Когато говорим за човешка еволюция, обикновено се връщаме назад до хилядите години, които са били нужни на естествения подбор, за да създаде днешния човек. Но продължаваме ли да се променяме като видове, дори и днес? Изглежда, че въпреки модерните технологии и индустриализацията, ние все още еволюираме. Освен това еволюираме много по-бързо отпреди.

За последните 10 000 години еволюцията на човека се е ускорила 100 пъти, което е довело до появата на повече мутации в гените ни и повече ефекти от тях съответно. Ето няколко от най-явните признаци, че продължаваме да еволюираме.

1. Пием мляко

В исторически план, генът, който регулира способността на човешкото тяло да преработва лактозата, е спирал да работи след преминаването от кърма към обикновена храна. Но след като сме започнали да отглеждаме крави, овце и кози, способността да пием мляко се е превърнала в хранително преимущество и хората с генетичната мутация, която им е позволявала да преработват лактозата, са били по-способни да се размножават.

Днес повече от 95% от потомците на северноевропейците носят тази генетична мутация.

2. Губим мъдреците си

Предшествениците ни са имали доста по-голяма челюст от нас, което им е помагало при дъвченето на корени, ядки и листа. Месото, което са яли пък, са дъвчели със зъбите си, които се износвали и трябвало да се подменят. Тук идват на помощ мъдреците: кътни зъби, за които се смята, че са отговорът на еволюцията за хранителните навици на ранните хора.

Днес си имаме прибори, с които режем храната. Освен това я готвим добре, което я прави по-лесна за сдъвкване. В резултат на това челюстта ни е по-малка, поради което просто няма място за мъдреците, когато започнат да растат. Около 35% от хората нямат мъдреци и се смята, че един ден тези зъби ще липсват при абсолютно всички.

3. Борим се с болестите

През 2007г група учени, които са търсели признаци за скорошна еволюция, са открили 1800 гена, които са се появили при човека през последните 40 000 години. Много от тези гени имат за задача подпомагането на борбата с болести като маларията. Повече от десет нови гена срещу маларията се разпространяват бързо сред африканското население.

Друго изследване е открило, че естественият подбор се отнася по-добре към хората в градовете. Животът в града е довел до появата на гени, които ни правят по-защитени от болести като туберкулоза и проказа например.

4. Мозъците ни се свиват

Може да ни се иска да вярваме, че големите ни мозъци ни правят по-умни от останалите животни, но те всъщност се смаляват през последните 30 000 години. Средният обем на човешкия мозък е намалял от 1500куб.см. до 1350куб.см. Това е разлика колкото една топка за тенис.

Има няколко различни обяснения. Някои учени подозират, че смаляването на мозъка означава, че всъщност оглупяваме. В исторически план, размерът на мозъка е намалявал повече, когато общностите са ставали по-големи и сложни, което е прекъснало зависимостта между интелекта и оцеляването.

Според друга теория обаче, човешкият мозък се свива, не защото ставаме по-тъпи, а защото малкият мозък е по-ефективен. Може би така той работи по-бързо, заемайки по-малко място. Има и предположение, че малкият мозък е предимство, защото ни прави по-малко агресивни и ни позволява да работим заедно за решаването на проблеми, вместо да се избиваме.

5. Имаме сини очи

Първоначално всички хора са били с кафяви очи. Но преди около 10 000 години, близо до Черно море се е появила генетична мутация, превърнала очите в сини. Макар причината синият цвят да се е запазил толкова дълго все още да е загадка, според една теория това е един вид тест за бащинство.

Има много еволюционни причини един мъж да не инвестира родителските си ресурси в детето на друг мъж. Понеже е (почти) невъзможно двама родители със сини очи да имат дете с кафяви очи, някога синеоките мъже може да са предпочитали синеоки жени, за да си подсигурят потомство.

