Още
    Начало Блог Страница 156

    Войските на КГБ

    Прочутият КГБ (Комитетът за държавна сигурност – Комитет гогударственной безопасности) на СССР се състоял не само от разузнавачи, контраразузнавачи и специални служители, които наблюдавали дисидентите. Освен тези служби, той имал собствени въоръжени подразделения с много широки функции и правомощия.

    Малка част от въоръжената сила на КГБ можело да се види всеки ден на Червения площад. Там, зад високите стени, бил дислоциран Кремълският полк. Неговата задача била да охранява Кремъл и Мавзолея на Ленин, да участва в тържествените ритуали и в посрещанията на чужди делегации. Смяната на караула при Мавзолея била впечатляващо зрелище – гвардейска маршировка, отработени движения, бляскави униформи и оръжия. В Кремълския полк се подбирали най-добрите от добрите. Упражненията за тържествените ритуали били доведени до върховен артистизъм и по натоварване можели да се сравнят само с тренировките на олимпийските шампиони.

    Елитността на полка била подчертана и в елементите от униформата му. Върху сините пагони били извезани златните букви „ГБ“. Точно така – а не „КГБ“. По този начин сякаш се отхвърляло обикновеното подчиняване на Комитета, а полкът се изравнявал йерархично с него, поради отговорността на задачата, която изпълнявал – охраната на първите лица в съветската империя.

    Кремълският полк съществува и днес, като официалното му название е „Президентски полк“. Тържествено-парадните му функции са увеличени – от април до октомври веднъж седмично се осъществява тържествен развод на караулите с ефектни упражнения с оръжие.

    Това привлича хиляди туристи. Най-зрелищната част от спектакъла е изпълнението на кавалерийски маршове. Парадните облекла на Президентския полк са по модели на тържествени униформи от ХІХ-ти и 50-те години на ХХ-ти век.

    Но разбира се, само с маршируване и красиви униформи не може да се осъществява пълноценна защита на държавата. За случаи на въоръжени бунтове и метежи съществувала дивизията „Дзержински“, която била създадена още от Ленин с цел охрана на самия него и съратниците му. Вярно е, че тя официално била към МВР, но това била обикновена формалност. КГБ имал правото да замаскира своите структури под всякакви форми, щом ставало дума за държавния интерес.

    По-късно, послушните историци разказвали на пионерите, че цялата охрана на Ленин се била състояла само от четирима души – но „забравяли“ за дивизията с 18 000 бойци, артилерия и курсантите от кремълските картечни курсове. Отделно „вождът на световния пролетариат“ се охранявал от 10 полка, попълнени само от латвийци.

    Освен Кремълския полк и дивизията „Дзержински“, на КГБ били подчинени и други военни части. Така например, важна роля играели правителствените Свързочни войски. Те осигурявали точна и непрекъсната връзка с всички комитети, министерства, ведомства, републики, области, градове и райони; с космодрумите, изпитателните полигони, големите заводи и фабрики, рудниците, лагерите и затворите, с всички военни окръзи, дивизии и с „братските партии“. Логистиката на цялата тази огромна структура се състояла от апаратури, кабели, комутатори, шифровъчни машини, прослушващи пунктове и т. н. Всичко това трябвало непрекъснато да се изгражда, модернизира, експлоатира и защитава – за което били необходими многобройни военни части. В тях подбирали най-сигурните и верни хора – нали те всеки ден слушали и узнавали чужди тайни, които нямали право да споделят с никого, освен със своите командири.

    Но основната военна сила на КГБ била съсредоточена в 9-те погранични окръга. Именно там се намирали масата войски на Комитета с танкове, артилерия, бойни кораби и вертолети. За граничари били подбирани  специално проверени войници и офицери, за които било сигурно, че няма да избягат на Запад.

    Освен въоръжените сили на КГБ, съществували и Вътрешните войски, подчинени на МВР – Министерството на вътрешните работи. Те също били групирани в дивизии, полкове, батальони и имали на въоръжение танкове и артилерия.

    А в най-мощния военен механизъм в СССР – Съветската армия, към всяка военна единица имало специален офицер от КГБ – „особист“. Неговата задача била да наблюдава морално-нравствения и идеологически климат сред офицерите и войниците. Той внимателно събирал информация и я изпращал до ръководството си.

    По този начин цялата въоръжена мощ на Съветския съюз била под железния контрол на КГБ.

    Конспирацията – Ротшилд срещу „Титаник“

    Корабокрушението на „Титаник“ вече над цял век крие тайни, които си остават неразгадани.

    Една от “конспиративните“ версии за това трагично събитие твърди, че то е организирано от банкерско-финансовия клан Ротшилд.

    Хипотезата, най-общо казано, се състои в следното…

    Когато „Титаник“ бил току-що построен, най-големите вестници на времето си, притежавани от богатите финансисти, като капример, Дж. П. Морган, го възхвалявали и го превъзнасяли по всевъзможни поводи – за мащабите на строителството, „здравината“, мощта на двигателните установки, лукса в обзавеждането, развлекателните възможности и т. н.

    Титаник в пристанището на Саутхямптън на 10 април 1912 г.

    Особено много статии били посветени на царското великолепие на интериора, достоен за древни владетели, и за  престижа на първото пътешествие с огромния кораб. Към тази стръв, подобно на мишки към сиренце в капан, се устремили едва ли не всички известни и нашумели милионери от онова време (през 1912 г. милиардери, поне официално, все още нямало, поради много високия курс на основните валути).

