Понякога един единствен човек или някакво единично събитие могат да се превърнат в причина или повод за избухване на големи спорове и дори войни. В тази статия ще разгледаме убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, което поражда първите искри на опустошителната Първа световна война, довеждайки до смъртта на над 17 милиона души. Освен това ще открием, че това убийство ефектира не само върху политическия климат на времето, в което се е случило, но и оформя социално-политическата обстановка като цяло, влияейки върху днешния ни живот.

Франц Фердинанд е роден на 18.12.1863г. и е част от немската династия на Хабсбургите. Баща му е ерцхерцог Карл Лудвиг, а майка му – принцеса Мария Анунциата. Тъй като Карл Лудвиг е най-малкият от синовете на императора, за Франц Фердинанд не се отреждало място на престола. Обстоятелствата обаче се променят, след като братовчед му крал Франц V умира, превръщайки Фердинанд в следващия законен престолонаследник.

Франц Фердинанд

Като наследник на трона, Фердинанд е натоварен със задачата да обиколи териториите на Австро-Унгарската империя, да прави прегледи на войските и да извършва всички държавни функции. Една такава обиколка била насрочена за юни 1914 година. На нея Фердинанд трябвало да прегледа войсковите формирования на Босна и Херцеговина. Тази територия била присвоена само преди няколко години – през 1908.

Като наскоро присъединена територия, Босна и Херцеговина била източник на националистическо недоволство. Сръбските националисти вярвали, че територията по право принадлежи на Сърбия и гледали на Австро-Унгарската империя като на окупатор. Те решили, че могат да получат независимостта си от империята, убивайки ерцхерцога Фердинанд, затова възпрепятствали пътуването му към Сараево, столицата на Босна и Херцеговина, което се оказало добра възможност да осъществят намеренията си.

В утрото на 28.06.1914 година Франц Фердинанд и съпругата му преминавали с автомобил по улиците на Сараево, когато в колата била хвърлена бомба. Силите за сигурност задържали нападателя и останалата част от обиколката на Фердинанд била незабавно отменена. Автомобилът на владетеля бил спрян. Има множество дебати по въпроса защо колата на Фердинанд е била спряна на това място, в близост до друг конспиратор – Гаврило Принцип, който извадил оръжие и прострелял Франц Фердинанд и съпругата му.

Настъпил краят на мира в Европа. Австро-Унгарската империя обвинява сръбското правителство за атаката и веднага обявява война. Това провокира Сърбия и съюзниците Русия и Франция също да обявят война на Австро-Унгарската империя. В крайна сметка, по-голямата част от света – от Англия, Франция и Америка до Русия и Османската империя, започва война, наречена „Великата война“.

Великата война, която по-късно става известна като Първата световна война, продължава 4 години – от 1914 до 1918, като в крайна сметка отнема живота на над 17 милиона души. Тя слага края на няколко големи империи, включително и Австро-Унгарската. Картата на Европа била преначертана, като на местата на големите силни империи сега били изрисувани малки държави. Германия изпада в икономическа разруха, водеща до 20-годишните трудности, посели семената на следващата голяма война – Втората световна.

Последствията от Втората световна война създават социално-икономическата обстановка, в която живеем днес. Напрежението между Изтока и Запада също е резултат от войната, както и разединението на нациите по цял свят. Възможно е било Втората световна война изобщо да не се случи, ако не се бе състояло убийството на Фердинанд. Но въпросът дали Първата световна война би се случила или не, е доста сложен и от години е тема на множество диспути. Смъртта на Франц Фердинанд дава началото на верига от събития, които в крайна сметка довеждат до смъртта на над 80 милиона души – общо от двете световни войни.

Вулканът Везувий е причината за разрушаването на град Помпей през 79 година. Повечето от нас са чували за едно от най-популярните вулканични изригвания в историята, но дали наистина знаем всичко? Любопитното е, че изригването на Везувий не е най-интересната част от историята на италианския град Помпей…

1. Думата „вулкан“ е създадена непосредствено след изригването на Везувий

Когато чуем името „Помпей“, най-често си представяме вулкан и голямо количество лава. Гражданите на Помпей обаче, не са знаели какво е това. Преди изригването през 79 година не е имало такава дума. Наложило се тя да бъде създадена веднага след бедствието. Названието идва от името на римския бог на огъня – Вулкан.

