Едва преди година учени са успели да изчислят, че на Земята има 3.04 трилиона дървета. Това е 7 пъти повече, отколкото се смяташе преди. Според данните обаче, броят на дърветата на планетата е намалял почти наполовина през последните 12 000 години, а всяка година се изсичат около 15 милиарда дървета.
Популярни митове, на които вероятно все още вярвате
Великата китайска стена е единственият създаден от човека обект, който е видим от космоса
Всъщност, повечето части от стената са едва забележими дори от ниската земна орбита. Този мит е на стотици години и не е трудно да разберем защо хората са му повярвали.
Различните части на езика усещат различни вкусове
Истината е, че засичаме вкусове с всички части на езика почти еднакво.
Хората са смятали, че Земята е плоска докато Колумб не е доказал, че е кръгла
Отново погрешно. Хората са знаели още от времето на древните гърци, че живеем на голяма сфера.
Деоксидираната кръв е синя
Може да изглежда синя при подходящата светлина, но всъщност е тъмно червена.
Хамелеоните променят цвета си, за да се сливат с околната си среда
Променят цвета си, но заради физиологични и емоционални промени.
Хората имат пет сетива
Общият брой сетива варира в зависимост от това кого питате. Ноцицепция и проприоцепция са два примера за допълните сетива, но едно е сигурно – имаме много повече от пет.
Птиците изоставят малките си, ако сте ги докосвали
Повечето хора смятат, че е заради миризмата, но това не е така. Майката не изоставя пиленцата, само защото човек ги е докосвал.
Еверест е най-високият връх на Земята
Да, ако го измервате от морското равнище, Еверест наистина е най-високият връх. Ако измервате от основата обаче, тогава Мауна Кеа в Хаваи е най-високият връх на планетата. Просто по-голямата част от него е под водата.
Пукането на кокалчетата води до артрит
Не, не причинява артрит, но дългогодишните изследвания показват, че може да отслаби силата на захвата.
Дръжките на вратите на тоалетните са замърсени с опасни бактерии
Според проучвания на Университета в Аризона, по дръжките има най-малко бактерии в стаята. Те са твърде сухи и твърди, за да оцеляват върху тях бактериите.
Рибите имат кратка памет
Рибите всъщност са доста умни и учените от Технологичния институт в Израел дори ги тренират да правят откачени неща.
Квакането на гъската няма ехо
Всъщност, има. Ще ви трябват гъска и тунел, за да проверите, ако не ни вярвате.
Косата и ноктите продължават да растат след смъртта
Този мит идва от факта, че след смъртта, кожата се свива и прави ноктите и косата да изглеждат по-дълги.
Ако хвърлите пени от върха на Емпайър стейт билдинг, можете да убиете човек
Пенито тежи само грам и ще бъде подложено на въздушно съпротивление, така че може да заболи малко, но определено не би могло да убие човек.
Правилото за 5-те секунди
Дори да вдигнете изтърваната на земята храна само след част от секундата, тя вече е заразена с бактерии.
Прилепите са слепи
Макар повечето видове да използват ехолокация, за да навигират, те изобщо не са слепи.
Водата е добър електрически проводник
Всъщност, чистата вода е доста лош проводник. Водата, която познаваме ние, просто е замърсена с минерали и други неща, които провеждат ток.
Щраусът си забива главата в земята, когато е изплашен
Щраусите никога не забиват главите си в земята. Когато се почувстват застрашени, те се просват и се правят на мъртви.
Кучетата не виждат цветове
Според общоприетото схващане, кучетата могат да виждат само в нюансите на сивото, но учените са доказали, че всъщност виждат също нюанси на синьото, жълтото и зеленото.
5 истински истории, изрязани от филмите
В Холивуд, когато се каже „по действителен случай”, се има предвид, че филмът бегло разглежда истинска история и по-голямата част от него са пълни глупости. Понякога сценаристите смятат, че е нужно да лъжат, за да направят историята по-интересна. Оказва се обаче, че понякога се налага да изрязват неща, които наистина са се случили, защото са толкова невероятни, че никой няма да им повярва. Ето 5 такива момента от филмите по действителен събития.
5. Обществени врагове – Джон Дилинджър не взема трима души за заложници с дървен пистолет, а 17
Във филма банковият обирджия Джон Дилинджър (Джони Деп) успява да избяга от затвора, след като с помощта на парче дърво във формата на пистолет, което е боядисал в черно и излъскал, успява да вземе трима души за заложници. Докато охраната разбере, че пистолетът е фалшив, Дилинджър вече се е снабдил с истински оръжия.
В действителност обаче при бягството от затвора Дилинджър не е взел 3 заложника, а цели 17. И сякаш това не е достатъчно, ами обирджията пише в писмо до сестра си, че всъщност бил задържал 8 пазача и 12 затворника със специални привилегии, което прави броя на предполагаемите заложници общо 20. Режисьорът на филма решил да намали броят, защото му се струвало, че изглежда прекалено нереалистично човек с дървен пистолет да заплаши 20 човека и да избяга от затвора.
4. Чудовищно – Направили са главата на Статуята на свободата по-голяма, за да не изглежда странно
Още в първите кадри на Чудовищно виждаме главата на Статуята на свободата хвърлена на улицата от гигантското чудовище, което тероризира Ню Йорк. Това беше най-запомнящата се сцена от трейлъра, а и от целия филм.