Това отчасти обяснява защо днес синеоките мъже намират за по-привлекателни синеоки жени, докато мъжете с кафяви очи и жените обикновено нямат такива предпочитания.

Човешкото тяло е красиво и забележително, но в никакъв случай не е перфектно. Има някои недостатъци, които понякога доста ни пречат.

1. Имаме сляпа точка във всяко око

Причината е, че хората имат обратна ретина. Това означава, че нервните клетки са пред ретината и блокират светлината. Но при октоподите и сепиите например, нервните клетки се намират зад ретината и те нямат сляпа точка.

Можете да проверите това на практика, като се вгледате в тази GIF картинка. Затворете дясното си око и гледайте с лявото в плюса. Ще забележите, че червената точка изчезва и след това се появява в периферното ви зрение.

2. Мъдреците са доста проблемни

Мъдреците са ужасни. Причината е, че имаме прекалено малки челюсти, които и без друго са препълнени със зъби.

Учените казват, че мъдреците са били полезни, когато сме имали по-голяма челюст и по-различна диета, от която зъбите са се износвали. Сега обаче те причиняват само болка и инфекции.

3. Тестисите висят извън тялото, където са доста уязвими

Според учените, сперматозоидите виреят най-добре на температура няколко градуса по-ниска от телесната. Това е причината тестисите да се намират между краката.

Това обаче означава, че те са много уязвими и беззащитни. Всеки мъж, когото са го ритали между краката, знае това много добре. Има много по-голяма логика тестисите да са на безопасно място в тялото, както е при слоновете например. Но като се замислим, май би било доста странно.

4. Мърдането на ушите е безполезно

Някои хора могат да мърдат ушите си, но това не им помага в никакъв случай. Щеше да им помага, ако бяха котки. Котките могат да чуват птици или хищници по-добре, когато мърдат ушите си. Учените казват, че тази способност е остатък от нашите предшественици.

5. Най-голямата мистерия – мъжките зърна

Мъжките зърна са напълно безполезни. Смята се, че са остатъчен белег от зародиша (всеки човек първоначално започва като момиче в утробата на майката, а мъжките полови органи се развиват по-късно). Никой обаче не е сигурен.

6. В утробата имаме образувания, подобни на хриле

Наричат се брахиални арки и са ни останали от нашите древни предшественици – рибите.

Ембрионалните „хриле“ помагат за образуването на лицето, врата, устата и други структури в утробата, но не са задължителни за това.

7. Можем да се задавим много лесно

Когато поглъщаме храна, малък хрущял наречен надгръклянник покрива трахеята, за да може храната да тръгне по хранопровода и да стигне до стомаха. Задавяме се, когато надгръклянникът не си свърши работата и храната попадне в трахеята.

Но при човешките бебета и други бозайници надгръклянника е чак в дъното на устата. Техният ларинкс също така е малко по-високо, което им позволява да дишат и да се хранят едновременно (което ние не можем). Това обаче означава, че нямат способността да говорят.

8. Не издържаме дълго без кислород

Другите животни могат да изкарат дълги периоди без кислород. Морските костенурки задържат дъха си до три часа. Хората могат само до 4 минути, след което настъпват увреждания в мозъка.

Смята се, че не сме се адаптирали да оцеляваме в среда с малко кислород, защото всъщност за това не е имало еволюционна нужда. Рядко примати са умирали от удавяне например.

9. Не можем да синтезираме витамин C

Повечето гръбначни видове могат да произвеждат витамин C в телата си, но не и хората. Това означава, че трябва да го приемаме с диетата си. Интересното е, че притежаваме гена за синтезиране на витамина, но той е потиснат заради мутация още в ранната ни еволюция.

10. Имаме твърде много кости в стъпалата на краката

В стъпалото си имаме цели 26 кости и 33 стави (около ¼ от всичките ни кости се намират в стъпалата). Това води до доста проблеми, като счупени и изкълчени глезени например. За това можем да благодарим на маймунските си предшественици. Те са имали нужда от толкова кости, за да се хващат за клоните с краката си. Но този дизайн всъщност не е особено практичен, когато ходиш изправен на два крака.