    По този начин „Титаник“ станал отличен предлог за събиране на едно място на всички големи финансисти.

    Чак по-късно излязло наяве странно съвпадение: всички милионери, които си купили билет за круиза, били пламенни противници на идеята за създаване на Федералния резерв (Федералната резервна система – ФРС) , която тогава едва започвала да се обсъжда. Тази идея, най-общо казано, предлагала централната банка на САЩ да бъде предадена в частни ръце.

    Федералната резервна система имала сериозни опоненти във финансовите среди. Трима от най-богатите и най-изявени противници на Федералния резерв били Бенджамин Гугенхайм, Исидор Щраус и Джон Якоб Астор, който вероятно бил най-богатият човек в света. Общото им състояние било над 500 млн. долара. Те били и главните конкуренти на групировката Ротшилд – Рокфелер – Морган. Тримата имали намерение да използват цялото си богатство и лично влияние, за да провалят две идеи, които Ротшилд искали да осъществят.

    Първата – идеята за създаване на Федералния резерв.

    Втората – идеята в Европа да бъде предизвикана война, а в Русия – революция. В резултат от всичко това,да бъдат унищожени европейските монархии, които били главните пречки към установяване на тотална власт на картела Ротшилд – Рокфелер – Морган над Стария континент.

    По принцип, богатството на Ротшилд се основавало върху контрола над Европа. През вековете те изградили система от централни банки, които давали заеми на европейските правителства. Така било в Англия, Франция, Германия, Италия и Австрия. Но основната награда била, разбира се, младата Америка. За да бъде завладяна, Ротшилд прокарвали идеята за Федералния резерв.

    Гугенхайм, Щраус и Астор били всячески насърчавани да се качат на борда на плаващия дворец.

    Едно много странно съвпадение: Дж. П. Морган, който финансирал изграждането на „Титаник“, трябвало да отиде на плаването като централна фигура в събитието. Но в последния момент той отменил пътуването си, без да обясни причините.

    Обаче тримата най-важните лидери на опозицията против Федералният резерв загинали при корабокрушението.

    Скоро след гибелта на „Титаник“ се появила Федералната резервна система на САЩ. А  още 6 месеца по-късно, започнала Първата световна война.

    Друго „съвпадение“: собственикът на компанията „White Star Line“, на която принадлежал „Титаник“ – мултимилионерът Джон Пиърпонт Морган-младши, анулирал билета си 24 часа преди плаването и свалил от кораба своята прочута колекция картини, която щял да откарва в Ню Йорк.

    Освен това, само за един ден още 55 пътници от първа класа, най-вече партньори и познати на милионера – сред тях Джон Д. Рокфелер, Хенри Фрик, посланикът на САЩ във Франция Алфред Ванделфилд, анулирали билетите си. Както и да се тълкуват тези „съвпадения“, 55 са доста много.

    Главният конструктор на кораба Томас Андрю твърдял, че лайнерът може да остане на повърхността дори, ако четири негови отсека се напълнят с вода, защото конструкцията била уникална, а самият „Титаник“ – много по-здрав от обикновен кораб.

    Но това било доста далеч от истината.

    В средата на 90-те години руски учени слезли с батискаф до „Титаник“ и взели проби от метала, които после били анализирани в американски специализиран институт. Резултатите се оказали наистина зашеметяващи – било установено, че това е обикновен, стандартно произведен метал. А по-новите проучвания посочили, че дори не е като на другите кораби, а с много по-лошо качество и в ледената вода се е превърнал в много крехък материал.

    През есента на 1993 г. на Нюйоркската конференция на американските корабостроители били обявени резултатите от независим анализ на причините за бедствието. Експертите заявили, че не разбират защо, стомана с такова ниско качество се е използвала за най-скъпия кораб в света. В студената вода корпусът на „Титаник“ се спукал още при първия удар в препятствие – докато качествената, специална корабна стомана, в такива случаи само се деформира.

    Защо съществуват изключително прецизни карти на Антарктида, показващи континента без наличие на лед?

    Според експертите ледът на Антарктида се появява преди 35 милиона години. Въпреки това, съществуват няколко карти, на които континентът не е покрит с лед. Как е възможно това?

    Вярвате ли, че историята, на която ни учат в училище, е непълна? Ще повярвате ли ако ви кажем, че има безброй открития от различни части на Земята, които ни навеждат на мисълта, че има много исторически загадки, които учените не са способни да разгадаят.

    Сред откритията, предизвикващи съвременната история, са няколко карти, разкриващи дълго пазена тайна. Кога на Антарктида не е имало лед? Според експертите ледът на континента „се е появил внезапно“ преди около 35 милиона години. 100 милиона години преди тази поява, континентът не е имал ледена покривка.

    Но ако това действително е така, кои са хората, които създават карти, на които Антарктида е изобразена без наличието на лед?

    Съществуването на многобройни карти, като тази, създадена от мореплавателя Пири Реис, служи като доказателство за мнозина, че нашите предшественици са знаели точната форма на нашата планета, както и размерите ѝ и са били достатъчно уверени в тези свои познания, за да си служат със сферична тригонометрия и точни математически изчисления. Излиза така, че вероятно в далечното минало непозната цивилизация започва глобален проект, който цели да картографира цялата планета – така, както правим и ние днес.

    Картата на Пири Реис например, е създадена през 1500-те години. На нея е отбелязан континента Антарктида ( открит едва през 1818-1820 година) без наличие на лед.

