Още
    Начало Блог Страница 250

    10 истински герои, променили света

    Когато чуете думата „герой“, вероятно автоматично пред нея слагате и „супер“, представяйки си как Отмъстителите се борят с извънземните над Ню Йорк. Тези ваши герои винаги са нелепо добре изглеждащи, изградени само от мускули и имат някакъв костюм или наметало, което ги отличава от останалите.

    Тези герои са перфектни във всяко отношение и не могат да сбъркат – винаги пристигат навреме, изглеждат безупречно и се придържат към моралния си компас. Те са станали известни, защото ежедневно спасяват „обикновени“ хора и всеки иска да е като тях. Всеки иска да е различен. Никой не иска да се чувства сякаш не съществува и е просто поредното число, вместо значим човек.

    Супергероите са вдигнали летвата доста високо, защото са идеални личности, които винаги поставят другите преди себе си. Те са добри до мозъка на костите си и не биха се замислили да рискуват живота си, за да спасят вашия. Но такива хора всъщност не съществуват, нали? Е, има доста личности от историята, чиито действия са променили света. Независимо дали са целяли това или не, техните постъпки и мислене са ги превърнали в истински герои.

    10. Кайл Карпентър

    Уилям Кайл Карпентър е най-младият жив войник, получил Медал за храброст.

    Кайл Карпентър

    Той е награден с престижното отличие за своята забележителна храброст, която проявява на мисия в Афганистан. Карпентър предпазва свой приятел от ръчна граната, хвърлена на покрива, където са разположени през ноември 2010г. И двамата мъже оцеляват благодарение на действията на Кайл, който тогава е на 21 години и се хвърля върху гранатата. В резултат на това губи почти всичките си зъби, дясното си око, челюстта му е натрошена, а ръката му счупена на няколко места.

    9. Жана д’Арк

    Независимо дали вярвате, че е била напътствана от Бог или не, Жана д’Арк е имала огромно влияние върху френската армия преди екзекуцията си през 1431г.

    Дали Бог наистина й е говорил или просто е била малко луда, нейното участие в планирането и изпълняването на важни военни ходове оказва голям ефект върху Стогодишната война, която дава път на Шарл VII към короната.

    Жана д'Арк

    За момиче, което умира на 19 години, нейната решимост да направи това, което смята за правилно е вдъхновяваща, и въпреки че някои хора са я смятали за вещица или агент на Дявола, тя успява да спечели доверието на хиляди и да помогне на краля. Да не забравяме също, че говорим за дъщерята на фермер, която не е можела да чете или пише, но въпреки това кралят се е вслушвал в съветите й.

    25 години след като е изгорена на клада за неподчинение и хетеродоксалност, папата я признава за невинна и я обявява за мъченица. През 1920г пък е канонизирана и се превръща в една от светците-покровители на Франция.

    8. Неизвестният демонстрант

    Човекът не е разкрил самоличността си, затова и до днес никой не знае кой е той.

    Непознатият демонстрант спира колона от танкове сутринта на 5 юни 1989г, въоръжен само с две пазарски торби, по една във всяка ръка. Въпреки, че танковете се опитват да го заобиколят, той пак им препречва пътя. По всичко изглежда, че мъжът вероятно се е прибирал от магазина и действията му не са били планувани.

    Неизвестният демонстрант

    Случката се разиграва в деня след като китайското правителство обявява военно положение и започва насилствено разпръсване на протестиращите на площад Тиенанмън . Човекът по-късно е отведен насила, за да може да минат танковете, но никой не знае какво се е случило с него след това и дали изобщо е жив.

    7. Роза Паркс

    Роза Паркс е известна с едно нещо – че веднъж отказала да освободи мястото си в автобуса, за да седне бял мъж. Тя била афро-американка, в последствие станала известна като „първата дама на гражданските права“ и „майката на движението за свобода“.

    Всичко започва на 1 декември 1955г, когато Роза отказва да послуша шофьора на автобуса, който й нарежда да освободи мястото си, за да седне бял мъж в секцията за чернокожи, тъй като другите места били заети.

    Роза Паркс

    За своето неподчинение Роза е арестувана, само защото цветът на кожата й бил различен. Тя се превръща в символ на съпротивата срещу расовата сегрегация, а действията й довеждат до автобусния бойкот в Монтгомъри – едно от най-големите успешни масови движения против расовата сегрегация.

    И макар в дългосрочен план битката да е спечелена, личният живот на Роза се превръща в истински кошмар. Тя губи работата си и получава безброй смъртни заплахи в продължение на години.

    6. Джейн Адамс

    Адамс е не само пионер в борбата за правото на жените да гласуват, но също така си поставя за цел в живота да превърне световния мир в реалност. Като отдадена пацифистка и общественичка, тя е наградена с Нобелова награда за мир през 1931г.  През 1919г пък основава Международната женска лига за мир и свобода и работи неуморно години наред, за да на накара правителствата да подпишат мирни споразумения.

    Джейн Адамс

    Джейн Адамс помага на много групи, считани за малцинства по онова време – жени, деца и имигранти. Тя прави всичко по силите си, за да спре експлоатацията на детския труд, помага на бедните и организира центрове за имигранти. През живота си учи жените, че могат да бъдат нещо повече от способността си да раждат деца и призовава хората от средната класа да използват времето и парите си, за да упражняват своите граждански задължения.

    5. Стивън Хокинг

    Един човек, който е преодолял всички физически, емоционални и академични ограничения в своя живот.

    Хокинг страда от амиотрофична латерална склероза – болест на моторните неврони, която го е парализирала. Повечето хора го разпознават по електронния глас, идващ от компютъра, с помощта на който комуникира. Той не само е надминал всички прогнози на лекарите, които през 1963г му съобщават, че ще живее най-много още две години, но също така е посветил живота си на науката.

    Стивън Хокинг

    В своята книга „Кратка история на времето“ Хокинг обсъжда своите собствени теории за космоса. Той е и научен директор в Центъра по теоретична космология в Кеймбридж. Въпреки своето заболяване, което се отразява тежко не само на личния му живот, но и на професионалния му, той все още е женен, има деца и продължава да се занимава с наука.

    4. Витолд Пилецки

    Пилецки е изпитал истинският ужас на войната… доброволно.

    Член на полската съпротива, той си поставил за цел да разкрие тайните на нацистите, когато мистериозни лагери започнали да се появяват из цяла Полша през 40-те. Затова нарочно се предава и е арестуван, след което изпратен в един от тези лагери – Аушвиц.

    Витолд Пилецки

    Там прекарва 2 години и половина, изпращайки информация до полското правителство, за да могат те да убедят съюзниците си, че концлагерите са лагери на смъртта. Комуникацията ставала по радио, което той си бил направил в лагера от контрабандни части. По-късно Пилецки успява да избяга и изпраща информация до Лондон, където обаче считат, че неговите разкази са силно преувеличени. Не повярвали, че 5 милиона души са убити там за последните 5 години.

    След това собствената му страна го осъжда на смърт по обвинения за шпионаж и незаконно преминаване на границата под фалшиво име. През 1948г е екзекутиран от тайната полиция, а всичката информация за неговите дела е пазена в строга тайна до 1989г от полския комунистически режим.

    42 години след екзекуцията му, Полецки е повишен посмъртно в чин полковник и е признат за един от най-големите военни герои в историята.

    3. Уилям Уилбърфорс

    Уилям Уилбърфорс е британски филантроп и политик, който активно се бори за забрана на търговията с роби.

    Британската империя започва да търгува с роби през 16-и век и макар тогава да е една от най-могъщите суперсили в света, това идва на висока морална цена.

    Робите са третирани по-зле и от животните и Уилбърфорс е един от малцината, които виждат нещо морално нередно в това. Той приканва останалите да обявят робството за престъпление и нещо, което трябва да бъде изкоренено от обществото.