Статуята на свободата не е избрана случайно – една от най-известните забележителности е и всеки я е виждал. Оказва се обаче, че не сме много добре запознати с нея. Момчетата от отдела за специални ефекти първоначално искали да направят главата максимално реалистична, но се натъкнали на проблем – изглеждала нереалистично малка и зрителите се оплакали ,че изглежда смешно. Поради тази причина решили да я уголемят с 50%. Интересното обаче е, че това решение е дошло след трейлъра и можем да видим очевидната разлика между главата във филма и главата в рекламата.
3. Операция Валкирия – Полковник фон Штауффенберг е бил по-голям екшън герой от Том Круз
Във филма Том Круз е в ролята на Клаус фон Штауффенберг, нацистки полковник, който прави опит да убие Адолф Хитлер, след което е екзекутиран. В началото на филма виждаме как войниците на полковника са пресрещнати от вражески самолети, след което съпругата му го посещава в болницата и научава, че е изгубил едното си око, една ръка и два пръста при нападението.
Штауффенберг обаче не оставя това да му попречи да взривява бомби, да стреля по хората и да се опитва да преобърне немското правителство. Дори фактът, че се научава да се облича съвсем сам само с три пръста е достатъчно за възхищение. Във филмите обаче, често преувеличават, нали?
В действителност обаче полковникът е бил дори по-голям герой, отколкото във филма. Режисьорът трябвало да съкрати постиженията му, защото хората нямало да повярват. Така например по време на операцията след експлозията Штауффенберг отказал каквато и да била упойка, защото умът му трябвало да бъде бистър, понеже планирал покушение срещу най-параноидния диктатор в историята.
2. Подслушването – Истинският Омар оцелява след скачане от шестия етаж, а не от четвъртия
В пети сезон на една от най-добрите полицейски драми в историята, закоравелият престъпник Омар Литъл попада в ситуация, където трябва да бяга, за да се спаси от преследвачите си и единственият му вариант е да скочи от прозореца. Това не звучи като нещо кой знае какво, но скокът е от четвъртия етаж. По някакво чудо Омар оцелява след падането и дори успява да убие една камара народ отмъщавайки си. Подслушването винаги е бил доста реалистична драма и тази сцена доста озадачи феновете.
В нея обаче няма нищо пресилено, дори напротив. Истинският Омар (защото героите в сериала са хора, които създателя на историята е срещал в работата си като журналист) наистина скача през прозореца. Разликата е, че в действителност се хвърля от шестия етаж.
1. Гладиатор – Римските гладиатори са били по-големи продажници от Ръсел Кроу
Филмът с Ръсел Кроу прави всичко възможно, за да ни покаже колко варварски е бил живота на истинските гладиатори по римско време. В него нямаше борба, а само хвърчащи глави, прерязани вратове и скъсани сандали. Преди Гладиатор всички подобни филми бяха за хомоеротичните сцени между мъжете – сега всичко опира до количеството кръв.
Една от най-запомнящите се сцени е когато Кроу тъкмо е обезглавил един нещастник и убил още няколко други и се обръща към народа с въпроса „Не се ли забавлявате?”. Филмът прави паралел между садистичните римски спектакли и днешните предавания по телевизията.
Първоначално това сравнение е било доста по-директно и реалистично. В първите версии на сценария героят на Кроу става рекламно лице на определен вид зехтин, а лицето му е по плакати и табели из целия Рим. Продуцентите обаче решили да ограничат славата на Максимус, защото изглеждала като пародия, въпреки факта, че това щяло да направи филма исторически по-точен.
Истинските гладиатори наистина са рекламирали продукти и ликовете им били из целия град, подобно на днешните билбордове
5 мита за войната
Всички знаем, че войната е ад. Тя е низ от ужас, трагедии и отнема живота на много хора. Винаги е било така, още от зората на човечеството. Без войната нямаше да имаме дуели с мечове, въздушни боеве или бесни екшън герои. Време е да се събудите и да кацнете на земята, защото ще си поговорим за истинското лице на войната, а то изобщо не е като по филмите. Оказва се, че истинската война в общи линии представлява група хора, които стоят тихо и се концентрират здраво, докато не дойде време да натиснат бутона.
5. Да стреляш със снайпер не е толкова просто
Снайперистът е военна роля, за която видео игрите всъщност може би са ни подготвили доста добре. През повечето време седиш легнал някъде далеч от бойните действия, прицелваш се в главите на лошите през оптиката и дърпаш спусъка. Дори супер реалистичните филми като „Войната е опият“ не показват нещо по-различно от това, което виждаме в някои игри.
Истинският снайперист обаче не разчита само на оптиката, а трябва да има и доста добро разбиране за физиката. Едно е да застреляш някой на 50 метра от теб, но друго е да се целиш от 2430м като канадския снайперист Роб Фърлонг.
