За ранния живот на Самуил не е известно много. Не знаем дори кога е роден. Майка му се е казвала Рипсимия, като според някои теории тя е била с арменски произход и дъщеря на арменския цар Ашот II Железни. Баща му пък е бил Никола, комит на Средец по времето на цар Петър. Самуил е имал и трима братя – Давид, Мойсей и Арон.

Обстановка в България в края на X век

През 968г България е нападната от 60 000 руски войници, начело с княз Светослав I. Двойно превъзхождана по численост, българската армия е разгромена още в първата битка и в резултат на това русите превземат много градове от двете страни на река Дунав.

Светослав е принуден да се върне, за да защитава столицата си от печенезите, но още на следващата година отново нахлува в България и пак разбива българите, този път край Преславец. Това поражение се оказва пагубно за цар Петър, който от стреса получава инсулт и умира, оставайки в историята като най-дълго управлявалият цар на Първото българско царство.

Трона наследява Борис II, син на Петър I. Той сключва съюз с византийския владетел Никифор II, имащ интерес да помогне на българите заради новата заплаха в лицето на русите. Планът на Никифор II обаче е осуетен и императорът е убит от придворните си. След него, Йоан I Цимисхий опитва да намери дипломатично решение на проблема, но Светослав отказва да се оттегли.

През 970г руско-българска войска навлиза в Тракия. Светослав таи надежди да превземе Цариград и дори води със себе си свой претендент за византийския престол – Калокир от Херсонес. Междувременно, комитопулите (синовете на Никола) демонстрират явна антивизантийска позиция и се радват на голяма подкрепа от българите.

Византийският пълководец Варда Склир обаче разгромява русите при Аркадиопол, макар това да не отказва Светослав и той напада отново през 971г по суша и море. Междувременно сухопътната византийска армия достига свободно до Велики Преслав, който е бранен от руси и българи. Българите преминават на страната на византийците, а византийският император обявява, че е дошъл да ги освободи от руското владичество и признава Борис II за цар на българите.

След като Йоан Цимисхий побеждава Светослав за пореден път и го принуждава да се затвори в крепостта Дръстър (в днешна Силистра), той нарежда да бъдат ограбени Борисовите съкровища. Стената на града е поправена, а Велики Преслав е прекръстен на Йоанопол.

Византийският император отвежда Борис и по-малкия му брат Роман в Константинопол, където публично на площада нарежда на Борис да свали символите на властта, а Роман е скопен. С това Йоан Цимисхий счита, че България вече е византийско владение.

През 978г, братята Борис и Роман успяват да избягат от Цариград, но на границата Борис е убит по погрешка от български граничар, който се подвежда по византийските му дрехи. До този момент комитопулите управляват българските територии – Давид ръководи Тесалия и южна Македония, Мойсей управлява Струмица, Арон остава в Средец, а Самуил се установява във Видин. Именно на Самуил се пада отговорността да подготви освобождаването на изгубените територии на североизток.

Въстанието на комитопулите

През 976г Йоан Цимисхий умира при неясни обстоятелства, което дава така чаканата възможност за комитопулите да действат. Възползвайки се от проблемите в управлението на Византия, българите дават начало на всеобщо българско въстание и настъпление в балканските провинции на Византийската империя.

Въстанието е успешно и византийските управители са изгонени. Народът признава властта на братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които се насочват към Отвъндунавска България и отново освобождават поробените територии, които са слабо пазени от византийците.

След завръщането на Роман в България, той е отведен при Самуил във Видин, където е провъзгласен от комитопулите за цар. Самуил му служи като първи пълководец, но реално Роман е оставил властта в негови ръце, докато се занимава предимно с църковни дела.

През 976г или 977г Мойсей напада и обсажда Серес, но загива по нелеп начин, убит от хвърлен от крепостта камък. Някъде по същото време загива и Давид. Най-големият брат е убит от скитащи власи край Преспа. Няма яснота по въпроса дали убийците му са бранили прохода между Костур и Преспа или убийството всъщност е организирано от Византия. Има и теория, че самият Самуил е организирал убийствата на братята си, за да си осигури самостоятелна власт.