    Уилям Уилбърфорс

    Отнема му години, докато покаже на хората колко покварено е станало обществото и че тези роби всъщност са хора като всички останали. Уилбърфорс продължава да води своята кампания до 1833г, когато е приет Закона за премахване на робството, с който се освобождават робите в по-голямата част от Британската империя. Той умира три дни след като научава за този закон.

    2. Оскар Шиндлер

    Оскар Шиндлер е бил германски индустриалец, част от нацистката партия, който през Втората световна война спасява живота на хиляди евреи. Той ги наема в своите заводи в Полша, където произвежда кухненска посуда за армията. С течение на времето започва да подкупва членове на партията с пари и подаръци, за да не закачат неговите еврейски работници.

    Първоначално Шиндлер смята да забогатее от бизнеса си и наема евреите, защото на тях можело да плаща по-малко. Това обаче се променя, когато Шиндлер научава за трагедиите, случващи се в концлагерите. Тогава се зарича да спаси колкото може повече евреи.

    Оскар Шиндлер

    След войната той е изправен пред опасността да бъде арестуван като военнопрестъпник и обявява банкрут, защото всичките му пари отиват за подкупи и работниците му. През следващите години оцелява от дарения от Schindlerjuden (Евреите на Шиндлер), изпращани му от целия свят от евреи, които е спасил по време на войната.

    1. Мартин Лутър Кинг Младши

    Считан за един от най-великите американски оратори, Мартин Лутър Кинг Младши е убит заради работата си в  Афроамериканското движение за граждански права. Там е един от водачите, активист и хуманист, както и отдаден християнин, вярващ че би могъл да промени света без насилие – и успява да го направи.

    Мартин Лутър Кинг Младши

    Лутър Кинг организира маршове, паради и кампании срещу расовата сегрегация и посвещава живота си на борбата с расизма, загнездил се в обществото и правителството. И до днес има спекулации, че в покушението му са замесени правителствени служби (ЦРУ и ФБР), но това така и не е доказано.

    Най-красивите библиотеки по света

    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която и да е тема не е нужно да е в скучна и безлична сграда, както ще видим сега. Макар книгите да са същественото в една библиотека, да бъдете обградени от невероятна красота и атмосфера винаги е много по-приятно.

    7. Библиотеката на абатство Мелк, Австрия

    Библиотеката на абатство Мелк е спомената в известната драма „Името на розата“ от Умберто Еко. Имайки предвид колко красива е тя, лесно можем да видим как си е заслужила такава чест. Едно от най-впечатляващите неща в нея е невероятният стенопис на тавана от австрийския художник Пол Трогер, изобразяващ Съдбата.  Дървени скулптури пък символизират Философията, Теологията и Медицината.

    Библиотеката на абатство Мелк, Австрия

    В библиотеката има около 90 000 книги, както и много средновековни ръкописи и 850 старопечати.

    6. Ханделингенкамер, Холандия

    Ханделингенкамер може да се намира в Холандия, но всъщност е впечатляващ архитектурен пример от Ренесанса – дело на архитекта К. Х. Питърс – вдъхновен от красотите на Китай. Това се вижда в цветовете, както и драконовите глави по стените и железните орнаменти.

    Ханделингенкамер, Холандия

    Отличителната спираловидна стълба в библиотеката е удобен и интересен начин за достигане до по-високо качените книги. Куполът от оловно стъкло пък дава на интериора много естествена светлина, което прави възможно четенето на всяка от десетките хиляди книги тук.

    5. Библиотеката на манастир Сан Франциско, Перу

    Манастир Сан Франциско в Лима е ярко и красиво допълнение в градския пейзаж на Лима. Завършен е през 1774г и макар да е пострадал значително при земетресението от 1970г, все още е впечатляващ пример за испанска барокова архитектура.

    Библиотеката на манастир Сан Франциско, Перу

    Около 25 000 стари текста могат да бъдат открити в библиотеката на манастира, включително Библия от 1571г и копие на най-ранния испански речник.

    4. Библиотеката на абатство Виблинген, Германия

    Едно нещо, което ще научите от този списък е, че ако искате да видите наистина забележителна библиотека, трябва да я търсите в манастир. Дори сред доста голяма конкуренция, библиотеката в северното крило на абатство Виблинген е една от най-впечатляващите в света.

    Библиотеката на абатство Виблинген, Германия

    Прелестните картини на Франц Мартин Кун красят тавана над декорираната с орнаменти зала, завършена през 1744г.

    3. Библиотека Сандро Пена, Италия

    На пръв поглед библиотека Сандро Пена прилича на кацнала летяща чиния насред италианския град Перуджа. Всъщност обаче, завършената през 2004г сграда е дело на миланските архитекти от Studio Italo Rota.

    Библиотека Сандро Пена, Италия

    Стъкленият розов екстериор свети през нощта, а името – това на родения тук поет Сандро Пена – е почетено с извадки от негови творби, които покриват прозрачните панели на фасадата при входа.

    2. Библиотеката на Голуей-Майо технологичния институт, Ирландия

    Дъблинските архитекти de Blacam & Meagher са използвали прогресивна техника при дизайна на грабващата вниманието сграда, в която се помещава библиотеката на института GMIT в западна Ирландия. Сложните платна на екстериора не са просто за красота, но също така пропускат дневната светлина, като същевременно предпазват интериора от твърде много слънце. Това намалява нужда от климатични системи, което спестява значително пари на библиотеката.

    Библиотеката на Голуей-Майо технологичния институт, Ирландия

    1. Библиотеката на абатство Адмонт, Австрия

    Намираща се на брега на река Енс в югоизточна Австрия, библиотеката на абатство Адмонт е несравнимо красива. Бароковият архитект Джоузеф Хубер през 1776г е получил задачата да измисли дизайна на залата.

    Библиотеката на абатство Адмонт, Австрия

    Изписана в бяло и златисто, библиотеката е коронована от седем купола, които са изрисувани от Бартоломео Алтомонте с фрески, изобразяващи различни фази от човешкото познание. Там се намират и известните скулптури на Джоузеф Стамел „Четири последни неща“, които изобразяват Смъртта, Рая, Ада и Последния съд.

    Библиотеката на абатство Адмонт, Австрия

    Около 70 000 от всичките 200 000 книги в манастира се съхраняват тук и това е най-голямата такава библиотека в света.

    10 забележителни загадки за живота, които никой не може да обясни – част 2

    Първа част от „10 забележителни загадки за живота, които никой не може да обясни“ можете да видите тук.

    5. Парадоксът на фитопланктона

    Фитопланктонът е група микроводорасли, които се откриват в големите водни басейни и включват голямо разнообразие от видове. Общо взето са растения, които се носят по водата. Групата е много разнообразна и точно това разнообразие на организми плюе в лицето на еволюцията и естествения подбор.

    Парадоксът на фитопланктона

    Липсата на ресурси прави невъзможно толкова огромен брой различни организми да оцеляват в екосистема, без да се избиват един друг. И въпреки това ги има.

    Този проблем не се отнася единствено за фитопланктона. Във водните басейни, изобилстващи от ресурси, всъщност се открива по-малко биоразнообразие, отколкото в онези, където ресурси не достигат. Това е добре известен парадокс, защото повечето хранителни вещества би трябвало да означават по-голямо разнообразие.

    4. Как аржентинските мравки поддържат колонии на различни континенти

    На пръв поглед аржентинските мравки изглеждат напълно обикновени. Но вероятно са единственият вид, освен нас, който е успял да колонизира три континента. Всичките три суперколонии аржентински мравки в Европа, Южна Америка и Азия се състоят от мравки, които споделят едни и същи генетични черти, което означава, че са една популация. Поради огромния географски обхват на тези колонии, социалните им структури също остават загадка за учените.

    Как аржентинските мравки поддържат колонии на различни континенти

    Аржентинските мравки веднага разпознават своите, но се държат агресивно към мравките от други видове. Освен това генетичният код на днешните мравки е останал непроменен от хиляди години. Това е странно, защото организмите извън своята естествена среда обикновено еволюират бързо.