От такова разстояние трябва да вземеш предвид вятъра, защото той ще забави скоростта на куршума. Също така трябва да знаеш, че куршумът ще започне да се спуска по-ниско. При Фърлонг куршумът удря мишената след 4 секунди и се снишава с 80м. Това означава, че той е трябвало да се цели десетки метри над целта си, за да бъде точен. Вятърът и снижаването обаче не са единственото нещо. Барутът гори по-бързо в студено време и по-бавно – в топло. Това кара куршумите да целят високо в топлото и ниско в студеното. Докато проверявате вятъра и времето, трябва да знаете и на каква височина сте – разреденият въздух позволява на куршумите да летят по-бързо и точно.
Звучи ли ви вече сложно? А още не сме споменали за това как дължината и релефа на цевта повлияват на стрелянето. Или пък как въртенето на Земята може да обърка всичко. Снайперистите не са смъртоносни, защото носят най-големите пушки, а защото са се научили как да впрегнат математиката във война.
4. Всеки бой с мечове по холивудски би завършил със счупени мечове
Какво толкова може да се обърка при двубоя с мечове? Няма много варианти за размахването им към врага. Сигурно си спомняте сцените от Небесно царство или Убий Бил. Изглеждат добре, нали?
Ето обаче какво е положението с мечовете и всяко друго острие: Когато ударят твърде много твърди неща, те вече спират да бъдат остри. В истинския живот подобни битки бързо превръщат наточените остриета в изтъпени ножове. Подобни удари оказват много напрежение върху метала, а това лесно би го счупило. Това обяснява защо в Средновековието уроците по фехтовка обикновено не отделяли никакво внимание на блокирането на атаките.
3. Въздушният бой не е толкова впечатляващ
След като Леденият е уцелен, Маверик идва на помощ, за да спаси деня. Резултатът е ненормално въздушно преследване със самолети, които летят един около друг и взривяват разни неща на фона на Кени Логинс, който пее за опасността и магистралите, понеже явно никой не му е казал, че Топ гън е филм за самолети.
В модерния въздушен бой обаче дори най-близките срещи са на по няколко километра разстояние. Ракетите, които носят повечето американски изтребители имат нужда от минимум 1км. Повечето боеве се водят на много по-голямо разстояние от това. През 1989г два F-14 свалиха два либийски MiG от разстояние близо 3км и то само, защото първите ракети пропуснали от 26км.
2. Картечниците имат кратък живот
Професор Джон Рамбо най-добре може да ни обясни физиката на автоматичните оръжия в Първа кръв. Според тази теория натискаш спусъка на картечницата, докато целият свят пред теб не потъне в кръв и гилзи.
В действителност обаче след първата минута, ако приемем, че има достатъчно муниции, д-р Джон Рамбо ще трябва да започне да замеря лошите с оръжията, за да им навреди. Автоматичните оръжия са проектирани за кратки откоси и бърза смърт. Картечницата М60 на Рамбо може да издържи непрекъснат огън със 100 изстрела в минута, което е страхотно. След това обаче ще трябва да разглоби оръжието и да смени цевта му. Правилно прочетохте – картечарите могат да се правят на здравеняци цяла минута, но след това трябва да спрат, да разглобят картечницата, да подравнят и вкарат нова цев, преди да започнат да стрелят на поразия отново. Те правят това постоянно по време на война, докато са обстрелвани от врага и насред най-горещите военни точки.
И преди да сте казали нещо – модерните оръжия имат същите ограничения. Никоя сума пари не може да охлади 55-сантиметрово парче стомана достатъчно бързо, за да компенсира стотиците малки експлозии, които се случват в него.
1. Подводните битки са най-скучното нещо на света
На мостика е тихо. Дузина моряци напрегнато, но тихо си вършат работата. Внезапно на радара се появява нещо. Вражеска подводница ви е забелязала! Започнете маневри веднага! Така поне прави Шон Конъри.
Повечето хора знаят, че подводниците използват сонари, за да „виждат” под водата. Но истинският сонар няма абсолютно нищо общо с този, който сте виждали вие. Може би смятате, че е много просто – вие сте в средата, а лошите са ярки розови точки на екрана. Момчетата насочват торпедо към точката и стрелят, а след секунди точката изчезва.
Истинският сонар обаче е като от 1989г и изобщо не е лесно разбираем. Има два вида сонари – активни и пасивни. Активните приличат повече на традиционния сонар – подводницата изпраща сигнал и след това измерва колко време му е нужно, за да се върне. Той може да даде много полезна информация, като координати, разстояние, скорост… и издава позицията ви на всеки, който слуша в радиус от няколко километра.
В 99% от случаите подводниците използват пасивен сонар, който се свежда до много силно чувствителни микрофони, спуснати във водата и хора, които слушат много внимателно. Този сонар може да помогне при определянето на вида и класа на подводницата и дори да различи определени индивидуални кораби в някои случаи. Понеже пасивният сонар разчита на чужд сигнал, вместо на отразен, разстоянието се изчислява доста сложно. Дори с помощта на компютри, може да отнеме 15 минути, за да се изчисли къде да се изстреля торпедо и то само, ако вражеската подводница е така любезна да не променя посоката и скоростта си.