Като по-голям брат, Арон управлява българските територии, намиращи се до Тракия. Византийският император Василий II се насочва към него, макар желанието на Арон да е да спре войната и да управлява самостоятелно, след като отстрани брат си Самуил.

Арон преговаря с Василий II и приема двамата да се сродят. За своя жена избира сестрата на императора, но вместо това от Цариград севастийският митрополит води със себе си някаква непозната жена. Когато Арон разкрива измамата, той изгаря митрополита жив. Това дава повод на византийския император да изпрати армия към прохода Траянови врата и да обсади Средец.

След продължилата 20 дни обсада, на 17 август 986г Василий II е принуден да отстъпи, но трябва отново да мине през Траянови врата, където обаче вече го чака Самуил, притекъл се на помощ на брат си. Византийската армия претърпява тотално поражение и всички войници са убити или пленени.

За нещастие на Арон, още през същия ден Самуил научава за братското предателство и след скандалът между двамата, Арон и целият му род са екзекутирани. Пощаден е единствено синът му Иван Владислав по молба на самуиловия син Гавраил Радомир. Години по-късно, Иван Владислав ще убие спасителя си по време на лов, за да заеме мястото му на царския престол.

След тези събития, властта в България преминава изцяло в ръцете на Самуил.

Първо голямо поражение

През 989г политическата ситуация във Византия най-после се стабилизира и императорът отново насочва цялото си внимание към България. Две години по-късно пламва поредната война, а цар Роман е пленен и отведен в Цариград.

Внезапно обаче войната приключва през 995г, след като фатимидите нападат Византия. Самуил решава да се възползва от тази възможност и се насочва към Солун, където побеждава солунския дук и го пленява. При щурма на града е разбит и дук Григорий, който загива в битката. Победният поход на Самуил продължава – той превзема Тесалия, нахлува в Атика и стига до Пелопонес.

Византийският император Василий II изпраща пълководеца Никифор Уран, за да се справи с надвисналата опасност в лицето на българите. През 996г Самуил е принуден да се върне, за да защити по-рано превзетите територии. Именно тогава се среща с Уран при река Сперхей, която е придошла и прави битката невъзможна.

През нощта обаче, войниците на Уран откриват брод през реката и нападат българите докато спят. Последвалото клане е неописуемо, а Самуил и Гавраил Радомир едва успяват да се измъкнат. Уран се завръща в Константинопол с 1000 глави и 12 000 пленени българи, а България остава без налична армия. Останал без друг избор, Самуил обещава на Василий II, че ще му се подчини.

Цар на България

По време на преговорите с византийския император, достига вест за смъртта на пленения български владетел Роман, последният от крумовата династия. За цар на България е избран най-близкия родственик на Симеон Велики – Самуил.

Първите действия на Самуил като цар са да нападне Сърбия през 998г, опасявайки се от евентуален съюз между сърби и византийци. Сръбският княз Иван Владимир се предава и е заточен в Преспа, а българите превземат Котор и Далмация, не успяват да овладеят Дубровник и преминават към Босна и Рашка. По-късно Иван Владимир се жени за Теодора Косара, дъщеря на Самуил.

Следват още два династични брака. Мирослава, другата самуилова дъщеря, се омъжва за пленения Ашот, който става управител на Драч – така се укрепват южните български територии. Самуил се съюзява и с Унгария, като жени сина си Гавраил Радомир за дъщерята на унгарския владетел Геза.

Междувременно обаче Василий II подготвя ново нападение на България. През 1001г византийците преминават Стара Планина и превземат Плиска, Преслав и Дръстър, а накрая пада и цяла Североизточна България.

На следващата година са нападнати и южните части на България, като са превзети крепостите Верея, Колидрон и Сервия. Византийската армия продължава към Македония, където превзема Воден.

Предателство

За известно време, след сватбата на Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския крал Геза, България и Унгария са в приятелски отношения. Когато Геза умира обаче, неговият син Стефан разтрогва брака и унгарската армия навлиза в България от северозапад.