    3. Загадъчният човешки предшественик

    Произходът на модерния човек е изучаван подробно през годините и макар първите хора да са се появили преди доста време, изглежда имаме добра представа за тях. Или поне това са си мислели учените, преди да открият следи от напълно нов вид древен човек в ДНК на вече изчезнал вид.

    Когато учените изследвали ДНК от Денисов човек (близък до неандерталците вид, кръстен на пещерата, в която е открит), те забелязали следи от загадъчен вид, който все още никой не е успял да идентифицира.

    Загадъчният човешки предшественик

    Около Денисовите хора има много въпросителни, но поне знаем кои са били и откъде са дошли. Същото обаче не може да се каже за неизвестния вид, с който са се чифтосали преди 30 000 години – вид, който е оставил ясен отпечатък в ДНК-то им. В общи линии знаем само, че е дал на Денисовия човек странни зъби, които не се откриват никъде другаде в природата.

    2. Животни, които оцеляват без кислород

    Почти всеки организъм на Земята живее с помощта на кислорода – вдишва го или го произвежда. Това е причината всички да се шокират, когато в дълбините на Средиземно море са открити първите животни независещи от кислорода.

    Животни, които оцеляват без кислород

    Макар някои бактерии и други прости организми да живеят без кислород, феноменът допреди не е бил срещан при по-сложни, многоклетъчни организми. Новооткритите животни са лорицефери – тип дребни животни, които някога са живели на кислород, но са се адаптирали към нова среда, където нивата на кислорода са спаднали и са били заменени от соли.

    Преди това не е откриван друг сложен организъм, който да живее в среда без кислород и нямаме никакви данни за тяхната еволюция.

    1. Половото размножаване

    Освен някои микроби и растения, почти всички живи неща по света се размножават полово. Това е нещо, за което не се замисляме особено, но всъщност е доста странна еволюционна аномалия. Половината от всички организми – мъжките – не могат да създават свое поколение, но въпреки това използват същото количество ресурси. Защо й е на еволюцията да създава механизъм, който има очевидни недостатъци в дългосрочен план?

    Половото размножаване

    Една от по-популярните теории е, че така се изолират лошите мутации, но това не изглежда да е вярно. Когато учените са изследвали 700 гена от различни организми, те открили, че вредните мутации са 0.5 на индивид за поколение. Това не е малко и не оправдава по никакъв начин половото размножаване. Колкото и да ни харесва, сексът е нещо, което все още не можем да разберем.

    10 забележителни загадки за живота, които никой не може да обясни – част 1

    Макар науката да ни е научила на много за живия свят, все още има неща, които остават мистерия за нас. Това може да са феномени, случващи се навсякъде около нас, за които въобще не сме си давали сметка досега. Може и да са добре известни факти, които все още никой не може да обясни.

    10. Кравите винаги са обърнати на север или юг, когато пасат

    Повечето хора не обръщат особено внимание на пасящите крави, но един екип учени са прегледали хиляди сателитни снимки и са открили нещо шокиращо: кравите се обръщат по посока на земните магнитни полюси – на север или юг. Това поведение изглежда не се влияе от неща като вятъра или други фактори и никой не може да го обясни.

    Кравите винаги са обърнати на север или юг, когато пасат

    Вярно е, че някои животни притежават вътрешен компас, но това а първият такъв случай с голям бозайник. Друго странно нещо е, че колкото по-близо са до полюсите, толкова по-малка е точността им при ориентирането. Учените не знаят дали този феномен е свързан с навигирането или е някакъв опит за избягване на хищниците. Все пак изглежда има някакво предназначение, защото е наблюдаван при крави на шест континента.

    9. Защо някои бозайници са се върнали във водата

    Знаем, че морските животни са излезли от водата и са развили крайници, с които да се придвижват по земята. Това е логично, тъй като на сушата има повече ресурси, допринасящи за успешна еволюция. Но защо някои от тези животни – като например предшествениците на китовете и тюлените – са се върнали обратно във водата, все още е загадка.

    Защо някои бозайници са се върнали във водата

    От еволюционна гледна точка е много по-трудно сухоземно животно да се адаптира към водата, отколкото обратното. Това е нещо, което озадачава учените от доста време. Морските бозайници са се научили на много по-ефективен метод за придвижване с опашка вместо с перки доста по-късно в своята еволюция, което ни кара да се запитаме: Защо изобщо им е било да го правят?

    8. Алкалоидите в растенията

    Растенията често произвеждат вещества със страхотни (понякога и ужасяващи) ефекти върху животните, които ги консумират. Алкалоидите са естествени вещества, откривани в растенията и животните, като един от най-известните е морфинът. В растенията са идентифицирани около 7000 различни типа алкалоиди и все още никой не е сигурен за какво са им.

    Алкалоидите в растенията

    Това са силни вещества, които отключват различни реакции у други животни. В случая с опиумния мак, който произвежда морфин, някои експерти смятат, че растението така отблъсква животните. Как точно морфинът, който облекчава болката, гони враговете на растението, не е ясно. Според друга теория, алкалоидите имат по-различна функция и всъщност регулират метаболизма на растенията.

    7. Защо цветята са навсякъде

    Цъфтящите растенията влизат в така наречения отдел растения покритосеменни и както вероятно сте забелязали, има ги навсякъде. Изненадващото обаче е, че това невинаги е било така. Те са се наложили над останалите видове растения за кратък период преди около 400 милиона години и днес представляват около 90% от всички растителни видове по света.

    Този проблем толкова много е глождил Чарлз Дарвин, че той го нарекъл „отвратителна загадка“. Рязката еволюция на цъфтящите растения малко след появата им е в разрез с неговите теории за бавна еволюция чрез естествен подбор.

    Защо цветята са навсякъде

    Освен това, при цъфтящите растения няма нищо помагащо на еволюцията – вместо да инвестира енергия за цъфтенето, растението може да я вложи в растежа си например. Никой не знае откъде са се появили тези растения и как така са завладели целия свят толкова бързо.

    6. Защо по Екватора има толкова голямо разнообразие

    Ако тръгнете от полюсите към Екватора, ще забележите, че биоразнообразието се увеличава. Преди около 200 години немският изследовател Александър фон Хумболт първи описал това. Природата, както и човешката култура, стават по-разнообразни. Болестите също.

    Защо по Екватора има толкова голямо разнообразие

    Когато чуете за смъртоносна епидемия в Африка или Южна Америка, причината не е само в лошите условия на живот в неразвитите страни – вирусите и бактериите просто са много по-активни и разнообразни в южните страни, отколкото в северните.

    Причината за това все още е неизвестна и учените имат само теории. Десетки теории. Но имайки предвид огромния брой форми на живот, за които говорим, никоя теория не дава отговор на въпроса.

    Втора част от „10 забележителни загадки за живота, които никой не може да обясни“ можете да видите тук.

    Най-ужасяващите статуи по света

    Много шум се вдигна около паметника на цар Самуил в центъра на София. Едни смятат, че бил грозен, други не намират нищо нередно в него, а трети питат как така му светели очите.

    Човечеството издига статуи от хиляди години. Това е начин, с който почитаме и помним онези, които са допринесли с нещо ценно и значимо. И за да ви убедим, че има много по-странни статуи от тази на цар Самуил, ще ви покажем няколко специално подбрани.

    10. Блуцифер

    Блуцифер се намира край летище Денвър и е ужасяващ. Всъщност това не е истинското име на статуята, а само един от прякорите й, с които я наричат хората от града. Други имена включват Синият жребец на смъртта и Конят на Сатаната. Правилното име е Синият мустанг, но човек лесно може да разбере защо то се е изменило.

    Блуцифер

    Статуята представлява изправен на задните си копита, анатомично правилен кон – поне на теория. Светещите му червени очи обаче издават дяволския му произход.

    Не е изненадващо, че много от жителите на Денвър не харесват статуята. Тя се оказала лош късмет и за създателя й. Луи Хименес работил по високата почти 10м и тежаща 4100кг статуя, когато парче от нея паднало върху него и го убило.