10-те най-кошмарни морски създания
Вероятно много от вас се придържат към правилото „Природата е опасна и трябва да излизаш от вкъщи само при спешни ситуации.” В подкрепа на това ви представяме още 10 причини да не рискувате с разходката сред природата или плуването в морето ; )
10. Рибата, която изглежда като Хищника
Саркастичната пръстоглавка (да, това е истинското й име) е даже по-ужасяваща от името си, защото преди да си отвори устата прилича на най-обикновена риба. Тя е изключително териториална и се бори със себеподобните си с помощта на огромните си челюсти.
9. Венерината мухоловка на океаните
Изглежда като нещо, което бихте открили в кратер от метеорит, но всъщност живее в дълбоките води край Калифорния. Какво е общото с венерината мухоловка ли? Ами тези хищни опашнохордови също си седят на едно място, чакайки някоя нищо подозираща жертва да премине покрай зяпналата им уста.
8. Рибата, която убива от пясъка
Това чудовище е наречено северен смок и изглежда така сякаш морското дъното има лице. Всъщност това е вид риба, която се заравя в пясъка и чака нещо вкусно да мине над нея. И ако видът й не е достатъчно ужасен, оказва се, че над очите си има органи, които пускат електрически импулси.
7. Акулата, приличаща на килимче
Какво е това? Растение? Боклук? Килимче? Всъщност е килимена акула, която очевидно е кръстен на факта, че прилича на малко шарено килимче. Проблемът обаче е, че не е толкова безобидна с пълната си с остри като бръснач зъби уста.
6. 17-метровата риба
Наричана „Кралят на херингата”, това е най-дългата риба с кости. Колко точно е дълга ли? Ами 17-метровият улов е на военноморски тюлени, които вероятно е трябвало да приложат всичките си умения в залавянето. Рибата е изключително рядка и повечето открити са били мъртви.
5. Истинският Кракен
Знаем, че има гигантски сепии, но те едва ли са такива, които да могат да преобърнат кораба ви. Такова чудовище се смяташе за мит… поне до преди 5 години, когато рибари извадиха от морето нещо, което наричаме колосална сепия.
С маса от 410 килограма и 4-метрови пипала това е най-голямата сепия улавяна някога.
4. Най-тежката риба
Когато човек види такава снимка, обикновено си казва, че не е нищо особено, защото водолазът е на 100 метра от рибата. Колко голяма е тази риба всъщност?
Рибата луна е най-тежката риба в света със средна маса от 1000кг! За щастие не е опасна за хората и се храни предимно с мекотели.
3. Рибата, която ходи
Някога чудели ли сте се какво ще е да се здрависате с риба? Сега може да разберете! Този вид морски дявол е наскоро открит край Тасмания. Не само, че има 4 „крайника” на мястото на перките, но чрез тях се и разхожда наоколо.
2. Рибата, която изглежда като Пришълецът
Черната драконова риба живее дълбоко в океана, където слънце не огрява, но има начин как да вижда жертвите си – тялото й излъчва инфрачервена светлина, която единствено тя вижда. Един вид риба с нощно виждане.
1. Мидата, която прилича на пенис
Мидата гуидък има прекалено голямо тяло за черупката си и освен, че е най-фалическото нещо в океана, живее до 140 години и пораства доста голямо. А споменахме ли, че за японците тази мида е просто деликатес?
Най-скъпите книги в историята – част втора
Най-скъпите книги в историята.
Прочетете част първа: http://iskamdaznam.com/naj-ska-pite-knigi-v-istoriyata-chast-pa-rva/
Книгите предоставят най-ценното – познанието. В днешния дигитален свят често забравяме тяхната значимост, но именно затова сега те са по-важни от всякога. Но не всички книги са еднакво ценни. Някои ще останат в историята като най-скъпите в света.
- „Първо фолио“, Уилям Шекспир – $6 милиона
Цената на оригиналният сборник с пиеси на Шекспир е била едва една лира, но днес запазените копия са сред най-ценните книги в света. Смята се, че са останали само 228 (от първоначалните 750). През 2001г. съоснователят на Microsoft, Пол Алън, закупува едно копие за $6 166 000 в Ню Йорк.
- „Кентърбърийски разкази“, Джефри Чосър – $7.5 милиона
Кентърбърийски разкази е сборник с истории, написани от Джефри Чосър през 14 век. Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър не успява да достигне този брой. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на Уилям Какстън през 1478 г.
Първото издание е продадено в Лондон през 1998г. за $7.5 милиона. От дузината останали копия, това е последното в частна колекция и първоначално е било закупено за 6 лири през 1776г.
- „Птиците на Америка“, Джеймс Одюбон – $11.5 милиона
През 2000г на търг е представено едно от 119-те запазени до днес копия на „Птиците на Америка“, което се продава за $8 милиона. Десет години по-късно друго първо издание е продадено в Лондон за $11.5 милиона – най-скъпата печатна книга в света, продадена на публичен търг. Одюбон е представил 435 таблици с 1065 рисунки на птици.
- „Евангелието на Хайнрих Лъв“ – $11.7 милиона
Първоначално поръчано от Хайнрих Лъв за олтара на Дева Мария в катедралата в Брауншвайг, това евангелие е закупено от германското правителство през 1983г. за $11.7 милиона. То има 266 страници, включително 50 с илюстрации и е смятано за ненадминато произведение на изкуството от 12-и век.