    Авторът Греъм Хенкок обяснява картата като пише, че тя показва напреднали математически и картографски познания и включва изключително точни относителни дължини. Цялата карта има характеристики, които не би трябвало да са съществували през 1500-те години.

    Пири Реис сам пише, че той не е виждал Антарктида. Турският мореплавател посочва в текстовете към картата, че тя не е негово произведение, а съчетание от други 20 по-стари карти. Единственото, което Реис направил, било да събере картите заедно. Древните източници на Реис са изгубени.

    Необходимо е да споменем, че професор Чарлз Хапгуд започва да изучава картата на Пири Реис в средата на 20 век и публикува книгата „Maps of the Ancient Sea Kings” през 1966 година. Хапгуд твърди, че тази и други карти подкрепят теорията за съществуването на непозната за нас цивилизация, която е извършвала различни изследвания. Той подкрепя това чрез анализ на математическите методи, използвани в древните карти, както и тяхната изключителна точност, за които казва, че превъзхождат възможните за времето, през което са създадени картите, инструменти.

    Някои биха казали, че всичко това е просто съвпадение или че посоченият континент дори не е Антарктида. Възможно е, но как тогава ще обясним съществуването на картата на Хаджи Ахмед?

    Тя е създадена през 1559 година и показва невероятно точни очертания на западното крайбрежие на Северна Америка и Антарктида. Още по-интересното е, че тази древна карта показва мост, свързващ Сибир и Аляска. Добре, картата на Хаджи Ахмед може също да е сбъркана, но сбъркана ли е картата на Филип Бюаш?

    Тя е създадена от френския географ Филип Бюаш и има две версии. Едната много точно изобразява Антарктида без наличието на лед ,а в другата дори не се споменава името на континента. Много хора смятат, че Бюаш не е знаел за съществуването на континента и неговите карти не са нищо повече от хипотези.

    Ако и това не е достатъчно, разгледайте картата на Оронс Фине, създадена през 1534 година, в която Антарктида отново е изобразена без ледената си покривка.

    Защо съществуват изключително прецизни карти на Антарктида, показващи континента без наличие на лед? Отговор на този въпрос все още няма. Потънал в загадки, той вероятно скоро няма да изплува на повърхността. Не и докато човечеството не даде отговори на други няколко въпроса – кои са били цивилизациите, които са знаели, че на Антарктида няма лед, как са разбрали това, какви методи са използвали, за да се сдобият с това знание и истина ли е това всъщност?

    7 митични гиганта от света

    1.Атлас – гигантът, който държи небето

    В гръцката митология Атлас е един от титаните, които участват в бунта срещу боговете на Олимп. Титаните изгубват битката, а Зевс наказва Атлас да държи небето на раменете си вечно. По време на 12-те подвига на Херкулес, една от най-популярните му задачи е да отнесе златните ябълки от градината на Хесперидите. Атлас предлага на Херкулес да свърши тази задача, ако той заеме неговото място и държи небето. Атлас изпълнява обещанието си и се насочва към Евристей (който заповядва 12-те подвига на Херкулес), за да му даде ябълките, но Херкулес моли Атлас да подържи отново небето само за минута, за да си почине. Когато Атлас нарамил небето, Херкулес взема ябълките и продължава с подвизите си, оставяйки измамения гигант с тежестта на задължението му.

    Друга легенда разказва за времето, когато Атлас се опитва да изплаши Персей, затова Персей изважда главата на Медуза. Когато вижда горгоната, Атлас се вкаменява, превръщайки се в Атласките планини.

    2. Балор – окото на смъртта

    В ирландската митология Балор е крал на фоморите – раса от гиганти, за които се говори, че са първите заселници на Ирландия. Балор, точно както циклопите, е едноок гигант и бог на смъртта – който срещне погледа му, умира незабавно. Точно поради тази причина Балор държи смъртоносното си око затворено и го използва само при нужда. Според предсказанието трябва да бъде убит от собствения си внук, затова той затваря дъщеря си Етлин в кристална кула, за да предотврати създаването на потомство. Въпреки това, богът Киан се промъква в кулата при Етлин и тя му ражда трима синове. Когато Балор научава за децата, той ги изхвърля в морето, но едно от тях – Лу, успява да се спаси и е отгледан от Мананан Мак Лир – бога на морето. Най-накрая предсказанието се сбъдва, когато Лу убива Балор в битка, изкарвайки окото му.

    3. Хрунгнир – пияният норвежки гигант

    В норвежката митология има множество гиганти и Хрунгнир е един от най-големите и най-злите. Един ден Один, върховният бог, предизвиква Хрунгнир на конно състезание. Один е на своя бърз, осемкрак кон Слейпнир, а Хрунгнир язди обикновен кон на име Гулфакси. Както се очаква, Слейпнир побеждава Гулфакси и го насочва към небесния град Асгард. Один изпитва съжаление към загубилия и когато пристигат в Асгард, кани Хрунгнир на питие. За беда Хрунгнир се напил прекалено много и скоро станал войнствен, обяснявайки как ще избие всички богове в Асгард, освен богините Фрея и Сиф, които щял да отведе със себе си в Йотунхайм – града на гигантите. Боговете се ядосват на арогантността на Хрунгнир и призовават Тор, който от своя страна предизвиква пияния гигант на дуел. Хрунгнир се съгласява, а в деня на битката се повява в каменна броня, носещ гигантско оръжие. Тор хвърля своя чук, който чупи бронята на гиганта и го убива.