    9. Кетцалкоатъл в Сан Хосе

    Кетцалкоатъл е древен ацтецки бог, който е отчасти змия, отчасти дракон с пера. Има причина да е на върха на пантеона, защото е величествен. Сякаш всеки артист би си мечтал да получи привилегията да изработи статуя на Кетцалкоатъл, особено в мащабите, одобрени от Сан Хосе, Калифорния.

    Кетцалкоатъл в Сан Хосе

    През 1992г скулпторът Робърт Греъм бил нает да направи статуя, която не само да бъде централна атракция в града, но и да е в чест на испанските семейства, живеещи в града, както и на хората, които са го основали и са живели там в миналото.

    Не сме сигурни дали проектът се е оказал твърде амбициозен за Греъм или просто е спряло да му пука, щом е прибрал $500 000 от града. Първоначално планът му бил за огромна бронзова статуя, но постепенно този план се изменил в нещо съвсем различно. Макар от градската управа да одобрили новия дизайн, скулпторът не се допитал до ничие друго мнение. И преди не одобрявали статуите му, така този път решил да крие до последно произведението си, което при представянето разбираемо предизвикало доста интересни реакции.

    Първо хората започнали да оставят кучетата си върху статуята, за да ги снимат. Щом това им омръзнало обаче, останали с една доста обидна статуя. Никой не искал наследството му да бъде запомнено по този начин, защото Кетцалкоатъл бил един от боговете, който преподавал изкуството на това да извадиш все още биещото сърце на човека по време на жертвоприношение. Освен това хората не смятали, че би му се харесало да бъде изобразен като изпражнение, пък макар и на пиедестал.

    8. Безликите бебета в Прага

    Прага е странно място. Освен това е дом на високата 216м телевизионна кула Жижков, която е най-високата и втората най-грозна постройка в страната.

    Вместо просто да се примири с това, градът се опитал да направи сградата по-привлекателна. Явно в Прага това означава материализиране на най-големите ни кошмари.

    Безликите бебета в Прага

    През 2010г, 10 гигантски бебета без лица са издигнати на различни места около кулата, катерейки се и спускайки се от нея. Дело са на един от най-противоречивите чешки скулптори, Давид Черни.

    Големите, зловещи бебета нападат и парк Кампа. Там се намират още три такива бебета, които сякаш са дори още по-ужасяващи. Там те са направени от бронз, вместо от фибростъкло. Не са напълно безлики, но както виждате това не е в тяхна полза.

    7. Дева Мария и Темида

    Деймиън Хърст е един от най-бруталните артисти. Неговите статуи на Дева Мария и Темида не оставят никакъв шанс на минувачите, които няма как да не ги видят.

    И двете статуи са огромни и бременни. Личи си, защото са частично одрани, за да се виждат вътрешностите им, от мускулите до неродените зародиши. Споменахме ли, че са огромни? Дева Мария е висока 10м и тежи 13т. През 2014г е поръчана от милионер в Манхатан, чиито съседи му обявяват война.

    Дева Мария и Темида

    Темида пък, направена със същия мотив, е дори още по-голяма. Тя е висока 20м и държи меч над главата си в Северен Девън. Според Хърст, тя е дългосрочно отдадена под наем на английското крайбрежно градче, но някои от жителите му въобще не са възторжени от това. Докато едни я наричат брилянтна туристическа атракция, други смятат, че прекалено би се харесала на Ханибал Лектър.

    6. Обезглавената статуя

    Пред градската поща в Легазпи, Филипините може да попаднете на ужасяваща гледка: коленичеща фигура без глава, която сякаш е била обезглавена преди секунда. Статуята е обградена от повече въпроси, отколкото отговори.

    Една от по-официалните версии на историята е, че монументът е в памет на загинали във ВСВ биколнци. Войната не е чужда на биколанците. Има още една статуя (доста по-малко ужасяваща) в Нага, издигната в памет на мъчениците биколанци, след чиито екзекуции избухва Филипинската революция.

    Обезглавената статуя

    Според местната легенда пък, на 22 ноември 1945г работници открили обезглавено тяло в пясъка на залива Албей. Трупът не бил отдавна там, тъй като униформата все още била като нова. Главата обаче липсвала. Благодетел от един от градските колежи искал да съхрани паметта за този мъж и поръчал негова статуя, но преди това изпратил тялото му на парад през града.

    Колко е вярно това никой не може да каже. Няма документи, по които да се проследи историята на обезглавената статуя, нито пък поръчката й, макар доста хора да твърдят, че помнят случката.

    5. Плащът на Съвестта

    Един паметник, който е едновременно ужасяващ и красив. Има много различни негови версии, които постоянно се появяват из Европа. Дело са на Анна Хроми. Фигурата с наведена глава за първи път се появява на заден план в една от нейните картини през 1980г. Тогава е изобразявала празнотата и как нищо, освен един плащ, не е останало от една старица.

    Плащът на Съвестта

    Същият мотив се поява отново, когато го превръща в скулптура. Този път е представен под формата на празно палто, символизиращо пътят, който извървяваме в живота – път, на който ние предаваме форма. Хората я приемат доста добре и Анна решава да направи версията с плаща.

    Дори мраморът за скулптурата си има своя невероятна история. Взет е от същата кариера, откъдето е идвал мрамора за творбите на Микеланджело. Това е единствената кариера в света, където може да бъде извадено толкова голямо парче мрамор. Скулптурата на Анна Хроми тежи 200 тона и е толкова голяма, че повечето от работата по нея е свършена на място в кариерата.

    4. Паркът на обезглавените статуи

    Край път в Палмира, Тенеси може да бъде видяна зловеща колекция от статуи. Те не винаги са били такива и идеята им също е била друга. След смъртта на техния създател, Енох Танер Уикъм, статуите паднали в жертва не само на суровия климат, но и на вандализма.

    Статуите са били изработени с любов в продължение на 20 години от фермер, който след като се пенсионирал решил най-после да се отдаде на хобито си. Има птици и вол, няколко мъже на коне и групи хора, както и статуи на вожд Текумсех, Андрю Джаксън и дори бик, стоящ до американския пионер Дениъл Бун.

    Паркът на обезглавените статуи

    След смъртта на Уикъм през 1970г, статуите западнали и заприличали на декор от филм на ужасите. Всичките изгубили главите си, а повечето имат и липсващи крайници. Целите са в дупки от куршуми, събаряни и прегазвани са от камиони.

    Направени са опити да бъдат спасени някои от скулптурите и няколко от тях са преместени зад телена ограда.

    3. Неб Сану, движещата се статуя

    В Манчестърския музей е изложена древна египетска статуя на Неб Сану, която на пръв поглед изглежда напълно обикновена. Малка е – висока едва 25 см. Изведнъж обаче се случило нещо странно и статуята започнала да се движи в стъклената витрина.

    Известно време всъщност никой не бил забелязал движението на статуята. Служители на музея обаче видели, че тя променяла ъгъла си през деня, сякаш произволно. Това било достатъчно странно, за да монтират камера и да запишат движението й.

    Статуята е на около 4000г и е била направена в чест на бог Озирис. В колекцията на музея е от около 80 години, през което време нищо странно не е било наблюдавано около нея. Движението й обаче поражда всякакви теории, включително, че в нея се е вселил духът на Озирис.

    Обяснението на феномена обаче се оказва доста по-обикновено и скучно. Физикът Брайън Кокс разкрива, че миниатюрни вибрации създават диференциално триене между стъклото и статуята, от което тя постепенно се завърта.

    2. Вацлав I Свети на кон

    Тази статуя е от същия скулптор, направил огромните безлики бебета. Вацлав I Свети е чешки владетел, въвел християнството в Чехия. Друга негова статуя (много по-величествена) се намира на Вацлавския площад в Прага, където той язди напълно нормален кон.