Съжаляваме, ако тази новина развали настроението ви, но вие ще умрете.

Една от разликите между хората и другите животни е, че още от малки знаем, че ще умрем. Какво обаче означава това?

Историята е записала много различни теории от много различни хора, включително учени, религиозни водачи и всякакви други. В голяма част от тези теории се говори за някакъв живот след смъртта. Историите за рай или някакво друго съществуване след земния живот са утеха за хората, защото смъртта е ужасяваща за повечето от нас. Този страх основно се дължи на неизвестното. Хората искат да знаят какво има в края на тунела.

С развитието на компютърните технологии и физиката, има някои нови, умопомрачителни теории за това какво са реалността и съзнанието. Базирайки се на тази нова информация, философи са измислили нови обяснения за това, което се случва след като умрем… ако изобщо сме били живи.

10. Ще бъдем изхвърлени

От десетилетия съществува теорията, че вселената всъщност е огромен мозък. Може да е само един мозък на едно създание или пък да е мозък в пространството, заобиколен от други мозъци. Така нашата слънчева система е като мозъчна клетка, което ни превръща в незабележителна искра сред милиони други. Всичко в човешката история е просто микроскопично премигване в една мисъл.

Какво ще се случи с нас след смъртта в този случай? Каквото се случва с мъртвите клетки – хората ги отделят с урината или екскрементите. Така че, когато умрем, съзнанието ни ще бъде изхвърлено в тоалетната на вселената. Какво или къде е това? Никой не може да предположи.

9. Ще се върнем към космическото съзнание

Един не по-малко важен въпрос е какво всъщност е животът? Знаем, че сме живи и че обработваме всичко с мозъка си, който използва около 20 вата електричество (недостатъчно да захрани една нормална крушка). Но въпреки това всичко, което усещаме и мислим преминава от там. Това е страхотно биологично чудо. Но откъде идва съзнанието и къде отива след смъртта?

Според теорията на сър Роджър Пенроуз и Стюарт Хмероф, съзнанието идва от квантова активност в нашите мозъци. Това означава, че активност дълбоко в мозъчните ни клетки всъщност създава съзнанието, а тази активност пък извира от така наречено вселенско съзнание.

В резултат на това, всичко в цялата вселена е свързано чрез това съзнание. Когато умрете, съзнанието ви просто се връща откъдето е дошло. Сякаш вселенското съзнание е океан, а животът ви е вълна. За кратко е на земята, но накрая пак се връща във водата.

8. Това е само първата спирка

Прераждането е идеята, че когато умрете, душата ви се прехвърля от едно тяло в друго. Това е едно от основните вярвания в индийските и източни религии.

Странното обаче е, че когато тези теории са навлезли за първи път, хората не са имали представа колко сложна и загадъчна е всъщност вселената. Ами ако съзнанието наистина напуска тялото и отива някъде другаде във вселената?

Може би съзнанието ви ще бъде използвано отново след смъртта. Следващият ви живот може да е буквално всичко в цялата вселена. Възможностите са неограничени.

7. Светът свършва

Можете ли да докажете, че светът и вселената съществуват? Най-простият аргумент е, че можете просто да посочите към неща, които съществуват. Може би обаче нищо извън съзнанието ви не съществува. Всичко, което виждате, чувате и преживявате е истинско за вас, но не можете да докажете на другите хора, че съществува.

Някои казват, че светът е твърде голям и сложен, за да съществува само в главата ни. Може обаче да не е толкова сложен, колкото си мислим. Да направим една аналогия с компютърните игри. Когато сте на определено място в играта, всичко там е видимо и съществува. Когато не сте на това място обаче, тази част от света изчезва. Появява се само когато е необходимо, което прави нашата вселена доста по-проста.