Византия само това и чака. През 1002г Видин е обсаден за осем месеца и накрая пада след предателството на видинския митрополит. Унгарците пък превземат части от северна България.

На следващата година Василий II и унгарците се насочват на юг и достигат до Скопие. Там византийският император се среща очи в очи със Самуил, но двете армии са разделени от река Вардар. Българският цар отново допуска същата грешка като в битката при Сперхей. Ромеите намират брод през реката, нападат неочаквано и разгромяват българската армия, а Скопие пада.

Императорът решава да продължи до Пернишката крепост, бранена от Кракра – един от най-опитните войни и стратези. Византийската армия понася много тежки загуби и Василий II е принуден да отстъпи.

През 1004г Самуил отново напада Солун, възползвайки се от тежкото поражение на византийците при Перник, но не успява да превземе града. За 4 години българите претърпяват огромни загуби.

Военните неуспехи на Самуил са причината повечето му военачалници и управители да избягат от България. През 1005г пък Ашот, който е женен за дъщеря му Мирослава, бяга с нея от Драч, отива при Василий II и предава на императора Драчката област.

Следват години на непрестанни сражения между българи и византийци, като Василий II постепенно притиска все повече българите.

Беласишката битка

Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, през 1014г цар Самуил се подготвя за открит сблъсък с византийската армия. Още причини за това са, че пораженията не само са разорили България, но от това страда и авторитета на владетеля.

Самуил правилно предвижда, че Василий II ще премине през Сяр и Рупелския пролом, а след това ще се насочи на запад до долината на река Струмешница. В местността Куфалница (село Ключ) обаче, византийският император се сблъсква с огромна стена, издигната от Самуил. Василий II многократно се опитва да превземе укреплението, но безуспешно и на цената на големи човешки загуби.

В същото време Самуил е изпратил армия към Солун с цел да отклони вниманието на Василий II и да го накара да се откаже от стената. Планът обаче се проваля, защото българската армия е разгромена близо до Солун от силите на Теофилакт Вотаниат, които след това се присъединяват към войските на императора край Беласица.

Въпреки всичко стената на Самуил удържа яростните атаки и Василий II почти се отказва, но тогава стратегът Никифор Ксифий открива таен път около стената. Българските позиции са заобиколени и нападнати в гръб, което ги принуждава да отстъпят. Стената пада.

Българите търпят тежки загуби, а самият Самуил е спасен геройски от сина си Гаврил Радомир, който успява да го отведе в крепостта Прилеп отатък река Вардар. Пленени са 15 000 българи.

Въпреки поражението, крепостта Струмица е удържана и Василий II се оттегля. Решава да изпрати солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти укрепленията на Самуил на юг от Струмица. Той обаче е нападнат от силите на Гаврил Радомир и убит.

За да отмъсти за смъртта на Вотаниат, Василий II заповядва да бъдат ослепени българските пленници, като на всеки сто да остане по един с едно око, след което ги изпраща на Самуил.

Когато българският цар вижда ослепените си войници, той получава сърдечен удар и умира в Преспа на 6 октомври 1014г.

Гаврил Радомир и Иван Владислав не успяват да се опрат на Василий II, вече получил прозвището Българоубиец. Повечето областни и местни управители се предават на императора, а България е окончателно покорена и остава под владичеството на Византия близо два века.

Тленните останки на цар Самуил са открити от гръцкия археолог професор Николаос Муцопулос в базиликата Свети Ахил на остров в Малкото Преспанско езеро. Днес те все още се намират в лабораторията на професора, макар да са предложени на българската държава в замяна на няколко стари византийски ръкописа, намиращи се в България.

Самуил е бил смятан за почти безсмъртен и ненадминат по сила великан, почти божествен, макар в действителност да е бил дребничък мъж, висок около 160см. Това показва колко способен, уважаван и страховит пълководец е бил и като какъв са го виждали българи и византийци. Дори след смъртта му за него се говори векове наред, а в Константинопол се пишат поеми, сравняващи българския владетел с комета, появила се в небето през 989г.