2. Гражданите на Помпей имали перфектни зъби

През 1800-те са открити костни останки в Помпей. Изследователите тогава не разполагали с необходимата техника, за да ги изследват, но благодарение на съвременните технологии, в наши дни италиански  учени успяват да направят триизмерна реконструция на останките и откриват някои доста интересни неща. Това, което ги учудва най-много, бил фактът, че повечето от зъбите, които били намерени, показвали, че гражданите на Помпей са имали „Холивудски усмивки“. Тази тяхна особеност била постигната благодарение на здравословното им хранене, което изобилствало от плодове и зеленчуци, както и големите нива на флуор във въздуха около вулкана.

3. Не прахът убил населението, а горещината

Броят на загиналите от изригването варира и е тема на ожесточени диспути от десетилетия. Независимо от това, изглежда досега сме имали погрешни представи за причината за смъртта на населението на Помпей. Нови проучвания сочат, че хората са загинали заради непоносимата горещина от лавата, а не заради голямото количество прах, което съпътствало изригването.

4. Графитите били често срещани по улиците на Помпей

Графитите не са толкова модерни, за колкото ги смятаме. Дори днес посетителите могат да забележат множеството графити, които от своя страна ни позволяват да научим малко повече за обществото, в което са живели гражданите на Помпей. На някои места дори има обидни думи, което е доста необичайно за древните народи.

5. Везувий не е сред най-смъртоносните вулкани

Въпреки щетите, които причинява, изригването от 79 година не попада в топ 5 на най-опасните вулканични изригвания. Учените считат, че жертвите от Помпей са между 1500 и 3500. Тези цифри обаче,  не могат да се сравняват с 29 025-те жертви на вулкана Невадо дел Руис в Колумбия.

6. Помпей е открит случайно през 1599 година, след което е погребан отново

След като престоява под дебел слой прах повече от 1500 години, Помпей е открит случайно през 1599 година, когато двама работника копаят тунел за вода. Най-известният тогава италиански архитект – Доменико Фонтана посещава разкопките. Той обаче открива няколко рисунки с твърде сексуално съдържание и затваря обекта. И така градът бива погребан отново за повече от 150 години преди френският крал Чалрз II да поръча  разкопаване на останките през 1740 година.

7. Помпей бил предпочитана дестинация за богатите римляни

Тъй като Рим бил доста населен, а летата били изключително горещи, много от богатите римляни предпочитали да си правят по-екстравагантни ваканции. Помпей не бил толкова населен, колкото Рим, имал невероятна архитектура, голям амфитеатър и най-важното – климатът бил благоприятен.

8. Помпей успява да остане толкова запазен, благодарение на това, което го е разрушило

Звучи странно, но именно голямото количество прах, което обсипва града, запазва непокътнати неговите съкровища и невероятно красивите сгради за повече от 2000 години. Изглежда като безвкусна шега, но истината е, че именно пепелта и горещите газове, които са убили жителите на Помпей, запазват телата им по-добре, от който и да е друг древен метод.

9. Археолозите са открили един-единствен публичен дом

Повечето хора смятат, че Помпей е бил център на проституцията. Истината обаче, е малко по-различна, тъй като археолозите всъщност са открили само една сграда, наподобяваща публичен дом. Тя се намира в центъра на селището и днес е една от най-посещаваните забележителности. Изследователите заключават, че сградата е представлявала публичен дом, тъй като има еротични рисунки и надписи, но изглежда това е било нещо нормално за много други сгради в Помпей.

10. Везувий е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа

Везувий е с височина – 1281 метра и възраст – 17 000 години. Изригвал е над 50 пъти през цялото си съществуване. Той е единственият европейски вулкан, който е изригвал през последните 100 години и се счита за най-опасният, тъй като около него живеят над 3 милиона души. Ако Везувий изригне сега, щетите и жертвите ще са много повече от онези през 79 година.

Всеки, който се е увличал от книги и филми за мореплаватели, пирати и острови със съкровища, има повече или по-малко представа какво представляват галеоните.