    4. Полифем – лудият циклоп

    Полифем вероятно е един от най-известните циклопи на гръцката митология. Той е син на бога на морето Посейдон и морската нимфа Туза. Живее на остров Сицилия, където се грижи за стадо овце. Когато Одисей пристига в Сицилия, той се представя пред Полифем като „Никой“. Останалите циклопи залавят Одисей и го затварят в пещера, покрита с гигантски камък.Одисей съставя план за бягство и успява да нарани единственото око на гиганта, ослепявайки го. Полифем започва да крещи за помощ, но когато останалите циклопи го питат кой го е наранил, той отвръща „Никой“, така че те решават, че той не е с всичкия си и го изоставят.

    5. Они – японските гигантски демони

    В японския фолклор оните са гигантски демони. Те са страховити, с червена или синя кожа, с по три пръста на ръцете и краката и гротескни рога. Оните често са полуголи, като имат само малко покривало, изработено от кожи на диви зверове. Те обожават човешка плът. Изпратени са в ада, заради лошия начин на живот, който са водели на земята. Най-лошите от тях са оните, превърнати в такива не след смъртта, а още докато са живи и бродят в света на хората.

    6. Кумбхакарна – гигантът с огромен апетит

    Кумбхакарна е гигантски демон, описан в санскритския епос „Рамаяна“. Той е с гигантски размери и гигантски апетит, но благодарение на трика, който му изиграва богинята Сарасвати, езикът му бива завързан и всеки път, когато се опитвал да поиска благословия, той казвал, че иска легло и в резултат на това, бил обречен да спи по 6 месеца всяка година. Въпреки че обикновено бил добър, Кумбхакарна се събуждал толкова гладен, че поглъщал всичко по пътя си, включително и хора. Веднъж брат му Равана се нуждаел от помощта му за спечелването на една битка, но Кумбхакарна бил заспал и се наложило 1000 слона да го стъпчат, за да го събудят. Тогава той се включил в битката, но вместо да се сдобие със слава, бил убит.

    7. Орион – следи сред звездите

    Съществуват множество легенди за гръцкия гигант Орион. В една от версиите той е егоцентричен ловец, който се хвали, че може да убие всеки звяр, изправил се срещу него. Тогава един малък скорпион го ухапва и Орион умира. Според друга история, Орион е ослепен, след като се опитва да вземе Меропа за своя съпруга, въпреки нежеланието на баща ѝ. За да възвърне зрението си той отива на изток, където живее богът на Слънцето. Неговите лъчи помагат на гиганта и той е излекуван. След това Ороин отива да живее и ловува с Диана, но брат ѝ Аполон изпитва ревност към близките им отношения, затова когато Орион плува във водата, а в далечината главата му изглежда като малка черна точка, Аполон се обзалага с Диана, че тя не може да я уцели. Диана изстрелва няколко стрели и една от тях улучва Орион смъртоносно. Едва когато тялото му изплува на брега, тя разбира каква грешка е допуснала. Страдайки от загубата на Орион, Диана го изпраща на небето сред звездите.

    6 от най-отдалечените арт инсталации в света

    1.Скулптурата „The Lightning Field” в окръг Катрон, Ню Мексико

    Една от най-впечатляващите скулптури на Уолтър Ди Мария, „The Lightning Field” е изпълнена със загадки. Точното й местоположение, някъде в пустините на западно Ню Мексико, е пазено в тайна. За да стигнете до там, трябва да си направите резервация в Dia Art Foundation, които поддържат мястото. В малкото градче Кемадо, намиращо се на 3 часа път с кола от Албъкърки, ще ви очаква мъж, който ще ви откара на мястото, където има една-единствена малка хижа, пригодена за нощувка. Там не са позволени електронни средства. Вместо това, посетителите са окуражавани да се насладят изцяло на преживяването и да прекарат колкото се може повече време, наблюдавайки красотата на мястото.

    2. Скулптурите „Inside Australia” в Уларинг, Австралия

    Произведението на Антъни Гормли е посветено на изучаването на тялото. „Inside Australia” се състои от 51 скулптури, разположени около езерото Балард. Най-близкото до езерото населено място е Мензис, но пътят често бива затворен след поройни валежи.

    3. „Nimis” в Хьоганес, Швеция

    Проблемите не са нещо непознато за Ларс Вилкс, който през 2007 година изобразява Мохамед като куче. Тогава в Копенхаген имаше опит за убийството му, който завършва с един убит човек. Преди това обаче, той създава скулптурите „Nimis” в Швеция, до които е трудно да се достигне. Посетителите обикновено следват жълти стрелки, които да ги упътят до точното местоположение.

    4. „Prada Marfa” в Тексас, САЩ

    Тази „витрина“ на Прада, разположена на 26 мили северозападно от Марфа (който сам по себе си е на 3 часа път от най-близкото селище Ел Пасо) е поставена през 2005 година. В този случай думата „отдалечен“ не е особено уместна, имайки предвид колко много снимки на „Prada Marfa” има в интернет пространството, но самото й откриване, което представлява известна трудност, е достатъчен повод да я поставим в този списък.

    5. „Pumpkin” на о.Наошима, Япония

    През последните 15 години рибарското селище се превръща в център на съвременното изкуство. Старите сгради са превърнати в музеи на изкуството, обществените бани са украсени с различни предмети и са поставени няколко скулптури на японския артист Яои Кусама. От Уно в префектура Окаяма, намираща се на около 2 часа път с влак от Осака, можете да се качите на ферибот, който да ви откара до Наошима. Когато пристигнат, туристите наемат велосипед, с който да разгледат различните арт инсталации на острова.