- „Лестърски кодекс“, Леонардо Да Винчи – $30.8 милиона
Най-известният научен труд на Леонардо, 72 страници, пълни с идеите и теориите на великия изобретател – от фосилите до движението на водата и какво кара Луната да сияе.
Кодексът датира от 1500 г. и е особен, защото е написан с огледално писмо. За да бъде прочетен, трябва да се гледа в огледало.
Ръкописът е закупен през 1717г. от Томак Коук, който след това става граф на Лестър, а след това през 1980г. попада в ръцете на колекционера Арманд Хамер. Накрая, през 1994г. Бил Гейтс се сдобива с кодекса на търг за $30 800 000, с което това става най-скъпата книга в света.
Бил Гейтс обаче не запазва книгата само за себе си. Той я сканира и я превръща в скрийнсейвър, разпространяван с Microsoft Plus! за Windows 95.
Най-скъпите книги в историята.
Прочетете част първа: http://iskamdaznam.com/naj-ska-pite-knigi-v-istoriyata-chast-pa-rva/
Най-скъпите книги в историята – част първа
Книгите предоставят най-ценното – познанието. В днешния дигитален свят често забравяме тяхната значимост, но именно затова сега те са по-важни от всякога. Но не всички книги са еднакво ценни. Някои ще останат в историята като най-скъпите в света.
10. „Първата книга на Уризен“, Уилям Блейк – $2.5 милиона
Излязла за първи път през 1794г, „Първата книга на Уризен“ е едно от най-известните и значими произведения на Уилям Блейк. В същината си тя може да се разглежда като пародия на „Битие“.
Едно от осемте оцелели до днес копия е продадено в Ню Йорк през 1999г за $2.5 милиона на частен колекционер.
9. „Приказките на барда Бийдъл“, Дж. К. Роулинг – $3.98 милиона
Преди тази книга да бъде масово разпространена, същата е спомената в „Хари Потър и Даровете на Смъртта“. Дж. К. Роулинг е създала седем оригинални копия, всяко ръчно написано и илюстровано от нея. Шест тя раздава на приятели и редактори, но през 2007г. седмото е пуснато на търг.
Amazon.com го купуват за $3.98 милиона, което прави книгата най-скъпият модерен ръкопис, закупен на търг. Парите от сделката са дарени за благотворителност.
8. „География“, Птолемей – $4 милиона
Първият печатен атлас и първата книга в света с гравирани илюстрации. „География“ от Птолемей е сборник с географските познания за Римската империя до 2-ри век. През 2006г е продаден за цели $4 милиона.
7. „Трактат върху овощните дървета“ от Анри Луи Дюамел дьо Монсо, илюстрована от Пиер Антоан и Пиер Тюрпен – $4.5 милиона
Това определено е най-скъпата книга за овощни дръвчета, писана някога. Нейно копие – комплект от пет тома с илюстрации – е продадено през 2006г за $4.5 милиона.
6. „Библия на Гутенберг“ – $5.3 милиона
През 1987г. на аукцион в Ню Йорк неизвестен ценител плаща рекордните $4.9 милиона за първото издание на Библията отпечатано от Йоханес Гутенберг през далечната 1455г .
Тя е била в в тираж 180 броя. Любопитно е, че печатарят – основоположник на съвременното печатане, почти е фалирал, докато създава Библията. Отпечатването ѝ е продължило три години. 42 страничната Библия на Гутенберг е особено ценна заради нейните естетически и технически качества. Предполага се, че печатарят е използвал отделна преса, направена от него специално за това дело. На другата отпечатвал католически индулгенции, поръчани от църквата, за да се прехранва. Докато се е занимавал със създаването на първата напечатана на машина Библия, обеднелият аристократ Гутенберг е бил обвинен в злоупотреба с парите. За да създаде печатницата, той е взел заем от 150 гулдена. А докато се занимавал с Библията, дълговете му нараснали на 2000 гулдена. Междувременно кредиторът му го осъдил, а съдът му присъдил печатницата, заедно с отпечатаните вече екземпляри.
Днес Библията като цяло е най-печатаната и най-разпространената книга в света.Ежегодно от нея се продават по 25 милиона копия. Според данни от 2008г. съществуват цялостни преводи на 461 езика и частични преводи на 2478 езика.
Първите свитъци от нея са били на старогръцки и са създадени през IV век.
Свещената книга е разделена на глави през 13-ти век от Стефан Лангтон, а на стихове през 16-ти век от френския печатар Роберт Естиен.
Българската дума Библия е заимствана от средновековната латинска дума bibliа, която пък е съкращение от biblia sacra – „свята книга“. Първата част от християнската Библия е Стария Завет, който съдържа 24-те книги на еврейската Библия, известна като Танах. Втората е Новият Завет с 27 книги – четирите Евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан, посланията на апостолите, посланията на Павел и Откровение.
Най-скъпите книги в историята.
Прочетете част втора: http://iskamdaznam.com/naj-ska-pite-knigi-v-istoriyata-chast-vtora/
Кама, открита в гробницата на Тутанкамон е направена с метал от метеорит
Изследователите, които анализират металния състав на кама, открита в саркофага на младия владетел твърдят категорично, че има данни за „извънземен произход”.
Снимка: Cris Bouroncle / AFP / Getty Images
Саркофагът на Тутанкамон в своята погребална камера. Мумията е поставен в стъклена урна, предназначена за защита на останките от влажността и други замърсявания.