Това са големи платноходи от XVI-XVIII в. с мощно артилерийско въоръжение, използвани за военни и търговски цели. Основен тласък за създаването им дала появата на редовен корабен трафик между Европа и американските колонии. Главно с тях били превозвани златото и среброто от Южна Америка към Испания. Испанският галеон представлявал военно-транспортен кораб с 2 палуби и висока кърма (задна част). Дължината му била около 40 м., ширината – 16м. Въоръжение – 50-80 оръдия. Екипажът се състоял от 600 моряци и войници. Този тип кораби били предназначени за дълги океански пътешествия с достатъчно възможности за самоотбрана.

Първото споменаване на галеон е през 1535г. Скоро той се превръща в основен кораб на испанския и английския флот. Различава се от предишните плавателни съдове – каравелата, караката и нефа с това, че е по-дълъг, по-висок и с по-прав корпус. Водоизместимостта на галеона била средно около 500 тона,  но т. нар. „манилски галеони“ на испанската флота, курсиращи между Манила (Филипините) и град Акапулко в Мексико, достигали 2000 тона. Кърмовата надстройка, висока и тясна, имала няколко етажа, където се разполагали каютите на офицерите и пътниците. Тя била украсена с богата дърворезба и балкони.

Типичният галеон бил с 3 мачти – фок-мачта, грот-мачта и бизан-мачта (предна, средна и задна), а освен това и с бушприт (наклонена греда, излизаща напред от носа). Най-големите галеони с водоизместване над 800 тона понякога имали четвърта мачта, т.нар. бонавентура-бизан. Платната били обикновено прави (четириъгълни), а понякога на бизана и бонавентур-бизана – латински (триъгълни).

В артилерийското въоръжение отначало влизали най-вече кулеврини (малокалибрени дълги оръдия с калибър 6 см); но постепенно то се подсилвало до топове с калибър 19 см и значително количество- до 100 бр., преносими мушкетони (наричани още „абордажни пистолети“). Именно галеоните са първите кораби с оръдейни палуби, предназначени специално за артилерията. Така се появяват платноходите, които най-често може да се видят във филмите за онази епоха – с дула на оръдия, които се подават от двата им борда. На две оръдейни палуби се разполагали от 50 до 80 оръдия.

Галеоните на различните държави имали общи конструктивни елеменнти, но се различавали, понякога съществено. Терминът „галеон“ след Испания бил възприет и от други страни. Кралят на Англия Хенрих VIII се гордеел с „галеон“, построен през 1545 г. (в действителност, неголям патрулен кораб). В документи от средата на XVI в. се споменават португалски, френски и холандски галеони. По-обширното значение на думата „галеон“ в различните европейски езици било „испански военен кораб.“ Само на португалски тя означавала конкретен тип платноход – с високи бордове, висока кърма и оръдейна палуба по цялата му дължина. Бордовете били стеснени в горната си част – това затруднявало вражески абордаж, а по-широката основа правела кораба устойчив. Съотношението ширина – дължина било 1:4, в сравнение с пропорциите 1:3 при дотогавашните караки и каравели. 

Насищането на военните кораби с артилерия през XVI-ти век променя кардинално характера на морските сражения. Дотогава в продължение на хиляди години основни бойни кораби били гребните галери, а формата на самата битка – абордаж. Обаче през XVI-ти век в Англия влезли на въоръжение летите чугунени оръдия – по-евтини от бронзовите, по-лесни за производство от железните и с по-високи характеристики. Именно превъзходството в артилерията било главният фактор за разгрома на испанската „Непобедима армада“ през 1588 г. Оттогава вече оръдията определяли силата на флота. Абордажът се превърнал във финален етап на битката и целта му била просто да се превземе вражеския кораб, след като бъде изваден от строя с оръдеен огън.

Масовото производство на тежки корабни оръдия дълго време било крайно трудоемко – затова най-големите чак до XIX-ти век имали калибър максимум 170 мм. Но дейността по тяхното зареждане и насочване била сложна и изисквала голям разчет. Такива топове тежали по няколко тона. Затова в продължение на няколко века предпочитали да въоръжават галеоните с повече, но по-малки оръдия – от 50 до 120, разположени на 2-3 оръдейни палуби.

За построяването на един галеон била необходима изсушена дървесина от около 2 хиляди дъба. Този тип платноходи били използвани до ХVIII век, когато постепенно започнала смяната им с по-модерните фрегати и линейни кораби.