Самуил управлява България близо половин век, макар през по-голямата част от този период официално да не е цар. Той се отличава от повечето други владетели по това, че не жадува да бъде владетел на всяка цена и не седи на сигурно в двореца си, единствено раздавайки заповеди от трона си. Напротив, Самуил лично предвожда българските войски в едни от най-тежките сражения с византийците и многократно рискува живота си редом до своите войници. Факт е, че успява да се противопостави на Византийската империя почти 50 години в един от най-трудните периоди от българската история.

Обикновено приемаме повечето неща около нас за даденост. Но замисляли ли сте се откъде са дошли? Кой ги е изобретил?

1. Тоалетната хартия

Тоалетната хартия води своето начало от 6-ти век. Тя била широко разпространена в Китай и околните провинции по онова време. През Средновековието, по-точно през 14-ти век, в Китай започва масовото производство на тоалетна хартия. Но изобретяването на модерната комерсиална тоалетна хартия се приписва на Доузеф Гайети, американски изобретател. Неговата хартия била изключително популярна от 1860 до 1890г.

2. Четката за зъби

Хората се тревожат за своята хигиена от незапомнени времена. Птичи пера, клечки и бодили от бодливо прасе били използвани за чистене на зъбите в древното минало. Но четката за зъби, подобна на тази, която използвате днес, е изобретена в Китай по време на династията Танг (7-10 век). През 17-ти век тя била пренесена от Китай в Европа, където я подобрили и започнали да използват конски косъм.

3. Кабърчето

Колко пъти кабърчетата са ви влизали в употреба? Първото такова е изобретено през 1903г от Едуин Мур, който основава компанията Moore Push Pin Company. На следващата година, Йохан Кирстен, часовникар от Германия, разработил дизайна за кабърчето: той го направил с широка плоска шапка, за да е по-удобно.

4. Химикалката

Днес е невъзможно да си представим живота без химикалката. Тя е изобретена през 1888г от Джон Лауд. Той бил кожар и имал нужда от нещо, с което да пише върху кожата, защото тогавашните писалки не ставали. Дали си е представял, че след стотина години ще се продават милиони от неговите химикалки всеки ден?

5. Мобилния телефон

Мобилният телефон се е превърнал в толкова важна част от живота ни, че сме забравили колко младо изобретение е . Първият мобилен телефон е тежал 1кг и е демонстриран през 1973г от инженерите на Motorolla Джон Ф. Мичъл и д-р Мартин Купър. 10 години по-късно той влиза в масова употреба.

6. Електрическата кана

Историята на електрическата кана започва от казаните, които са били използвани навсякъде в древността. Тогава хората измислили чайника, а накрая, в последните години на 19-ти век, електрическата кана се появила като еквивалент на чайника. За влизането й в масова употреба обаче трябвало много време. Моделът от неръждаема стомана на Russel Hobbs от 1955г дава началото на ерата на автоматичните електрически кани.

7. Будилника

Може да ненавиждате звъненето му, но няма как да отречете, че не беше ли будилника, вероятно никога нямаше да ставате навреме. Първите часовници с будилник се появяват през 15-ти век в Европа, но те били много различни от модерните. През 1787г Леви Хъчинс изобретява механичния будилник, а 60 години по-късно е патентован от Антоа Редиел.

8. USB паметта

Първата USB флашка е патентована през 1999г и представена през 2000г. Изобретението, което радикално промени света на компютрите е дело на Амир Бан, Дов Моран и Оран Огдон от израелската компания M-Systems. Първата флашка е била едва 8mb и е струвала $50.

9. Найлоновата торбичка

Найлоновата торбичка е синоним на „удобно“. Патентът за нея е обект на дълги спорове между различни компании като Celloplast и Mobil. Първият опит за създаването на нещо, което прилича на модерната найлонова торбичка са направени в началото на 50-те години, но днешната торбичка е създадена от Стен Густаф Тулин от Швеция през 60-те.

10. Ръчния часовник

Прототипи на ръчен часовник се появили през 16-ти век. Това били джобни часовници, адаптирани да се носят като гривни. През 1571г, кралица Елизабет I получила такъв ръчен часовник от Робърт Дъдли, неин близък приятел. Книгата с рекордите на Гинес обаче посочва 1868 като годината, в която Патек Филипе от Швеция е изобретил модерния ръчен часовник.