    6. „Steilneset Memorial” във Вадьо, Норвегия

    Пътешествието ви ще е дълго и самотно, защото ще трябва да достигнете до самия край на европейския път 75, за да откриете „Steilneset Memorial”. Изградено е от швейцарския архитект Петер Зумтор и френската скулпторка Луиз Буржоа. Творението е в памет на 91 жени, момичета и мъже, изгорени по подозрения в магьосничество там преди 300 години.

    Проучвания върху саламандри дават надежда на учените, че регенерацията може да е възможна и при хората

    Най-завладяващият въпрос за регенеративната медицина – защо някои организми могат да възстановяват основни части на тялото си като сърцето и крайниците, а други, като нас, хората, не могат? Отговорът на този жизненоважен въпрос вероятно е свързан с вродената имунна система на тялото, както се твърди в едно скорошно проучване на регенерацията на сърцето при  ашолотъла (или мексикански саламандър) – организъм, който е шампион в регенерирането.

    Клетъчната регенерация е като „Светия Граал“ на научните и медицински изследвания – способността да се регенерират клетки, тъкани и органи без необходимост от трансплантация, най-вече защото тя е невъзможна при хората. Мексиканският саламандър в този случай е от огромен интерес за биолозите, тъй като той може да възстановява крайниците, опашката, сърцето, гръбнака, очите си и други органи. Той определено не е обикновено животно. Освен това, могат да му бъдат трансплантирани органи без проблем, тъй като организмът му не ги отхвърля. Ашолотълът, за разлика от останалите опашати земноводни, които излизат от водата, щом достигнат полово зряла възраст, продължава да обитава водите.

    Учените отдавна изследват саламандрите, а едно от последните проучвания, проведено от д-р Джеймс Годуин от Мейн, установява, че образуването на нова сърдечна мускулна тъкан при възрастните видове зависи от наличието на макрофаги – клетки, които са част от вродения имунитет при човека и изпълняват функцията на антиген представящи клетки, които играят съществена роля при изграждането на адаптивния имунитет. Когато има недостиг на макрофаги, саламандърът формира перманентна съединителна тъкан, която блокира регенерацията.

    Това проучване има огромно влияние в медицината, тъй като е свързано с новите ни познания относно човешкото здраве. Саламандрите и хората имат общ предшественик, затова е възможно способността за регенериране да е вградена и в нашия генетичен код.

    Проучванията на Годуин демонстрират, че формирането на съединителна тъкан играе съществена роля в блокирането на регенерацията. „Без макрофаги не може да има сърдечна регенерация“ – казва той. Неговата цел в момента е да намери начин, чрез който да активира тази възможност у хората чрез използване на медикаментозни терапии.

    Ако хората успеят да преодолеят фиброзната дегенерация по същия начин, по който го правят саламандрите, системата, блокираща регенерацията при хората, би могла да бъде прекъсната. Все още не знаем дали само съединителната тъкан предотвратява регенерирането или са замесени и други фактори. Но ако имаме късмет, е възможно да открием, че хората също могат да отключат способността си за регенерация“ – допълва Гоудин.

    Вниманието на учените до момента се насочва върху бластемата – основното вещество, което се натрупва в основата на ампутиран крайник или увредена тъкан, което спомага за възстановяването. То координира инструкциите за повторно израстване на мускулите, хрущялите, костите, кръвоносните съдове, кожата – всичко това на правилното място и в точното време, за да се образува нов крайник.

    Гоудин, който е имунолог, е заинтересуван от регенерирането, тъй като имунната система също взема участие във възстановяването на тъканите. Това негово проучване е продължение на едно по-ранно, при което се установява, че макрофагите също играят критична роля в регенерацията на крайниците. Следващата стъпка е да се изучи по-подробно тяхната функция при саламандрите и да се сравни с тази у хората.

    Най-старите работещи магазини и заведения в света

    1.Moravian Book Shop – най-старата книжарница в Америка

    Тя е отворена през 1745 година в Пенсилвания и стартира като място за продажба на религиозни текстове. С времето целта й се променя и в момента продава всякакви книги.

    2. „Pearson Cycles” – най-старият магазин за велосипеди в света

    Отваря врати през 1860 година и се намира в Сътън, Англия. Магазинът се предава по наследство в семейство Пиърсън вече 5 поколения. Той е вписан в книгата за Рекордите на Гинес като най-старият магазин за велосипеди в света.

    3. Nishiyama Onsen Keiunkan – най-старият хотел в светa

    Хотелът е отворен през 705 година в Яманаши, Япония и се предава по наследство вече 52 поколения подред. Познат на туристите като хотел с луксозни стаи, той е вписан с Рекордите на Гинес като най-старият в света.

    4. „Antica Pizzeria Port’alba” – най-старата пицария

    Пицарията отваря врати през 1830 година в Неапол, Италия и е считана за най-старата пицария в света. Въпреки че не те откриват специалитета си, създателите на пицарията са успели да превърнат яденето на пица в изискано хранене.

    5. “Santa Maria Novella” – най-старата аптека в света

    Отворена от монаси през 1221 година, “Santa Maria Novella” снабдява Флоренция с лекарства повече от 800 години. Аптеката, която до днес се помещава в същата сграда, е с високи тавани, разполага с музей и множество продукти. Според едно проучване най-известният продукт на аптеката са ароматни соли, наречени Aceto dei Sette Ladri, които според легендата са били използвани от крадците на гробове, за да се предпазят от инфекции по време на чумата.

