Клеопатра VII (69 – 30 г.пр.н.е)
Клеопатра VII, дъщерята на Птолемей XII, става фараон, когато е на 17-годишна възраст. Първоначално тя е регент на брат си Птолемей XIII, който тогава е само на 10 години. Действайки в името на династията, група висши съветници прогонват Клеопатра и тя е принудена да напусне страната през 49 г.пр.н.е. По-късно тя събира армия от наемници и търси подкрепата на Юлий Цезар. С военната мощ на Рим Клеопатра побеждава силите на брат си и поема управлението над Египет. По-късно, след като Цезар е убит, Клеопатра се съюзява с Марк Антоний. След жестоко военно поражение, Клеопатра и Марк Антоний се самоубиват и Египет пада под римска власт.
Клеопатра I (204 – 176 г.пр.н.е)
Клеопатра I е съпруга на Птолемей V Елифан. Баща ѝ е сирийският цар Антиох III Велики, който завладява голяма част от земите на днешна Турция, които преди това били под египетски контрол. В опит да постигне мир с Египет, Антиох III предлага своята 10-годишна дъщеря Клеопатра I за съпруга на 16-годишния египетски владетел Птолемей V. Женят се през 193 г.пр.н.е., а през 187 г.пр.н.е Птолемей я назначава за везир. През 180 г.пр.н.е Птолемей умира и Клеопатра става регент на сина си Птолемей VI и управлява до смъртта си. Тя дори сече пари с образа си, на които нейното име стои преди това на сина ѝ. Всъщност в по-голяма част от документите нейното име се споменава преди това на Птолемей VI.
Твосрет (починала през 1190 г.пр.е)
Твосрет е съпруга на фараона Сети II. Когато той умира, тя става регент на сина му Сиптах. Сиптах е син на Сети II и друга жена. Смята се, че той имал някакво увреждане, което вероятно е допринесло за смъртта му на 16-годишна възраст. След смъртта на Сиптах, Твосрет става фараон и управлява в продължение на 2-4 години. След нейната смърт Египет попада в политически смут, като в един момент името и образът ѝ са премахнати от гробницата ѝ.
Нефертити (1370 – 1330 г.пр.н.е)
Нефертити управлява Египет след смъртта на съпруга ѝ Аменхотеп IV (Ехнатон). Малко се знае за нейния живот. Името ѝ означава „красивата, която дойде“, а от запазените изображения се вижда, че тя е представяна най-често в романтични пози заедно с Ехнатон или редом до него по време на битки. Нефертити изчезва от историческите записи няколко години след като се качва на трона. Историците смятат, че е приела нова самоличност или че е била убита, но това са само предположения. Въпреки липсата на информация за живота на Нефертити, нейната скулптура е една от най-популярните сред египетските артефакти.
Хатшепсут (1507 – 1458 г.пр.н.е)
Хатшепсут е вдовица на Тутмос II и първоначално управлява като регент на доведения си син, а после като фараон. Понякога наричана „Maatkare” – „царят“, тя е изобразявана с фалшива брада и мъжко облекло. Хатшепсут изчезва внезапно от историята, а някои историци смятат, че доведеният ѝ син е заповядал унищожаването на нейните изображения, както и всички документи, в които се споменава нейното управление.
Яхмосе-Нефертари (1562 – 1495 г.пр.н.е)
Яхмосе-Нефертари е съпруга и сестра на Яхмос I – основателят на Осемнадесетата династия на древен Египет и майка на Аменхотеп I. Тя е първата, която носи титлата „Божията съпруга на Амун“. Често е изобразявана с кафява или черна кожа, но историците не са сигурни каква е причината.
Ахотеп (1560 – 1530 г.пр.н.е)
Историците знаят твърде малко за Ахотеп, но се смята, че тя е майката на Яхмос I. Синът ѝ споменава за нейните заслуги при управлението ѝ, когато той е дете, поради което се смята, че Ахотеп е била регент на сина си.
Нефрусобек (починала 1802 г.пр.н.е)
Нефрусобек е дъщеря на Аменемхет III, полусестра и съпруга на Аменемхет IV. Династията приключва с нейното царуване, тъй като тя нямала син. Само няколко артефакта са положително свързани с нея, сред които редица статуи (чиито глави липсват), които я изобразяват в женско облекло, но носеща мъжки предмети.
Анкхесенпепе II (2435 – 2181 г.пр.н.е)
Смята се, че Анкхесенпепе II е служила като регент на сина си Пиопи II, който е 6-годишен, когато наследява трона от баща си Пиопи I. Нейна статуя, на която е изобразена като грижовна майка, е изложена в Brooklyn Museum в Ню Йорк.
Кенткаус (2613 – 2494 г.пр.н.е)
Според историците Кенткаус е майка на двама фараони, вероятно Сахуре и Неферирке. Съществуват известни доказателства, че тя е служила като регент на един от тях и вероятно е управлявала Египет за кратко. Според други записи, тя е била омъжена или за Шепшескаф, или за Усеркаф.
Мернеит (около 3200 – 2910 г.пр.н.е)
Мернеит е съпруга на Уаджи, който управлява през около 3000 г.пр.н.е. В нейната гробница били поставени предмети, които обикновено се поставяли в гробниците на фараоните, включително лодка за пътуване до следващия свят. Нейното име е изписано върху печати, на които са изброени имената на други фараони от Първата династия. Много историци смятат, че тя е първата жена-фараон на Египет.