11. Фотоапарата

Днес снимаме всичко около нас и то само с едно натискане на копчето, но нещата били различни през 19-ти век. Първият фотоапарат е създаден през 1826г от Жозеф Ниепс, а още същата година е направена и първата снимка. Били направени много промени в технологията на фотоапарата, но през 1839г все още били нужни от 5 до 30 минути за правенето на една снимка.

12. Маркера

Може да не вярвате, но маркерът датира още от 1910г. Тогава е патентован от Лий Нюман. 20 години по-късно, маркерите станали популярни. В края на 50-те, маркерите били масово използвани в Европа, а през 1962г Юкио Хорие изобретява модерния маркер с поресто връхче.

13. Телевизията

Историята на телевизията е дълга и оплетена: хората започнали да мислят как да създадат нещо като днешната телевизия още през 1885г. Но били нужни 40 години и много учени, за да се осъществят тези идеи. Създаването на телевизията обаче се приписва на шотландеца Джон Лоуджи Беърд през 1926г. Телевизорите пък стават комерсиален продукт през 30-те.

14. Велосипеда

Един от най-здравословните начини за придвижване днес е било първото превозно средство с две колела, използвано за транспорт. Създадено е през 1817г от барон Карл фон Драйс, германски изобретател. Разбира се, първите велосипеди били много по-различни от леките и бързи, които караме днес. Благодарение на иновациите в края на 19-ти век, велосипедът станал по-удобен и доста по-популярен.

15. Картонените чаши

Чаши от хартия се използвали още през 2-ри век пр.н.е. в Китай, но те стават масово разпространени през 20-ти век. Навикът да се споделят чаши в училищата предизвикал загриженост за здравето на децата. През 1908г, чашата Dixie Cup е разработена от Лорънс Луелин, американски адвокат.

Обградени сме от символи, които изглежда инстинктивно разбираме, но рядко се питаме откъде са произлезли. Често, историята на обикновените символи е по-сложна, отколкото бихте помислили.

Сърцето

Символът на сърцето е открит в рисунки от последната ледникова ера, но вероятно е получил днешното си значение през Средновековието.

Някои смятат, че е базиран на семенната кутийка на растението силфий, което е било популярно противозачатъчно, преди да изчезне. Градът-държава Кирена дори е сякъл монети с изображението на силфий, силно наподобяващо формата на сърце. Това вероятно е допринесло за свързването на символа със секс и любов.

Според други, символът е бил вдъхновен от божественото. Той произлязъл от средновековния символ на Святото сърце, което представяло саможертвата на Исус Христос. Католическата църква учи, че символът е бил разкрит във видение на Св. Маргарита Мария Алакок през 17-и век, когато се появил обвит в тръни. Историците обаче посочват, че символът е бил известен и е използван много преди това.

Има я и теорията, че символът е базиран на погрешното разбиране за човешкото сърце, което едно време е било виждано като орган с три камери, обла горна част и заострена долна.

Символите за мъж и жена

Стандартното обяснение е, че тези символи произлизат от гръцката митология – щитът на Марс и огледалото на Венера. Почти няма доказателства за връзката между тези обекти и днешните символи, а истинската история е доста по-сложна.

В древната астрология и алхимия, различни небесни обекти са били свързвани с различни земни метали. Слънцето, Луната, Марс, Меркурий, Венера, Юпитер и Сатурн са отговаряли съответно на злато, сребро, желязо, живак, мед, калай и олово. Тази система е учил ботаникът от 18-и век Карл Линей, който е роден преди разработването на модерната система за отбелязване на химическите елементи с букви от гръцките или латинските имена на елементите, която се появява през 1814г. Преди това, химиците често използвали същите символи, използвани и от средновековните алхимици.

