Когато човешкото тяло се натоварва физически, започваме да дишаме учестено, за да достигне повече кислород до мускулите. Тялото предпочита да генерира повечето от енергията си чрез аеробни методи, тоест с участието на кислород. Някои обстоятелства обаче – например избягването на саблезъб тигър в миналото или вдигане на тежко – изискват по-бързо производство на енергия. Тази енергия идва от процес наречен гликолиза,  при който молекулите на глюкозата се разбиват и се получава пирогроздена киселина.

Когато тялото разполага с достатъчно кислород, от пирогроздената киселина то директно произвежда допълнително енергия. Но когато кислородът е ограничен, тялото временно започва да превръща пирогроздената киселина в млечна киселина, което позволява разграждането на глюкозата – а с това и производството на енергия – да продължи. Работещите мускулни клетки могат да продължат тази анаеробна реакция до три минути, като през това време млечната киселина се натрупва в мускулите.

Страничен ефект от високите нива на млечна киселина е повишена киселинност в мускулните клетки, както и нарушеното производство на други метаболити. Същата система, която позволява разграждането на глюкозата до енергия не работи ефективно в киселинна среда.

На пръв поглед изглежда нелогично мускулите да произвеждат нещо, което ограничава ефективността им. Всъщност обаче, това е естествен защитен механизъм на тялото, който предотвратява перманентни травми по време на интензивно физическо натоварване. Щом системите, необходими за свиването на мускулите, забавят работа, кислородът отново достига до тях и млечната киселина се преработва обратно на пирогроздена киселина, което позволява на тялото да се възстанови.

Противно на популярното схващане, за мускулната треска, която усещаме в дните след физическо натоварване не е отговорно натрупването на млечна киселина в мускулите. Изгарящото усещане е в резултат на самото производство на млечна киселина и други метаболити, макар да не е ясно кои точно метаболити.

Учените, изследвали нивата на млечна киселина след упражнения, не са открили особена връзка с мускулната треска. Точната причина за закъснялата болка в мускулите, продължаваща до няколко дни след голямо физическо натоварване, все още не е ясна. Повечето експерти смятат, че причината се крие в увредените мускулни клетки и повишеното освобождаване на различни метаболити в тъканите около мускулните клетки. Отговорът на тялото е като при възпаление, което води до подуване и болка, отминаващи до няколко дни.

Излезли сте навън в прекрасната лятна вечер, наслаждавате се на атмосферата, но навсякъде около вас насекомите се опитват да развалят удоволствието ви, борейки се с цената на живота си да стигнат до лампата. Защо някои насекоми правят това, макар то обикновено да се оказва смъртоносно за тях? Има няколко теории по този въпрос, но не и единодушен отговор.

Движението на даден организъм в отговор на светлината се нарича фототаксис. При организмите, които биват привличани от светлината, като например нощните пеперуди, се наблюдава позитивен фототаксис. При онези, които бягат от светлината, като например хлебарките, които се скриват в някой тъмен ъгъл, когато светнете лампата, говорим за негативен фототаксис.

Една от популярните теории, опитваща се да обясни позитивния фототаксис при насекомите, е базирана на идеята, че неестествените източници на светлината объркват вътрешната им навигационна система. Преди появата на изкуствената светлина, нощните насекоми са използвали източниците на светлина като Луната или звездите, за да се ориентират. Тези насекоми навигират като се движат под определен ъгъл спрямо източника на светлина.

Понеже Луната е доста далеч, този ъгъл остава същият при движението на насекомото, но при по-малък светлинен източник не е така. В такъв случай ъгълът се променя когато насекомото премине край лампата например, затова то се опитва да се подравни и в крайна сметка започва да лети в кръг около нея. Без съмнението това е доста объркващо за бедните твари.

Но в тази теория има няколко проблема. Преди всичко, неестествени източници на светлина, като например огън, запален от човека, е имало от хиляди години. Следователно би трябвало еволюцията да е изкоренила това самоубийствено поведение у насекомите. Друг проблем е, че много видове нощни пеперуди всъщност не са миграционни, следователно не използват лунната светлина за ориентир.

Според друга теория, прекият поглед към светлината е индикация, че пътят е чист и насекомите летят директно към нея, за да избегнат препятствията. Това може да обясни защо някои насекоми изглежда се блъскат директно в крушките.

Някои хора пък смятат, че понеже много цветя отразяват UV светлината, насекомите може би биват привличани от изкуствените източници на светлина, защото те също излъчват малки количества UV светлина. По този начин насекомото бърка лампата с цвете (източник на храна). В действителност е доказано, че UV светлината привлича повече насекомите, отколкото светлината с по-голяма дължина на вълната, като например жълтата или червената.

И накрая, една идея водеща началото си от 70-те години, когато един ентомолог предположил, че нощните пеперуди всъщност бъркат определени източници на светлина за женски пеперуди. Макар това да звучи странно, учените са открили, че инфрачервената светлина, излъчвана от пламъците на свещите, всъщност е сходна по честота със светлината, излъчвана от феромоните на женските нощни пеперуди.  Същият човек е открил също, че феромоните са слабо луминесцентни.

Но и тази теория не отговаря на всички въпроси, след като насекомите, както вече споменахме, са по-силно привличани от ултравиолетовата светлина, отколкото от инфрачервената.

В обобщение ще кажем, че макар учените все още да не са застанали единодушно зад определено обяснение, изглежда най-вероятната версия е, че насекомите се опитват да използват изкуствената светлина за ориентир, но това трудно би могло да бъде доказано.