    6. “R J Balson & Son” – най-старият месарски магазин в Англия

    Семейство Балсън е в месарския бизнес от 1515 година, когато Джон Балсън започва да продава месо на местния пазар. Историята на магазина е включена в програма на BBC през 2014 година, свързана с най-стария семеен бизнес.

    7. “The Oldest Sweet Shop” – най-старият сладкарски магазин в света

    Открит е през 1827 година в Патли Бридж, Анлия. В момента собственик е Кийт Тордоф, който го управлява вече над 2 десетилетия. „За мен сладкото е свързано със спомени. Помним сладките неща от детството си така, както помним песните. Веднъж дойде една 97-годишна жена, която каза, че последният път, когато е била в магазина, е била на 5 годинки“ – разказва Тордоф в интервю за „The Telegraph’.

     

    Животоспасяващ егоизъм или нарцисизъм

    Личността на всеки човек е сложна и многостранна. Нашият егоизъм се измерва със своеобразна скала: в единия край е здравословният егоцентризъм, а в другия –  разстройство на личността.

    Нарцисизмът е концепция, която датира от гръцката митология и неин първообраз е Нарцис, който бил толкова очарован от себе си, че се влюбил в своето отражение и умрял, без да може да откъсне поглед от образа си. В съвременната психология, нарциси се наричат хората, които се характеризират с прекомерно самомнение за собствената си значимост и които изискват възхищение, но самите те не са в състояние на подобна реакция спрямо другите. В същото време хората-нарциси са особено недоволни, когато някой се опита да ги критикува. За тях са характерни внушения като:

    • „Не харесвам хора, които имат нещо, което аз нямам“;
    • „Чудя се защо другите хора не оценяват добрите ми качества“;
    • „Моите чувства лесно могат да бъдат травмирани от подигравки или пренебрежително отношение“;
    • „Аз винаги следвам собствените си интереси и лесно забравям за съществуването на другите хора“.

    Но това е само една от теориите. В друг вариант, предложен от Medical Daily, се предлага измерване степента на самоконтрол. Проучванията показват, че нарцисите имат по-слаб самоконтрол. Често те са диагностицирани с антисоциално разстройство на личността, за най-крайна версия на което се счита социопатията и психопатията. Такива хора са високомерни, често демонстрират неуважение към чувствата на другите. Проявяват бездушие и безразличие към останалите. Демонстрират преувеличено себеуважение и личностно превъзходство. Подобно поведение понякога прикрива една лесно ранима личност и се явява като вид защитна реакция.

    Причината за такова личностно разстройство и досега не е изяснена. Някои психолози и психиатри твърдят, че първопричината е още в детството, когато детето е било обект на високите изисквания на родителите и на прекалената им загриженост. Други смятат, че до такова разстройство са довели липсата на внимание и обич и лошия пример за подражание в ранна възраст. Има и теория, според която разтройството на личността е в резултат на генетична компонента или на промени в биохимичното ниво.

     

    Нарцистичното личностно разстройство е дефинирано за първи път през 1967г. DSM-IV определя като основна характеристика на нарцисизма „редовно проявяващ се модел на грандиозност, нужда от възхищение и липса на емпатия, която започва в ранните години на пълнолетие и присъства в разнообразни контексти.“

    Основните критерии на нарцистично личностово разстройство са няколко: засилено чувство за собствена значимост, усещане за собствено превъзходство, красота, интелигентност, изискване на възхищение от околните, очакване на непременно добро отношение от околните, липса на емпатия, експлоататорско отношение към другите хора, чести прояви на ревност и убеждение, че другите хора завиждат, арогантност. За поставяне на диагноза са нужни пет от изброените критерии. Като правило лицата с личностни разстройства обикновено не търсят специализирана помощ и не осъзнават факта, че имат психичен проблем. Дори и когато решат да се срещнат със специалист за консултация, те търсят причината в другите, в обстоятелствата и никога – в самите себе си.

    Животоспасяващ егоизъм или нарцисизъм – това са двата модела, които ни характеризират и които определят отношението ни към хората около нас. За добро или за зло.

    10 модели, които успяват да променят правилата в модния свят

    Попитайте когото и да е, какво се изисква, за да може една жена да се превърне в успешен модел. Най-вероятно ще ви отговорят, че тя задължително трябва да е висока, да не тежи повече от 40 килограма, да има красиво лице и така нататък. Повярвайте ни – всичко това е останало в миналото.

    Ние, от екипа на ИскамДаЗнам, решихме да ви покажем съвременните модели, които изцяло променят правилата в света на модата, както и представата за това как точно трябва да изглеждат супер моделите.

    1. Уини Харлоу

    Уини Харлоу страда от рядко заболяване на кожата, което се нарича витилиго (нарушение в нормалната пигментация на кожата). Заради това й състояние, в ученическите си години Уини е била постоянен обект на подигравки от страна на съучениците си. Другите деца я наричали „зебра” или „крава”. И все пак, кой да знае, че именно тази особеност във външния вид на младата жена, един ден ще бъде в нейна полза и ще я направи изключително успешен модел? След като Уини взела участие в “America’s Next Top Model”, тя започнала да се появява и в различни музикални видеоклипове, модни ревюта и на кориците на редица модни списания.

    1. Алисън Харвард

    Огромните й очи и яркият грим покорили потребителите на социалните мрежи и форумите, когато Алисън била още в училище. След като завършила, Алисън, подобно на Уини Харлоу, си опитала късмета в конкурса – “America’s Next Top Model” и успяла да завоюва второто място.