Линей решава да заимства символи за своите ботанически текстове от химическата система. За първи път официално използва символите през 1756г в дисертация на тема хибридни растения. Взема старите астрологически и алхимични символи за Сатурн, Юпитер, Марс и Слънцето, за да отбележи дървесни, тревисти вечнозелени, двугодишни и годишни растения, а със символите за Марс, Венера и Меркурий отбелязва мъжки, женски и хермафродитски белези.

Скоро след това други ботаници и зоолози започват да използват същите символи, тъй като те били удобни и се помнели лесно.

Доларът

Разпознаваем навсякъде, символът за долар всъщност е символ за испанския долар. Доминирането на миньорския бизнес в Централна и Южна Америка позволява на испанския долар да се превърне в истинска международна валута. Задминава дори по-старите талери по популярност.

Испанското пезо започва да се използва масово за търговия в Европа, Америка и Далечния Изток. Търговците започват да заместват думата „пезо“ със съкращението „ps”-  буквите, които по-късно започват да бъдат изписвани една върху друга. През 1770-те съкратената версия на тази абревиатура вече се пише като „$“, което е прието от новите Съединени Американски Щати като символ на тяхната валута.

Има много други теории за произхода на символа. Според някои, той идва от наслагването на буквите “U” и “S” и е бил също така символ на народа, свободната икономика и свободното мислене. Друга теория гласи, че символът за долар е свързан с монограма, използвана от богатите сребърни мини в Потоси – “PTSI”. Има я и версията, че произлиза от португалския символ цифрао (с две вертикални линии), британския шилинг или испанските думи за „роб“ и „пирон“.

Питанката

Има много претенденти за обяснение на питанката. Най-популярната теория е, че тя идва от латинската дума „quaestio”, означаваща „питане“, която е била изписвана съкратено като „qo” и в последствие се е превърнала в символа, който познаваме днес.

Други смятат, че питанката идва от невма, използвана в музиката през Средновековието, наречена „punctus interruptus“. Има и теории, че е произлязла от Египет и изобразяването на котешка опашка.

Най-скорошната теория е от 2011г и е базирана на древносирийски ръкописи от Библията от 5-и век, които са известни с щедрото използване на точки с неясно значение. Д-р Чип Кокли от Кеймбридж смята, че вертикалното двоеточие е поставено над определени въпроси, които на пръв поглед не приличат на такива. Например, „Какво правиш?“ очевидно е въпрос и без питанката накрая, но „Тръгваш си?“ вече няма да е въпрос в този случай.

През 1944г британците мислят как да убият Хитлер – така се ражда идеята за операция Фоксли. Успехът й е можел да съкрати войната, да спаси милиони животи и да спести на всички много страдания. Или да доведе до нова световна война. Планът получава одобрението на мнозина в правителството, включително и на Чърчил, но е отхвърлен, защото се смята, че Хитлер е помагал на съюзническата кауза.

Опити за убийството на Хитлер не липсват, като най-известният такъв е заговорът от 20 юли, когато антинацистки конспиратори, водени от полковник Клаус фон Щауфенберг се опитват да затрият фюрера с бомба. Събитията са екранизирани във филма „Операция Валкирия“ с Том Круз.

Но още много по-рано, на 8 ноември 1939г, Георг Елзер взривява бирарията, в която Хитлер дава една от речите си. Разминаване от 5 минути му коства успеха.

Британците се опитват да се отърват от Хитлер още от самото начало на войната, но винаги им е било ясно, че не е лесен за убиване. Проблем се оказва и остарелия манталитет – много британци настояват за „джентълменска война“, която да се води честно. Те не одобряват шпионажа, саботажа и покушението и често влизали в ожесточен конфликт с използващите тези методи.

За щастие това не им пречи да кроят планове за края на фюрера и така идва идеята за операция Фоксли. По това време Британското управление за специални операции (SOE) разполага с информация за личните навици на Хитлер, която получава от германски военнопленници и дезертьори. Затова първоначалният план е да бъде бомбардиран личния влак на Хитлер или да се пусне отрова във водата, от която пие.

Тези идеи обаче се оказват неприложими. Хитлер използва влака рядко и непредвидимо. Гарите обикновено получават информация за пристигането му само минути преди това, което прави невъзможно планирането. Имало нужда и от вътрешен човек, което не можело да стане. Този план отпада, но след него идват други.

