне цялата информация“.

На пръв поглед има логика, но възниква въпрос: ако един престъпник е заловен и вината му е доказана, защо да го возят в някакви тайни затвори?

Проблемът се състои в това, че за Америка главното е не да бъде хванат „заподозреният“. Много по-трудно е да се заобиколят американските закони и международното право, защото несанкционираното наблюдение, отвличането, задържането без съдебна присъда, изтезанията по време на разпити са незаконни методи. Накратко казано – престъпления.

Но американците намерили изход: екстрадиция! Заподозрените се извозват в страна, където изтезанията са разрешени или просто никой няма да узнае за тях. Фразата, изречена от агент на американското разузнаване, станала известна в цял свят: „Ние не „изтръгваме“ информация от тях, нито нарушаваме нечии закони! Просто ги изпращаме в някои страни, където други хора правят това вместо нас!“

През септември 2005 г. британският в. „Гардиън“ съобщил: „След 2001 г. са регистрирани около 210 чартърни полети на ЦРУ. Самолетите кацали нощем на летища на британските военновъздушни сили и на  гражданските летища „Хийтроу“, „Гейтуик“, „Станстед“ и „Глазгоу“ за зареждане с гориво. Тези самолети превозвали хора, които били измъчвани“.

В отговор на тези изявления тогавашният външен министър на Великобритания Джак Стро заявил, че това е само поредната клюка. Но след частно разследване през ноември 2005 г. британската група за граждански права „Свобода“ представила пред Обединената асоциация на шефовете на полицейските служби твърде сериозни доказателства, че на територията на Великобритания кацат самолети със „заподозрени терористи“. Не е изненадващо, че месец по-късно този въпрос бил повдигнат в Камарата на общините. Но Джак Стро само свивал рамене: „Няма документи, доказващи, че американски самолети са кацали на британска земя“. Тогава групата „Свобода“ отново започнала разследване и изяснила, че по заповед на британските власти след зареждането на специалните самолети всички документи бивали унищожени.

Безвредното и интересно хоби – заснемането на излитането и кацането на самолети, станало повратна точка в разследването на „американската екстрадиция“. Снимки на самолети, направени от аматьори и публикувани в интернет, привлекли вниманието на журналисти и специалисти. Те проверили местностите, регистрационните номера, времето на излитане и кацане и, въз основа на много съвпадения, стигнали до извода, че тези полети се извършвали с цел транспортиране на „заподозрени“.

Но истинският скандал избухнал в Европа през февруари 2005 г. – тогава швейцарският сенатор Дик Марти направил доклад в Съвета на Европа. В доклада подробно се описва част от дейността на ЦРУ – отвличане и транспортиране на „заподозрени“ през европейските граници в тайни затвори, където без съдебно следствие са използвани изтезания и насилия. Докладът бил толкова убедителен, че до следващия февруари Германия, Испания, Полша и Румъния започнали свои собствени национални разследвания на случаите с тайните затвори на ЦРУ.

До януари 2007 г. Европейският парламент установил, че са фиксирани около 1200 подозрителни полета в Източна Европа между 2001 и 2005 гг. Журналистическо разследване със свидетелства на очевидци, документални записи и снимки шокирали световните медии и легнали в основата на книгата „Такси за изтезания“. Тя съдържа документи, факти и доказателства, че по заповед на ЦРУ в цял свят били отвличани араби, а сетне изпращани тайно в страни от Източна Европа, Афганистан, Сирия и Египет, за да бъдат изтезавани. Сред жертвите са не само мъже, но също жени, дори деца на 7 години! Защо обаче трябвало да отвличат деца? Оказва се, че децата на жертвите са ефективна част от програмата за изтезания. Гласът на дете, подложено на мъчения и насилие, се записва на лента и се пуска да го чуят родителите му!

Като изтезания се използвали различни форми на физическо и психическо насилие, екстремални температури, токови удари, денонощно осветяване с ослепяващи лампи, оглушителна музика, лоша храна или въобще липса на такава. Срещу затворниците насъсквали кучета, прилагала се имитация на разстрел и удавяне, мъчения с бормашина, гасене на цигари по лицето… В такива обекти, естествено, не се допускат Червения кръст и адвокати. Затова и толкова трудно се намират доказателства, а британските министри свиват рамене: „Това е клюка“.