През 1925 г. археологът Хауърд Картър намира две ками, поставени в самата обвивка на мумията на фараона, мумифициран преди повече от 3300 години – едната от желязо, а другата с острие от злато. Металната кама, чиято дръжка е изработена от злато с обръчи от планински кристал и гравирани чакали, озадачава учените десетилетия след откритието на Картър, най-вече поради фактът, че желязото е било рядкост в древен Египет, а от друга страна металът, от който е изработена камата не е ръждясал.
Двете ками на Тутанкамон.
Снимка: Политехнически университет Милано
Италиански и египетски учени анализират метала с рентгено-флуоресцентен спектрометър, за да определят неговия химичен състав, а намереното високо съдържание на никел и кобалт „са категорично доказателство за извънземен произход. Те сравняват състава с този на метеорити, открити в рамките на 2000 км около брега на Червено море и установяват сходни нива в един от тях.
Този метеорит, наречен Kharga, е намерен на 150 мили (240 км) на запад от Александрия, в пристанищен град Марса Матрух, който през епохата на Александър Велики – четвърти век пр. Хр. е известен като Amunia.
4000 пр.Хр. хората са работили предимно с мед, бронз и злато, а желязото започва да се разпространява много по-късно и е рядкост в древен Египет. През 2013 г., девет почернели железни мъниста са изкопани от гробище край Нил в северната част на Египет. Установено е, че те са изработени от метеоритни фрагменти и сплав от никел и желязо. Зърната са много по-стари от младия фараон, като датират от 3200 пр.Хр.
Тъй като анализът на единствените два ценни железни артефакта от древен Египет до момента точно показва техния метеоритен произход, екипът от учени, който изследва камата пише, „предполага се, че древните египтяни са използвали предимно метеоритно желязо за производството на фини декоративни или церемониални предмети „.
Камата направена с метал от метерорит.
Изследователите също така излизат с хипотезата, че древните египтяни отдавали голямо значение на скалните късове паднали от небето. Те допускат, че откритието на камата, изработена от метеорит разкрива значението на термина за желязо споменаван в древните текстове около 13-ти век преди новата ера, който буквално се превежда като „желязо от небето “ и е използван, за да опише всички видове желязо.
„Най-накрая, някой е успял да потвърди това, което ние винаги сме предполагали“ заявява пред Гардиан Тило Ререн, археолог от University College London.
Ререн, който е проучил деветте метеоритни мъниста, казва, че „никога не е имал причина да се съмнява в резултата, но досега не е имал толкова сериозно доказателство“.Той добавя, че за други предмети от гробницата на Тутанкамон, включително бижута и миниатюрни ками, също се смята, че са направена от метеоритно желязо.
„Да, египтяните наричали тези неща метал от небето, което е чисто описателно“ казва той. „Това, което намирам за впечатляващо е, че те са били в състояние да създадат такива деликатни и добре изработените предмети от метал, в обработката на който не са имали много опит.“
В новото изследване екипът от учени пише: „Въвеждането на този нов термин предполага, че през 13 век пр.н.е. древните египтяни са знаели, че редките парчета желязо са паднали от небето, като в това отношение са изпреварили западната култура с повече от две хилядолетия . “
Египтологът Джойс Тълдсли, от университета в Манчестър, също твърди, че древните египтяни са почитали небесните обекти, паднали на земята.“Небето е било много важно за древните египтяни,“ казва тя по време на работата си по изучаване на метеоритните мъниста. „Всичко, което е паднало от небето, се е считало за дар от боговете.“
Високото качество на острието предполага, че Тутанкамон, който е живял по време на последната фаза на бронзовата епоха, е бил почитан от ковачите на желязо, които са били доста опитни, въпреки относителната рядкост на материала.
Острието може би не е единственият елемент, направен от падащи небесни камъни в гробницата на Тутанкамон.
През 2006 г., австрийски астрохимик допуска, че необичаен жълтеникав камък, оформен като скарабей, поставен в погребалната огърлица на Тутанкамон, е всъщност стъкло формирано при разбиването на горещия метерорит в пясъка.
30 места, на които ни се иска да бъдем сега
Напълно ви разбираме, ако предпочитате да сте на всяко друго място, но не и тук. Нека бъдем обаче малко по-специфични. Ние предпочитаме да сме на някое от тези места:
1. В тази зелена градина в Нова Зеландия.
2. В тази малка лодка в Колмар, Франция.
3. В този висящ пашкул във Филипините.
4. В този басейн.
5. В кола-лодка в Швейцария.
6. На този малък полуостров в Миконос, Гърция.
7. В люлка на плажа.
8. В тази библиотека със стъклени стени в Германия.
9. В този хамак на остров Дедон.
10. В това джакузи на покрива в Готенбург, Швеция.
11. В тази къща със стъклен под в Малдивите.
12. Буквално в плажа в Сарасота, Флорида.
13. На тази люлка в Гранада, Никарагуа.
14. В този пещерен басейн в Санторини, Гърция.
15. В хамака на някоя от тези къщи в Сана Марта, Колумбия.
16. В това плаващо бунгало в Младивите.
