Преди повече от 2000 години от едно важно дърво е откъснат клон по заповед на император Ашока Велики. Точно под същото това дърво Буда бил достигнал просветление. Ашока дава на клона кралска титла и го посява във ваза от солидно злато.
След това той отнася клона през планините до Бенгалския залив. Там дъщеря му го поема на борда на кораб и отплава за Шри Ланка, за да го подари на краля. Ашока обичал растението толкова много, че сълзи се стичали по лицето му, докато наблюдавал как го отнасят.
Историята е от поема за краля на смокиновото дърво, което учените наричат ficus religiosa. Вярно на името си, то има своите отдадени последователи хиляди години преди времето на Ашока.
Но f. religiosa не е единствено. То е само един от над 750 вида смокини. Никое друго растение не е имало такова влияние върху човешкото въображение. Смокини има във всяка голяма религия и са повлиявали на крале и кралици, учени и войници. Играли са роля в човешката еволюция и в зората на цивилизацията. Тези дървета не само са станали свидетели на историята; те са я начертали.
Повечето цъфтящи растения излагат цветовете си на показ, но смокинята крие своите в плодовете си. И докато повечето растения заравят корените си под земята, смокинята удушвач ги показва гордо.
Смокинята удушвач е невероятно растение, което расте от семена, изпуснати високо в дърветата от преминаващи птици и бозайници. Започвайки високо в горските клони, вместо на земята, семената на удушвача получават нужната светлина, за да растат със страшно темпо. Растейки, те пускат въздушни корени, които стават по-дебели и дървесни, обгръщайки другите дървета в жив плет. Могат дори да задушат и убият гигантски дървета, нараствайки до колосални размери.
Две държави са поставили смокиня удушвач на своите гербове. В случая с Индонезия, дървото символизира единство от разнообразието, като висящите корени представляват множеството острови, съставляващи страната.
При Барбадос, гербът е вдъхновен от гледката, посрещнала португалския изследовател Педро Кампош, когато кораба му достигнал острова през 1536г. Той видял много смокини удушвачи, виреещи по крайбрежието на острова. Кафеникавите корени висели от клоните като кичури коса. Кампош кръстил острова Лос Барбадос – „брадатите“.
Повече от 300 години по-късно, британският биолог Алфред Ръсел Уолъс изследвал островите от другата страна на света. По думите му, смокините удушвачи, които видял по време на 8-годишната си одисея в Малайзия били „най-необикновените дървета в гората“. Борбата им за живот го вдъхновила за теорията за естествения подбор, която той измислил независимо от Чарлз Дарвин.
Но смокините удушвачи са намерили място в човешкия ум много преди тези европейски изследователи да са кръстосвали моретата.
Да вземем например Ашока и f. religiosa. Будисти, индуси и джайнисти са почитали този вид повече от две хилядолетия. Същото дърво е възпято в бойни химнове на ведичите преди 3500 години. А 1500 години по-рано се появява в митове и изкуство от Индската долина.
На други места в Азия – в тропиците и субтропиците – култури са приемали смокините като символи на власт и място за молитва. Тези дървета присъстват в истории за сътворението, фолклора и ритуали за плодовитост. Шампионът е бенгалският фикус – толкова голямо дърво, че отдалече само по себе си прилича на цяла гора.
Бенгалските фикуси стават толкова големи, защото корените, които пускат, могат да се сплитат в стълбове, дебели колкото дъбови дървета. Тези стволове поддържат огромните клони на смокинята и им позволяват да стават много по-дълги и дори да пускат още повече корени.
За една бенгалска смокиня в Утар Прадеш се казва, че е безсмъртна. Друга в Гуджарат била израснала от клонка, използвана за четка за зъби. Трета поникнала там, където жена се хвърлила в горящата клада на погребението на мъжа си и умряла. Това дърво, в Андхра Пареш, може да подслони 20 000 души.
Първите европейци, насладили се на сянката на бенгалската смокиня били Александър Велики и неговите войници, пристигнали в Индия през 326г.пр.Хр. Разказите им за това дърво скоро достигнали до гръцкия философ Теофраст, основателят на модерната ботаника. Той изучавал ядливата смокиня, ficus carica.
Теофраст забелязал малки насекоми, влизащи и излизащи от смокините. Тяхната история се оказва една от най-забележителните в ботаниката. Повече от 2000 години минават, преди учените да открият, че всеки вид смокиня си има своите оси опрашители, а някои дори по два вида. И по същия начин, всеки вид смокинови оси може да снася яйцата си в цветовете на съответните смокини.
Тази връзка е започнала преди повече от 80 милиона години и от тогава е оформила света. Дърветата трябва да произвеждат смокини целогодишно, за да могат да оцелеят осите опрашители. Това е добра новина за хранещите се с плодове животни, които иначе биха гладували през голяма част от годината. Всъщност смокините поддържат повече видове диви животни от който и да е друг плод.
Повече от 1200 вида се хранят със смокини, включително 10% от всички видове птици, почти всички познати видове плодоядни прилепи и десетки видове примати, които разпространяват по този начин семената. Затова еколозите наричат смокините „ключови ресурси“.
Смокините не хранят единствено животни. Целогодишното присъствие на зрели смокини е помогнало на ранните ни предшественици.