    1. Диандра Форест

    Диандра, албинос от афроамерикански произход, е израстнала в бедно семейство от Бронкс. Когато била малка, връстниците й смятали, че Диандра е осиновена и често пъти я тормозели, и й се подигравали за това. Всичко обаче се променило, когато известният фотограф Шамир Кхан я забелязал на улицата…

    1. Джилиан Меркадо

    Джилиан е прикована в инвалиден стол вече 17 години, защото страда от мускулна дистрофия. Тя обаче винаги се е интересувала от мода и в крайна сметка решила да започне да поддържа моден блог, който много бързо набрал огромна популярност. Изведнъж започнали да канят Джилиан на едни от най-успешните модни ревюта – място на първия ред винаги било предвидено за нея. Скоро след това, самата тя започнала да се изявява като фотомодел.

    1. Тес Холидей

    Тес Холидей си мечтаела за кариера в областта на модата още от много малка, но на кастингите, на които се явявала й казвали, че с нейния ръст – 1.65 м и със закръглената си фигура няма абсолютно никакъв шанс да пробие в модните среди. Към днешна дата обаче, тя работи като модел и дори се е появявала на корицата на сп. Vogue.

    1. Брюнет Мофи

    Модната кариера на Брюнет Мофи започнала почти случайно. Неин приятел помолил модния фотограф Тайлър Лебон да я снима за сп. POP. Снимките се оказали толкова добри, че една от тях дори била поместена на корицата.

    1. Амазон Ив

    Амазон Ив е висока точно 203см, което съвсем заслужено я прави най-високия модел на планетата. Преди модната й кариера да започне, Ив активно участвала в спортни мероприятия и работела като спортен треньор. Славата дошла при Ив, след като се снимала за корицата на сп. „Australian Zoo Weekly” и след като взела участие в сериала „American Horror Story”.

    1. Дафне Селф

    Ако смятате, че моделите се пенсионират рано, кажете го на Дафне Селф. Тази красива жена започнала да се снима за списанията VogueHarper’s Bazaar и Vanity Fair, когато била на 20 години. В момента Дафне е на 88, но не е изгубила популярността си ни най-малко: участва в различни фотосесии, изявява се и на модния подиум и дори се снима за реклами на бельо.

    1. Шон Рос

    Както и Диандра Форест, природата дарила Шон с албинизъм. Той има и доста необичаен, крив нос и заради тази си черта, като малък често е бил обект на подигравки от страна на връстниците си. И все пак – Шон не се предал. Той активно се занимавал с танци и започнал модната си кариера, когато бил само на 16 години.

    1. Виктория Модеста

    Вследствие на лекарска небрежност при раждането й, левият крак на Виктория пострадал от много силно изкълчване. След това, на нея й се наложило да премине през 15 изключително тежки и неуспешни операции, до момента, в който Виктория решила, че кракът й трябва да се ампутира – друг изход просто нямало. Понастоящем, Модеста е известна певица, както и един доста нестандартен модел. В колекцията си тя има повече от 8 различни протези, всяка от които придава на крака й уникален стил.

    Интелектът на животните

    Психиката на животните се изучава от т.нар. зоопсихология или еволюционна психология. Тя ни разкрива, че развитието на психиката на животните протича в хода на тяхната биологична еволюция и е подчинена на общите закони на този процес. Всеки нов етап в развитието на психиката се основава на прехода към нови условия на съществуване и на предизвиканите от тях изменения в организма на животното. Характерните особености на психиката на животните през отделните етапи се определя от особеностите на приспособителната им дейност.

    Понастоящем се наблюдава забележителен принос в науката, който засяга интелекта на животните и техните емоции. Новата посока в науката се нарича „когнитивна етология“. Тя изучава емоционалния живот и интелектуалните способности на животните и доказва, че те имат сложно мислене.

    През 60-те години на миналия век Джейн Лавик-Гудел наблюдавал в Националния парк на Танзания как шимпанзетата правели и използвали различни приспособления. През 80-те години експертите установили, че слоновете имат дарбата да комуникират помежду си с помощта на ултразвук. А най-новите проучвания показват, че горилите, шимпанзетата и орангутаните имат неврони в мозъка, които са отговорни за самосъзнанието.

    Опирайки се на данните, получени от генетици, невропсихолози и дейци на приложната наука, много експерти убедително заявяват, че животните са в състояние да усещат и мислят, не по-лошо от хората. Въпреки това, с цел обективност, трябва да се отбележи, че промяната в отношението на хората към съзнанието на животните започва още по времето на Дарвин.

    Днес не е тайна за никого, че човешката ДНК е 98% подобна на ДНК на шимпанзета. Тези маймуни са генетично най-близки до хората, което не може да се каже, например за орангутаните.

    Всички бозайници отделят окситоцин. Функцията на този хормон е да се изпита наслада от сексуалните отношения. Той също така формира привързаността на майката към детето й. Човешкият ум има психологическа и химическа основа, интелектът на животните – също. Следователно може да се предположи, че животните имат творческо мислене и изпитват сложни емоции.

    Франс де Ваал, който е написал книгата „Политика за шимпанзетата“, твърди, че големите маймуни, от които произхождат хората, полагат основите на поведенчески и семейни стереотипи сред хората. Общността на шимпанзета изисква определени социални умения от всеки член. И тяхното проявление е невъзможно без висока степен на интелигентност.