Веднъж, Франсоа дьо Сепо (1510-1571г.)- бъдещ маршал на Франция, бил поканен на обяд при английския крал Едуард VI. В спомените си дьо Сепо изненадано описва какво видял:

„На обяда прислужваха кавалери на Ордена на жартиерата. Те внасяха ястията и когато се приближаваха до масата, коленичеха. Блюдата ги поемаше главният церемониалмайстор и обслужваше краля, също на колене. Ние, французите, смятахме, че е много странно рицари с произход от най-прочутите родове на Англия, забележителни мъже и военачалници, да стоят на колене. У нас дори пажовете, които обслужват, коленичат само при вратата, когато влизат в залата“.

Етикетът с коленичене по време на обяда се запазил чак до времето на Чарлз II (1630-1685). На един такъв обяд присъствал друг френски благородник – граф дьо Гиш. Кралят решил да се похвали:

– Предполагам, че не сте виждали такова нещо. Френския крал не го обслужват на колене нали?“

Графът обаче отговорил доста злъчно:

–  Мислех, че тези господа стоят на колене, молейки прошка заради лошите ястия, които сервират на Ваше величество.

Веднъж испанската кралица Мария-Луиза (1662-1689г.), съпруга на Карл II, се разхождала на кон. Внезапно животното се подплашило и препуснало в пълен галоп. Кралицата била изхвърлена от седлото и кракът й се заплел в стремената. Заплашвала я сигурна смърт, но тогава двама млади офицери, нарушавайки етикета, спрели коня, подхванали Нейно величество и освободили крака й. Само някой да не си помисли, че били наградени… Без да чакат благодарност, двамата препуснали в галоп по-далеч от кралския дворец. Говорело се, че дори трябвало да потърсят убежище извън границите на Испания – заплашвала ги смъртна присъда, задето се осмелили да докоснат тялото на кралицата. Само кралят, както и придворни дами със специално разрешение имали право да я докосват. Ако пък се случвало тя да падне по време на разходка или дворцови церемонии, трябвало да се изправи сама или да чака да пристигнат онези дами, които имали право да се докоснат до кралската особа.

Когато говорим за дворцови етикети, няма как да не си спомним за „краля-слънце“ Людовик XIV. Размахът, с който живял той, не се побира в никакви рамки. Всяка, дори най-дребна, подробност в живота на френския двор била строго регламентирана. Не можело да се мисли за никакви промени. Огромен брой придворни заобиколяли краля – от момента на събуждането му сутрин до заспиването. Порядъкът на сутрешното, дневното и вечерното обличане бил написан лично от него. Дори, когато вече бил на 70 години, редът си оставал същият. Чехлите били подавани от първия камердинер, а домашният халат – от главния камердинер. Само главните готвачи в кухнята били 96 души – а целият персонал по подготовката на трапезата наброявал 400 служители! Масите се огъвали от изобилието на блюда, но самият крал-слънце подължавал да яде месото и любимото си ястие – риба, задушена във вино, с ръце. Някои твърдят, че той не се научил да ползва приборите за хранене, а други – че просто така му било по-вкусно.

По принцип, в старите хроники и мемоари на придворни се срещат много свидетелства как заради дреболии, свързани с етикета, нерядко избухвали препирни, които усложнявали политическите отношения между цели държави. Най-често кавгите ставали заради предложената мебел за сядане. Имало голямо значение дали на съответния посланик или друг виден велможа предлагали да седне на кресло с подлакътници, на стол с висока облегалка, стол с ниска облегалка или на табуретка. Всъщност, ако се замислим, дори днес на самите нас ще ни направи неприятно впечатление, ако сме някъде на гости и ни предложат да седнем на табуретка, нали? Също така, значение в етикецията имали определения движения с лявата или дясната ръка, както и броят на крачките, които трябвало да се направят преди и след поклона пред монарха.

В наши дни понятието за етикет вече е доста размито. Разбира се, все така съществуват определени правила, но е трудно да си представим, че ще отсекат главата на онзи, който ги е нарушил.

Големият руски бард Булат Окуджава разказва колко бил шокиран, когато в Швеция видял по улицата да минава самата кралица. Нещо повече- той забелязал, че тя два пъти погледнала специално към него. Окрилен и зарадван от неочакваната чест, той написал благодарствено писмо на шведската кралица. На което получил отговор: „Да, господине, помня Ви. Наистина Ви погледнах два пъти. Причината беше, че от всички минувачи само Вие не си свалихте шапката“.