Питателните смокини може да си помогнали да развият по-големи мозъци. Има и теория, според която ръцете ни са еволюирали като инструменти, с които да оценяваме дали смокините меки, следователно сладки и богати на енергия. Докато първите хора са се възползвали от биологията на смокините, техните последователи са се усъвършенствали. Смокинята е едно от първите култивирани от човека растения преди няколко хиляди години.
Древните египтяни се занимавали с вида ficus sycomorus, чиито оси опрашители били изчезнали или така и не дошли. Очаквано, дървото не е трябвало да даде нито един зрял плод. Но благодарение на чист късмет или гениална мисъл, фермерите са открили, че могат да накарат смокините да узреят, като ги надупчат с нож. Не след дълго смокините заемат основно място в египетското земеделие. Фермерите дори обучавали маймуни да се катерят по дърветата и да берат плодовете.
Смокините в Египет хранили както стомасите, така и вярата. Фараоните отнасяли в гробовете си сушени смокини, за да поддържат душите им по пътя към задгробния живот. Те вярвали, че майката богиня Хатор щяла да излезе от митично смокиново дърво, за да ги приветства в Рая.
На север и изток, по-сладкият братовчед на тази смокиня, f. carica, се превръща във важен хранителен източник за няколко други древни цивилизации. Шумерският крал Урукагина пише за тях преди 5000 години. Цар Навуходоносор II ги засява в градините на Вавилон. Цар Соломон от Израел ги възпява в песен. Древните гърци и римляни смятали смокините за дарове от боговете.
Популярността им може да бъде обяснена и с друго качество. Освен че са сладки и вкусни, смокините са пълни и с фибри, витамини и минерали.
Тези хранителни качества са известни отдавна. Римският философ Плиний Стари пише през 1-ви век, че „смокините имат тонизиращ ефект и са най-добрата храна за онези, покосени от продължително боледуване“.
Известен пример за лековитите свойства на смокините има в Библията. Езекия, крал на Юдея, бил смъртно болен, покрит с чума от мехури, но се възстановил след като го намазали с паста от намачкани смокини.
Свойствата на смокинята не се ограничават само до плода. Хората в тропиците от хилядолетие правят лекарства от кората, листата, корените и сока.
Смокиновите дървета като жива аптечка може да са по-древни от нашия вид. Най-близките ни родственици, шимпанзетата, също използват смокините заради лековитите им свойства, което подсказва, че и общият ни предшественик може би го е правил.
Учени в Уганда понякога наблюдават шимпанзета да ядат необикновени храни, като кората или листата на смокинови дървета. Тези шимпанзета вероятно се самолекуват. Изследвания показват, че съдържащото се в листата и кората действа силно срещу бактерии, паразити и тумори.
Смокиновите дървета не само са помогнали за възхода на цивилизации и култури. Те също така са гледали как падат и са помогнали за скриване на руините им.
Големите градове в Индската цивилизация са процъфтявали между 3300 и 1500г.пр.Хр, но са били изгубени за историята до 1827г, когато Чарлз Масон, дезертьор, бягащ от Британска източноиндийска компания, пристигнал тук.
Гигантски смокини удушвачи доминирали пейзажа. Руини надничали от загадъчни могили. Местните казали на Масон, че това били реликви от общество, което било унищожено, след като боговете се намесили, за да поправят „похотта и престъпността на суверена“. Всъщност продължителната суша е това, което е сразило Индската цивилизация.
Смокини удушвачи са заместили и покосените от сушата хора в майските пирамиди в Тикал и кхмерските храмове в Ангкор Ват.
Във всеки случай, смокините са помогнали на гората да се възстанови и да погълне изоставените сгради. Техните семена са попаднали в пукнатините на камъните. Корените им са разкъсали зидарията и са смачкали стените с тежестта си. Плодовете им са привлекли животни, които от своя страна са разпръснали семена на десетки други видове дървета.
Тази сила е наблюдавана и при вулкани като Кракатао, чието изригване през 1883г унищожава живота на острова. Смокиновите дървета, обхванали чистата застинала лава, са били ключови за появата на нова гора. В тропиците днес учените пресъздават този ефект, като засаждат смокинови дървета, за да ускорят регенерирането на дъждовните гори в региони, където е унищожена от дърводобива.
Всичко това означава, че смокините могат да са надежда за бъдеще с променлив климат. Те могат да ни помогнат да се адаптираме към екстремни условия.
В североизточна Индия хората помагат на корените на смокините да прекосяват реки, да се преплитат и удебеляват, за да образуват естествени мостове, които спасяват животи в дъждовния сезон. В Етиопия смокиновите дървета помагат на фермери да се адаптират към сушата, като предоставят нужната сянка на посевите и храна за козите.
Смокините могат да ни помогнат да ограничим ефекта на климатичните промени, да опазим биоразнообразието и да подобрим начина си на живот, стига да продължим да засаждаме и пазим тези дървета, както човечеството е правило хилядолетия наред.
Много култури по света са превърнали в табу рязането на смокинови дървета. За съжаление днес тези разбирания постепенно избледняват от паметта.
Дългата 80 милиона години история на смокинята ни напомня, че ние сме новодошлите на Земята. Бъдещето ни ще е по-сигурно, ако включим и тези дървета в плановете си.