    Вацлав I Свети на кон

    Вацлав I Свети на Давид Черни не само е яхнал мъртъв кон, но конят всъщност е обърнат по гръб, с отпусната глава и изплезен език. Лицето на статуята много прилича на тогавашния президент Вацлав Клаус, което не е останало незабелязано.

    1. Будисткия Ад

    Будизмът е най-известен с идеите за прераждането. Да получиш още един шанс за живот след смъртта е доста привлекателна идея. По-малко привлекателна е идеята, че има период на изчакване, преди да получите новото си тяло. Когато човек умре, неговите дела биват претеглени. Ако натежат лошите, душата ви отива направо в Ада, където трябва да платите за всички злини, преди да се преродите.

    Будисткия Ад

    По-злите души могат да прекарат хиляди години в този будистки Ад. И в случай, че се чудите как изглежда той, посетете Ванг Саен Сук.

    На входа на парка ви приветстват две прети. Те са доста стряскаща двойка, обикаляща Земята във вечна жажда и глад. Като при много други видове духове, има различни интерпретации за това какво е претата, освен дух, който плаща за своите грехове. Има прети, които ядат само повръщано по някаква причина, както и такива, чието наказание е гърлата им да са толкова тесни, че винаги имат чувството, че се задушават и не могат да се хранят и дишат. Някои прети са в постоянни мъки, горят или се носят по вятъра.

    Целият парк е пълен със статуи, които оставят малко на въображението и показват на посетителите какво ги очаква, ако се отклонят от пътя на доброто.

    Най-необикновените породи коне

    Конете са опитомени преди хиляди години и днес съществуват повече от 300 породи. Нека разгледаме някои от най-необикновените.

    1. Ахал-текински кон

    Най-известен е с невероятната си козина с метален блясък. Този характерен белег, заедно с деликатната му фигура, са му спечелили прякора „супермоделът“ сред конете. Макар блясъкът да се вижда при всеки цвят на косъма, ефектът е най-впечатляващ при бъкскин, светлокафяво, кремаво и перлено.

    Ахал-текински кон

    Необикновеният блясък на козината се дължи на структурата на косъма – плътният му център е с по-малък размер и в някои зони може изобщо да липсва. Прозрачната част на косъма заема това пространство и образува нещо като оптично влакно, което провежда светлината от единия до другия си край.

    Породата е произлязла в Туркменистан, където е била използвана от племената за предвижване по суровия терен. Това е енергичен кон с голяма издръжливост. Идеален е за всичко от обяздване и скокове до състезания по издръжливост.

    2. Башкирски къдрав кон

    От Башкирия идва още един кон с уникална козина, наподобяваща тази на пудел. Къдриците му са особено забележими през зимата, когато косъмът му е по-дълъг. Тези коне са с най-различни размери, от миниатюрни до товарни, и в най-различни цветове, но всички притежават ген, който прави козината им къдрава.

    Башкирски къдрав кон

    И също като при пуделите, твърди се, че къдравите коне са хипоалергични, което означава, че повечето алергични към конете хора няма да имат проблеми с тази порода.

    3. Шварцвалдски жребец

    Големите и плътни грива и опашка идеално подхождат на едрата фигура на шварцвалдския жребец. Козината на породата има характерен цвят на тъмен орех, а гривата и опашката са в светло ленено.

    Шварцвалдски жребец

    Тези коне се срещат само в региона на Шварцвалд, като породата им датира отпреди 600 години. Когато механизацията навлиза широко във фермите и нуждата от силни товарни коне намалява, шварцвалдският жребец едва не изчезва. В началото на 80-те години са били останали едва 160 коня от породата, но правителството започва усилия за опазването й. Все още се счита за застрашена с около 750 коня, но популярността й расте.

    4. Камаргски кон

    Считан за една от най-древните породи в света, „дивият“ камаргски кон носи със себе си известна доза романтизъм, защото живее в блатата и мочурищата на Камарг в южна Франция. Снимките на сиви, почти бели коне, галопиращи през водата, са известни на всички.

    Камаргски кон

    Произходът на породата е забулен в мистерия. Конете са забелязвани още от времето на келтските и римските нашественици на Иберийския полуостров и може би имат връзка с древната порода сутрé, датираща отпреди 17 000 години.

    5. Ексмур пони

    Още една рядка порода, която живее почти диво. Тези енергични, дребни коне се срещат на Британските острови и са кръстени на мястото, което обитават – бърдата на Ексмур в югозападна Англия. Те са набити коне с уникални черти, които им помагат да се справят с водата и снега, включително допълнителен клепач и плътен слой мазна козина, която ги пази от студа и влагата.

    Ексмур пони

    Ексмур понито има невероятна история. Доказателствата за коне в региона са на повече от 50 000 години, като днешната порода е произлязла от тези древни коне. Макар породата да е оцелявала векове наред, Ексмур понитата са изпитали сериозен спад в популация по време на Втората световна война, когато са използвани като мишени за стрелба и са избивани заради месото си. Дори с големите усилия на ентусиасти през последните няколко десетилетия, днес има само около 800 Ексмур понита.

    6. Фалабела пони

    Миниатюрните коне са уникални, но най-необичайните сред тях вероятно са Фалабела понитата – едни от най-дребните коне. Те рядко са по-високи от 80см. Породата е произлязла в Аржентина в средата на 19-и век и е представена в САЩ през 1962г.

    Фалабела пони

    Заради малкия си размер и лесната дресировка, Фалабела понитата са подходящи за коне водачи за хора с физически увреждания. Освен това живеят доста дълго, обикновено 40-45 години.

    7. Норвежки Фиорд

    Норвежкият Фиорд притежава много отличителни черти. Една от тях е, че е сред най-старите породи коне и е използван във фермите от векове. Има силата и мускулатурата на товарен кон, но е по-малък и по-подвижен.

    Норвежки Фиорд

    Може би най-забележителното при него обаче е сиво-кафявата козина с двуцветна грива. Външните косми са в кремав цвят, но отвътре са тъмно кафяви или черни.

    8. Джипси ванър

    Породата е произлязла като караванен кон сред циганите на Британските острови, където е теглил караваните, в които са живеели.

    Джипси ванър

    Джипси ванър е най-известен с красивите си черно-бели шарки, макар да може да бъде и в един цвят, и с плътното и дълго окосмение около коленете и копитата.

    9. Коник

    Това е прелестен кон със забележителна история. Породата произлиза от Полша. Развъдници между двете световни войни са работили по селектирането на конете, за да заприлича породата възможно най-много на тарпана – див европейски кон, изчезнал през 1910г. Кобилите са били чифтосвани с мъжки от породата Кон на Пржевалски, за да се стигне до тази прилика. Резултатът от всички тези експерименти е днешния коник – сиво-кафяв кон с тъмна лента на гърба.

    Коник

    10. Марвари

    Това е конят с най-странните уши. Рядката порода от региона Марвар в Индия е лесно разпознаваемa. Тя води началото си от 12-и век и някога е използвана предимно в кавалерията. Днес се използва най-вече във фермите и за езда.

    Марвари

    Най-големите митове за храносмилането

    Повечето хора имат бегла представа за това как действа храносмилането: приемаме храна, тя се разгражда и това по някакъв начин ни поддържа живи. Но без да разбираме по-добре какво точно се случва, можем лесно да повярваме на всякакви странни митове, които днес все още са доста разпространени.

    В действителност храносмилателният ни тракт е сложна система от много части, които комуникират една с друга и с тялото. Освен това е доста адаптивна към всичко, на което я подлагаме и не се нуждае от специални хранителни комбинации и „прочиствания“, за да работи добре. Ето някои от най-големите митове за храносмилането и истината зад тях.

    1. Храносмилането се случва в стомаха

    Част от храносмилането става в стомаха, но храната преминава през поредица от спирки по пътя си през тялото, като стомахът е само една от тях. Ето как протича този процес:

    Устата е първата спирка и всъщност играе много важна роля. Вкусовете и миризмите сигнализират на останалата част от храносмилателния тракт да очаква храна. Сдъвкваме храната, за да може ензимите да си свършат по-лесно работата, а слюнката ни помага да я вкусим и погълнем, както и поддържа устата ни чиста между храненията.