Нещата се променят след десанта в Нормандия на 6 юни 1944г. По време на битката, един от личните стражи на Хитлер е пленен и разпитван. Оказва се, че е служил и в Бергхоф, домът на Хитлер в Баварските Алпи, където той прекарва много от времето си през войната.

Бергхоф е част от по-големия комплекс Оберзалцберг заедно с още няколко сгради, в които се помещават високопоставени нацисти. Когато Хитлер си бил вкъщи, винаги вдигали нацисткия флаг, който можело да бъде видян от кафене в Берхтесгаден, в подножието на планината.

Малко след 10:00ч сутринта, Хитлер обикновено излизал и отива да закусва в близката чайна. Пътят до там му отнемал между 15 и 20 минути във всяка посока. Понеже се чувствал защитен в своята крепост, той предпочитал да върви сам, с изключение на случаите, когато е с гости.

Макар да не ходил с охрана, Хитлер все пак бил защитен. Пътят, по който минавал, е видим от различни постове в имота, включително и от този в чайната. Въоръжена охрана имало винаги най-много на 300-400м от него.

Съюзническото разузнаване прави снимки на Бергхоф, така че разполага с карта на имота и успява да потвърди маршрута на фюрера. Така разбира, че сутрин той изминава няколкостотин метра през гората, за да стигне до чайната. Британците вземат решение да скрият снайперист в тази гора, който да застреля Хитлер.

В случай, че опитът бъде неуспешен, фюрерът щял да бъде отведен бързо в къщата си, което да предостави още една възможност да бъде покосен.

Но Бергхоф е дълбоко в немска територия. Избраният за задачата снайперист трябвало да бъде изключително добре психически и физически подготвен, страхотен стрелец и говорещ перфектно не само немски, но и акцента на региона, за да не бие на очи. Мисията по същество не е самоубийствена.

За целта избират един поляк и един британски снайперист, двамата говорещи немски. Планът е да ги облекат в немски униформи, да ги пуснат с парашути в околността, където да се скрият и да чакат докато дойде момента.

За да постигнат това, британците се нуждаят от още едно нещо – вътрешен човек. За техен късмет, разполагат с германски военнопленник на име Диезлер, който има чичо в Залцбург – само на 20км от Бергхоф. Още по-добре е, че въпросният чичо ненавиждал нацистите.

Човекът се оказва съдържател на магазинче, който тренира стрелба на около 16км от дома на Хитлер и добре познава региона. И най-хубавото, той също иска да се отърве от германския канцлер и с радост приема двамата си гости в името на успеха на мисията.

Снайперистът се упражнява с Kar 98K, стандартна пушка, използвана от германската армия. Получава и 9mm пистолет Люгер с шумозаглушител, в случай че възникнат проблеми по пътя към точката на покушението. Тренировките се провеждат в условия, подобни на онези, които снайперистът и партньора му ще срещнат в Бавария.

Всичко е начертано и през ноември 1944г планът е внесен официално, но някои особи не му зарадват. Сред тях е подполковник Роналд Торнли, заместник командир на германската дивизия в SOE, който настоява, че убийството на Хитлер е лоша идея.

Евентуалното покушение би дало на Германците повод да припишат провала си на смъртта на фюрера, вместо на несъвършената си идеология. Убийството му би подхранило и мита, че Германия е щяла да победи, ако Хитлер е бил оживял. Същото се случва след Първата световна война, когато Германия измисля всякакви причини за загубата си, но не признава, че греши с нападението на Франция – манталитет, който води до ВСВ. За да се избегне риска от подобен развой на събитията, Хитлер трябвало да умре във войната, а не да бъде покосен от куршума на таен агент.

Още повече, Хитлер е бил лош стратег. Той изисквал абсолютен и централизиран контрол над въоръжените си сили, вярвайки, че може и знае по-добре от генералите си на фронта. По този начин той вреди, а не помага на Германия във войната. При едно успешно покушение над Хитлер, той вероятно е щял да бъде заменен от по-добър стратег.