Но какво става когато вие, единственият човек във вселената, умрете? Идва краят на света. Всички, които познавате и обичате, ще спрат да съществуват. Всичко, за което сте работили и сте постигнали, ще изчезне за миг.

6. Животът започва отначало

Изпитвали ли сте дежавю? Ами, ако целият ви живот е дежавю? Може би е просто определен период от време, повтарящ се отново и отново. Тук има два варианта. Първият е, че животът ви е като филм, пуснат да се повтаря. Щом свърши, той просто започва отначало и всъщност никога не умираме.

Друга теория е, че животът може би се повтаря, но имаме повече контрол върху него. Така, когато умрем, започваме отначало, само че имаме нови възможности пред нас и може би няма да допуснем същите грешки като миналия път.

5. Събуждаме се

Може да звучи като нещо от ситком от 80-те, но животът може да е просто сън.

Една такава вероятност е, че „истинското“ ви тяло е в дълбок сън. Това може да е по различни причини – може би сте на междузвезден полет или сте избрали да ви събудят в далечното бъдеще. Сънят е просто нещо, което да поддържа ума ви активен. Може би ще се запитате защо някой би си избрал толкова скучен и обикновен живот, който да сънува? Вероятно това ви държи заспали, но е достатъчно, за да останете активни. Когато умрете, истинското съзнание се събужда и сънят свършва. А какво става, когато и това съзнание умре? Няма как да предположим, защото може дори да не сте човек.

Друга вариация на тази теория е, че сме просто сънищата на по-висши същества. Те са толкова развити, че могат да създават нашата реалност само чрез сънищата си. Краят на нашия живот идва, когато се събудят.

4. Репрограмират ни

Животът може да е просто една компютърна симулация. Може би съзнанието ни е програмирано и животът се разиграва като в една компютърна игра или програма.

Ако симулацията е нашето съзнание, умираме когато приключи. Или започваме нова симулация, в която повтаряме живота си или водим напълно различен такъв. Зависи от този, който пуска симулацията.

3. Смъртта е илюзия

Хората имат уникална перспектива, що се отнася до времето. За разлика от всички други земни (а може би и извънземни) същества, ние отмерваме времето и усещаме как то преминава, секунда по секунда. Това е праволинеен процес, който върви само в една посока.

Това обаче е само наше възприятие. Времето е човешко изобретение и останалата част от вселената може да не работи по този начин. Може би всичко, което вече се е случило и предстои да се случи, съществува някъде, просто не можем да го видим. Все едно реалността е кино лента, а съзнанието е светлината, която прожектира образа на екрана. Когато кадърът не е пред светлината, това не означава, че той не съществува.

Какво означава смъртта в този случай? Тя е илюзия, защото никога не умираме. Съществуваме винаги и навсякъде, но не го осъзнаваме, заради начина, по който възприемаме времето.

2. Вече сме мъртви

Би било доста тъжно, нали?

Тази теория се доближава до предишната – според нея сме едновременно живи и мъртви. Може би нямаме живот, докато не умрем. Смъртта започва процес, който ни кара да изпитаме живота. Както когато пишете инструкции на компютър и накрая натиснете „Enter“. Може би вече сме живели, но не сме изпитали всичко, докато не сме умрели. Този процес може да ни се струва доста дълъг, но всъщност да е само милисекунда.

1. Всичко е възможно

Единственото известно за смъртта е, че не сме сигурни какво точно се случва след това, което означава, че всичко е възможно. Според теорията на мултивселената, има безкрай на брой реалности и в тях може да се случи всичко. Това означава, че в една вселена може да се прераждаме, в друга да отиваме в рая, а в трета да възкръсваме като зомбита и т.н.

Най-шантавото е, че не е задължително смъртта да е еднаква за всички. Може би с всеки човек се случва нещо различно, след като умре. Вероятно никога няма да разберем, докато не се върнем от смъртта.