    След като погълнем храната, тя минава през хранопровода, който я изпраща до стомаха (това отнема около 8 секунди). Движението на храната през храносмилателния тракт се нарича перисталтика.

    Храносмилането се случва в стомаха

    В стомаха храната се подлага на киселинна баня. Това помага за убиването на микробите и частично обработва протеините. Няколко ензима, специализирани да работят в киселинна среда, вършат своите задачи: основно извличайки протеини.

    Повечето от храносмилането всъщност става в тънкото черво: ензими разграждат мазнините, протеините и въглехидратите до мастни киселини, аминокиселини и захари. Това дава на тялото миниатюрни блокчета гориво, вместо огромни парчета хранителни вещества, което позволява на клетките в малкото черво да ги абсорбират и прехвърлят на кръвта. Оттам, те биват препратени където са необходими. Изгаряме ги за енергия, съхраняваме ги като мазнини или ги използваме за изграждането на компоненти в собствените си тела – като например когато използваме аминокиселини от протеините в храната, за да получим повече актин и миозин в мускулите.

    В дебелото черво трилиони микроби разграждат всичко останало – основно фибри и други пребиотични въглехидрати. Това са добри новини за нас, тъй като остатъчните продукти на тези микроби са съществени за нашето здраве. Именно от там получаваме повечето витамин К например.

    2. Храната съдържа ензими, които подпомагат храносмилането

    След като ензимите (протеини, които ускоряват химичните реакции) са важни за храносмилането, помага ли ни, ако приемаме допълнително такива? На това твърдение се крепят диетите със сурова храна и детоксикациите. Но то е поредният мит, защото храносмилателната ни система произвежда ензими когато имат нужда от тях: стомахът и тънкото черво го правят сами например, а работата на панкреаса е да произвежда дори повече и да ги изпраща в тънкото черво. Всъщност няма недостиг на ензими. Имаме си достатъчно.

    Храната съдържа ензими, които подпомагат храносмилането

    Що се отнася до растителните ензими – първо, те са си за растенията. Помагат за покълването, фотосинтезата, дишането, разграждането и т.н. Не могат да помогнат на човешките телесни функции, включително и на храносмилането. Телата ни си произвеждат достатъчно собствени ензими – около 22. Второ, много малко от ензимите в суровите храни оцеляват след киселинната баня в стомаха и достигат до червата, където се абсорбират.

    3. Храната абсорбира алкохола

    Вярно е, че човек се напива по-трудно на пълен стомах, но това не е защото храната абсорбира алкохола. Ако се върнем на първия мит, ще видим, че абсорбирането на веществата се случва предимно в тънкото черво. Храната не абсорбира друга храна – може да се смеси с такава, но пак трябва да бъде преработена от организма.

    Храната абсорбира алкохола

    Алкохолът в стомаха ви рано или късно ще навлезе в кръвта ви, защото това е единственият начин да достигне до мозъка (и черния дроб). Ако искате да не се напиете, трябва да пиете по-малко и по-бавно.

    Ето и как помага храната: ако изпиете бирата си докато ядете хамбургер, стомахът получава и двете по едно и също време и отделя повече време за тях, защото трябва да преработи хамбургера. Стомашното съдържание бива постепенно освобождавано в тънкото черво в рамките на няколко часа, което пречи на алкохола да попадне в кръвта бързо.

    4. Киселите храни са вредни за вас

    Има две общоприети схващания в този мит и двете са грешни.

    Първото е, че ако ядете кисели храни с протеини или въглехидрати, киселината пречи на другата храна да бъде преработена.

    Вярно е, че киселината от храната кара стомаха да отделя по-малко от своята киселина, но точно така би трябвало да е. Стомашните клетки не изхвърлят химикали на сляпо – те използват система от хормони и нервни клетки, за да разпознават киселинното ниво и да действат според него.

    Киселите храни са вредни за вас

    Другата част от мита е, че прекалено киселата диета води до твърде много киселина в кръвта. Аргументът: ако тествате pH нивата или киселинните нива на урината си, те ще са различни в зависимост каква храна сте яли.

    Истината разбира се е, че храната не влияе на киселинността в кръвта ви. Но защо тогава тестът на урината показва друго?

    pH промените в урината всъщност не отразяват pH нивата на кръвта ви. Бъбреците ви произвеждат урина като филтрират кръвта и внимателно следят кои химикали да оставят и кои да изхвърлят. Регулирането на киселинността е част от работата им, което означава, че могат да секретират допълнителна киселина, за да поддържат pH на кръвта нормалните граници.

    5. По-доброто храносмилане означава повече енергия, което е добре за нас

    Енергията не е просто някакво усещане за превъзбуденост. Тя е научен термин и при храната учените я измерват с единица, която със сигурност познавате: калория. След като изяснихме това, сигурни ли сте, че искате повече калории?

    Храните, които преработваме по-лесно и ни дават най-много калории срещу най-малко разход, са неща като захарите и преработените въглехидрати. Това не е най-полезната храна. Всъщност това, което бихте искали, но вероятно не приемате достатъчно, са храни, които организмът храносмила трудно.

    По-доброто храносмилане означава повече енергия, което е добре за нас

    Пълнозърнестите храни и зеленчуците, особено суровите, съдържат много фибри и пребиотични въглехидрати. Споменаваме сурови, защото термичната обработка прави храната малко по-лесна за храносмилане като отчасти унищожава фибрите.

    Фибрите пък забавят храносмилането. Те правят стените на клетките по-устойчиви, което обяснява защо суровите фъстъци дават по-малко калории от фъстъченото масло.

    Има и друго, с което ни помагат фибрите. Не можем да ги преработваме изобщо (не произвеждаме подходящите за това ензими), но микробите ни си облизват пръстите с някои от тях. Това означава, че като ядете разтворими фибри и устойчива скорбяла, всъщност храните трилионите микроби в червата си. Ако те са здрави, то и вие ще сте здрави.

    Най-паметните снимки от 40-те години

    40-те години на миналия век са белязани от най-големия и най-смъртоносен военен конфликт в нашата история, затова не е изненада, че от този период са и някои от най-потресаващите снимки.

    1. Хитлер в Париж, 1940г

    Направена в разгара на Втората световна война и след като Адолф Хитлер превзема Париж, тази снимка го показва как оглежда своето завоевание заедно със свои сподвижници.

    Хитлер в Париж, 1940г

    2. Последният евреин във Виница, 1941г

    Тази разтърсваща снимка от екзекуцията на последния евреин във Виница, Украйна е открита в албум на войник от айнзацгрупите. Името на снимката идва от надпис на гърба й и предава абсолютно точно ужаса, случил се във Виница: всички 28 000 евреи там са били екзекутирани.

    Последният евреин във Виница, 1941г

    3. Въстанието във Варшавското гето, 1943г

    Направена през 1943г, това е една от най-известните снимки от войната. Изобразява терора, изсипан от нацистите върху Варшавското гето, където са били домовете на хиляди полски евреи. Най-потресаващата част от снимката е ужасеното момченце на преден план с вдигнати ръце, което е било принудено да излезе от скривалището си.

    Въстанието във Варшавското гето, 1943г

    4. Денят „Д“, 1944г

    Направена от фотографа Робърт Капа, тази легендарна снимка от Десанта в Нормандия изобразява абсолютната касапница на фронта при Омаха Бийч. Зловещата, размазана фотография е проявена от нетърпеливия асистент на Капа, който е повредил кадъра, но това само го е направил още по-въздействащ.

    Денят "Д", 1944г

    5. Денят на победата над Япония, 1945г

    Още една позната на всички снимка, на която са очевидни радостта и облекчението на Америка след безусловната капитулация на Япония. Противно на популярното схващане, мъжът и жената на снимката не са двойка; войникът просто е целувал безразборно жените на Таймс Скуеър.