17. На тази веранда на островите Таузънд, Канада.
18. В тази лодка-джакузи в Сиатъл, Вашингтон.
19. В тази статуя на плажа в Пуерто Валарто, Мексико.
20. Някъде в близост до този басейн.
21. В този морски ресторант в Бора Бора.
22. До лама в Мачу Пикчу.
23. В този басейн на открито кино.
24. В този речен курорт в Бали.
25. В този каяк в Глейшър Бей, Аляска.
26. В тези естествени басейни в Памуккале, Турция.
27. На тази маса в Сонева Кири, Тайланд.
28. В тази пещера в Кефалония, Гърция.
29. В този бохемски двор.
30. Под това уникално оформено дърво.
Скалата Ел Пенон де Гуатапе в Колумбия
Тази огромна скала се издига на 200 метра над равните земи на Гуатапе, Колумбия. Така наречената Ел Пенон де Гуатапе някога е била боготворена от местните индианци. В началото на 1900-те години тежащата 10 милиона тона скала била като трън в очите на фермерите и само им пречела. Това продължило до 1954г, когато група приятели изкачили планината използвайки множество дъски, които вкарвали в цепнатините.
Това било първият път, когато някой изкачил Ел Пенон де Гуатапе, макар че не е ясно дали някой от индианците не го е направил преди това. За изкачването били нужни 5 дни, а на върха на скалата се разкрила невероятна гледка. Там било открито и ново растение, което било кръстено с латинското Pitcairma heterophila. Не минало много време и камъкът се превърнал в голяма туристическа атракция.
Но как бихте се изкачили до върха по тези гладки стени? В единствената пукнатина от едната страна на Ел Пенон де Гуатапе е изградена дървена стълба, която изглежда сякаш съшива двете страни на пролуката. По 740-те стъпала можете да се изкачите само срещу 2 долара. На върха ще откриете няколко религиозни реликви, както и триетажна наблюдателница, от която се виждат множеството езера и острови, ошарили местността след като реката била преградена през 70-те.
Франция иска да забрани всички пестициди
Франция обяви планове да забрани напълно употребата на пестициди заради необичайно високата смъртност на пчели по света.
Вече са одобрени забраните за повече пестициди на пазара. Преди две години Европейският съюз ограничи използването на неоникотиноидни химикали, произвеждани от компании като Bayer CropScience и Syngenta, след като бяха доказани рисковете от тях за пчелите.
От своя страна пък производителите на тези препарати отстояват, че тези твърдения не са подкрепени от доказателства и измирането на пчелите по света е комплексен феномен, който се дължи на множество фактори.
Мярката на французите ще влезе в сила на 1 септември 2018г. Забраната трябва да бъде одобрена и от френския сенат, който я отхвърли на предишно четене.
5 души, които управляват света, а вие не знаете за тях
Технически, монополите са незаконни… И въпреки това светът е управляван от шепа хора. Тези малцина избраници имат повече пари и повече власт от всички останали хора по света взети заедно. И никой не се опитва да ги спре. За разлика от Microsoft, Monsanto, Standart Oil и др, повечето хора дори не подозират за съществуването им.
5. Почти всичкото порно в интернет е контролирано от една компания
На някои места в интернет ги описват като най-безобидната корпорация, но интернет конгломератът MindGeek е господарят на интернет порното. Дори на пиратското такова. Имайки предвид, че около 35% от всички сваляния в интернет са на такова съдържание, може да се каже, че MindGeek държи ключа за онлайн царството.
От 2007г, MindGeek (тогава наречена Manwin) установява пълен монопол над бизнеса с пиратско порно, позволявайки на всеки да качи своите креватни подвизи анонимно в интернет, благодарение на един от множеството им уебсайтове. А те са наистина много. Може би сте чували за някои от тях, като например YouPorn, PornHub, Xtube, Extremetube или SpankWire. Ако сте ги и посещавали, значи сте направили MindGeek малко по-богати, защото те ги притежават, плюс още стотици подобни.
Но как някой позволява на MindGeek да разпространява толкова съдържание със запазени права? Много просто – те притежават и оригиналните филми, които хората пиратстват. След като получава заем в размер на 9 цифри от съмнителен инвеститор от Уолстрийт, компанията става толкова богата, че направо закупува всяко порно студио, до което успява да се добере. Brazzers, Digital Playground, Mofos, MyDirtyHobby, Twistys, Reality Kings – всички тези и много други, за които се преструвате, че не сте чували, са собственост на MindGeek.
Защо никой не говори за този монопол? Вероятно защото става въпрос за порно. Никой не иска да си има работа с него. Никой кандидат за президент няма да започне да скандира, че порно индустрията има нужда от повече регулация.
4. Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) е ръководена от тайно назначени съдии, които не отговарят пред никого
NSA е една от най-скандалните правителствени организации в света. Една от причините за това е, че тактиките им за наблюдение на населението се считат за неконституционни, но въпреки това те продължават да си правят каквото поискат. Заради тероризма. Въпреки онова, което може да ви каже всеки съд, електронното наблюдение, което прилага NSA върху гражданите на страната е напълно легално в името на предпазването на националните тайни. Питайте шефовете им от Федералния съд за наблюдение (FISC). Ако можете да ги откриете. Но не можете.