    Светът на маймуните се ръководи не само от инстинкти, но и от определени норми на поведение. Подобно на хората, тези животни  натрупват определени знания, опит и го предават от поколение на поколение.

    Основател на когнитивната етология е Доналд Грифон. Той е доказал факта, че прилепите използват ехолокация, когато се ориентират в терена. Грифон внимателно е проучил въпроса за мисловната дейност на животните и е написал книгата „Умът на животните“. Когато тази книга е публикувана, се появявили много научни статии, в които комплексният и гъвкав интелект на животните е описан в достатъчна степен.

    На 25 май 1996г. индийският вестник „Aajkaal” поместил историята за това как три бездомни кучета в Калкута временно „осиновили” новородено момиченце, изоставено на улицата. Когато група местни жители намерили бебето и го занесли в полицейския участък, трите кучета ги съпроводили дотам, за да го защитят при нужда и да се „уверят”, че всичко е наред.

    Специалистите по когнитивна етология са на мнение, че животните могат да имат нравствено поведение, да бъдат състрадателни, съпричастни и алтруистични.

    Българските сортове и регионалният характер на вината по време на DiVino.Taste 2017

    За седмото си издание DiVino.Taste отново предлага богата програма от майсторски класове. Подобаващо място по време на най-големия форум за българско вино е отделено за местните сортове и регионалното изражение на вината от България.

    Много е изговорено за най-типичните сортове, с които нашето винопроизводство се гордее. Обичани и отричани, местните ни сортове редовно пораждат дискусия сред българското винено общество. Мелник е име едновременно на един от най-емблематичните ни градове и на винен сорт, който има потенциал да се превърне в икона за България. Самобитен, интригуващ, специфичен – всички тези определения добре прилягат на мелник, сортът ендемит от Югозападна България. Това е и най-топлият винарски край на страната. Мелник отдавна е прочут сорт, за който обаче се знае много малко. По време на майсторския клас Мелник – град, сорт или винена икона, Вили Гълъбова от екипа на DiVino задълбочено ще разкрие красивото лице от този великолепен български сорт.

    Билети за майсторският клас може да закупите тук: https://www.vintageclub.bg/product/melnik-grad-sort-ili-vinena-ikona-2123

    Традиционната ретроспективна обиколка из някои от най-добрите изби на страната тази година е посветена на една много добра година – 2011. Прегледът на реколтата и селекцията от топ български вина (всички от рек. 2011) ще води сертифицираният WSET преподавател и сомелиер Александър Скорчев.

    Дългоочакваната класация на DiVino по традиция всяка календарна година излиза в края на месец февруари. Единствено по време на DiVino.Taste винените ценители имат възможност да опитат всичките 10 вина от челото на класацията в един майсторски клас, който традиционно се модерира от Юлия Костадинова от DiVino. Заедно с най-добрите 10 вина на България, публиката на DiVino.Taste ще се запознае лично и с техните създатели, които ще ги представят по време на дегустацията.

    Най-големият форум на българското вино се провежда от 17 до 19 ноември 2017 г. в НДК, София. Пълна програма на DiVino.Taste може да намерите на https://taste.divino.bg/.

    Билети за събитието или майсторските класове може да закупите тук: https://www.vintageclub.bg/category/sabitia-37

    „Имате право да замълчите…“ – предупреждението „Миранда“

    Всичко започва на 13.03.1963 година, когато Ернесто Артуро Миранда е арестуван от полицията във Финикс заради това, че е откраднал 4 долара от банков служител, както и по подозрения в изнасилване на друга жена. Ернесто имал криминално минало, включително за въоръжен грабеж и опити за изнасилване, нападение и обир.

    Ернесто Миранда е задържан в ареста, но жертвата от сексуалното нападение не успява да го идентифицира като нападателя си. Тогава полицаите започват да разпитват Ернесто за извършените от него престъпления. По това време задържаният е на 23 години, той е социално слаб и необразован. В началото на разпита той твърди, че е невинен, но след 2 часа в участъка, подписва своите самопризнания. По-късно се твърди, че използваните от полицията техники за разпит са били леки и не е имало неприемливи методи, които да принудят Миранда да се признае за виновен.

    Ернесто Миранда

    В съда адвокатите на Миранда се опитват да докажат, че тези самопризнания не са законни, тъй като подсъдимият не е бил наясно с петата поправка на конституцията, тоест той не е знаел, че има право да запази мълчание. Върховният съд решава, че без тези предупреждения, всички изявления, които Миранда е направил, са били постигнати „принудително“ по време на разпитите, поради което са недопустими. Съдът изтъква, че самата форма на разпитите е смущаваща и заподозреният трябва да бъде уведомен за правата си.

    Въпреки това, Миранда получава присъда от 20 години лишаване от свобода. През 1972 година е освободен. След освобождаването си той започва да обикаля баровете във Финикс. На 31.01.1976 година участва в бой и е наръган смъртоносно с нож. Когато полицията пристига на мястото, служителите на реда предупреждават убиеца на Миранда за правата му. Той се възползва от това и не прави изявление. Никой не е осъден за убийството на Ернесто.

    Официалното предупреждение „Миранда“ звучи така:

    „Имате право да замълчите.

    Всичко, което кажете може и ще бъде използвано срещу вас в съда.

    Имате право да разговаряте с адвокат, който да ви представлява по време на разпитите.

    Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде назначен такъв, който да ви представлява по време на разпитите, ако желаете.

    Разбирате ли всяко от правата, които ви съобщих?

    Имайки предвид тези права, желаете ли да разговаряте с нас сега?“