    Денят на победата над Япония, 1945г

    6. Вдигането на съветския флаг над Райхстага, 1945г

    Снимката на Евгени Халдей е направена по време на Битката за Берлин на 2 май 1945г и изобразява вдигнаето на съветския флаг над сградата на Райхстага. Считана за една от най-разпознаваемите снимки от войната, тя е толкова популярна, защото превземането на исторически значимата сграда символизира падението на най-големия враг на Съветския съюз. Победата е извоювана след продължителна и кървава битка, водена между стените на сградата.

    Вдигането на съветския флаг над Райхстага, 1945г

    7. Вдигането на американския флаг на Иво Джима, 1945г

    Тази снимка на Джо Резентал е наградена с Пулицър и показва американски моряци, които патриотично вдигат флага си на връх Сурибчи по време на Битката за Иво Джима през Втората световна война. Половината мъже от снимката са убити в последвалата битка.

    Вдигането на американския флаг на Иво Джима, 1945г

    8. Опустошението на Хирошима, 1945г

    Смразяващата снимка показва експлозията от атомната бомба „Малчугана“ в Хирошима, Япония. Това е втората и последна атомна бомба използвана по време на война. От облака-гъба може да се прецени за мащаба на унищожението: 150 000 души са убити или ранени, а градът е изравнен със земята.

    Опустошението на Хирошима, 1945г

    9. Първият компютър, 1946г

    Снимките на първия компютър са от 1946г, когато машината е била съставена от 18 000 електронни лампи и хиляди проводници, имала е нужда от 170 000 вата захранване и е изпълвала стая с площ 140кв.м.

    Първият компютър, 1946г

    10. Dalí Atomicus, 1948г

    Тази сюрреалистична снимка е направена от Филипе Халсман и отдава почит на новата атомна ера и произведението на Салвадор Дали „Leda Atomica“. Странната фотография всъщност е комбинация от подскачащи хора, по които хвърлят вода и котки. За заснемането й са били нужни 6 часа, 28 скока и множество асистенти.

    Dalí Atomicus, 1948г

    Най-странните улици в света

    Нашите улици никой не може да ги надмине по дупки и неорганизираност, но по света има всякакви причудливи хрумвания – едни изумителни, а други просто объркващи.

    Elmaira.com

    1. Най-късата улица в света – Ебенезер Плейс, Шотландия

    Ебенезер Плейс в Уик, Шотландия е вписана в Рекордите на Гинес като най-късата улица със своите 2.06м. През 2006г тя надминава предишния рекорд от 5.2м, поставен от ул. Елджин в Ланкашър. Улицата има само един адрес – входа на бистро No. 1, което е част от хотел Макейс.

    Най-късата улица в света - Ебенезер Плейс, Шотландия

    2. Най-тясната улица в света – Шпройерхофщрасе, Германия

    Ройтлинген може да се похвали с най-тясната улица в света. Шпройерхофщрасе е широка 31см в най-тясната си част и 50см в най-широката.

    Най-тясната улица в света – Шпройерхофщрасе, Германия

    3. Най-сложната естакада в САЩ – Съдия Хари Прегерсън, Лос Анджелис

    Съдия Хари Прегерсън е една от най-сложно преплетените естакади в света. В нея влизането и излизането е разрешено във всички посоки между I-105 и I-110. Представлява кръстовище на нива с мостове, образуващи сложна система от пътища, която облекчава трафика по двете щатски магистрали.

    Най-сложното кръстовище в САЩ – Съдия Хари Прегерсън, Лос Анджелис

    4. Най-кривата улица в САЩ – ул. Ломбард, Сан Франциско

    Тази улица е известна с малкия участък близо до върха на Рашън Хил, между улици Хайд и Левънуърт. Наклонът там е толкова стръмен (27°), че е твърде опасен за повечето шофьори, затова през 1922 и 1923г този участък е превърнат в поредица от остри завои. Движението е само еднопосочно, надолу, а скоростта е ограничена на 8км/ч.

    Най-кривата улица в САЩ – ул. Ломбард, Сан Франциско

    5. Най-стръмната улица в света – ул. Болдуин, Нова Зеландия

    Улица Болдуин се намира в предградията на Дънидин и е известна като най-стръмната в света. Кратката отсечка е дълга по-малко от 350м, но се издига от 30м надморска височина до 100м на върха. Най-големият наклон на улицатаа е 35%, което означава, че за всеки 2.86м изминати хоризонтално се изкачвате с 1м вертикално.

    Най-стръмната улица в света – ул. Болдуин, Нова Зеландия

    6. Най-широката улица в света – Авенида 9 де Хулио, Аржентина

    В Буенос Айрес се намира най-широкият булевард в света. Той заема място колкото цял квартал в града и е широк повече от 90м. Преминаването по булеварда често отнема няколко минути, тъй като има много светофари. За пешеходците пресичането обикновено става през два или три зелени светофара, защото минават през 12 пътни ленти.

    Най-широката улица в света - Авенида 9 де Хулио, Аржентина

    7. Най-дългата улицата в света – ул. Янг, Канада

    Главната улица в Онтарио свързва брега на езеро Онтарио в Торонто с този на езеро Симко, откъдето се минава за Горните големи езера. Всъщност улицата започва от бреговата линия на Торонто и се вие край магистрала 11 до град Рейни Ривър, чак до границата с Минесота.

    Улица Янг е вписана в Рекордите на Гинес като най-дългата на света с дължина 1896км.

    Най-дългата улицата в света – ул. Янг, Канада

    8. Най-голямото кръгово кръстовище в света – Путраджая, Малайзия

    Кръговото в Путраджая е с обиколка 3.4 км и се намира около красив хълм и зелени паркове.

    Най-голямото кръгово кръстовище в света – Путраджая, Малайзия

    9. Най-объркващото кръгово кръстовище в света – Магическото кръстовище, Англия

    Това кръгово кръстовище в Суиндън, Англия е изградено през 1972г и се състои от пет по-малки кръгови кръстовища. През 2009г е избрано за най-страшното кръстовище в Англия. В действителност обаче, щом човек схване движението по кръстовището, то е доста функционално и наистина облекчава трафика.

    Най-объркващото кръгово кръстовище в света – Магическото кръстовище, Англия

    Животните, които убиват най-много хора

    Оказва се, че някои от онези странни фобии, които хората имат, всъщност не са толкова откачени. Еквинофобията (страх от коне) вероятно е спасила поне няколко човешки живота. Вярно, погледнато по-мащабно, конете са най-малкият проблем, особено сравнени с първите три в този списък.

    Gotti.bg

    19. Леопардите

    Макар да няма официална статистика за нападенията на леопарди, в Индия те са доста чести. Понякога за една година тези котки убиват по 15 човека.

    Леопардите

    18. Конете

    Жалко е да видим тези прекрасни животни тук, още повече понеже те не убиват нарочно. Поради навика на някои хора да ги яздят обаче, особено в родеота, десетки души биват убити от тях всяка година.

    Конете

    17. Кравите

    Как точно кравите убиват хора? Много лесно – с един здрав ритник в главата. Обикновено те са доста спокойни животни, но всяка година убиват повече от 20 души само в САЩ.

    Кравите

    16. Мравките

    По света има много видове мравки и всички те общо убиват повече от 30 човека годишно. Огнените мравки могат да са доста смъртоносни понякога.

    Мравките

    15. Пчелите

    Повече от 50 души загиват годишно след ужилване от пчела. Вярно, това обикновено са алергични към отровата им хора, но все пак не са малко.

    Пчелите

    14. Африканските лъвове

    Според последните данни лъвовете убиват около 70 човека годишно. Не, че им изглеждаме толкова вкусни, просто са царете на джунглата и могат да си правят каквото поискат.

    Африканските лъвове

    13. Медузите

    Познайте какво! Във водата трябва да се пазите не от акули, а от медузи. Едно ужилване може да се окаже смъртоносно и медузите убиват 15 пъти повече хора отколкото акулите.