FISC е основана през 1978г с цел борба с нелегалните руски шпиони, които затрудняват работата на американските шпиони. Но след като 11 септември превърна всеки в потенциален терорист, FISC бързо се превръща в една от най-могъщите организации, която можете да си представите. Оперира от малък офис – има само 11 съдии с мандат седем години. Всеки от тях се назначава от председателя на Върховния съд. Той сам избира тези съдии, без никакъв надзор от когото и да било.
Основната работа на FISC е да отговаря на исканията на правителството за подслушване и следене на съмнителни лица. Може би това е единствената организация, която би могла да контролира NSA, но не го прави. От 33 900 искания за шпиониране, които FISC са получили от 1979г до 2012г, те са отказали само на 11.
3. Една малка компания решава какво да дават по телевизията
Вероятно никога не сте чували за Media Rating Council, но те са причината всичките ви любими сериали да бъдат спирани, а Чък Лори да се пързаля с кънки по пързалки от кокаин. Основана през 1963г от федералното правителство, за да се бори с измамните ТВ игри, MRC понастоящем се състои от петима души, които имат властта да определят какво да остане в ефир и ги е грижа единствено за рейтинга Нилсън.
Въпросният рейтинг следи 25 000 произволно избрани телевизора, за да определи какво гледат останалите 116 275 000 телевизора в САЩ. Не взема предвид обаче услуги като Netflix, Hulu, Apple TV, Amazon Prime, Roku, iTunes и т.н. въпреки че дори само Netflix биха смазали почти всяка друга голяма мрежа в рейтинг войната. От друга страна други рейтинг системи работят на същия принцип като Нилсън, но често стигат до съвсем други резултати. Причината? Хората зад Нилсън рейтинга често показват подправени данни и са обвинявани, че приемат подкупи.
На практика Нилсън рейтингът е абсолютно безсмислен, но MRC продължава да го счита за златен стандарт и инвестира 20 000 часа годишно, за да го ревизира. Междувременно системата Rantrak директно брои 19 милиона зрители и стига до много по-точни заключения. Тя обаче не е призната от MRC, така че не се взема предвид, когато трябва да бъде решена съдбата на някой от любимите ви сериали.
2. Един човек притежава част от всяка индустрия в Мексико
Карлос Слим Елу е мексиканският Уорън Бъфет, само че по някаква причина е анонимен почти толкова, колкото агент на ЦРУ.
С повече от $70 милиарда зад гърба си, Слим изостава само от Бил Гейтс. Той натрупва състоянието си през 60-те, когато изкупува лоши, почти фалирали компании евтино, трансформира ги в конгломерати за милиарди и след това продава дяловете си за още повече. Първият си милиард прави още през 1991г, а днес е толкова богат, че следващата му цел явно е да притежава цяло Мексико.
Изобщо не преувеличаваме. Слим управлява над 200 компании. Ако говорите по телефона в Мексико, плащате на Слим. Ако ядете в ресторант в Мексико, плащате на Слим. Ако пушите цигари, плащате на Слим. Купувате си дрехи? Плащате на Слим. Имате нужда от ипотека или застраховка? Плащате на Слим. Има причина мексиканците да се шегуват, че страната им се казва Слимландия.
Най-голямата придобивка на Слим обаче е телефонната компания. През 1990г той купува западащата Telmex, приватизира я и я превръща в единствената телефонна компания в цяло Мексико. Telmex контролира 94% от телефонните линии в страната.
След като притежава почти всичко в Мексик, Слим вече хвърлил мерника и на САЩ с TracFone, давайки мобилно покритие на около 25 милиона американци. Освен това притежава голяма част от New York Times.
Разбира се милиардерът е бил обвиняван безброй пъти в монополни практики и дори е глобен с $40 милиона за това, но сами се досещате, че тези пари са капка в морето.
1. Един човек седи на трона на Marvel Comics и е абсолютно откачен
Всеки, който твърди, че е невъзможно да останеш анонимен, не се е опитал достатъчно усърдно. Да вземем например изпълнителния директор на Marvel Comics, Исак Перлмутер. Ето това е негова снимка от 1985г:
А ето това е всяка негова снимка оттогава до днес:
Точно така – човекът, който управлява най-голямото комикс студио в света почти не съществува. Никога не е давал интервю. Има повече снимки на Бигфут, отколкото на Перлмутер.
Човекът зад завесата не е откачен само на тема лично пространство – има легенда, че е ходил на премиерата на „Железният човек“ дегизиран с очила и мустаци – но и на тема пари. Перлмутер веднъж вдигнал скандал на обикновен работник, задето поръчал нов молив, казвайки му, че от стария оставали още цели 5 сантиметра. На главния си редактор път наредил да убие децата му, ако станат обратни като пораснат. Понякога пък уволнява хора просто, за да види как ще се отрази върху Marvel една заплата по-малко.
Перлмутер стои зад решението Терънс Хауърд да бъде заменен от доста по-евтиния Дон Чийдъл в продълженията на „Железният човек“, след като Хауърд поискал повече пари. След като Disney се намесват, те успяват да изолират Перлмутер от филмовата част на Marvel, но той все още контролира всичко останало и ръководи една от най-големите компании в развлекателния бизнес.