    Медузите

    12. Тигрите

    Лъвът може да е царят на джунглата, но тигърът е царят на убиването. Годишно убиват около 100 човека, като можем да се обзаложим, че в повечето случаи хората ги провокират.

    Тигрите

    11. Елените

    Не, елените не пробождат хора с рогата си (макар да могат). Около 120 човека загиват всяка година при автомобилни катастрофи, причинени от елени.

    Елените

    10. Домашните кучета

    Кучетата са страхотни, но трябва да признаем: когато имат лоши стопани, могат да нападат и убиват. Близо 190 души годишно изпитват тази реалност.

    Домашните кучета

    Още 5 от най-необяснимите случки

    Защо странното и необяснимото будят толкова много любопитството ни? Карат ни да се чудим и вълнуват въображението ни. За щастие, историята е белязана от странни, нелогични събития, които да ни вдъхновяват за всякакви теории.

    1. Ледената жена

    Природата е способна на много неща, но е съвсем друго, когато човекът премине границата на нормалното. В Ленгби, Минесота била мразовита сутрин, когато един мъж се натъкнал на своята съседка, 19-годишната Джийн Хилиард, лежаща в снега. Цялото й тяло се било вкочанило от ниските температури през нощта.

    Явно Джийн се опитвала да стигне до съседа си за помощ, след като колата й излязла от пътя. Когато тялото й било открито, тя веднага била откарана в местната болница, където състоянието й озадачило лекарите. Според една от сестрите Джийн била „толкова студена, че сякаш си отворил фризера“, а „лицето й бяло като платно, с бледо, мъртво изражение“. Джийн била и сериозно премръзнала, а никой от крайниците й не можел бъде сгънат или помръднат.

    Още 5 от най-необяснимите случки

    Лекарите направили всички възможно, но шансовете за Джийн били нулеви. Дори тя да дойдела обратно в съзнание, щяла да страда от сериозни мозъчни увреждания, а заради измръзването и двата й крака щели да бъдат ампутирани.

    Семейството й се събрало и започнало да се моли, надявайки се на чудо. 2 часа по-късно Джин изпаднала в гърч и дошла в съзнание. Била напълно здрава, умствено и физически, макар и малко объркана. Дори краката й постепенно се оправили. 49 дни по-късно я изписали от болницата с леки белези и един ампутиран пръст.

    2. Железният стълб в Делхи

    Желязото се използва за всичко и навсякъде, но за съжаление не може да избяга от съдбата си и рано или късно се превръща в ръжда – с изключение на този феноменален стълб. Той е висок 7 метра и тежи повече от 6 тона, но най-забележителното е, че успява да избегне корозията вече 1600 години. Но как може нещо изработено от 98% желязо да издържи толкова дълго?

    Днес учените са намерили отговора на този въпрос, но как древните хора са го научили преди толкова години все още никой не може да обясни.

    Железният стълб в Делхи

    3. Изчезналото езеро

    През май 2007г, едно езеро в Патагония, Чили буквално изчезнало, оставяйки след себе си дълбока 30м яма, айсберги и суха почва. За последно геолозите видели езерото през май същата година и не забелязали нищо странно в него. Нещо обаче явно се случило, защото езерото не само изчезнало, но и реката, която го захранвала се била превърнала в малко поточе.

    Според най-популярната теория, езерото вероятно е изчезнало в следствие на земетресение, макар такова да не е било засечено в региона. Междувременно, НЛО ентусиастите твърдят, че космически кораб е източил езерото.

    Изчезналото езеро

    4. Животни в камък

    Има документирани случаи на жаби и други малки животни откривани затворени в твърд камък – живи. Понякога пък дървосекачи откриват множество жаби във вътрешността на отрязано дърво. Още по-странното е, че хората са откривали животни не само в естествени формации като камъни и дървета, но и в създадени от човека.

    През 1976г строители от Тексас разбили бетон, който били излели преди година. За тяхно изумление, в бетона открили жива зелена костенурка. Как е успяла да оживее толкова време никой не знае.

    Животни в камък

    5. Дони Декър

    Получил прякора Момчето Дъжд през 1983г, Дони Декър бил на гости у приятел, когато изведнъж изпаднал в нещо като транс. Моменти по-късно, от тавана започнала да капе вода и мъгла изпълнила стаята. Приятелите му веднага извикали хазяина, които бил стъписан от видяното.

    Известно време по-късно Дони бил в ресторант със свои познати, когато над главите им завалял дъжд. Собственикът на ресторанта веднага ги изгонил. След няколко години Дони попаднал в затвора заради дребна кражба и причинил истински хаос, когато в килията му завалял дъжд. След като ядосани съкилийници се оплакали, той обяснил, че можел да прави дъжд когато поиска и дори го демонстрирал на надзорника.

    Дони Декър

    След като бил пуснат от затвора, Дони започнал работа в ресторант. Не е известно къде се намира в момента, нито каква е била причината за мистериозния дъжд. Колкото и налудничаво да звучи историята му, тя всъщност е подкрепена от десетина души, включително улегнали и уважавани полицаи, които се кълнат в истинността й.

    Първите 12 обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО

    Да посетите и разгледате най-важните природни и културни чудеса може да е доста трудоемко. Списъкът на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО включва повече от 1000 обекта по света и броят им се увеличава с всяка изминала година.

    Kralica Moda

    Все отнякъде обаче трябва да се започне и защо да не е от първите 12 обекта, включени в списъка още през 1978г.

    1. Национален исторически парк Лаанси Медоуз, Канада

    Каквото е останало от викингското селище от 11-и век в Ланси Медоуз на о. Нюфаундленд в Канада е най-ранното доказателство за първото европейско присъствие в Северна Америка.

    Разкопките там са разкрили дървени постройки като онези открити в Исландия и Гренландия от същия период. Това е първото и единствено известно викингско селище в Северна Америка. То е под закрилата на канадското правителство от 1977г, а година по-късно е включено и в списъка на ЮНЕСКО.

    Национален исторически парк Лаанси Медоуз, Канада

    2. Национален парк Наханни, Канада

    Намиращ се в Северозападните територии на Канада по протежението на река Южна Наханни, този национален парк е защитен от 1972г.

    В Наханни има много реки, потоци, огромни водопади, гранитни образувания, дълбоки каньони, уникални варовикови пещерни системи и доказателства за древни реки. Срещат се също 40 вида бозайници и 170 вида птици.

    Национален парк Наханни, Канада

    3. Галапагоски острови, Еквадор

    19-те острова и околният морски резерват са част от забележителен архипелаг с уникални животни, растения и сеизмична активност, вдъхновили Чарлз Дарвин да напише своята теория за еволюцията.

    Намиращи се на около 1000км от Южна Америка, където три течения се срещат в Тихия океан, Галапагоските острови са защитени като национален парк от 1959г.

    Галапагоски острови, Еквадор

    4. Кито, Еквадор

    Столицата на Еквадор е кръстена на местното население, което е живяло в региона преди испанските завоевания. Градът е построен през 16-и век върху руините на град на инките. Въпреки честите земетресения, историческият център на Кито е доста добре запазен.

    Кито, Еквадор

    5. Национален парк Симиен, Етиопия

    Спиращи дъха планински върхове, дълбоки долини и редки животни могат да бъдат видени в Национален парк Симиен.

    Там може да срещнете етиопски козирог (уникално за региона животно), рядката маймуна гелада и етиопски вълк. Има също леопарди, петнисти хиени, чакали и 400 вида птици.

    Национален парк Симиен, Етиопия

    6. Църквите на Лалибела, Етиопия

    Във времена, когато мюсюлманските походи са пречили на християните да ходят на поклонение в Светите земи, през 12-и век крал Лалибела решил да построи „Нов Йерусалим“ в планините на Етиопия. Резултатът са 11-те средновековни пещерни църкви. Те са издълбани направо в скалите и разполагат с дълга система от проходи и катакомби.

    Църквите на Лалибела, Етиопия